№ 1332
гр. Пловдив, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330201278 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
011909/16.12.2021г. на Началник Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Л.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ......,
са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание
чл.182 ал.1 т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДП, като наред с това на основание Наредба N Iз-2539 на МВР
са отнети 12 контролни точки.
Жалбоподателят П. по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесното НП като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява
от адв. Т.Т., който поддържа жалбата и претендира разноски.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив,
редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В
депозираното до съда писмено становище Началникът на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Пловдив, моли за потвърждаване на атакуваното НП.
При евентуално уважаване на жалбата прави възражение за намаляване
размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Това е така,
тъй като съдът намира, че обжалваното постановление не е влязло в сила.
Действително съгласно разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН, когато
нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за
връчено от деня на отбелязването. Върху постановлението е отбелязано, че
същото е връчено на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН на 03.02.2022г. Като
основание за това е послужила докладна записка от 03.02.2022г. относно
връчване на процесното постановление, в която е посочено, че Л.П. не е
могъл да бъде открит на адрес: ......, като по данни на собственика на
жилището Стоян Антонов жалбоподателят е живял на този адрес преди 10
години на квартира. От материалите по делото, включително и от подадената
срещу постановлението жалба, се установява, че адресът на жалбоподателя е:
......, т. е. този, на който е бил търсен за връчване на НП. Не се установява нов
адрес на лицето, който да е бил неизвестен, като дори и самите контролни
органи са вписали в докладната, че жалбоподателят няма друг адрес, поради
което не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН.
Отделно се установява, че Л.П. е бил търсен само веднъж и то в работен ден,
тъй като 03.02.2022г. се пада четвъртък, като няма данни той да е бил търсен
поне веднъж в неработен ден, за да се счете, че е било спазено дължимото
поведение при приложение на процедурата по чл.58 ал.2 ЗАНН.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че жалбата е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.01.2021г. в 11:00ч. в гр. Пловдив, на ул. „Пазарджишко шосе” 4-
ти километър, в посока гр. Пазарджик е бил управляван л. а. „Ленд ровер
рейндж ровер спорт“ с рег. № ***, който се движил със 102 км/ч при
разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Посоченото нарушение било
установено и заснето с ATCC CORDON-M2 с № MD 1196 и фиксирано в
снимка, в която скоростта била отразена като 105 км/ч, като след отчитане на
толеранс минус 3 % от измерената скорост в полза на водача, била
определена наказуема скорост от 102 км/ч.
Техническото средство е одобрен тип средство за измерване съгласно
разпечатка от регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване на Български институт по метрология, от която се установява, че в
регистъра под № В-46 е вписана видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип CОRDON-M2.
По делото е приложен и Протокол от проверка № 10-С-
ИСИС/21.02.2020г. на Български институт по метрология за извършена
проверка на техническото средство.
Случаят бил поет от разпитаната в съдебно заседание св. СВ. СТ. Б. на
длъжност „полицейски инспектор“ при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
2
- Пловдив. Извършена била справка в информационната система на МВР, в
резултат на която било установено, че собственик на процесния автомобил
към момента на нарушението е „А.Б.“ ЕООД с управител Петър Лазаров
Караянев, който попълнил декларация по чл.188 от ЗДП, в която посочил, че
на процесната дата и място автомобилът е бил управляван от Л.Д.П..
Предвид установеното срещу П., след като на същия бил показан
заснетият материал, бил съставен АУАН с бл. № 18658/01.12.2021г. за
нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДП. Жалбоподателят се запознал със
съдържанието на акта и го подписал без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН не постъпили и писмени възражения срещу АУАН, като въз основа на
него било издадено обжалваното НП, с което на Л.П. са наложени
административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, като наред с това на основание Наредба N Iз-
2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката
писмени доказателства - АУАН с бл. № 18658/01.12.2021г. писмо АУ-
000029/33913/09.07.2018г. на БИМ, Протокол от проверка № 10-С-
ИСИС/21.02.2020г. на БИМ, снимков материал, Протокол за използване на
АТСС рег. № 1030р- 1877/18.01.2021г., справка за регистрация и собственици
на л. а. „Ленд ровер рейндж ровер спорт“ с рег. № ***, декларация за
предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДП от
24.11.2021г., справка за нарушител/водач относно Л.П., Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на
вътрешните работи, както и от гласните доказателства - показанията на
актосъставителя СВ. СТ. Б., разпитана в съдебно заседание в качеството на
свидетел. Същата потвърждава авторството на АУАН и направените в него
констатации. Съдът кредитира показанията й като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от Л.П. административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй
като на 14.01.2021г. в 11:00ч. в гр. Пловдив, на ул. „Пазарджишко шосе” 4-ти
километър, в посока гр. Пазарджик се е движил със скорост 102 км/ч при
разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. Превишението на
разрешената скорост за управление на МПС в населено място е било с 52
км/ч в повече, който извод следва от аритметично изчисление на разликата
между установената скорост и разрешената. Безспорно е и обстоятелството за
собствеността на автомобила към процесната дата, видно от приложената по
делото справка на КАТ за регистрация на МПС, от която става ясно, че
собственик е „А.Б.“ ЕООД. Управител на последното пък е бил именно Петър
Лазаров Караянев, което се установи от настоящия състав чрез служебна
проверка в Търговския регистър, като последният декларирал, че на
3
процесната дата и място автомобилът е бил управляван от Л.Д.П.. Ангажиран
е правилният субект на нарушението с оглед представената от управителя
Караянев декларация по чл.188 ал.1 от ЗДП, че действителният водач на
процесния автомобил по това време и място е бил именно Л.Д.П., като този
факт по същество не се оспорва и от самия нарушител. В тази връзка е
неоснователно възражението, че към декларацията не било приложено копие
от СУМПС, тъй като, когато отговорността за нарушение по чл.21 ал.1 ЗДП
се ангажира с АУАН и НП, както е в настоящия случай, а не с електронен
фиш, за снемане отговорността от собственика и установяване авторството на
действителното лице, което е ползвало МПС, е достатъчна само декларация
по чл.188 от ЗДП, а редът по чл.189 ал.5 от ЗДП, изискващ и представяне на
СУМПС, се явява неприложим, тъй като той е специален и се предвижда само
когато има издаден електронен фиш /Решение № 343/24.02.2022г. по к.а.н.д.
№ 168/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив, XXIII състав/.
Спазен е срокът по чл.34 от ЗАНН при съставяне на АУАН. В случая
нарушението е извършено на 14.01.2021г. В този момент, чрез заснетия
видеоклип, на административнонаказващия орган са били известни
елементите от обективната страна на деянието, но все още е нямало
информация за нарушителя. В тази връзка следва да се отбележи, че
тримесечният срок за съставяне на АУАН важи за нарушенията, при които
нарушителят е бил известен. Настоящото нарушение не е от тази категория,
тъй като по същността си при установяване на нарушения от видео-радарни
системи за наблюдение, авторството на нарушението се предполага от закона
и се придава на собственика на МПС до изпълнение на предвидената в закона
процедура за посочване на действителния нарушител. В случая не може
автоматично да се ангажира отговорността на собственика на автомобила,
поради което следва да бъде установено авторството на нарушението. Същото
е осъществено чрез попълване на нарочна декларация от страна на
собственика на процесния автомобил на дата 24.11.2021г., от който момент
следва да се приеме, че нарушителят е бил известен. АУАН е съставен на
01.12.2021г., от което следва, че тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН, е
спазен. Същевременно АУАН е бил съставен в едногодишния срок от
извършване на нарушението, а НП в шестмесечен срок от съставяне на
АУАН.
Нарушението e било заснето с АТСС CОRDON-M2. Същото е одобрен
тип средство за измерване съгласно разпечатка от регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване на Български институт по
метрология, от която се установява, че в регистъра под № В-46 е вписана
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип
CОRDON-M2 № MD1196. По делото е приложен и Протокол от проверка №
10-С- ИСИС/21.02.2020г. на Български институт по метрология за извършена
проверка на техническото средство. Съгласно чл.30 ал.5 от Закона за
измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следва да се има предвид, че за да
4
намери приложение чл.30 ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е
преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то
продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.43 ал.4 от ЗИ
периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018г. на
Председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на
скоростомери, съгласно чл.31 от заповедта, е една година. Видно от
представения Протокол № 10-С-ИСИС/21.02.2020г. от проверка на мобилната
система за видеоконтрол АТСС CОRDON-M2 № MD1196 се установява, че на
уреда е била извършена последваща проверка на 21.02.2020г., т.е. същият е
бил валиден до 21.02.2021г., а процесното нарушение е било установено на
14.01.2021г. Следователно уредът е съответствал на одобрения тип към
момента на нарушението. Предвид това следва да бъде прието, че
измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно
техническо средство.
Изцяло неоснователно е възражението, че доколкото по делото била
представена само една снимка в едър план, а не и видеоклип или поредица от
снимки, не било установено по несъмнен начин, че в близост до заснетия
автомобил нямало и друг и в този смисъл не било установено по несъмнен
начин, че отчетената наказуема скорост е именно на процесното МПС. Следва
да се има предвид, че принципът на действие на техническото средство е
такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на движение на
най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на
измерване, но системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за
движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и
посочва автомобила, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че
автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък, е
този, управляван от жалбоподателя. Средството за измерване може да
фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите
са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС Касационната
инстанция вече е имала повод да изясни, че АТСС автоматично фиксира
допуснатите нарушения за скорост. Принципът на работа на системата е
основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на
излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства, като
измерванията се документират от две конструктивно идентични камери,
оборудвани с обективи с различни фокусни разстояния и след всички
измервания и направените изчисления устройството предоставя една валидно
измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС. Всички заснети
МПС, индексирани с превишена скорост, се съхраняват в устройството с
възможност за автоматично предаване в цифров вид на разпознатите
регистрационни табели, придружени със снимков материал и данни /Решение
№ 2356/19.11.2019г. по к.а.н.д. № 2125/2019г. по описа на Административен
съд – Пловдив/.
5
Поради гореизложеното по делото не възниква абсолютно никакво
съмнение, че нарушението е извършено именно от посочения в НП
автомобил, чийто номер съвпада с този, който се вижда на снимковия
материал и който е разпознат автоматично от системата. Предвид механизма
на функциониране на АТСС – с лазерен лъч и автоматично разпознаване
номера на нарушителя още в реално време, евентуалното наличие и на друг
автомобил в близост до заснетия е изцяло ирелевантно към несъмнената
установеност на нарушението от фактическа страна.
В конкретния случай е бил съставен и протокол по чл.10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., в който отразените данни съответстват на процесното
време и място. Налице е ясна връзка между процеснoто НП и приложения към
него клип от АТСС CОRDON-M2 № MD1196. Последният съдържа всички
необходими реквизити, включително и точното място на нарушението, както
и регистрационния номер на МПС-то, който се вижда достатъчно ясно от
самия клип. По делото е наличен и снимков материал, относно
разположението на процесното АТСС. Съгласно посочената разпоредба за
всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол за всяко
място за контрол, който се съпровожда със снимка на разположението на
уреда. Наредбата не изисква направената снимка на разположението на уреда
да съдържа каквито и да е други данни. Съгласно чл.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. уникален идентификационен номер притежават
автоматизираното техническо средство и изготвените статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения /видеозаписи/ на
нарушението, а не снимковият материал на разположението на техническото
средство. В протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е
положен и подпис на длъжностното лице, което е удостоверило
настройването на АТСС съобразно нормативните и техническите изисквания.
Положен е подпис и на длъжностното лице, което е извършило проверка за
верността на данните, посочени в протокола. По този начин в пълнота е било
гарантирано, че АТСС е било законосъобразно използвано. Във връзка с
гореизложеното, следва да се отбележи и че според константната практика на
Административен съд - Пловдив, когато нарушението е извършено в рамките
на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на
скоростта от 50 км/ч, какъвто е процесният случай, точното място на
разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се
явява съставомерно на цялата територия на населеното място.
Наложените на жалбоподателя наказания – глоба в размер на 700 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3
месеца, съответстват на предвиденото в чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, съгласно
която разпоредба за превишаване над 50 км/ч се налага глоба в размер на 700
лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава
с 50 лв. В случая превишението над 50 км/ч е било с 2 км/ч. Наложените
наказания са в съответствие със санкционната норма, поради което и съдът
приема, че същите са законосъобразно и правилно определени в съответствие
с изискванията на чл.27 от ЗАНН.
6
Спрямо установеното нарушение не намира приложение разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят дори разкрива по-висока степен на
обществена опасност от типичните случаи на този вид нарушение. Отчетено е
недопустимо управление на МПС с превишена скорост от 52 км/ч над
разрешените 50 км/ч. Отделно от това от представената по делото справка за
нарушител/водач прави впечатление, че установеното нарушение не е
инцидентна проява, а тенденция на жалбоподателя да нарушава правилата за
движение по пътищата. Следва да се отбележи, че установеното нарушение е
умишлено такова, с висока степен на обществената опасност, по отношение
на което е налице изключително висока обществена чувствителност и
нетърпимост, поставяйки в опасност човешки животи.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са засегнали правото на защита на
жалбоподателя.
Ето защо и предвид всичко изложено, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди изцяло.
По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото, а именно
потвърждаване на обжалваното НП, доколкото от въззивамата страна не е
направено искане за присъждане на разноски и не са представени писмени
доказателства за осъществена юрисконсултска защита, съдът не следва да се
произнася по тях. Предвид потвърждаването на обжалваното НП,
неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за
отменяване или изменяване на НП и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
011909/16.12.2021г. на Началник Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Л.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ......,
са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание
чл.182 ал.1 т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, за нарушение на
7
чл.21 ал.1 от ЗДП, като наред с това на основание Наредба N Iз-2539 на МВР
са отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8