М О Т И В И
по НОХД № 7472/2019 г. ПРС, XXVI н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив
е повдигнала обвинение против подсъдимия К.Я.Н. с ЕГН: ********** за това, че на
19/20.09.2019 г. в с. Труд, обл. Пловдив, в немаловажен случай, повторно, след като
е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел
чужди движими вещи – пари-сумата от 9 300 лева, от владението на „Кар Груп 77“
ООД, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои
– престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
По време на
разпоредителното заседание Прокурорът намери, че хода на досъдебното
производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да ограничават правото на защита на подсъдимия, неговия защитник или
ощетеното юридическо лице. По време на съдебните прения поддържаше внесения
обвинителен акт, доколкото извършването на деянието се установявало от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от направеното от
подсъдимия самопризнание. Предложи на същия да бъде наложено наказание след
редукцията предвидена в чл. 58а, ал. 1 НК в размер не по-малко от една година и
шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Добави, че
следва да се приспадне времето през което той е бил задържан, като му се
възложат и сторените по делото разноски, а приобщените по делото веществени
доказателства да се унищожат като вещи без стойност.
***на ощетеното
юридическо лице ,,Кар Груп 77‘‘ ООД – С.Н. отказа да получи изпратената до него
призовка за насроченото разпоредително заседание, тъй като не желае да участва
по делото.
Защитникът адв. К. по
време на разпоредителното заседание намери, че в хода на съдебното следствие
няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото
на защита на неговия клиент, като от него име заяви, че същият желае да признае
фактите и обстоятелствата по обвинителен акт и не иска да се разпитват
свидетелите по делото. По време на съдебните прения поиска на доверителя му да
бъде наложеното наказание към минимума предвиден в закона, което да се изтърпи
ефективно.
Подсъдимият Н. по време
на разпоредителното заседание се присъедини към казаното от своя адвокат, като
призна изцяло фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт и се съгласи
да не се разпитват свидетелите по делото, поради което и производството по
делото протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК. По време на съдебните прения се
присъедини към казаното от адвоката си, като при последната си дума помоли за
по-леко наказание.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.Я.Н. е роден на *** ***, Б.,
български гражданин, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъмият К.Я.Н. бил безработен и не разполагал
с парични средства, поради което понякога си набавял такива като извършвал
кражби.
Предвид последното подсъдимият бил многократно
осъждан, включително и с Определение за одобряване на споразумение №
186/27.02.2019 г. по НОХД № 8140/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
влязло в законна сила на 27.02.2019 г., с което на същия е било наложено
наказание „Пробация“ за срок от една година и шест месеца при пробационни мерки
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“, „Задължителни срещи с пробационен
служител“ и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ за престъпление по чл.
194, ал. 1 от НК. От изтърпяване на така определеното на обвиняемия общо, най–тежко
наказание не са изминали пет години към момента на извършване на деянието –
предмет на настоящия обвинителен акт и също с правна квалификация по чл. 195,
ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и
настоящото престъпление се явява извършено от обв. К.Я.Н. при условията на
повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК.
Свидетелят С.Г.Н. бил **на „Кар Груп 77“ ООД,
което дружество било с основен предмет на дейност внос и продажба на
употребявани леки автомобили. Във връзка с осъществяваната от дружеството
търговска дейност, същото стопанисвало автосалон, находящ се в с. Труд, обл.
Пловдив. Автосалонът бил разположен на площ от около 1 500 кв/м. и се състоял
от обособени места за продаваните автомобили и офис, разположен в метален
фургон. Ключът за фургона се съхранявал под разположен до вратата кош за
боклук. Във вътрешността на фургона се намирало дървено бюро, в едно от
чекмеджетата на което свидетелят Н. понякога съхранявал пари в брой –
собственост на „Кар Груп 77“ ООД. Последният понякога ангажирал подсъдимият К.Н.
да мие изложените за продажба пари, поради което и той знаел къде свидетелят Н.
държи ключа за фургона, както и че понякога св. Н. оставя пари в брой в
чекмедже на бюрото в офиса на дружеството.
В късните часове на 19.09.2019 г. срещу
20.09.2019 г. подсъдимият К.Н. решил да отиде до автосалона, стопанисван от
„Кар Груп 77“ ООД и да провери дали в чекмеджето на бюрото няма оставени пари.
В изпълнение на намисленото, той се придвижил до автосалона, отворил вратата на
фургона посредством оставения под коша за боклук ключ и влязъл в него. В едно
от чекмеджетата на бюрото подсъдимият намерил сумата от 9 300 лева, които били
собственост на „Кар Груп 77“ ООД и св. С.Н. бил оставил, тъй като предстояло
дружеството да закупи нови автомобили. К.Н. взел намерената в чекмеджето сума,
след което заключил вратата на фургона и оставил ключа обратно под коша за
боклук. Част от отнетите от владението на „Кар Груп 77“ ООД подсъдмият
похарчил, за да си закупи храна и алкохол, а остатъкът в размер на 7 000 лева
поставил в празен буркан и него закопал в двора на къщата, в която живеел.
Сутринта на 20.09.2019 г. св. С.Н. отишъл на
работа в автосалона и влязъл в използвания като офис фургон, за да изчака там
свои познати, които щели да го посетят. В един момент св. С.Н. решил да извади
съхраняваните в чекмеджето на бюрото пари, тъй като предстояло извършване на
разплащания с контрагенти на „Кар Груп 77“ ООД. Отваряйки чекмеджето обаче св. Н.
установил, че оставената от него сума в размер на 9 300 лева липсва. Св. Н.
силно се притеснил и започнал да търси парите из офиса. В един момент
свидетелят забелязал, че друго от чекмеджетата е леко извадено и стои на криво.
Тогава св. Н. се усъмнил, че липсващата парична сума е открадната, поради което
и сигнализирал за случилото се органите на РУ Труд при ОДМВР – Пловдив,
вследствие на което било образувано настоящото досъдебно производство.
Пред разследващите органи св. С.Н. споделил
съмненията си, че е възможно извършител на кражбата да е подсъдимият, тъй като
в ранните часове на 20.09.2019 г. той му бил позвънил по телефона в нетрезво
състояние и обяснявал, че ще черпи. С оглед именно тези съмнения на св. Н. бил
потърсен и К.Н., който при беседа със св. Я.В.Я.– ****при РУ Труд при ОДМВР –
Пловдив, заявил, че на 19.09.2019 г. срещу 20.09.2019 г. е проникнал в офиса на
„Кар Груп 77“ ООД посредством оригиналния ключ за помещението, взел е сумата от
9 300 лева, като част от нея изхарчил, а остатъкът закопал в двора си. Наред с
това, К.Н. изявил готовност да покаже на органите на досъдебното производство
къде точно е закопал останалите отнети от владението на „Кар Груп 77“ ООД пари.
Предвид така заявеното от подсъдимия бил извършен оглед на местопроизшествие в
двора на къщата, обитавана от него, находяща се в ****, при който бил намерен и
иззет стъклен буркан с етикет с надпис „Аро Печена капия“, затворен с капак,
последният залепен с черна лента, който буркан съдържал банкноти, поставени в
черен плик, увит с черна лента.
При извършения оглед на веществено доказателство
– иззетия при извършения оглед на местопроизшествие буркан, в същия били
намерени общо 22 бр. банкноти с номинал от 100 лева всяка и общо 96 бр. банкноти
с номинал 50 лева всяка. Намерените в буркана банкноти на стойност общо 7 000
лева били върнати на 04.10.2019 г. на св. С.Н. срещу разписка.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията
на подсъдимия Н., дадени в хода на досъдебното и съдебното производство, които
се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират изцяло
с останалия доказателствен материал. В тази насока са и показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели: С.Н. и Я.Я..
Тези гласни доказателствени средства в своята
съвкупност създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесната
дата. Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи
с останалия доказателствен материал, в това число и с обясненията на
подсъдимия. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с
гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този
начин пряко установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните
признаци на процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с
авторството на деянието.
Съдът кредитира и
събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са относими,
допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и
разкриване на обективната истина - справка съдимост, характеристична справка, докладни
записки.
От справката за съдимост
се установява, че подсъдимият Н. е осъждан общо осем пъти, а именно по НОХД №
786/1996 г., НОХД № 521/1995, НОХД № 576/2003 г., НОХД №40/2003 г., НОХД №
1880/2002 г., НОХД № 711/2003 г. са му били налагани наказания ,,лишаване от
свобода‘‘, които са били изтърпени на 29.06.2006 г., когато е бил условно
предсрочно освободен. Ето защо, срокът по чл. 88А НК за тези му осъждания
изтича на 30.06.2016 г. По НОХД 1458/2008 г. му е било наложено наказание
,,лишаване от свобода‘‘ в размер от три месеца, което наказание е било
изтърпяно на 11.02.2009 г. Ето защо, се достигна до извод, че за всички
гореизброени осъждания подсъдимият Н. към датата на извършване на процесното
деяние е бил реабилитиран, тоест води се неосъждан.
По НОХД № 8140/2018 г. в
сила от 27.02.2019 г. му е било наложено наказание пробация в размер от една
година и шест месеца за извършено от него престъпление кражба, което обуславя и
настоящия случай, като такъв, който е извършен при условията на повторност.
