Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                             № 466

 

                                      гр. Русе, 07.11.2017г.

 

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                         Русенски окръжен съд                       гражданска колегия в открито заседание на 26 септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                      Членове                 АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                        АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

при секретаря  МАНЯ ПЕЙНОВА                                              и в присъствието на

прокурора                                                              като    разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева                                                           в.гр. дело №537 описа         за 2017год.,  за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

                   И.Б.М. *** е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр.д.№1852/2016г. в частта, с която е уважен предявения против него иск за заплащане на обезщетение за причинените на К.А.С. *** неимуществени вреди над сумата 1000лв. до 7000лв., със законната лихва от 11.12.2015г. до окончателното плащане, в частта, с която е отхвърлен иска му за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди до размер на 1000лв., със законната лихва от 11.12.2015г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските. Излага оплаквания за неправилност на решението в тези части и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявения срещу него иск да се отхвърли над сумата 1000лв. до 7000лв., със законната лихва от 11.12.2015г. до окончателното плащане, и да се уважи насрещния му иск за заплащане на обезщетение за причинените му от ищеца неимуществени вреди в размер на 1000лв., със законната лихва от 11.12.2015г. до окончателното плащане, както и да му се присъдят разноските по делото.

                   Ответникът оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава, да се потвърди решението в обжалваните части, и да му се присъдят разноските за въззивното производство.

                   Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е частично основателна.

                   Районният съд уважил изцяло иска на К. С., тъй като приел, че сумата 7000лв. представлява справедливо обезщетение за изживените от него болки и страдания за причинените му от жалбоподателя кръвонасядане на лявата буза, повърхностно нараняване на челото в дясно, травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо и възпаление на средното ухо, наложило антибиотично лечение, както и негативни психични преживявания. Отхвърлил изцяло насрещния иск на жалбоподателя за заплащане на обезщетение за причинените му от ищеца неимуществени вреди от напсуването му, заплюването му и нанесения му удар по носа.

                   Въззивният съд намира решението на районния съд по насрещния иск в обжалваната част за правилно. То е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и съответства на материалния закон, поради което следва да се потвърди, а на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

                   По делото липсват доказателства С. да е заплюл жалбоподателя и да го е ударил по носа, поради което правилно районният съд е приел изложените в исковата молба твърдения в тази насока за изцяло недоказани. Налице е признание на жалбоподателя в производството по УБДХ, че той е наплюл С.. Касае се до признание на неизгодни за страната факти от значение за спорното право, които следва да се приемат за доказателство по насрещния иск. Това обстоятелство, както и другите посочени от жалбоподателя доказателства в тази насока дават основание да се приеме, че претенцията му за обезщетяване на неимуществените му вреди, причинени му от С., който го бил наплюл и ударил по носа, е изцяло неоснователна и правилно е отхвърлена от районния съд.  Съдът намира, че С. е напсувал жалбоподателя, но това обстоятелство само по себе си не е основание за уважаване на насрещния иск, тъй като М. не е ангажирал доказателства, установяващи претърпените от него болки и страдания от това противоправно действие. В случаите на деликтна отговорност законът презумира само вината на деликвента, но не и претърпяната и подлежаща на репарация вреда на пострадалия, поради което претенцията в тази част се явява недоказана и правилно е отхвърлена от районния съд.

                   На 11.12.2015г. ищецът бил на служебния паркинг на О. Р. по ул.***в гр.Р.. Работел като о. в СЗ“К.“ и имал задължението да осъществява пропускателния режим на паркинга. Жалбоподателят с автомобила си пожелал да паркира на служебния паркинг и тъй като не разполагал с пропуск, не бил допуснат да влезе от С.. Между двамата възникнал спор, при който С. напсувал жалбоподателя, а последният го наплюл и го ударил с юмрук по лявата страна на лицето в областта на ухото, при което му били причинени кръвонасядане на лявата буза, повърхностно нараняване на челото в дясно, травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, а в последствие – и възпаление на средното ухо, наложило антибиотично лечение, както и отрицателни емоционални изживявания. Срещу жалбоподателя било образувано производство по чл.4 и сл. УБДХ, като с решение №732 от 12.12.2015г. по АНД№2397/2015г. по описа на РРС той бил признат за виновен в това, че на 11.12.2015г. в гр.Р. на ул.*** зад О. Р. имал непристойно поведение на публично място: наплюл и ударил в лицето охранителя от СЗ“К.“, с което нарушил обществения ред, поради което и на основание чл.1 от УБДХ и чл.6, ал.1, б.“а“ от УБДХ му било наложено административно наказание глоба в размер на 500лв.

                    Назначената по делото съдебно медицинска експертиза, представените писмени доказателства за здравословното състояние на С. и показанията на свидетелката И. правилно са възприети от районния съд и въз основа на тях обосновани се явяват изводите му досежно степента на изживените болки, страдания и емоционални преживявания, както и размера на обезщетението, с което те следва да бъдат възмездени. Въззивният съд намира, че изводите на районния съд за основателността и доказаността на претенцията са правилни и се подкрепят изцяло от тези доказателства. Определеният размер на обезщетението се явява справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД, тъй като кореспондира изцяло на претърпените неимуществени вреди от ищеца, съобразен е с получените увреждания, периода на възстановяването на пострадалия.

                   Въззивв.ният съд намира обаче, че неправилно районният съд не е съобразил направеното от жалбоподателя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Съдът приема за безспорно установено, че при възникналия конфликт С. е напсувал жалбоподателя, който от своя страна го е наплюл и го е ударил по лицето, т.е. налице е поведение от страна на пострадалия, с което той е допринесъл за получените последващи увреждания. При тези данни следва да се направи извод за наличието на хипотезата по чл.51, ал.2 ЗЗД, при която дължимото на пострадалия обезщетение следва да се намали съобразно приноса на последния. В настоящия случай съдът намира, че съпричиняването от страна на пострадалия следва да се определи на 21,4%, при което дължимото се обезщетение следва да се намали на 5500лв. Съобразно изхода на спора следва да се определят и разноските на страните по делото по компенсация. За въззивното производство в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като той е представляван по делото от адв. К.Х., която е изготвила и въззивната жалба, а договорът за правна помощ сочи като лице, получило адв. възнаграждение адв. В.В., който е получил сумата 930лв., и който не е защитавал страната във въззивното производство.

                   По изложените съображения Окръжният съд

 

                                       Р                Е       Ш      И  :

 

                   ОТМЕНЯ решение №611 от 19.05.2017г. на Русенския районен съд по гр.д.№1852/2016г. в частта, с която искът на К.А.С. *** против И.Б.М. от с.гр. за заплащане на обезщетение на претърпени от него неимуществени вреди в резултат на деликт е уважен над сумата 5500лв. до 7000лв., ведно със законната лихва от 11.12.2015г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                   ОТХВЪРЛЯ иска в тази част поради възражение за съпричиняване.

                   ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която искът на К.А.С. *** против И.Б.М. от с.гр. за заплащане на обезщетение на претърпени от него неимуществени вреди в резултат на деликт е уважен над сумата 1000лв. до 5500лв., ведно със законната лихва от 11.12.2015г. до окончателното плащане, както и в частта, с която е отхвърлен насрещния иск на И.Б.М. *** против К.А.С. от с.гр. за сумата 1000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и негативни изживявания в резултат на противоправно поведение на ответника на 11.12.2015г. в гр.Р. по ул.*** изразяващо се в псуване, ведно със законната лихва от 11.12.2015г. до окончателното плащане.

                   ОСЪЖДА И.Б.М. *** да заплати на К.А.С. от с.гр. сумата 815лв. разноски по делото за районния съд и 552,50лв. разноски за въззивното производство.

                   РЕШЕНИЕТО по насрещния иск е окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалата част може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от съобщението до страните.

                    В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: