Решение по адм. дело №345/2025 на Административен съд - Шумен

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), образувано по жалба на Г. К. Т., депозирана чрез адв.А. Д. от ШАК, против Решение №2153-27-128 от 17.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ - Шумен, с което е отхвърлена жалба №1029-27-104/13.01.2025г. на Г. Т., в частта ѝ, касаеща възраженията за нищожност на разпореждане [номер] 27-523#9 от 20.02.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Шумен.

В унисон с указанията на съда, дадени в закрито съдебно заседание по делото е депозирана и молба- допълнение към жалбата, ведно с приложени към същата доказателства, в която са изложени съображения, досежно твърдяната от оспорващия нищожност на обжалвания административен акт.В жалбата се релевират доводи за нищожност, поради накърняване конституционни права на жалбоподателя и поради допуснати съществени процесуални нарушения от страна на органа, с оглед позоваването му в обжалваното решение на експертно решение на ТЕЛК, некасаещо доверителя му, а друго лице. В допълнението към жалбата се сочи още, че към момента на подаване на жалбата на доверителя му е отпусната лична пенсия с разпореждане [номер] от 01.07.2024г. , с начало на изплащане на пенсията от датата на подаване на неговото заявление - 01.03.2024г. С оглед на това, обосновава правния си интерес за прогласяване нищожността на атакувания акт от обстоятелството, че при благоприятен за него изход, доверителят му би получавал пенсия от по-ранна дата, а именно от датата на подаване на Заявление №2112-27-523 от 05.05.2021г., респективно би получавал пенсията си за по-дълъг период от постановеното за момента. На изложените съображения иска отмяна на оспореното решение и прогласяване нищожността на потвърдения с него ИАА-Разпореждане, с всички произтичащи от закона правни последици и присъждане на разноски.

Ответникът- Директорът на ТП на НОИ, чрез процесуалния си представител юрк. И. оспорва жалбата и моли оспореното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат оставени в сила. Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна. Не претендира разноски. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираните от оспорващия разноски и моли адвокатското възнаграждение да бъде определено в минимален размер.

Съдът, въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх.№2112-27-523, подадено чрез Турския осигурителен институт на 05.05.2021 г.,постъпило в ТП на НОИ-Шумен на 13.08.2021 г., Г. Т. поискал отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, позовавайки се на Споразумението за изплащане на български пенсии в РТурция от 04.11.1988 г..С писмо изх.№211227-523#1 от 07.09.2021 г. от заявителя са изискани допълнителни документи.С молба с вх.№2112-27-523#2 от 22.10.2021 г. последният е представил удостоверение за времето, през което е отбил редовната си военна служба и медицинска документация във връзка със заболяването си.По искане на административния орган от РКМЕ към РЗИ-София град са изпратени ЕР на ТЕЛК№1291 от 10.05.2022 г. за освидетелстване на лицето Г. К. Т., с което същият е освидетелстван като работоспособен и последващо ЕР на ТЕЛК№2642/07.11.2022 г. за освидетелстване на лицето по документи, с което ме у определена 100 процента трайно намалена трудоспособност с чужда помощ, с дата на инвалидизиране 21.12.2020 г. и срок на инвалидността за три години до 02.11.2025 г.

С разпореждане№2112 27-523#9 от 20.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Шумен на оспорващият е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност /ЛПИ/ поради общо заболяване по заявлението от 05.05.2021 г., поради отсъствие на всички визирани в разпоредбата на чл.74, ал.1, т.4 от КСО законови предпоставки за отпускане на пенсията, а именно поради липса на изискуемия 5 години осигурителен стаж, преди датата на инвалидизиране / зачетен е осигурителен стаж до датата на инвалидизиране 04г.10м.04дни/.

Недоволен, Г. Т. го обжалвал пред Административен съд-Шумен, който с Определение№131/30.01.2025 г. по а.д.№512/2024 г. оставил жалбата без разглеждане и изпратил преписката по подведомственост на Директора на ТП на НОИ-Шумен за произнасяне по жалбата.

С определение№807/20.05.2025 г. по а.д.№225/2025 г. Шуменският административен съд отменил Решение№2153-27-60 от 27.03.2025 г. на Директора на ТП на НОИ Шумен, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу разпореждане№2112 27-523#9 от 20.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Шумен, с което е отказано отпускане на ЛПИ поради общо заболяване по заявление вх.№2112-27-523 от 05.05.2023 г. на Г. Т. и върнал преписката на органа за разглеждане на жалбата по същество съобразно мотивите на определението, само по отношение на възраженията за нищожност на обжалваното разпореждане.

С Решение№2153-27-128 от 17.06.2025 г. Директорът на ТП на НОИ-Шумен отхвърлил жалбата на Г. Т. в частта и касаеща нищожността на Разпореждане№2112 27-523#9 от 20.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Шумен като неоснователна, като приел, че в случая разпореждането е постановено от компетентен административен орган , при формирано ясно волеизявление, в съответствие с предоставените му правомощия и с приложимите законови правила и не са налице твърдените от оспорващия пороци, обуславящи нищожност на ИАА.Приел, че разпореждането не е отправено до несъществуващ адресат, няма невъзможен предмет, изведен е на предвидено в закона правно основание и при отсъствие на непреодолимо противоречие с правна норма, както и че не е издадено на основание обявен за нищожен друг акт, нито попада в хипотеза на превратно упражняване на власт.

