О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
гр.Сливен,
22.01.2019 година
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в закрито заседание проведено
на двадесети втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.съдия СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря ………………………………………….. и в присъствието на прокурора
…………………………………………………. , като разгледа докладваното от съдията М.Данчев вчн дело
№ 16 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно, по
реда на чл.243 ал.7 от НПК т.е. за проверка на определение на първоинстанционен
съд по повод постановление за прекратяване на наказателно производство.
Образувано е по жалба от „ПАПАС
ОЛИО“ АД гр.Ямбол, представлявано от законния представител Г.И. Р., действащо
чрез пълномощника си адв. В.К. ***, срещу определение № 771/08.11.2018г. по чнд
№ 1037/2018г. на Районен съд гр.Ямбол, с което е потвърдено постановление на
Районна прокуратура гр.Ямбол от 27.09.2018г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 54/2016г. по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура гр.Ямбол, водено срещу Д.М.С. за престъпление по чл.323 ал.1 от НК.
В жалбата се изразява несъгласие с
прекратяването на наказателното производство, съответно с определението на районния
съд, с което се потвърждава постановлението на прокуратурата, като се заявява,
че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на
материалния закон, както и необоснован. Оспорва се извода на съда за
приложимостта на разпоредбата на чл.323 ал.3 от НК в настоящия случай. Заявява
се, че действително обвиняемият е бил предупреден с изричен протокол от
26.07.2016г. да възстанови първоначалното фактическо положение и че същият е
направил опит да възстанови увредения участък от ж.п. линията, но извършеното
от него не отговаряло на изискванията на строителните правила и норми за
железен път. Оспорват се и съображенията в акта на първоинстанционния съд,
изложени в подкрепа на констатацията, че е възстановено предишното фактическо
положение и в частност позоваването на изготвяната по делото тройна
съдебно-техническа експертиза, като се обосновава тезата, че възстановеният
пътен участък не само следва да бъде приведен в състоянието, в което е бил
преди увреждането, но следва да бъде годен за употреба по предназначение т.е.
по него да може да премине безопасно влакова композиция. Като аргумент в
подкрепа на възражението относно приложимостта на разпоредбата на чл.323 ал.3
от НК се сочи и обстоятелството, че в конкретния случай липсва елемента
„незабавност“ на възстановяването на предходното фактическо положение,
доколкото изводите на прокурора и на районния съд относно времето, когато е
станало това възстановяване се основават на един единствен свидетел, за когото
се твърди, че е с неясна квалификация и образование. В жалбата се изразява
несъгласие и с преценката на първоинстанционния съд по отношение на
приложимостта на разпоредбата на чл.323 ал.4 от НК, която изключва приложението
на чл.323 ализразява несъгласие и с преценката на първоинстанционния съд по
отношение на приложимостта на разпоредбата на чл.323 ал.4 от НК, която изключва
приложението на чл.323 ал.3 от НК. В тази връзка се сочи, че срещу обвиняемия Д.С.
е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.323 ал.1 от НК,
извършено през есента на 2016г. – поставил табела с надпис „частен имот
влизането строго забранено“ и изградил ограда върху железопътния участък,
необходим за дейността на „Папас олио“ АД. Оспорват се доводите на съда относно
известността /определена като „ноторна“/ на обстоятелства и доказателства по
това досъдебно производство респ. констатацията за недоказаност на авторството
на деянието. По повод на последното в жалбата районният съд се упреква в липса
на безпристрастност. Акцентира се и върху обстоятелството, че самоуправството е
извършено в чужди имоти – собственост на Община Ямбол и държавна публична
собственост, което не е било отчетено и дори не е коментирано нито от
прокурора, нито от съда. Настоява за отмяна на обжалваното определение на
Районен съд гр.Ямбол и за постановяване на друго определение, с което Районна
прокуратура гр.Ямбол да бъде задължена да внесе обвинителен акт по чл.323 ал.1
от НК срещу Д.М.С..
Постъпило е писмено възражение от обвиняемия
Д.М.С., чрез защитника му адв. М.Х. от АК гр.Ямбол, против жалбата на „ПАПАС
ОЛИО“ АД гр.Ямбол, представлявано от законния представител Г.И. Р., действащо
чрез пълномощника си адв. В.К. ***, по повод на която е образувано настоящото
въззивно производство. В това възражение най-напред се твърди, че жалбата е
недопустима, тъй като е подадена от нелегитимирано лице т.е.е от такова, което
няма качеството на пострадал респ. на ощетено юридическо лице от конкретното
престъпление. Във връзка с последното се навеждат доводи както по принцип т.е.
във връзка с конкретната формулировка на обвинението, така и по същество т.е. с
оглед на доказателствата по делото и фактическите изводи, които се правят от
тях. Жалбата се определя и като неоснователна, като се заявява, че безспорно е
установено и доказано обстоятелството относно възстановяването на процесния
участък от ж.п. линията в предходното му /т.е. преди деянието/ състояние, както
и че е налице елемента „незабавност“. Настоява се жалбата на „Папас олио“ АД
гр.Ямбол против определението на Районен съд гр.Ямбол да бъде оставена без
разглеждане като недопустима, а алтернативно – да бъде потвърдено
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена от юридическо лице, имащо качеството на ощетено такова по смисъла на
чл.243 ал.4 от НПК, доколкото жалбоподателят е претърпял вреди в резултат на твърдяното
престъпление, а освен това е депозирана в предвидения от закона в разпоредбата
на чл.243 ал.7 от НПК седемдневен срок за обжалване на акта на районния съд.
Разгледана по същество жалбата се явява принципно основателна, макар и не изцяло
на посочените в нея основания. Жалбата не е основателна по отношение на
искането да бъде задължена прокуратурата да внесе обвинителен акт.
Неоснователно е възражението на
обвиняемия /направено чрез защитника му/ за недопустимост на жалбата както по принцип
/т.е. с оглед на конкретната формулировка на обвинението/, така и по същество. В
диспозитива на обвинението е посочено, че обвиняемият, чрез посредственото
извършителство на неизвестни лица самоволно, не по установения от закона ред е
осъществил едно оспорвано от другиго /т.е. от „Папас олио“ АД Ямбол/, чуждо /т.е.
на „Папас олио“ АД Ямбол/, предполагаемо право - правото на собствеността върху
ж.п. коловоз, като отстранил 11.5м. от релсите на ж.п. коловоза, с което
възпрепятствал ползването на жп.коловоза от „Папас олио“ АД Ямбол , като
случаят е немаловажен. Следователно се касае за право, което е чуждо не за
жалбоподателя, а за обвиняемия и това става съвсем ясно от изложените подробно
в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство
фактически положения. Що се касае до това дали дружеството жалбоподател
действително притежава такова право, това е обстоятелство, което следва да се
установява по същество и в този смисъл оспорването му от страна на обвиняемия
няма отношение към преценката дали „Папас олио“ АД гр.Ямбол има качеството на
ощетено юридическо лице. Впрочем, различните първоинстанционни и въззивни
състави, които до настоящия момент са се произнасяли във връзка с
прекратяването на наказателното производство, винаги са констатирали
допустимост на жалбите, което и настоящият съд споделя.
Определението на Районен съд
гр.Ямбол, предмет на настоящата въззивна проверка, както и потвърденото с него
постановление на Районна прокуратура гр.Ямбол за прекратяване на наказателното
производство водено срещу Д.М.С. за престъпление по чл.323 ал.1 от НК
действително се явяват незаконосъобразни и необосновани, тъй като са
постановени при недостатъчно изяснени обстоятелства, имащи съществено значение
за решаване на делото, особено с оглед приложението на коментираните в тези
актове разпоредби на чл.323 ал.3 и чл.323 ал.4 от НК.
Както в атакуваното определение на районния
съд, така и в потвърденото с него постановление на прокурора за прекратяване на
наказателното производство са изложени приетите от съда респ. от прокурора за
установени фактически обстоятелства. Тези обстоятелства, особено в прекратителното
постановление на прокурора, са изведени в резултат на извършен сериозен анализ
на събраните по делото доказателствени материали, с оглед на което настоящата
съдебна инстанция няма особено съществени забележки по отношение на приетото за
установено от фактическа страна, въз основа на което се обосновава извода, че
обвиняемият Д.М.С. на 24.09.2014г в землището на гр.Ямбол, в честността
„Покрития кладенец“ в недвижими имоти с №№ 940, собственост на Община Ямбол и
673 - държавна публична собственост, чрез посредственото извършителство на
неизвестни лица самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно
оспорвано от другиго - „Папас олио“ АД Ямбол, чуждо - на „Папас олио“ АД Ямбол,
предполагаемо право - правото на собствеността върху ж.п. коловоз, като
отстранил 11.5м. от релсите на ж.п. коловоза, с което възпрепятствал ползването
на жп.коловоза от „Папас олио“ АД Ямбол , като случаят е немаловажен – престъпление
по чл.323 ал.1 от НК.
Настоящата съдебна инстанция
споделя както констатациите на прокурора в прекратителното постановление и на
съда в атакуваното определение относно извършените от обвиняемия конкретни
фактически действия /осъществени чрез посредственото извършителство на
неустановени лица/ по демонтирането на релсите от процесния участък от ж.п. линията,
така и преценката за съставомерност на тези действия като самоуправство по
смисъла на чл.323 ал.1 от НК.
Окръжният съд напълно се
солидаризира с мнението на първата инстанция, че основният спорен въпрос в
настоящото наказателно производство е дали са налице предпоставките за
приложението на чл. 323 ал.3 от НК. Според цитираната разпоредба, деецът не се
наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно
възстанови първоначалното фактическо положение. В настоящия случай обвиняемият действително
е бил предупреден изрично с протокол от 26.07.2016г., изготвен от разследващия орган,
за възможността да бъде приложена разпоредбата на чл.323 ал.3 от НК.
В определението на районния съд,
предмет на настоящата въззивна проверка, се приема, че по делото са налице
данни, че след предупреждението през м.август 2016г. обв. С. е възстановил
увреденият участък от коловоза. Възприета е и тезата на прокурора, че с оглед
на спецификата, в която се е изразило самоуправното действие и обстоятелството,
че за неговото отстраняване е необходима както специална техника, така и
обучени лица, в случая е налице „незабавност“ по смисъла на закона. Съдът
изцяло е споделил извода в постановлението за прекратяване на наказателното
производство, че текстът на чл.323 ал.3 от НК изисква възстановяване на
първоначалното фактическо положение такова каквото е било то преди деянието,
като не е необходимо възстановяването да отговаря на някакви технически или
нормативни изисквания.
Настоящият съд счита, че за да бъде
приложена разпоредбата на чл.323 ал.3 от НК т.е. за да не бъде наказан деецът,
е необходимо да бъде възстановено първоначалното фактическо положение, като
това следва да бъде сторено от дееца и незабавно след предупреждението на
съответния държавен орган. Следователно фактическото положение следва да бъде
възстановено такова, каквото е било преди деянието, с което е било нарушено,
без да е необходимо възстановяването да отговаря на някакви специфични
изисквания от техническа гледна точка.
От друга страна, обаче, въпреки
проведеното до този момент разследване, не е изяснен въпроса кога и от кого е извършено
това възстановяване на фактическото положение. Това обстоятелство е от
съществено значение за правилното решаване на делото, тъй като съгласно
цитираната разпоредба на чл.323 ал.3 от НК се изисква деецът да е възстановил
първоначалното фактическо положение и това да е станало незабавно след
предупреждението. В тази връзка по делото е разпитан не особено подробно и не
особено задълбочено един свидетел – свид. М.П., от чиито показания не може да
се установи нито кога, нито кой и какви действия е извършил във връзка с
възстановяването на прекъснатия участък от ж.п.линията.
Разбира се, има известен смисъл във
възприетата и от районния съд теза на прокурора по повод на елемента
„незабавност“ при възстановяването на предишното фактическо положение,
доколкото наистина е необходима специална техника и квалифицирана работна ръка.
От друга страна, обаче, настоящият съд намира, че период от един месец за
възстановяването на предходното фактическо състояние трудно би могъл да се приеме
като незабавно. От значение е кога /от гледна точка на датата на
предупреждението/ са били предприети съответните действия за организиране на
екип респ. за осигуряване на техника и др., както и какви точно действия са
били предприети в тази насока. Последното е важно и с оглед преценката дали
тези действия биха могли да бъдат организирани и извършени във възможно
най-кратък срок след предупреждението респ. дали е било налице забавяне, което
изключва елемента „незабавност“.
Както вече беше посочено по-горе,
не е установено и кой е извършил възстановяването, доколкото в разпоредбата на
чл.323 ал.3 от НК се изисква това да е сторено от дееца. В случая не е
необходимо буквално обвиняемият лично да е извършил конкретните физически
действия по възстановяване на прекъснатия участък от ж.п. линията, но във
всички случаи е следвало да инициира, да организира, да възложи на съответните
компетентни за това лица да извършат съответните действия. Впрочем и самото
прекъсване на ж.п. линията не е извършено лично от обвиняемия, а с действия на
други /неустановени по делото/ лица, на които той го е възложил.
Като не са изяснени по достатъчно
убедителен начин тази обстоятелства относно това кой, кога и с какви действия е
извършил възстановяването на прекъснатия участък на ж.п. линията, не би могло
законосъобразно да бъде преценено дали има основания за приложението на
разпоредбата на чл.323 ал.3 от НК респ. дали правилно е прекратено
наказателното производство, още повече, че на практика именно това е
основанието за прекратяване на производството, посочено в постановлението на
прокурора и възприето в атакуваното определение на районния съд.
Не е изяснен по достатъчно несъмнен
начин и въпроса относно наличието на хипотезата на чл.323 ал.4 от НК, която
изключва приложението на чл.323 ал.3 от НК. В тази връзка районният съд е
посочил в определението си, че срещу обв. С. е образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 323 ал.1 от НК затова, че през есента на
2016г. е поставил табела с надпис „частен имот влизането строго забранено“ и е изградил
ограда върху железопътен участък /ж.п. коловоз/, необходим за дейността на
„Папас олио“ АД, преминаващ през имот на управляваното от него дружество
„Маргарита“ ЕООД гр.Ямбол. Това обстоятелство т.е. наличието на наказателно
производство срещу обвиняемия за посоченото деяние е коментирано и в
прекратителното постановление на прокурора, където дори се сочи, че С. е
привлечен в качеството на обвиняем и по това друго наказателно производство за
деяние по чл.323 ал.1 от НК, извършено през есента на 2016г. и изразяващо се в поставяне
на табела с надпис „частен имот влизането строго забранено“ и изграждане на
ограда върху железопътен участък /ж.п. коловоз/, необходим за дейността на
„Папас олио“ АД, преминаващ през имот на управляваното от него дружество
„Маргарита“ ЕООД гр.Ямбол.
Освен тази твърдения в съдебния и
прокурорския акт, по делото липсват доказателства за съществуването на друго
наказателно производство срещу обв. Д.М.С. респ. в каква фаза е същото,
привлечен ли е той към наказателна отговорност и за какво престъпление.
Основателни са възраженията в
жалбата на пълномощника на „Папас олио“ АД гр.Ямбол по отношение на аргументите
на съда, с които преценено, че няма основание за приложението на разпоредбата
на чл.323 ал.4 от НК. Според районния съд ноторно му било известно
обстоятелство, че по това досъдебно производство липсват убедителни
доказателства относно авторството на деянието, а събраните до този момент
косвени доказателства не са в състояние да обосноват еднозначен извод, че
самоуправните действия, изразили се в изграждането на ограда върху железопътния
участък са извършени от С.. Настоящия съд споделя тезата в жалбата, че очевидно
не се касае за ноторно известни факти т.е. такива, които са общоизвестни и не
се нуждаят от доказване. Очевидно е, че тези обстоятелства /за наличието на
друго наказателно производство/ няма как да са известни напр. на настоящия
съдебен състав, поради което последният не е в състояние да ги провери за да
прецени дали оплакванията и възраженията по отношение на коментираните
твърдения в определението на районния съд са основателни или не. При липсата на
съответните доказателства относно това друго наказателно производство, би могло
да се приеме, че е възможна основателност и на възражението в жалбата за
евентуална предубеденост на първоинстанционния съд.
Във всички случаи изясняването на
въпроса дали обвиняемият е извършил същото деяние след възстановяването на
предходното фактическо положение има съществено значение за приложението на
разпоредбата на чл.323 ал.3 от НК, което пък от своя страна има решаващо
значение за преценката дали правилно и законосъобразно е прекратено
наказателното производство.
Неизясняването на коментираните
по-горе обстоятелства води до извод за необоснованост както на атакуваното
определение на Районен съд гр.Ямбол, така и на потвърденото с него
постановление на Районна прокуратура гр.Ямбол за прекратяване на наказателното
производство водено срещу Д.М.С..
Следователно, според настоящата
въззивна инстанция, разследването /въпреки неколкократните връщания и отмяна на
постановленията за прекратяване на наказателното производство/ не е било
преведено достатъчно обективно, всестранно и пълно, както и че са били събрани
всички относими и възможни доказателства. Останали са неизяснени обстоятелства,
които имат съществено значение за правилното решаване на делото вкл. за
прекратяването на същото на основание коментираната разпоредба на чл.323 ал.3
от НК.
Това предполага извършването на
допълнителни следствени действия за събиране на съответните доказателства /вкл.
издирване и разпити на свидетели, допълнителен или повторен разпит на част от
свидетелите, преценка за необходимостта от извършване на очни ставки,
приобщаване на писмени доказателства и др./ с оглед изясняването на коментираните
по-горе обстоятелства, след извършването на които следва отново да се прецени
дали има извършено престъпление по чл.323 от НК, кое е отговорното лице и
съответно приложими ли са разпоредбите на чл.323 ал.3 и чл.323 ал.4 от НК.
Що се отнася до искането в жалбата,
по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, а именно – да
бъде задължена Районна прокуратура гр.Ямбол да внесе обвинителен акт по чл.323
ал.1 от НК срещу Д.М.С., настоящият съд намира същото за неоснователно по
принцип. От една страна, съдът въобще не е разполага с такова правомощие т.е.
да задължава или да указва на прокурора да привлече към наказателна отговорност
определено лице респ. да внесе срещу това лице обвинителен акт, тъй като това
правомощие е предоставено по Конституция единствено на органите на
прокуратурата. В производството по чл.243 ал.5 - 8 от НПК съдът се произнася по
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване и може
да го отмени като даде указания единствено относно приложението на закона. От
друга страна, предвид направените по-горе констатации за неизясненост на
съществени обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, не е
възможно да бъдат дадени съответните задължителни указания как да бъде решено
то по същество.
Поради изложените съображения
следва да бъде отменено като незаконосъобразно определението на Районен съд гр.Ямбол,
с което е потвърдено постановлението на Районна прокуратура гр.Ямбол за прекратяване
на наказателното производство, както и самото прекратително постановление и
делото следва да бъде върнато на съответната прокуратура за събиране на нови
доказателства респ. за проверка на вече събраните такива с оглед на
констатациите изложени подробно по-горе в настоящото определение.
Ръководен от изложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №
771/08.11.2018г. по чнд № 1037/2018г. на Районен съд гр.Ямбол, както и
потвърденото с него постановление на Районна прокуратура гр.Ямбол от 27.09.2018г.
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
54/2016г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр.Ямбол, водено срещу Д.М.С.
за престъпление по чл.323 ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на Районна
прокуратура гр.Ямбол за допълнително разследване с оглед на констатациите
направени в обстоятелствената част на настоящото определение.
Настоящото определение е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: