№ 226
гр. Варна, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900294 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл.
1 ал.1 т.7 ТЗ/.
Образувано е по предявени от «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК ********* против
ХР. В. В., ЕГН: ********** от гр.Варна искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 т.2 ГПК за приемане на установено, че ответницата дължи на ищеца въз основа на
договор за кредит за покупка на недвижим имот от HL25319/03.08.2007 год. следните суми:
сумата от 15 983.05 евро– главница за периода 10.11.2015 – 10.07.2020 год. от общо
дължима по договора главница 16 936.97 евро, сумата от 5 124.13 евро – възнаградителна
лихва, дължима за периода 10.11.2017-10.07.2020 год. от общо дължима по договора в
размер на 13 906.04 евро, сумата от 3 338.80 евро – мораторна лихва, дължима за периода
10.11.2017-27.10.2020 год. от общо дължима по договора в размер на 4 119.34 евро, сумата
от 82.46 евро – такси за периода 09.08.2018-09.08.2019 год. от общо дължими по договора в
размер на 369.05 евро и сумата от 361.79 лева – нотариални такси за подновяване на
договорна ипотека, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение №
261220/02.11.2020 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13789/2020 год. на ВРС – 47-ти
състав.
Твърди се, че на 03.08.2007 год. между страните е сключен договор за кредит за
покупка на недвижим имот от HL25319/03.08.2007 год., обезпечен със законна ипотека, по
силата на който банката е предоставила на ответницата, в качеството на кредитополучател,
ипотечен кредит в размер на 15 000 евро за срок от 240 месеца, считано от датата на
усвояването му – 09.08.2007 год. Сочи също така, че последващо между страните са
1
сключени последващи пот допълнителни споразумения, с които са договаряни облекчени
условия на погасяване на дълга с оглед допуснатите от кредитополучателите просрочия с
преоформяне размера на главницата, а след последвалите правоприемства на страната на
ищеца – още едно допълнително споразумение от 12.06.213 год. Въпреки уговорените
облекчени условия за погасяване на дълга, излага, че на 10.10.2013 год.
кредитополучателите са преустановили плащанията на дължимите вноски за главница и са
изпаднали в забава. Допуснато е и просрочие на 82 вноски за лихва, дължими за периода
10.10.2013 – 27.10.2020 год., а просрочените главници са 81 за периода 10.11.2013 –
27.10.2020 год. Поради горното, Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано
от 10.07.2020 год., на която дата е връчена обявление за предсрочна изискуемост на единия
кредитополучател Х. В., а на ответницата – чрез нейната баба,живуща на адреса на
ответницата, чрез ЧСИ Христо Георгиева. Поради липса на доброволно плащане в указания
срок, ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на исковите суми, но с
оглед върчвето на заповедта на ответницата по реда на чл.47, ал.5 ГПК са му дадени
указания за предявяване на иск.
В срока по чл.131 ГПК, ответницата ХР. В. В., чрез назначен особен представител,
депозира писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените
искове. Възраженията срещу основателността на иска на първо място се основават в
оспорването на представените от ищеца документи с оглед неподписването им от нея.
Оспорва твърдението за извършената обратна цесия на вземането срещу ответницата от
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, оспорва наличието на предсрочна изискуемост, начиная
от 10.07.2020 год., както и връчването на обявлението за такава с оспорване
удостоверителното изявление на ЧСИ за връчването й на лицето – Янка Кардашева като
баба на ищцата. Оспорва усвояването на сумата по кредита, както и навежда възражение за
изтекла обща и в евентуалност кратка погасителна давност.
В о.с.з., ищецът, не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, с която
моли за уважаване на иска.
В о.с.з., ответникът, чрез назначен особен предсатвител, оспорва иска като
неоснователен и недоказан.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 167/28.01.2022 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните правни и фактически изводи:
Предявеният иск черпи правно си основание в чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Естеството му възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно
доказване, да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между
страните по делото, с характера на договор за жилищен и ипотечен кредит, изпълнение на
поетите от ищеца задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки
2
по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем и размера на претендираното вземане по отделни пера.
Заявителят „Юробанк България“ АД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК с вх.№ 277014/29.10.2020 год., въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 13789/2020 год. по описа на ВРС. Заповедният съд е уважил
заявлението и издал заповед за незабавно изпълнение № 261220/02.10.2020 год., с която е
осъдил длъжника Х. П. В. и ХР. В. В. да заплатят на кредитора сумата от 15 983.05 евро–
главница договор за кредит за покупка на недвижим имот от HL25319/03.08.2007 год. за
периода 10.11.2015 – 10.07.2020 год. от общо дължима по договора главница 16 936.97 евро,
сумата от 5 124.13 евро – възнаградителна лихва, дължима за периода 10.11.2017-10.07.2020
год. от общо дължима по договора в размер на 13 906.04 евро, сумата от 3 338.80 евро –
мораторна лихва, дължима за периода 10.11.2017-27.10.2020 год. от общо дължима по
договора в размер на 4 119.34 евро, сумата от 82.46 евро – такси за периода 09.08.2018-
09.08.2019 год. от общо дължими по договора в размер на 369.05 евро и сумата от 361.79
лева – нотариални такси за подновяване на договорна ипотека, както и разноски.
Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист.
Видно от данните по делото, заповедта е връчена на длъжника Х.В. чрез ЧСИ по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, в който смисъл е и констатацията на заповедния съд, поради което с
разпореждане № 271487/06.04.2021 год. заповедният съд е указал на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си. С оглед датата на получаване на съобщението от
заявителя 21.04.2021 год., съдът приема предявеният иск за допустим.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че между
„Българска пощенска банка“ АД /със сегашно наименование „Юробанк България“ АД/, от
една страна и Х. П. В. и ХР. В. В., от друга страна, е сключен договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 25319/03.08.2007 год., обезпечен с ипотека. С процесния договор
банката е отпуснала на кредитополучателите сумата от 15 000 евро за покупка на описания
недвижим имот за срок от 240 месеца. В чл.3. от Договора е уговорена възнаградителна
лихва по кредита в размер на 9,95 %, формирана от БЛП на банката за жилищни кредити в
евро и договорна надбавка в размер на 3.95 %. В чл. 4.2 от Договора е уговорено
заплащането на такса за управление на кредита.
Във връзка с направеното от особения представител на длъжника възражение,
приобщени като доказателства по делото са и доказателства за осъщественото частно
правоприемство. От представения договор за прехвърляне на вземания от 12.09.2017 год.
между „Българска пощенска банка“ АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ведно с
приложението към него, се установява, че под № 631 и 632 фигурира процесния договор за
кредит. Фактът на уведомяване на длъжниците за прехвърлянето вземане би бил релевантен
при твърдение за извършено плащане на стария кредитор, каквото в този период не се
твърди. Още повече, че представени по делото са и сключени с новия кредитор
допълнителни споразумения към договора от 29.09.2009 год., 30.06.2010 год., 30.03.2011
год. и 30.08.2012 год., които сами по себе си установяват знание за осъщественото частно
3
правоприемство.
С договор за прехвърляне на вземане от 25.01.2013 год., „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД е прехвърлила вземанията си по договора на „Юробанк България“ АД, като
представено по делото е и сключено между кредитополучателите и банката допълнително
споразумение от 12.08.2013 год. с „Юробанк България“ АД.
Ищецът обосновава претенцията си за дължимост на сумите на настъпила, на
основание т.18 от Договора, предсрочна изискуемост. Съдът приема, че от външна страна е
налице валидна облигационна връзка между страните по делото, като относно факта на
сключването на договора и изпълнението на задължението на ищеца по предоставяне на
сумата, не е налице спор между страните. Усвояването и от кредитополучателя се
́
установява и от назначената по делото ССЕ. От експертизата се установява и наличието на
предвидения в договора правопораждащ факт, проявлението на който дава право на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като към датата на обявяване на предрочната
изискуемост на кредита /05.06.2020 год./ забавата при заплащането на редовна главница е 2
431 дни. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по
смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение. В съдебната практика /Напр. Решение № 58 от
15.04.2009 год. по т.д. № 584/2008 год. на II т. о., Решение № 92 от 16.06.2009 год. по т.д. №
467/2008 год. на II т.о., Определение № 25 от 11.01.2011 год. по ч.гр.д. № 847/2010 год. на
ВКС и др., след което обобщени в ТР № 4/2013 год./, е прието, че правомощието на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем е нейно право, като то не поражда последици
автоматично с факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва когато банката реши
да се възползва от него и да го упражни, за което действие се съди от отправено
волеизявление до длъжника, било чрез изпращане на уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост или инкорпорирано в исковата молба изявление при предявен
осъдителен иск за вземането. Предвид разрешението в горецитираното тълкувателно
решение обаче, когато банката реши да се възползва от облекчения ред за снабдяване с
изпълнителен лист, предвиден в заповедното производство /чл. 417, т. 2 ГПК/, е необходимо
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Банката е изпратила на
кредитополучателя уведомление, с което обявява предсрочната изискуемост на кредита,
4
поради забава в плащанията, изпратена за връчване чрез ЧСИ Х. В. Георгиев. Видно от
представения по делото КП на ЧСИ, предприети са действия по връчване на поканата –
уведомление на постоянния и настоящ адрес на кредитополучателя Х.В. в гр.Варна, жк.М.,
бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, като ПДИ е връчено на 05.06.2010 год. на лице от домашните Я. Т.
К., която е приела призовката със задължението да я предаде на адресата. При
гореизложеното, съдът приема връчването на уведомлението за редовно, като доводите на
особения представител в тази насока не се споделят от съда. Съгласно чл.45 ГПК,
съобщението се връчва изрично на адресата, а когато съобщението не може да бъде връчено
на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме /чл.46, ал.1 ГПК/. При
връчване на друго лице, нормата на чл.46, ал.2 ГПК предвижда то да е всеки пълнолетен от
домашните или който живее на адреса, каквато хипотеза е налице удостоверена в
конкретния случай. Ирелевантно е обстоятелството дали получилото съобщението лице има
правното качеството на „снаха“ на длъжника, доколкото не се твърди същата да не е
живуща на адреса и/или че не е положила подписа си върху призовката. Както се посочи по-
горе, законът е допуснал връчването на съобщението да се извърши и на друго лице, което е
съгласно да го приеме в случаите, когато личното връчване е невъзможно. Това друго лице
може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса. Под
"друго лице, което живее на адреса", следва да се разбира лице, което живее на същия адрес,
на който живее и самият адресат, т. е. лице, което живее в същото жилище /аргумент чл.38
във връзка с чл.46, ал.2 ГПК/. Видно е, че призовката е изпратена и получена на постоянния
и настоящ адрес на кредитополучателя Х.В. в гр.Варна, жк.М., бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, като
удостовереното от ЧСИ качество е съобразно изявлението на получилото призовката лице.
Предвид посоченото по-горе, предсрочната изискуемост настъпва при наличието на
две условия: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Последното извършено частично плащане по кредита е от
11.10.2013 год., поради което съдът приема, че към 05.06.2020 год., когато кредитът е бил
обявен на длъжниците като предсрочно изискуем, същите са били в просрочие. Банката
кредитор е обективирала изявлението си за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредитополучателите, което е редовно връчено.
Съдът с доклада е обявил на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи,
като по този начин е предоставил възможност на страните, при условията на състезателност,
да вземат становище по уговорките. Към датата на сключване на процесния Договор
/20.09.2007 год./ е действал Закона за потребителския кредит /отм./, който е неприложим /чл.
3, ал. 3, т. 5 и ал. 5, т. 1/ при този тип кредити (със значителен размер и обезпечени с
ипотека). Приложим е обаче Закона за защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 год../,
по който длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР и се ползва
от потребителската закрила и при сключени договори за кредит. Съгласно чл. 143 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като в
5
разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава
уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия.
Съгласно константната практика на ВКС, съдът служебно следи за наличие по делото
на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. Съгласно чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание
характеристиките на стоката или услугата; дава право на търговеца да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването
на договора; предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на договора.
В чл. 144 ЗЗП са предвидени изключения, при които клаузите не се считат за неравноправни,
а именно: доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна
причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на
потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при
условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната
другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има
правото незабавно да прекрати договора; Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се
прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки
или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс
или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги, като съдът съобразява даденото разрешение
с решение No-95/13.09.2016 година, постановено по т.д.240 по описа за 2015 година на ВКС,
II т.о. договорът за жилищен ипотечен кредит не е сделка, имаща за предмет финансови
инструменти.
В конкретния случай, видно от чл. 3 от договора размерът на дължимата от
кредитополучателя годишна възнаградителна (договорна) лихва е първоначално фиксирана,
но може да бъде променяна едностранно от банката и формирана от БЛП и надбавка. От
проведената ССЕ се установява също така, че Банката нееднократно е променяла
първоначално определения по договор и допълнителни споразумения лихвен процент, като
промените, включително в месечните вноски, са отразени в табличен вид в заключението.
Предвид посочените по-горе изисквания в ЗЗП и формираната съдебна практика на
различни състави на ВКС /напр.решение № 424 от 02.12.2015 г., по гр.д.№ 1899/2015 г. на
6
ІV г.о. и № 77 от 22.04.2015 г., по гр.д.№ 4452 / 2014 г. на ІІІ г.о./, съдът приема, че е
допустима уговорка в договора за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на
първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1/
обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично
уговорени в договора или в общите условия (ОУ); 2/ тези обстоятелства следва да са
обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение
да не е поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е
подробно и ясно описана в договора или ОУ, т. е. да е ясен начинът на формиране на
лихвата; 4/ при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за
повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя", съгласно чл. 143 от ЗЗП.
Или, основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП е
изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или
доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/ или
от държавния регулатор. Само тогава търговецът / доставчикът на финансови услуги не
може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и
едностранно, не зависи пряко от неговата воля.
За да се прецени, обаче, дали конкретните договорни клаузи отговарят на този
критерии за изключване общия принцип, въведен с чл.143, ал.1 ЗЗП, те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е
получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може
едностранно да промени цента, за да може на свой ред да реагира по най - уместния начин.
По аргумент от чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ, задължение на Банката- кредитодател е в условията, при
които предоставя на потребителя – кредитополучател конкретния Б. продукт, да се съдържат
кумулативно два елемента – методиката/ метод/ за изчисляване на съответната лихва и
предпоставките за нейната промяна през времетраене на договор. Не съществува спор в
правната доктрина и в съдебната практика, че методът на изчисляване на съответния лихвен
процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти
– пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на
договора за кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите
съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е относно
конкретната формула за определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от
съдържанието на този вид Б.а сделка. Следователно методиката за изчисление на лихвата,
респ. БЛП, също се явява елемент от договора за кредит, което само по себе си изключва
възможността същият да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключване на
кредитния договор, независимо дали се касае до фиксиран лихвен процент или до
променлив такъв.
7
Затова, когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна
информация, как кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му
финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по най- уместния начин, както и когато
методологията, създадена от Банката- кредитора, като нейни вътрешни правила не са част от
кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен по см. на общата
дефиниция за неравноправната клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на
чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП.
Спорните клаузи на процесния договор за кредит, дават правото на банката да
променя БЛП, но не съдържат конкретни основания, при които банката-кредитор придобива
право едностранно да промени БЛП, нито механизъм, чрез който да се определи новия
размер на БЛП, информация, която не е стигнала до потребителите по договора за кредит.
Липсата на ясно определена формула и критерии по които се увеличава лихвения процент е
установена и от вещото лице в заключението по проведената ССЕ. Действително в случая
посочените разпоредби не се съдържат в общи условия, а са част от договора, но в тежест на
ищеца бе да установи, че същите са индивидуално уговорени, което не бе сторено.
Ето защо, неяснотата и неинформираността досежно част от договора, от която
зависи размерът на договорната лихва, респ. размерът на анюитетните вноски, поставя
кредитополучателите в неравностойно спрямо банката положение. Предвид изложеното по-
горе и предвид отсъствие на доказателства за наличие на изключения по чл. 144 ЗЗП,
оспорените от ответника клаузи на банката-кредитор, в частност клаузите, въз основа на
която банката-кредитор едностранно е променила размера на лихвите по кредита, като
неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Нищожните клаузи, от своя страна, не пораждат правни последици и следователно не
обвързват страните по сделката. Извършеното изменение на лихвата по процесния договор
за Б. жилищен и ипотечен кредит не може да произведе действие. Това неминуемо се
отразява и на размера на дължимите погасителни вноски не само за лихва, но и за главница,
които е следвало да бъдат в размерите по първоначалния погасителен план и които съгласно
заключението на вещото лице за процесния период са значително увеличени вследствие
прилагането на нищожната клауза.
Отделно от гореизложеното, видно както от представените допълнителни
споразумения, така и от заключението на вещото лице, неееднократно със сключените
допълнителни споразумения, е извършвана капитализация на лихвата като същата е
прибавяна към главницата. А уговорките в сключените допълнителни споразумения, по
които страна е физическо лице – потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне
на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, са нищожни на
основание чл.26, ал.4 във връзка с чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, който е
допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.
Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008 год. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск
(отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли
8
лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД /така, решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018
г., II т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова/.
Съобразно релевираните в производството възражения експертизата е изготвила
различни варианти на заключението. От така изготвените варианти съдът като отчита
установената по-горе неравноправност на клаузите на договора, даващи възможност за
едностранно изменение на лихвата и уговорките по допълнителните споразумения,
възприема като съответен на предмета на делото варианта на заключението на вещото лице,
даден в допълнително изготвеното заключение под подвариант № 2. При този вариант е
отчетено както погасяването на старите задължения, така и е съобразен договорения лихвен
процент по чл.3 при начисляването на договорните лихви. Този вариант е приложим в
настоящия случай, защото с преценката на горната клауза като нищожна не отпада клаузата
за определяне на лихвата по кредита при наличието на изрична и ясна уговорка на това
възнаграждение към момента на сключване на договора. Последното би изключило неговия
възмезден характер. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
92/09.09.19 г. по т.д. № 2481/17 г. на ВКС, ІІ т.о. , решение №9 от 27.02.20г. по т.д. № 62/19г.
на В., І т.о. и др., в които е направено разграничение, че клауза в договор за Б. кредит, с
която е постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор
за Б. кредит да се формира от два компонента - БЛП с точно определен към датата на
подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна
на цената /лихвата/, обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и
условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е неравноправна по
смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП и нищожна съгласно чл.146 от ЗЗП, но само в частта, даваща
право на банката- кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в
частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща
БЛП и договорна надбавка в определен размер.
Според данните на експерта, към подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение задълженията на длъжника към банката по първоначален погасителен
план са били в размер на: 13 558.51 евро главница; 9 507.46 евро възнаградителна лихва;
3 516.91 наказателна лихва и 227.02 евро – такси, както и сумата от 361.79 лева - – такса за
подновяване срока на действие на ипотеката, плащането на която е установено от
представеното по делото извлечение от сметка, писмени доказателства и заключението по
допълнителната ССЕ.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е релевирал възражение за
изтекла в негова полза погасителна давност за част от вземанията, което настоящият състав
на ВОС преценява за неоснователно. Съгласно задължителната съдебна практика, при
уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за
връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите
към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и
такси. /Така Решение № 99 от 1.02.2013 год. на ВКС по т.д. № 610/2011 год., I т. о., ТК и
Решение № 106 от 20.06.2017 год. по т.д.№ 60152/2016 год., IV г.о. на ВКС/. Настъпването
9
на условията за предсрочна изискуемост има значение за определянето на момента, от който
цялото вземане е станало изискуемо и оттам - началната дата на наказателни лихви и/или на
погасителна давност и пр.. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността тече от момента, в който
вземането е изискуемо. При настъпване на предсрочна изискуемост на кредита всички
вземания се погасяват с изтичане на петгодишна давност от датата на настъпването и, за
́
която в конкретния случай следва да се приема момента на получаване на уведомлението за
обявяването й на длъжника на 05.06.2020 год., защото на тази дата е завършен фактическия
състав за пораждане правото на банката да се позове на нея. Това е така, защото съгласно
трайно установената практика на ВКС при разсрочване на едно парично задължение, което
по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респективно при
уговорка за плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл.111 б.“в“ ЗЗД. Задължението продължава да е само
едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или
моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Това разрешение е дадено и в ТР №
5/2019 год. по т.д. № 5/2019 год. на ОСГТК на ВКС като е прието, че при уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски в различни падежи,
шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на
целия дълг, включително в хипотезата на предсрочна изискуемост. Посочено изрично е, че
поради лиса на самостоятелно /извън това на главното задължение/ основание за плащане на
отделните вноски, техният падеж е ирелевантен за изискуемостта на дълга. В контекста на
горното, от датата, на която вземането е изцяло предсрочно изискуемо следва да се брои
срока, в който кредиторът следва да потърси изпълнение. Заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение е подадено на 29.10.2020 год., поради което вземанията не
са погасени по давност.
В заключение, установителният иск, при съобразяване на заключението на вещото
лице и диспозитивното начало, следва да се уважи за сумите от 13 558.51 евро – главница,
възнаградителна лихва – 5 124.13 евро, начислена за периода 10.11.2017-10.07.2020 год.,
лихва за забава в общ размер на 3 338.80 евро за периода от 10.11.2017-10.07.2020 год., сума
в общ размер на 82.60 евро – такси и 361.79 лева - такса за подновяване срока на действие на
ипотеката, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 261220/02.11.2020
год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13789/2020 год. на ВРС – 47-ти състав и се отхвърли
за сумата от 2 424.54 евро – главница, представляваща разлика между присъдената сума в
размер на 13 558.51 евро и претендираната такава от 15 983.05 евро.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да му заплати сторените в производството разноски, съразмерно на уважената
част от иска. Съобразно даденото разрешение в т. 12 от ТР № 3/2014 год., ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в
заповедното производство.
Така, при общ размер на сторени в исковото производство разноски от 6 026.14 лева
и в заповедното производство в размер на 2 472.75 лева, съразмерно на уважената част от
10
иска, в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 5 415 лева за исковото
производство и сума в размер на 2 222 лева за заповедното производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по предявени скове с правно
основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.2 ГПК, че ХР. В. В., ЕГН: ********** от гр.В.,
жк.М. бл.*** вх.* ет.* ап.** дължи на от «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.Околовръстен път № 260, въз
основа на договор за кредит за покупка на недвижим имот от HL25319/03.08.2007 год.
следните суми: сумата от 13 558.51 евро – главница за периода 10.11.2015 – 10.07.2020 год.
от общо дължима по договора главница 16 936.97 евро, сумата от 5 124.13 евро –
възнаградителна лихва, дължима за периода 10.11.2017-10.07.2020 год. от общо дължима по
договора в размер на 13 906.04 евро, сумата от 3 338.80 евро – мораторна лихва, дължима за
периода 10.11.2017-27.10.2020 год. от общо дължима по договора в размер на 4 119.34 евро,
сумата от 82.46 евро – такси за периода 09.08.2018-09.08.2019 год. от общо дължими по
договора в размер на 369.05 евро и сумата от 361.79 лева – нотариални такси за подновяване
на договорна ипотека, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение №
261220/02.11.2020 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13789/2020 год. на ВРС – 47-ти
състав КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 ГПК за приемане на установено
дължимостта на сумата от 2 424.54 евро – главница, представляваща разлика между
присъдената сума в размер на 13 558.51 евро и претендираната такава от 15 983.05 евро,
като неоснователни.
ОСЪЖДА ХР. В. В., ЕГН: ********** от гр.В., жк.М. бл.*** вх.* ет.* ап.** ДА
ЗАПЛАТИ НА «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, ул.Околовръстен път № 260, сумата от 5 415 лева,
представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ХР. В. В., ЕГН: ********** от гр.В., жк.М. бл.*** вх.* ет.* ап.** ДА
ЗАПЛАТИ НА «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, ул.Околовръстен път № 260 сумата от 2 222 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за
които е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
13789/2020 год. на ВРС – 47-ти.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
11
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12