Решението е съобщено на адвоката на оспорващия на 20.06.2025 г., чрез известие с обратна разписка а жалбата срещу него е депозирана на 04.07.2025 г., посредством пощенски оператор и заведена с вх.№2103-27-19 на 07.07.2025 г. по описа на ТП на НОИ-Шумен.

В хода на съдебното производство е представена от органа административната преписка по оспореното Решение№№2153-27-128 от 17.06.2025 г, която е приобщена към доказателствата по делото. Към материалите по делото са приобщени още административната преписка по Заявление за отпускане на инвалидна пенсия поради общо заболяване с вх.№2178-27-20#6 от 30.04.2024 г., от която е видно, че с Разпореждане№********** от 01.07.2024 г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Шумен, на оспорващия е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 95 на сто трайно намалена работоспособност, считано от 01.03.2024 г. със срок на инвалидността до 01.02.2027 г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима- подадена е в законния срок, от активно легитимирано лице- адресата на акта и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол съобразно правилото на чл.118 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира, че атакуваното решение не страда от пороците по чл.146 от АПК. Издадено е от компетентен орган съобразно чл.117, ал.1, т.1 от КСО, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона писмена форма. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила .

Съдът намира, че решението , с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждането в частта й касаеща неговата нищожност е законосъобразно и правилно.

Предмет на настоящото производство е Решение №2153-27-128 от 17.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Шумен, с което е отхвърлена жалба №1029-27-104/13.01.2025 г. на Г. Т., в частта ѝ, касаеща възраженията за нищожност на разпореждане [номер] 27-523#9 от 20.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Шумен.

В мотивите на обжалваното решение директорът на ТП на НОИ Шумен посочил, че при издаването на обжалвания ИАА- разпореждане [номер] 27-523#9 от 20.02.2023 г. не е констатирано наличието на тежък съществен порок, обуславящ нищожността му.Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен административен орган,в кръга на правомощията му,при спазване на законоустановената форма и наличие на мотиви, обуславящи волята на органа, вкл. и посредством посочване на фактическите и правни основания за издаването му, при липса на радикално материалноправно нарушение, обуславящо неговата нищожност.

Поради обстоятелството, че в АПК липсват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по смисъла на чл.146 от АПК, но само в случаите, когато нарушенията са особено съществени.

Така според теорията и съдебната практика, издаденият от некомпетентен орган административен акт е винаги нищожен, тъй като държавата не е предоставила валидно власт на органа да я ангажира и да създава валидни права и задължения за субектите-адресати на акта досежно предмета на акта.Порокът във формата води до нищожност само когато е толкова сериозен, че на практика се приравнява на липсата на форма, респективно на липсата на волеизявление.В тази насока и доколкото АПК въвежда писмената форма като условие за валидност на ИАА, постановяването му във форма, различна от писмената, изкл. случаите по чл.59, ал.3 АПК и законовата фикция на чл.58, ал.1 от АПК винаги води до нищожност.В практиката си ВАС приема, че съществените нарушения на административно-производствените правила са основание за нищожност само ако са толкова съществени, че тяхното нарушаване е довело до липсата на волеизявление /напр. поради липсата на кворум за вземане на решение и мнозинство на гласуване на колективния орган/.За да е налице нищожност на административният акт поради противоречие с материалноправните норми за издаването му, следва да се установи пълната липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимия материален закон или актът да е изцяло лишен от законово основание, респективно акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган.Превратното упражняване на власт може да доведе до нищожност само когато преследваната цел не може да бъде постигната с никакъв акт.

Съдът, в настоящия съдебен състав споделя становището на органа , постановил обжалваното решение, че в конкретния случай не се констатира наличието на нито един тежък порок при постановяване на обжалваното разпореждане, обуславящ неговата нищожност, в контекста на критерия за нищожност, съобразно теорията и съдебната практика.

Обжалваното пред Директора на ТП на НОИ-Шумен разпореждане [номер] 27-523#9 от 20.02.2023 г. е постановено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл.98 ал.1 от КСО административен орган-ръководител по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Шумен, в съответствие предоставените му по закон и съобразно длъжностната характеристика правомощия, в предвидената в закона писмена форма-разпореждане, обективиращо отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.При постановяване на разпореждането не са били допуснати съществени процесуални нарушения нарушения, опорочаващи волята на органа до степен на нищожност.Актът е издаден на предвиденото в приложимия материален закон основание и при липса на непреодолимо противоречие с правната норма.Същият не е адресиран до несъществуващ адресат и няма невъзможен предмет.

Поради това съдът приема, че решението на ръководителя на ТП на НОИ- Шумен, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия в частта й касателно възраженията за нищожност на разпореждане [номер] 27-523#9 от 20.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Шумен. е постановено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона, с оглед на което предявеното оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Предвид липсата на заявено искане за присъждане на разноски по делото от страна на ответника, такива не се присъждат.

Водим от горното, Шуменският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г. К. Т., депозирана чрез адв.А. Д. от ШАК, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, офис№8, против Решение №2153-27-128 от 17.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Шумен, с което е отхвърлена жалба №1029-27-104/13.01.2025 г. на Г. Т., в частта ѝ, касаеща възраженията за нищожност на разпореждане [номер] 27-523#9 от 20.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Шумен.

РАЗНОСКИ не се присъждат.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд - Шумен пред Върховен административен съд на РБ - София в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.