;
Р Е Ш Е Н И Е
№260793/21.10.2020г.
гр.
В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №1696 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно и
кумулативно съединени искове от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу А.Б.К., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: гр. В., п.к. ****, ул. „М.Б.“, бл.23, ет.2, ап.6 за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 342,75 лева главница по договор за потребителски кредит №**********/10.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 25.11.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 397,65 лева договорно възнаграждение, дължимо за периода
от 10.11.2018г. до
28.08.2019г., 666.90лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, както и сумата от 138.08лв,
представляваща лихва за забава за
периода от 11.03.2018г. до 20.05.2019г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8960/27.11.2019г.,
постановена по ч.гр. дело № 19364/2019г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК.
В исковата молба се излагат твръдения, че е между страните е валидно възникнало облигационно правоотношение
по договор за потребителски кредит от 10.01.2018г., по силата на което ищецът е
предоставел в заем на ответника сумата от 1350 лева, за срок от
24 месеца. Посочва, че в последствие срокът за изпълнение на задължението за
връщане на заетата сума от 24 месеца е продължен на 27 месеца.Вследствие неизпълнение
задължението по договора, кредиторът е обявил вземането за предсрочно изискуемо
считано от 28.08.2019г., за което обстоятелство твърди, че е уведомен
длъжникът. Твърди, че ищецът е изправна страна по договора, като на
10.01.2018г. е предал заетата сума на ответника, който от своя страна е
заплатил обща сума по погасяване на задължението с в размер на 706,01 лева, от
които 592,23 лева били отнесени за погасяване на главница, 33,78 за погасяване
на лихва по забава, съответно сумата от 80 лева – такси по извънсъдебно
събиране на задълженията от длъжника.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника.Излагат се възражения, като се посочва, че договорът за потребителски
кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави поради неравноправност на
клаузата уреждаща общия размер на дължимата годишна лихва. Договорът е нищожен
при неспазване разпоредбите на чл.11, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК вр. чл.22 ЗПК.Уговореният лихвен процент нарушава правилата
за добрите нрави, при което е налице нищожност на уговореното възнаграждение от
1495,44 лева. Фиксираният лихвен процент не отговоря на действителния такъв,
доколкото са уговорени и възнаграждения за заплащане на допълнителен пакет от
услуги, който по своята същност съставлява добавък
върху уговореното договорно възнаграждение, което от своя страна води до
нарастване на ГПР.
По
изложените съображения намира, че основателен се явява само искът за
установяване размера на главницата, за разликата над признатите 800 лева, като
желае претенцитие по отношение на договорното
възнаграждение и акцесорния иск за забава да бъдат напълно отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото договор
за потребителски кредит № **********/10.01.2018г., от който се установява, че
ищецът в качеството му на кредитор отпуска на ответника в качеството му на
кредитополучател сумата от 1350 лева, за срок от 24 месеца. Уговорена е месечна
вноска в размер на 83,46 лева, ГЛП в
размер на 41,17 %, съответно ГПР в размер на 49,90 %. Избрани и закупени са
пакет за допълнителни услуги в размер на 842,40 лева, като е уговорено
разсрочено плащане от по 35,10 лева на месец. Общото задължение по договора е
определено на 2845,44 лева, като общата вноска за погасяване на задължението
възлиза на 118,56 лева.
Представен по делото е
погасителен план към договор за потребителски кредит № **********/10.01.2018г., от който се установява, че първата
погасителна вноска по договора е с уговорен падеж 10.03.2018г., а последната на
10.02.2020г.
Представят се Общи условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит.
С платежно нареждане от 10.01.2018г.
сумата предмет на договора от 1350 лева е преведена по сметка на ответника.
Със заявление за промяна на
погасителен план към договор за потребителски кредит № **********/10.01.2018г.,
страните са уговорили отлагане на 3 вноски по договора. Представя се анекс №1
към договор за потребителски кредит № **********/10.01.2018г., с който е
уговорен нов погасителен план, съобразно който датата на последната погасителна
вноска е на 10.05.2020г.
Изготвено е писмо от
16.01.2019г. от ищеца до ответника, с което е релевира изявление на кредитора
за отнасяне на вземането за предсрочно изискуемо.
Прието по делото е
заключението на в.л. Р.Х.С. по назначената от съда съдебно – счетоводна
експертиза. В заключението се посочва, че общия размер на пратеното по договор
за потребителски кредит № **********/10.01.2018г. възлиза на 706,01 лева, от
които ищецът е отнесъл сумата от 207,25 лева за погасяване задължението по
главница, 209,48 лева за погасяване на договорна лихва, сумата от 33,78 лева за
погасяване на наказателна лихва, 80 лева за разходи по събиране и 175,50 лева
за погасяване на допълнителен пакет услуги. Остатъкът от задължението възлиза
както следва: главница в размер на 1142,75 лева, лихва в размер на 397,65 лева,
наказателна лихва в размер на 138,08 лева и задължение по допълнителен пакет от
услуги в размер на 666,90 лева. Посочва, че съобразно данните по договора ГПР
възлиза на 45,05 %, като при включване на възнаграждението по допълнителен
пакет от услуги то ГПР се променя, като се увеличава на 110,67 %.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
В тежест на ищецът по предявеният
иск по реда на чл.422 ГПК е да установи, че между страните е валидно възникнало
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, съответно
изпълнение на задължението си, че сумата по договора е получена от
кредитополучателя.За да установи това обстоятелство ответникът представи договор за
потребителски кредит № **********/10.01.2018г.,по силата на който на ответникът
е отпуснат потребителски кредит в размер на 1350 лева за срок от 24 месеца.
Изготвен е и погасителен план към договора за кредит, в който по отделни
компоненти – главница, договорна лихва, допълнителни такси и пр. са отразени
отделните задължения по компоненти, които формират общия размер на месечната
погасителна вноска от 118,56 лева. Въз основа на предоговаряне, за което е
съставен и анекс №1 към договор за потребителски кредит № **********/10.01.2018г.,
е уговорен и датата на последната погасителна вноска по договора – 10.05.2020г.
По отношение възраженията на ответника за наличието на неравноправни
клаузи от договора:
Съобразно т.15 на представените
към исковата молба Общи условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договор за потребителски
кредит, чрез допълнителния пакет кредитополучателя си е осигурил приоритетното
разглеждане на кредита и неговото отпускане, а експресното разглеждане на документи, респ. проверката на платежоспособността
на длъжника, е част от процедурата по усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази такса кредиторът
цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Изводът на съда за нищожността на тази уговорка се
подкрепя и от това, че липсва
предоставяне на допълнителна
услуга от страна на кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от
него такса – не е ясно каква
е разликата между приоритетното и обичайното преглеждане на документите и дали въобще има
друга процедура освен тази, която
е наречена от кредитора „приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит“.
Отделно от
това, самото възмездяване на участник в преговорен процес за срочно довършване
на преговорите и изпълнение
на принципно поето задължение за предоставяне
на договорен кредит не може да се
приеме за справедливо и икономически обосновано договаряне при сравняване на позитивните интереси на насрещните страни.
Систематичното тълкуване
на чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4 чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат извод за
ограничаване на свободата
на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен
обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи, включително и когато такива плащания
са договорени отделно, но икономическото
им основание не може да се
обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на потребителя. Уговарянето на цената на пакета
с необоснованите предимства,
събирана по начин, идентичен с лихвата несъмнено налага квалифицирането на допълнителното споразумение към потребителски договор като средство
за заобикаляне на забрани.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в случая договора
за потребителски кредит възлиза в размер на 1350 лева, като уговореното
възнаграждение за допълнителен пакет от услуги възлиза на 842,40 лева, което е
по размер е приблизително 60 % от стойността на заетата сума. От заключението
на съдебно – счетоводната експертиза на в.л. С., която се кредитира изцяло от
съда, като обективно и компетентно дадена се установи, че при прибавяне на
възнаграждението по допълнителен пакет от услуги, ГПР се увеличава като достига
до 110,67 %. При така изложеното се достига до положение, при което се
надвишава максимално допустимия размер на законната лихва при просрочени
парични задължения в размер на 5 пъти от ОЛП +10 процентни пункта.
Съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския
съвет на Република България. Законната лихва е в размер на основния лихвен процент за определения
период определени от БНБ (за посочения период е 0,00) плюс 10 пункта, или с
други думи за този период ГПР нормативно е определен на не-повече от 50,00 %.
Уговорения в договора за потребителски кредит размер на ГПР в случай на
прибавяне на възнаграждението по пакет допълнителни услуги надвишава размера посочен
в чл.19, ал.4 ЗПК, който е в сила от 23.07.2014г., който текст е приложим по
отношение на процесния договор за потребителски кредит, като сключен след измененията
на нормативната база.
По изложените съображения неравноправната клауза по договор за потребителски кредит № **********/10.01.2018г.
следва да бъде приета от съда като нищожна, като претенцията за заплащане на
сумата от 666,90 лева – възнаграждение по допълнителен пакет услуги следва да
бъде отхвърлена.
По отношение на вземането на
главница:
В исковата си молба ищецът посочва,
ответникът не е изпълнил задължението си да осъществява погасяване на
задължението по договорът за потребителски кредит, при което вземането е
отнесено като предсрочно изискуемо, за което се твърди, че длъжникът – ответник
в производството по делото е уведомен на 28.08.2019г.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.Този извод се извлича от мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно
дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, от които може да бъде
направен и извод, че предсрочната изискуемост следва да бъде съобщена на длъжника преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Съдебната практика
е категорична относно обстоятелството, че изявлението на банката – кредитор за предсрочна
изискуемост на кредита, достигнало до длъжника
в хода процеса не може да бъде
отчетено като относим факт по
чл.235, ал.3 ГПК в производството по
реда на чл. 422 ГПК.В тази хипотеза за
приложение на предсрочната изискуемост е необходимо същата да е обявена на
длъжника преди депозиране на заявлението в съда.
В настоящото производство
ищецът представи покана от 16.01.2019г. (л.29), в която се съдържат
изявления за отнасяне на вземането по договора за потребителски кредит за
предсрочно изискуемо. Частният документ е съставен на дата предхождаща
депозиране заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда, но към делото липсват доказателства, за
датата на която това волеизявление и достигнало до длъжника. Предвид липсата на
такива доказателства следва да бъде прието, че това е момента, в който на
последния е връчен препис от исковата молба, ведно с доказателствата по делото,
след които е и цитираната покана от 19.01.2019г.Съдебните книжа са получени на
28.05.2020г. от ответника. В заключени следва да се посочи, че до депозиране на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК в съда
– 25.11.2019г. , ищецът не представи доказателства, от които да бъде направен
извод, че е довел до знание на длъжника намерението си да отнесе вземането по
процесния договор за потребителски кредит за предсрочно изискуемо.
С
оглед гореизложеното се поставя въпроса, как следва да постъпи съдът в случай,
че установи, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането и има ли
възможност да бъдат присъдени падежиралите вноски.
Положителен
отговор на този въпрос бе даден с Тълкувателно решение от 02.04.2019г.,
постановено по тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
цитираното решение изрично се разясни, че е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. По въпроса досежно това за кои падежирали вноски следва да бъде уважена претенцията, ВКС
посочи, че това е момента към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо.
Съобразно задължителните
указания съдържащи се в цитираното тълкувателно решение следва да бъде
посочено, че съобразно измененията на погасителния план към процесния договор
за потребителски кредит, които изменения са осъществени с анекс №1 от
09.07.2018г., датата на падежа на последната погасителна вноска е уговорен на
10.05.2020г. Съдебното заседание,в което бе приключено съдебното дирене и бе
даден ход по същество на спора се състоя на 02.10.2020г. При така изложеното
следва извода, че и последната погасителна вноска по задължението за плащане по
главница по договора за потребителски кредит е падежирала към момента на формиране
на силата на пресъдено нещо, съобразно дадените
задължителни указания.
Общият размер на задължението
по компонента главница на процесния договор възлиза на 1350 лева. Общите
плащания от ответника по договора възлизат на 706,01 лева, като този извод
съдът прави от заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Твърденията
на ищеца в частта, с която се сочи, че е заплатена от длъжника сумата от 706,01
лева по договора за кредит се подкрепят от заключението на вещото лице. Не се
подкрепят обаче твърденията на страната за начинът на отнасяне на платеното от
длъжника за погасяване на задължението. В тази насока съдът дава вяра на
заключението на в.л. С., като приема, че от общия размер на платеното, сумата
от 207,25 лева е отнесена за погасяване на главница, 209,48 лева за погасяване
на договорна лихва, 33,78 лева за наказателна лихва, 80 лева за разходи за
събиране и 175,50 лева за възнаграждение по пакет за допълнителни услуги. След
приспадане на отнесените по перо –главница, задължената по договора възлизат на
1142,75 лева. От тази сума, сумата от 800 лева се признава от ответника като
дължима, като за същата ищецът имащ качество на заявител в заповедното
производство е снабден с изпълнителен лист, при което от разликата от
остатъчната стойност и признатото се формира размера на процесната сума от
342,75 лева под формата на главница по договора за потребителски кредит.
Съдът обяви за неравноправна
клаузата, с която е уговорено заплащане на възнаграждение по допълнителен пакет
от услуги. Плащане по този компонент обаче е осъществено от длъжника, като
ищецът е отнесъл сумата от 175,50 лева за погасяване на това задължение.
Платеното на нищожно основание следва да бъде прихванато от задължението за
главница, при което последното възлиза на 167,25 лева.
За
погасяване на задължението по договора е отнесена сумата от 80 лева по
компонент разходи по събиране. Така начислената такса по чл.17.4 от Общите условия към
договор за потребителски кредит противоречи на императивната норма,
обективирана в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 във вр.
чл. 2 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само на
законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Начисляването на допълнителни такси за извънсъдебно събиране на вземането на
практика заобикаля посочената законова разпоредба, като разширява отговорността
на потребителя при допусната забава. Освен това посочените такси са свързани с
управлението на просрочения кредит и същите са недължими, на основание чл. 10а,
ал. 2 ЗПК.
С оглед изложеното и доколкото
цитираната клауза е неравноправна, сумата отнесена следва да бъде отнесена за
погасяване на задължението за главница, при която следва да бъде приспадната от
него.
При тези съображения задължението
на ответника по компонент главница по договор за потребителски кредит следва да
бъде установен в размер на 87,25 лева.
Във всички случаи дори и тогава, когато съдът обяви
неравноправността на договорна клауза, длъжникът следва да възстанови на
кредитора чистата стойност на задължението си по компонента главница. В случая
от предоставените 1350 лева 800 лева се признават като дължими от ответника, за
която сума заповедния съд снабди заявителя с изпълнителен лист. От остатъкът от
550 лева следва да бъдат приспаднати платените от ответника 207,25 лева, като
сумата от 342,75 лева следва да бъдат приспаднати отнесените суми за покриване
на задължения по обявени неравноправни клаузи от 175,50 и 80 лева, при което
следва да бъде установено, че по компонента главница ответникът дължи сумата от
87,25 лева, а за разликата над уважения размер от 87,25 лева до пълно
предявеният размер от 342,75 лева претенцията следва да бъде отхвърлена. Върху
установената главница се дължи и законна лихва считано от депозиране на
заявлението в съда – 25.11.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на претенциите за заплащане на
договорно възнаграждение и лихва за забава:
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. С Тълкувателно решение от 02.04.2019г., постановено по
тълкувателно дело №8/2017г.
на ОСГТК на ВКС се
посочи, че съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода
на производството по иска по реда
на чл. 422, ал.
1 ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на производството ще следва да се присъди
само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план.
При присъждане на договорното възнаграждение съобразно
указанията дадени в цитираното ТР, следва да бъде съблюдавано падежа на тази
плащания, към момента на сезиране на съда с исковата молба. По тази компонента
от задължението е неприложима хипотезата на настъпване на падеж в хода на
процеса и присъждане в размер определен към момента на приключване на съдебното
дирене, по аналогия на задължението за главница. Тук съдът ще следва да постави
на изследване въпроса в какъв размер са задълженията на длъжника за договорна
лихва, които са падежирала към момента на сезиране на съда.
В процесния случай производството по делото се развива по
правилата на чл. 422 ГПК, като по този ред исковата молба се счита за предявена
в съда към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, а в случая – 25.11.2019г. Тази дата е и крайната такава, към която
следва да бъде преценено дължимостта на вземането по това перо или друга дата,
която предхожда депозиране на заявлението в съда, посочена в исковата молба. В
случая се претендира договорно възнаграждение в размер на 397,65 лева, за
периода 10.11.2018г.-28.08.2019г. Установява се от заключението на в.л. С., че
по това направление ответникът е погасил сумата от общо 209,48 лева, от общо
дължимите по договор 607,13 лева, като от приложение №1 към заключението се
установява, че сумата от 209,48 лева се отнася за периода 10.03.2018г.
(сключване на договора) до 10.10.2018г. Видно от
погасителен план към договор за потребителски кредит, съобразно анекс
№1/09.07.2018г. (л.27), погасителната вноска по компонент договорна лихва за
периода след плащане на последното задължение е тази под №9, с падеж на задължението
10.11.2018г. в размер на 34,81 лева. Падежирали се
явяват сумите от позиция №9 по погасителен план до позиция №18 вкл. или за периода 10.11.2018г.-10.08.2019г. Следващата
погасителна вноска под №19 е с падеж 10.09.2019г., която дата е след крайно
посочената такава в исковата молба от ищеца – 28.08.2019г., и която не следва
да бъде вземана в предвид. За този период общия размер на задължението за
договорна лихва възлиза на 265,68 лева, която сума включва падежиралите
погасителни вноски от позиция №9 до позиция №18 вкл. по погасителния план. За
тази сума претенцията следва да бъде приета за основателна, като за разликата
над уважения размер от 265,68 лева до пълно предявения размер от 397,65 лева,
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на наказателната лихва:
Лихвата за забава е уговорена в т.12.1 от Общите условия
по договора за потребителски кредит, като нейния размер възлиза на ОЛП завишен
с 10 процентни пункта. Към момента на сключване на договора за потребителски
кредит ОЛП определен от БНП възлиза на 0,00 %, поради което не следва да се приема, че налице прекомерен размер на
уговорената между страните неустойка при забавяне плащане на задължението.
Общия размер на задължението за заплащане на наказателна
лихва възлиза на 171,86 лева, като платените задължения по това перо възлизат в
размер на 33,78 лева.За процесния период, за който е заявена тази претенция дължими
се явяват плащанията с падеж от 10.10.2018г.,
съобразно приложените №1 към заключението на в.л. по ССчЕ. Общия размер на
задължението възлиза за този период в размер на 122,99 лева, при което за този
размер претенцията следва да се уважи и за периода 10.10.2018г. до 20.05.2019г., а за
разликата над уважения размер до пълно предявения размер от 138,08 лева,следва
да бъде отхвърлена. Неоснователна се явява и претенцията за периода
11.03.2018г. до 09.10.2018г.
По отношение на
разноските:
В полза на ищеца в заповедното производство следва да
бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на
предявеният иск, към която стойност следва да бъде отнесено и частичното
признание на длъжника по отношение задължението му за главница, за която сума е
издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, поради което ответникът следва
да бъде осъден да заплати сумата от 52,72 лева разноски в заповедното
производство. В полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебно –
деловодни разноски за заповедното производство съразмерно отхвърлената част, а
именно сумата от 105,77 лева.
В исковото производство на ищеца се следва да бъдат
присъдени съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на предявеният
иск, като за база на дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът определя
сумата от 100 лева, на осн. чл. 25, ал.1 НЗПП, а т.е. сумата от 109,69 лева, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
В полза на ответника в исковото производство следва да
бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски съразмерно отхвърлената част на
предявените искове в размер на сумата от 321,07 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено в отношенията между страните, че А.Б.К., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: гр. В., п.к. ****, ул. „М.Б.“, бл.23, ет.2, ап.6 дължи на „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 87,25 лева главница по
договор за потребителски кредит №**********/10.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 25.11.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, като
отхвърля предявеният иск в частта за разликата
над уважения размер от 87,25 лева до пълно предявеният размер от 342,75 лева, сумата от 265,68 лева договорно възнаграждение, дължимо за периода от
10.11.2018г. до 28.08.2019г., като отхвърля
предявеният иск в частта за разликата над уваженият размер от 265,68 лева до
пълно предявеният от 397,65 лева, сумата
от 122,99 лева лихва
за забава за периода от 10.10.2018г. до
20.05.2019г., като отхвърля
предявеният иск в частта за разликата над уважения размер от 122,99 лева до
пълно предявеният от 138,08 лева, както и за периода 11.03.2018г.
до 09.10.2018г.,както и отхвърля изцяло предявеният иск за
сумата от 666.90 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8960/27.11.2019г.,
постановена по ч.гр. дело № 19364/2019г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК.
Осъжда А.Б.К., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: гр. В., п.к. ****, ул. „М.Б.“, бл.23, ет.2, ап.6 да заплати на „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 162,41 (сто шейсет и два лева и 41 ст.)
лева, от които 52,72 лева съдебно – деловодни разноски в заповедното
производство и 109,69 лева съдебно – деловодни разноски в исковото
производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Б.К.,
ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: гр. В., п.к. ****, ул. „М.Б.“, бл.23,
ет.2, ап.6 сумата от 426,84
(четиристотин двадесет и шест лева и 84 ст.) лева, от които 105,77 лева съдебно
– деловодни разноски сторени в заповедното производство и 321,07 лева съдебно –
деловодни разноски в исковото производство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :