Решение по дело №10012/2020 на Окръжен съд - Габрово

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 260015

                                               гр.Габрово, 22.10.2020г.

                                      В   И  М  Е  Т О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

         ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на шести октомври през двехиляди и двадесета година, в състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

 

         При секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова гр.д.№12 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.

         В исковата молба се твърди, че на 01.09.2018г. около 22,20ч. в гр.Г., ул.*** №**( след кръгово кръстовище) е възникнало ПТП, при което л.а. Ф. П., с рег.№***, управляван от Т.Е.Ч. навлиза в насрещна лента на пътно платно с двупосочно движение и като не контролира непрекъснато управляваното от него МПС причинява на ищцата, возеща се в л.а. О.А., с рег.№ ***, управляван от съпруга й средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на пети поясен прешлен на гръбначния стълб и счупване на странични израстъци вляво на четвърти и пети поясен прешлен на гръбначния стълб, довели до трайно затруднение на движението на снагата. Местопроизшествието било посетено от екипи на Спешна помощ и МВР. Срещу виновния водач било образувано наказателно производство и с Решение №425/13.09.2019г. по НАХД №865/2019г. на РС Габров Ч. бил признат за виновен за извършеното от него престъпление, като на осн. чл.78 А НП същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание "глоба". По наказателното производство липсвали данни за съпричиняване на инцидента от страна на другия водач. Управлявания от Ч. автомобил бил застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество, валидна за периода 21.08.2018г.-20.08.2019г. ищцата предявила пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за причинените й вреди, но същият отказал да й заплати такова.

         След настъпване на ПТП ищцата била откарана в МБАЛ Габрово, където й били извършени изследвания и направени рентгенови снимки. В състояние на локална анестезия била извършена репозиция и имобилизация с корсет. В следствие на имобилизацията ищцата повече от 50 дни била на легло без да става. Лечението било проведено при домашни условия, след тридневен болничен престой. Постоянния престой на легло бил свързан с множество неудобства при обслужване на личните й нужди и хигиена. Състоянието й било съпроводено с постоянни болки в кръста и липса на възможност за нормален сън. Ищцата била майка на 4годишно дете, а предвид състоянието й същата страдала и от невъзможността да полага непосредствени грижи за него. Около два месеца след инцидента ищцата започнала да се изправя и ходи с цел постепенно възвръщане обема на движение, но болките й продължавали. Издадени били 4бр. болнични листи за временна неработоспособност. Близо година след инцидента ищцата продължавала да изпитва болка в кръста и затруднение в походката. Това наложило консултация с невролог, който установил , че травмата не е отшумяла напълно и това наложило допълнително медикаментозно лечение и рехабилитация.

         Твърди се, че вероятно увреждането в гръбначния стълб няма да се възстанови напълно и пострадалата ще търпи негативни последици от травмата и в бъдеще. Ищцата била изживяла силен емоционален психологически стрес в резултата на инцидента, станал в присъствието на съпруга и детето й, които също били пострадали. Това наложило пострадалата да посети кабинет за психично здраве, където й било предписано лечение.

         Моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 45000лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане, като и да бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

 

         Ответното дружество в депозирания по делото отговор оспорва твърдението, че вината за настъпване на процесното ПТП е на водача Ч., тъй като същата не била установена с влязъл в сила съдебен акт. Оспорва и че ищцата е получила твърдените в исковата молба увреждания. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, тъй като същата в момента на възникване на ПТП не е била с поставен предпазен колан. Оспорва механизма на възникване на ПТП. Твърди и че претендираното обезщетение е необосновано завишено. Оспорва и началния момент, от който се дължи лихва върху претендираното обезщетение. В с.з. представителят на ответното дружество заявява, че към момента ищцата била здрава, а остатъчните болки се дължали на предхождащи ПТП заболявания, описани от вещото лице в заключението му. Моли съда да остави исковата молба без уважение и да присъди направените по делото разноски.

 

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

         Не е спорно между страните по делото, че на 01.09.2018г. около 22,20ч. в гр.Г., ул.** №*** (след кръгово кръстовище) е възникнало ПТП, при което л.а. Ф.П., с рег.№***, управляван от Т.Е.Ч. навлиза в насрещна лента на пътно платно с двупосочно движение и като не контролира непрекъснато управляваното от него МПС причинява на ищцата, возеща се в л.а. О.А., с рег.№ ***, управляван от съпруга й средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на пети поясен прешлен на гръбначния стълб и счупване на странични израстъци вляво на четвърти и пети поясен прешлен на гръбначния стълб, довели до трайно затруднение на движението на снагата. С Решение №425/13.09.2019г. по НАХД №865/2019г. на РС Габров Ч. бил признат за виновен за извършеното от него престъпление, като на осн. чл.78 А НП същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание "глоба". Управляваният от Ч. автомобил бил застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество, валидна за периода 21.08.2018г.-20.08.2019г.

         С Решение №425/13.09.2019г. по НАХД №865/2019г. по описа на РС Габрово виновния за настъпилото ПТП водач Т.Ч. е признат за виновен, в това, че на 01.09.2018г., на улица „**” в град Г., при управление на МПС – лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.” с Рег. № ***, нарушил правилата за движение, визирани в чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП (като нарушил забрана за навлизане и движение в лентите за насрещно движение на пътно платно с двупосочно движение и не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато управляваното от него превозно средство), в резултат на което по непредпазливост причинил на С.Г.М. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване на тялото на пети поясен прешлен на гръбначния стълб и счупване на страничните израстъци вляво на четвърти и пети поясен прешлен на гръбначния стълб, довели до трайно затрудняване на движението на снагата, с което е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.”Б”, пр.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което и на основание чл.78а, ал.1 от НК същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба. Решението на РС Габрово е потвърдено с Решение №87/28.11.2019г. по ВНАХД №97/2019г. на ОС Габрово.

          На 01.11.2019г. ищцата е предявила пред ответнотод ружество претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпените от нея болки и страдания в следствие на процесното ПТП, причинено от управлявания от св.Ч. лек автомобил, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника.

         Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. На влязла в сила присъда на наказателния съд е приравнено и решението по чл.78 А НК, с което наказателния съд признава подсъдимия за виновен и го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание.

         Поради горното възражението на ответното дружество, че вината на Ч. за настъпване на ПТП не е установена, тъй като не е налице влязла в сила присъда е неоснователно. Напротив с по-горе описаните решения по безспорен начин е установена вината на св.Ч. за настъпване на процесния инцидент и противоправността на деянието му, както и че в следствие на настъпилото ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания.

         От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, оспорено от ответника единствено в частта относно предпазния колан, но не оспорено в останалата му част и което съдът възприема като правилно и обосновано се установява, че  ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието. Участъкът от пътя, на който е възникнало е двупосочен с по две пътни ленти за движение във всяка посока. Настилката била в добро състояние и при мястото на удара била суха. Пътният участък бил прав. Преди мястото на удара, въз основа на материалите от досъдебното производство, вещото лице Х. установило, че били налице мокри участъци. Преди мястото на удара и от двете посоки нямало констатирани никкави следи по платното за движение, което означавало, че нито един ото водачите не бил предприел екстремно спиране

         В момента на удара скоростта на л.а. Ф. била около 60км/ч., а скоростта му при преминаване през кръговото кръстовище - 29-30км/ч. Скоростта на л.а О. в момента на удара била около 41км./ч.

         Л.а. О., в който пътувала ищцата, бил оборудван с триточкови предпазни колани с автоматично прибиране и блокиращи устройства, които позволяват свободно движение на тялото, като опънатите от пружина колани прилягали към тялото. Коланите се заключвали при силно увеличаване или намаляване скоростта на автомобила, което означавало, че преместването на телата на пътниците е под контрол. При внезапно и рязко спиране или промяна в посоката на движение на автомобила предпазния колан блокирал автоматично, за да възпре тялото при стремеж за движение напред. В конкретния случай според вещото лице и водача на л.а. О. и пътника до него(ищцата ) са били с поставени предпазни колани, тъй като на изготвения по досъдебното производство фотоалбум се виждали колените на предните седалки, като при удара са до натегнати от пиропатрона и това е блокирано инерционното им прибиране. Освен това автомобила бил оборудван и със система за въздушни възглавници, коти според вещото лице също от фотоалбума се виждало, че са излезли.

         Вещото лице Х. е приело, че при поставен предпазен колан би следвало да няма съприкосновение между тялото на ищцата и части на автомобила. При дръпната напред предна седалка на пасажера с поставен колан е възможно съприкосновение на коленете на пътника с долната част на арматурното табло, като в настоящият случай било налице съприкосновение между коленете на ищцата с вещевата кутия(жабка). При непоставен колан следвало да има съприкосновение между главата на ищцата и стъклото на автомобила в зоната на предна дясна колона на автомобила.

         Въпреки оспорването на заключението на съдебно-техническата експертиза, в частта относно предпазния колан, от страна на ответника съдът счита, че същата следва да се цени и в тази й част, като правилна и обоснована. Представителят на ответното дружество е оспорило тази част от експертизата, но не е изложило твърдения, с какво точно от тезата на вещото лице в заключението не е съгласно, нито е поискало повторна експертиза по тези въпроси, т.е. същият не е аргументирал оспорването си. Освен това обстоятелството, че ищцата е била с поставен предпазен колан се потвърждава и от показанията на св.М., които напълно кореспондират с установеното от вещото лице, въз основа на събраните по настоящото дело и по досъдебното производство доказателства. Същите не са в противоречие и с показанията на св.Ч., тъй като същият заявява, че не си спомня дали пострадалата е имала поставен колан или е била без такъв.

         Описания от вещото лице механизъм на възникване на процесното ПТП се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото св. М. и св.Ч.-водачи на участвалите в инцидента автомобили.

         От заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните и което съдът възприема, се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания :

         - Счупване на тялото на пети поясен прешлен и счупване на страничните израстъци на пети и четвърти прешлен в ляво. Тези травматични увреждания са довели до трайно затруднение движението на снагата за срок на обездвижване на легло около 50 дни и обездвижване с корсет за срок от 8 месеца. Вещото лице установява, че обикновено срокът на нетрудоспособност при подобен род увреждания е по-дълъг, но ищцата се била върнала на работа след 124 дни отпуск по болест, макар да е изпитвала болки в седнало положение, като на работното си място носела корсет и използвала подложка за краката, с цел намаляване напрежението в поясния отдел на гръбначния стълб. Непосредствено след инцидента ищцата не си усещала краката, а в последствие получила болки, изтърване и намален усет в долните крайници. Към настоящият момент изпитвала периодични болки в седалищната област в дясно по хода на седалищния нерв и изтръпване на ходилата.

         - Ищцата била получила охлузвания в областта на двете колена, които й причинили болки и страдания за срок от около 10 дни.

         - Ищцата била консултирана и от психиатър по повод емоционална напрегнатост, тревожност, постоянно възпроизвеждане и ангажираност с травмената ситуация, като й било назначено медикаментозно лечение, което й повлияло добре, но и км момента изпитвала страх при пътуване с автомобил от насрещно движещи се коли.

         Според вещото лице д-р Р. при инцидента тялото на ищцата се придвижило напред и наляво. Механизмът на счупването бил индиректен и се дължал на силното огъване на гръбначния стълб напред и вляво в поясния сегмент. Според експерта увреждания на прешлените на поясния отдел на гръбначния стълб било възможно да се получат и при поставен предпазен колан, тъй като при счупването на прешлените и техните израстъци тялото на ищцата не било контактувало с предмети в купето на автомобила. Поставения предпазен колан не бил могъл да предпази ищцата от травматичното увреждане на поясните прешлени. Охлузванията на ищцата в коленете можело да се получат при поставен колан, ако седалката е била близо до арматурното табло.

         На ищцата било приложено консервативно лечение- покой на легло за около 50 дни и обездвижване на поясния отдел на гръбначния стълб с корсет за около 8 месеца. Симптоматично ищцата приемала и болкоуспокояващи, а непосредствено след инцидента в продължение на 45 дни приемала антиагреганти. По време на лечението си на легло ищцата се нуждаела непрекъснато от чужда помощ. От такава се нуждаела и през следващите два месеца, но в по-малка степен.

         Обичайно основното лечение при подобен род травми включвал покой на легло, като не се изисквала специална рехабилитация. Ищцата била консултирана в дома си от кинезитерапевт, който препоръчал постоянно носене на корсет, покой на легло и избягване на физически натоварвания и резки движения.

         Веднага след инцидента ищцата имала силни болки в областта на гръбначния стълб и неприятни усещания в областта на долните крайници, които първоначално били свързани с липса на усет, а след това с болки и изтръпване. При проведените изследвания и лечение било установено наличие на предкоренчева увреда на нива четвърти и  пети поясен прешлен двустранно и С1 в ляво, което обяснявало оплакванията на пострадалата и към настоящия момент. Периодът на възстановяване продължил в обичайния за такъв вид травми период, като същата и към момента имала периодични болки в седалищната област в дясно по хода на седалищния нерв и изтърване на ходилата. При по-продължително стоене в седнало положение и в момента изпитвала болки в кръста. Според вещото лице д-р Р., тези болки нямало да отшумят напълно.

         При изписването й от МБАЛ Габрово на ищцата били определени два контролни прегледа, но същите не били осъществени, тъй като било невъзможно пострадвалата да бъде транспортирана за преглед.

         При извършен личен преглед на ищцата от вещото лице, същата не била съобщила за предходни заболявания, като такива не били отбелязани и в издадената епикриза.

         В показанията си св.М. - съпруг на ищцата установява, че в първите дни след инцидента, докато съпругата му била в болница се оплаквала от силни болки в кръста, в коленете, не си усещала в крайниците. След като ищцата била изписана лечението й продължило в дома й, където, за обслужването й св.М. пригодил легло на долния етаж от къщата, за да може ищцата да се повдига от кръста нагоре. Междувременно в Габрово била дошла майката на ищцата, за да я обгрижва, докато е на легло, тъй като свидетелят бил на работа.

         Болките в кръста не спирали. Ищцата непрекъснато плачела, защото не знаеше доколко ще бъде ограничена в движенията си. Била стресирана от преживяното. Заради болките и преживяния стрес съпругата на свидетеля не можела да спи добре, притеснявала се, че може да остане инвалид за цял живот, да не може да полага грижи за сина ни, за семейство и да живее пълноценен живот. Около 50 дни останала вкъщи на легло, през което време лежала неподвижно, само по гръб, без въртене на ляво, на дясно или по корем. В това положение се хранила, спяла, изпълнявала физиологични нужди - обслужване при месечно неразположение, къпане и др. Поради постоянните болки й давали всякакви обезболяващи, за да може малко или много да я отпусне и да може спи. Свидетелят М. и майката на ищцата - св.Д. се редували нощем, кой да спи до пострадалата и при нужда да й съдейства за вода, физиологични нужди и прочие. През нощта често се събуждала, имала неспокоен сън. Казвала, че в момента, в който си затвори очите и веднага вижда случката с катастрофата. За възстановяването й лекарите препоръчали пълен покой и постепенно раздвижване, като при раздвижването ищцата не трябвало да стои седнала. През цялото време била с корсет, който й предпазвал гръбначните, прешлени от смачкване, защото те още не били калцирали. Ищцата споделила на съпруга си, че при първото си ставане не си усещала краката, пръстите. Все едно виждала чужди крака, които не може да движи. Първите дни правела само по една-две крачки. Едва след около месец, месец и половина ищцата била в състояние сама да става, ляга и да се обслужва. След ставането й майка й останала още седмица – две докато ищцата закрепне. Поради стреса, който изпитвала ищцата се наложило да бъде консултирана с психиатър, който изписал силни обезболяващи и приспивателни от типа на лексотан, което поне да помогне за съня й. Болничният на ищцата приключил на 02.01.2019г. и на 03.01.2019 г. тя отишла на работа. Ищцата и тогава и сега работела в "УниКредит Булбанк", около месец преди инцидента била започнала работа там, поради което ищцата се притеснявала и какво ще стане с работата й. Ищцата имала шофьорска книжка, но след инцидента дълго време се страхувала да шофира. Започнала няколко месеца след връщането й на работа. До тогава св.М. я карал и връщал от работа. Дълго време ищцата не искала да минава по кръговото кръстовище, където станал инцидента. М. установява и че около 7-8 месеца след започване на работа ищцата била с корсет. След това го свалила, но се оплаквала от болки, тъй като работела на седнала бюро и когато й се налагало да става първите няколко стъпки били забавени. И към момента ищцата изпитвала болки, като при изправяне от стол, при по-дълго застояване в седнало положение усещала схващане първите 1-2 стъпки. Есента на 2019г. отново ходили на психиатър, като тогава посетили и невролог, тъй като краката й продължавали от време на време да изтръпват.

         Св.Д.-майка на ищцата установява, че дъщеря й й се обадила сутринта след инцидента, за да й съобщи какво се е случило. Зет й изплатил свой приятел да я докара в Габрово. Когато св.Д. отишла в болницата видяла ищцата в безпомощно състояние - неподвижна, с болки, плачела. След като изписали ищцата свидетелката се грижела денонощно за нея, като нощем се сменяли със св.М.. В дома на пострадалата било приспособено специално легло. През цялото време ищцата не можела да прави нищо и се налагало Д. да я обслужва - миене на очите, лицето, зъби, храна, обгрижване, обтриване на тялото, физиологичните нужди. С. изпитвала много болки, плачеше от болка, притеснявала се, че ще остане инвалид. Не можела да става и в продължение на около два месеца стояла само легнала. Не можела да спи спокойно- стенела, често се будела. След петдесетия ден, по указания на лекар, започнала да се изправя, но не си чувствала краката, не можела да стои, защото й се виел свят. Не можела да спи спокойно, не искала да е на тъмно. Изпитвала страх дали ще може да кара кола. Поради изпитваните болки приемала лекарства. След като започнала да се изправя правела само по няколко крачки на ден. Св.Д. останала още няколко дни след като ищцата започнала да се изправя докато се закрепи. След като започнала да се изправя ищцата ходела с корсет, който махнала много след като почнала работа. След като почнала работа ищцата й се оплаквала, че изпитва болки и трябва да става за да се пораздвижи. При промяна на времето също се оплаквала, че изпитва болки.

         Съдът намира възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради непоставяне на предпазен колан за неоснователно. Както е посочено по-горе и двете вещи лица, от данните по делото и причинените на пострадалата увреждания, категорично стигат до извода, че по време на инцидента ищцата е била с поставен предпазен колан.  В тази насока са и показанията на св.М., който е очевидец на ПТП и е категоричен, че ищцата е била с поставен колан.

         Неоснователно е и възражението на ответното дружество, че остатъчните болки на ищцата се дължат на предхождащи ПТП-то нейни заболявания, каквито били посочени в заключението на медицинската експертиза. В заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза изрично е посочено, че ищцата нито пред експерта, нито по време на лечението си е заявила, че е имала предходни заболявания. Цитираните от пълномощника на ответното дружество увреждания на между прешлените дискове на гръбначния стълб с радикулопатия действително се споменават в заключението(л.7 от заключението), но споменаването им е цитиране на отразеното в Амбулаторен лист №1694/22.10.2018г., изд. от д-р М.-невролог и отразяват оплакванията на пострадалата, които същата е споделила при прегледа, а не наличие на заболяване предхождащо датата на ПТП.

         При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД - по справедливост - съдът взе предвид следните обстоятелства: възрастта на ищцата, вида и естеството на причинените здравословни увреждания, претърпените от пострадалият болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, ежедневните житейски неудобства и лишения, наложени по време на оздравително - възстановителния процес. Съдът отчита обстоятелството, че ищцата и към настоящият момент търпи известни неразположения в следствие на претърпените увреждания на прешлените, които както посочва вещото лице няма да отшумят и ищцата ще изпитва такива  при навеждане, при продължително стоене седнала или в право положение. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че в следствие на претърпените травми и последвалото лечение близо два месеца ищцата е прекарала изцяло на легло, при което за задоволяване на всичките си ежедневни потребности и физиологични нужди е била напълно зависима от грижите на своите близки. Съдът отчита и обстоятелството, че след тези два месеца на легло ищцата е преминала през бавен и мъчителен процес на възстановяване, за да може отново да ходи и да се обслужва сама. През периода на възстановяване и след започване на работа ищцата в продължение на около 7-8месеца непрекъснато носела корсет, за да облекчи натоварването на прешлените на гръбначния си стълб, като след като по- продължително време е стояла седнала често усещала краката си изтръпнали и трудно правела първите няколко крачки.

