РЕШЕНИЕ
№ 2274
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110126960 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.6,ал.1,т.9 и т.10 от ЗУЕС от
ет. с. в сграда в (населено място), (улица),представлявана от „фирма“ЕООД
против Д. П. Н.,с адрес (населено място), (улица) с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува
вземане на ищеца в размер от 1207,75 лева,представляваща незаплатени
вноски за управление и поддръжка на етажната собственост – 164 лева за
управление на общите части за периода 01.01.2017 г. до 31.10.2020 г.,191 лева
за поддържане на общите части за периода 01.01.2017 г. до 31.10.2020 г.,33,60
лева за фонд ремонт и обновяване за периода 01.01.2017 г. до 31.10.2020
г.,819,15 лева за ремонтни дейности и подобрения за периода 01.01.2017 г. до
31.10.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
22.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гражд.дело № 64423/2020 г. по
описа на СРС,42 състав.
В исковата молба се твърди,че ответницата е собственица на ап.* в
сградата на адрес (улица) и е задължена да заплаща дължимите суми за
управление и поддържане на общите части. Сочи се,че ответницата Н. е
декларирала,че в имота живее един човек и едно куче. Ищецът поддържа,че
на 20.04.2016 г. са взети решения за определяне на дължимите такси,а
впоследствие с решение от 17.12.2019 г. таксата към „фирма“ООД е
увеличена от 5 на 6 лева. В исковата молба се твърди,че в периода 01.01.2017
г. до 31.03.2018 г. ответницата заплащала 2 вместо дължимите 4 лева.
Поддържа се,че в периода 01.01.2017 г. до 31.10.2020 г. за ремонтни дейности
1
и подобрения са заплатени парични суми,от които припадащата се част за
имота на ответницата възлиза на 819,15 лева. Исковата претенция се основава
на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед депозирано възражение е налице интерес от
предявяване на установителната искова претенция. Моли се съдът да уважи
исковата претенция.
Ответната страна в депозирания писмен отговор оспорва исковете като
неоснователни и недоказани като твърди,че общи събрания не са провеждани
и не са приемани решения на 31.10.2016 г.,29.05.2018 г.,17.12.2019 г. и на
15.07.2020 г. Ответната страна оспорва да отговаря за заплащане на
задължения по ЗУЕС,твърди,че не е живяла в имота,нито е отглеждала куче. В
писмения отговор се поддържа,че решението за ремонт на покрива не
обвързва ответницата,защото ремонт на покрива не е извършен. Моли съда да
отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК ет. с. в сградата на (улица) са
претендирали издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК спрямо
Д. П. Н. за сумата от 1207,75 лева,от които 164 лева за управление на общите
части,191 лева за поддържане на общите части,33,60 лева за фонд ремонт и
обновяване,819,15 лева за ремонтни дейности и подобрения,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 64423/2020 г. по описа на СРС,42
състав.
Представен е договор от 01.01.2020 г.,съгласно който „фирма“ЕООД и
ет. с. в сградата на (улица),са постигнали съгласие дружеството да извършва
услуга професионален домоуправител,а ет. с. приемат да заплащат дължимото
възнаграждение.
Приети са разписки,издадени от „фирма“ЕООД относно заплатени
такси за ап.* в сграда в режим на етажна собственост на (улица).
По делото са представени разписки относно заплатени парични суми
чрез „фирма“АД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,относно което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
депозирано възражение или заповедта за изпълнение е връчена чрез
залепване на уведомление по чл.47 от ГПК. Този иск е положителен
установителен иск и е възложено в тежест на ищеца да проведе доказване за
наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на иска. В
конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че ответницата Н. е
собственик на самостоятелен обект в сградата на (улица),да докаже,че са
2
приети решения на общото събрание,с които се определя размерът на
съответните такси,а при установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответницата е възложено доказване,че е изпълнила задълженията си. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 22.12.2020 г.
Съгласно чл.6,ал.1,т.9 и т.10 от ЗУЕС всеки собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост е задължен да
заплаща паричните суми за управление и поддържане на общите части,за
фонд ремонт и обновление. Размерът на дължимите вноски се определя с
решения на общото събрание на ет. с.. За да възникне задължение за
заплащане на дължимите парични суми,необходимо е лицето,от което са
претендирани паричните суми да е собственик на имота. Съобразявайки
правилото за разпределение на доказателствена тежест,установено с чл.154 от
ГПК,ищцовата страна е длъжна да проведе доказване,че ответницата е
собственик на ап.2 в сградата. Когато доказателствената тежест е възложена
на съответната страна в производството,тази страна е длъжна да проведе
пълно доказване,т.е. от доказателствата по делото трябва да се установява по
несъмнен и категоричен начин,че ответната страна Н. е собственик на
апартамент,респективно дължи парични суми за поддържане на общите части
на сградата. В тази насока съдът изрично е дал указания на страната ищец,че
следва да проведе доказване,че ответницата Н. е собственик,както и е
указал,че доказателства за притежаваното право на собственост не са
ангажирани. Ищцовата страна в хода на производството не е проявила
процесуална активност и не е представила доказателства относно
притежавано от ответницата право на собственост върху процесния недвижим
имот въпреки дадените указания. С оглед липсата на проведено доказване,че
ответницата Н. е собственица на ап.*,съдът намира,че исковата претенция
подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответната страна
претендира присъждането на съдебноделоводни разноски,съдът намира,че
следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева,за
което в договора за правна помощ е отбелязано,че е заплатено.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.6,ал.1,т.9 и т.10 от ЗУЕС,предявени от ет. с. в сграда в (населено
място), (улица),представлявани от „фирма“ЕООД против Д. П. Н.,с адрес
(населено място), (улица) за признаване за установено,че съществува вземане
на ищеца в размер от 1207,75 лева ( хиляда двеста и седем лева седемдесет и
пет стотинки ),представляваща незаплатени вноски за управление и
поддръжка на етажната собственост – 164 лева за управление на общите части
за периода 01.01.2017 г. до 31.10.2020 г.,191 лева за поддържане на общите
части за периода 01.01.2017 г. до 31.10.2020 г.,33,60 лева за фонд ремонт и
обновяване за периода 01.01.2017 г. до 31.10.2020 г.,819,15 лева за ремонтни
3
дейности и подобрения за периода 01.01.2017 г. до 31.10.2020 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 22.12.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гражд.дело № 64423/2020 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА ет. с. в сграда в (населено място), (улица),представлявани от
„фирма“ЕООД да заплатят на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на
Д. П. Н.,с адрес (населено място), (улица),сумата от 400 ( четиристотин ) лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4