От протоколите за оглед
се установяват именно от къде е била отнета процесната сума, както и къде е
била намерена впоследствие част от нея.
От характеристичната
справка се установява, че подсъдимият е с отрицателни характеристични данни.
Настоящият съдебен състав намира, че
съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимия. В този
смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни доказателствени
средства (свидетелски показания и обяснения на обвиняем), настоящият съдебен
състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно съответствие и
препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка по делото не се
оспорва по същество, тъй като производството по делото протече по реда на чл.
371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви, не
се налага самостоятелният им анализ.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни
изводи:
Съдът приема от правна
страна, че с деянието си подсъдимият К.Я.Н. с ЕГН: ********** е осъществил
състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, за това, че на 19/20.09.2019 г. в с.
Труд, обл. Пловдив, в немаловажен случай, повторно, след като е бил осъждан с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи
– пари-сумата от 9 300 лева, от владението на „Кар Груп 77“ ООД, без съгласието
на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна
- с действията си подсъдимият, е
реализирал признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с
присвоително намерение е отнел посочената сума, без съгласието на ***на
ощетеното юридическо лице С.Н., като е прекъснал досегашното владение върху нея
и е установил своя фактическа власт. Налице е отнемане на чужди движими вещи от
владението на собственика й, т.е. налице е прекъсване на фактическата власт на
последния и установяване на трайна такава от страна на подсъдимия. Подсъдимият е
установил трайно фактическо владение върху вещите, като те са преминали от
патримониума на пострадалия в този на подсъдимия. Отнемането е извършено с
намерение паричната сума да бъде противозаконно присвоена, свидетелство за
което е и обстоятелството, че след отнемането й, подсъдимият Н. се е разпоредил
със сумата в размер от 2300 лева, а останалата част от 7000 лева е скрил под
земята.
Деянието е било
извършено при условията на повторност, доколкото подсъдимият е бил осъден по
НОХД 8140/2018 г. на наказание ,,пробация‘‘ за извършена от него кражба.
От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на извършителя,
който е осъзнавал, че отнема вещи, които не са били негови, след което е било
налице и последващо разпореждане с тях.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност
и наказуемост. Съзнавал е и общественоопасните последици, които деянието му
причинява в обективната действителност и е желаел и целял тяхното настъпване.
Същият е знаел, че отнемането на чуждата парична сума е противозаконно, но независимо
от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки
и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство протече по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на
НК, да намали определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 195,
ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 НК предвижда наказание ,,лишаване от свобода’’ от
една до осем години.
С
оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от
подсъдимия Н. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както и с обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът счита, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година
и шест месеца, като на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК,
размерът на така определеното наказание следва да бъде намален с една трета, а
именно с шест месеца или да бъде наложено наказание една година лишаване от
свобода.
Съдът определя
наказание, ориентирано към минимума, като приема, превес на смекчаващи вината
обстоятелства. Като такива се отчитат: самопризнанието на подсъдимия, указването
на съдействие на компетентните органи, изказано съжаление към извършеното, липсата
на предходни осъждания, доколкото за първите му седем осъждания е реабилитиран,
а осъждането му по НОХД № 8140/2018 г. е част от правната квалификация и не би
могло да бъде отчетено при определянето на наказанието.
От друга страна като
отегчаващо обстоятелство следва да се отчетат лошите характеристични данни.
В настоящия случай,
подсъдимият е не осъждан друг път на наказания ,,лишаване от свобода’’, доколкото
е реабилитиран, наложеното му наказание ,,лишаване от свобода’’ е в размер до
три години, като Съдът намира, че за постигане целите на наказанието и
поправянето на дееца не е наложително да се изтърпи това наказание.
Ето защо, Съдът
постанови на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание една
година ,,лишаване от свобода’’ да бъде отложено за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 59, ал.
2 вр. ал. 1, т. 1 НК беше приспадато от така определеното наказание ,,лишаване
от свобода‘‘ за срок от една година времето, през което К.Я.Н. е задържан по
реда на ЗМВР, както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
07.10.2019 г. до 17.12.2019 г., като един ден „задържане” се зачете за един ден
„лишаване от свобода”.
Веществените
Доказателства – 1 бр. стъклен буркан, 1 бр. полиетиленов плик, 1 бр. черно на
цвят тиксо – всички на съхранение при домакина на РУ Труд при ОДМВР – Пловдив беше
постановено да се унищожат като вещи без стойност, а 2 бр. дактилоскопни следи
– в кориците на делото беше постановено да останат по делото в срока на
неговото съхранение.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.