         Не на последно място следва да се отчете и преживения от ищцата стрес, както по време на инцидента, така и по време на провежданото лечение. Този стрес все още не е отшумял и се отразява на качеството на живот на ищцата, изпитва страх при управление и пътуване с автомобил, както и да минава по пътя, на който е станало процесното ПТП. Дълго време ищцата преживявала отново инцидента, което се отразило на качеството на съня й, като сънувала кошмари и се будела нощем. Изпитваните болки, както и първоначалната липса на усещане на краката и узнаването за травмата на гръбначните прешлени са породили страх у ищцата, че може да не се възстанови и за винаги да остане в това положение (да е зависима от близките си), което неминуемо се е отразило негативно на психиката й, още повече, че С.М. е млада жена, в разцвета на силите си, която до този момент е водила активен личен и професионален живот и се е грижела за малкия си син.

         При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът взе предвид и обстоятелството, че ищцата е изключително млад човек, който и за в бъдеще ще търпи негативни усещания в резултат на получените увреждания, като болките в кръстната област няма да отшумят с времето и това ще се отразява както на ежедневието й, така и на качеството и комфорта й на живот. Освен това съдът отчита, че в резултат на инцидента ищцата търпи негативи във връзка с работата си, което би се отразило на бъдещата й професионална реализация.

         Поради изложеното, съдът счита, че за получените от ищцата уврежданият в следствие на настъпилото на 01.09.2018г. ПТП, както и за претърпените болки и страдания, по време на лечението и възстановяването на пострадалата следва да бъде определено обезщетение в размер на 70000лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен за целия претендиран размер от 45000лв.

         Обезщетението следва да бъде присъдено, ведно със законната лихва от          Обезщетението следва да бъде присъдено, ведно със законната лихва от 01.11.2019г.- датата на уведомяване на застрахователя от увреденото лице до окончателното изплащане. Дължимостта на законната лихва върху обезщетението от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ изрично е уредена в чл.493, ал.1, т.5 КЗ, съгласно която застрахователното покритие обхваща и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ – лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Съгласно чл.429, ал.3 КЗ застрахователят следва да заплати лихвата за забава, дължима от застрахования, считано от по-ранната от двете дати : на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция). От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е предявила застрахователната си претенция пред застрахователя на 01.11.2019г. и следователно от тази дата същият следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение, доколкото по делото не се твърди и не се установява да е имало по–ранно уведомяване от застрахования. В този см. са Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. на Iт.о. и Решение №167/30.01.2020г. по т.д.№2273/2018г. на ІІт.о на ВКС. Основание за присъждане на претендираната от ищцата лихва от по-късна дата не може да бъде изведено от правилото на чл.497, ал.1 във вр. чл.496 от КЗ, тъй като тези норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Поради изложеното искането за присъждане на законна лихва от датата на инцидента до предявяване на претенцията пред застрахователя следва да бъде оставено без уважение.

         Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса върху уважената претенция в размер на 1800лв., както и сумата от 150лв.-разноски, заплатени от касата на съда, както и ДТ в размер на 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, по сметка на ОС Габрово. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Т.М. сумата то 1880лв.- адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, на осн. чл.38 ЗАдв.

         Водим от гореизложеното, съдът

 

                                               Р  Е Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА ЗАД "ДАЛЛБОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1 да заплати на да заплати на С.Г.М.,***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Т.М. сумата от 45000лв.(четиридесет и пет хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на ПТП настъпило на 01.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2019г. до окончателното изплащане.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода 01.09.2018г.-01.11.2019г.

         ОСЪЖДА "ДАЛЛБОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1 да заплати държавна такса в размер на 1800лв. (хиляда и осемстотин лева), в полза на ОС Габрово.

         ОСЪЖДА "ДАЛЛБОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1 да заплати сумата от 150лв. (сто и петдесет лева)- разноски заплатени от касата на съда, в полза на ОС Габрово.

         ОСЪЖДА "ДАЛЛБОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1 да заплати държавна такса в размер на 5,00лв. (пет лева), в полза на ОС Габрово, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на ОС Габрово суми.

         ОСЪЖДА "ДАЛЛБОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1 да заплати на адв. Т.М. ***, с адрес на кантора гр.Габрово, ул.Евтим Дабев №8 сумата от 1880лв.(хиляда осемстотин и осемдесет лева)-адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗАдв.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :