ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1833
гр. Бургас, 05.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20222100500937 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “Угренова
Естейт” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
„Триадица“, бул. „България“ №81, вх.В, ет.8 /предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/,
представлявано от адвокат Виолета Герова.
Обжалвано е разпореждане № 728 от 3.06.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 505 по
описа за 2022 г. на Районен съд- Карнобат, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против М. Д. С.,
за сумата от 144,96 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски №
********** от дати 21.01.2019г. и 24.01.2019г., сключен между длъжника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с
договор за цесия от 23.09.2020г., а последното е прехвърлило вземането на „Угренова
естейт“ ЕООД с договор за цесия от 1.10.2019г., посредством анекс към договор за цесия от
5.10.2020г.
Частният жалбоподател сочи, че обжалвания съдебен акт е неправилен,
незаконосъобразен и преграждащ по- нататъшното развитие на делото, поради което моли
да бъде отменен, а вместо него да се постанови съдебен акт, с който претенцията на
заявителя да бъде уважена. Изразява несъгласие с мотивите на районния съд, въз основа на
които процесната клауза за неустойка е приета за нищожна поради противоречие с добрите
нрави.
Изложени са съображения, че неустоечната клауза, уговорена в чл.2 от договора за
мобилни услуги, има съдържание съобразно новите правила за изчисление на неустойките за
предсрочно прекратяване на договорните абонаменти. С тази клауза били спазени
препоръчаните от КЗП условия, при които се изчислява неустойката за предсрочно
1
прекратяване на срочните договорни абонаменти, така че същите да не се явяват
необосновано завишени, или размерът на неустойката да не представлява такава облага за
оператора, каквато последният би получил, ако договора за абонамента не беше прекратен.
Сочи се, че при разваляне на договора изправната страна има право на обезщетение,
което удовлетворява както вредите от нарушен позитивен, така и вредите от нарушен
негативен интерес. Размерът на обезщетението се определя по реда на чл.82 ЗЗД и включва
претърпените загуби и пропуснати ползи, ако са налице предпоставките на закона- пряка и
непосредствена причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди, които трябва
да са били предвидими към момента на сключването на договора за неизправната страна.
Размерът на обезщетението следвало да е за всички претърпени вреди, когато неизправната
страна е действала недобросъвестно, без значение дали умишлено или с груба небрежност.
Договорната неустойка представлявала съглашение, по силата на което страните
предварително приемат какви негативни последици ще претърпи неизправната страна за
неизпълнението си, поради което институтът на неустойката бил приложим и при разваляне
на договора. В случая неустойката, уреждаща отговорността на неизправната страна за
пропуснатите ползи на телекомуникационното дружество при разваляне на договора по
вина на абоната била равна на оставащите до края на срока, но за не повече от трикратния
им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратявал, по техния стандартен размер без отстъпка. Тази неустойка, според
жалбоподателя, не излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, тъй като размерът й съответствал на нарушения позитивен кредиторов интерес.
Тази неустойка не била и неравноправна, тъй като не била необосновано висока.
Изтъква, че уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги, което има действие занапред, е допустимо- аргумент от чл.228,
ал.1, т.4, б. „в“ ЗЕС, следователно законът изрично признавал правото на кредитора да
обезпечи изпълнението с неустойка. В случая уговорената неустойка била в съответствие
със специалния закон, тъй като касаела обезпечението на срочен договор извън посочените
законови хипотези на недължимост на неустойката. Искът за неустойката се основавала на
клауза, съдържаща се в индивидуалния договор, а самото прекратяване било уредено в
Общите условия и подписаните между абоната и БТК ЕАД договори. Задължението за
неустойка се предпоставяло от неспазване задължение от потребителя, който не е заплатил
предоставените мобилни телефонни услуги. Прекратяването на договора било безспорен
факт, тъй като операторът упражнил правото си да прекрати договора едностранно. Клаузата
дерогирала общото правило на чл.87, ал.1 ЗЗД, като не предвиждала форма, в която
изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника, следователно можело да бъде и
конклудентно- с действията по прекратяване на услугата, които неминуемо ставали
достояние на абоната.
Въведени са оплаквания, че отхвърлителните мотиви на съда противоречат както на
изложените от заявителя твърдения, така и на приложените към заявлението доказателства.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.1 и 2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от пълномощник на
2
страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за
допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 505 по описа за 2022г. на Районен съд- Карнобат е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено
от “Угренова естейт” ЕООД, чрез адв. В.Г..
Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против М. Д. С. от
*** за сумата от 144,96 лв. - неустойка, начислена за предсрочно едностранно прекратяване
на договора, сключен с БТК ЕАД, по вина на абоната поради неплащане на дължими суми
за периода от 22.04.2019г. до 21.07.2019г., което вземане е цедирано на заявителя.
Конкретизирани са обстоятелствата във връзка с предмета на договора и предоставените от
заявителя услуги, включително начина, по който е формирана неустойката.
Претендират се деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Към заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса,
както и договора между БТК ЕАД и абоната.
С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението.
Изложени са съображения, че уговорената неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за услуга формирана като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси,
противоречи на добрите нрави и е нищожна, тъй като излиза извън пределите на присъщите
за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, тъй като не е
съобразена с естеството на обезпеченото задължение- потребителят дължи заплащане на
цената на услугата, но само срещу предоставената му услуга. Така се създават условия за
неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и се нарушава
принципа на справедливост.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът отказва да издаде заповед за изпълнение когато
искането е в противоречие със закона и добрите нрави, а съгласно т.3 на същата разпоредба-
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност от това.
Безспорно е, че длъжникът по делото е физическо лице, което по силата на
процесния договор ползва услуга, която не е предназначена за извършването на търговска
или професионална дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на §13,
т.1 от ДР на ЗЗП, а съответно заявителят е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Ето защо, в съответствие със задълженията си по чл.7, ал.3 ГПК, заповедният съд е
длъжен да извърши проверка за това дали процесната клауза за неустойка не е евентуално
неравноправна по смисъла на ЗЗП.
Според разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези,
3
без изброяването да е изчерпателно. Дали клаузата е неравноправна, се преценява към
момента на сключването на договора, като се вземат предвид видът на стоката или услугата
– предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и
всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи – чл.145, ал.1
ЗЗП.
В текста на приложените договори между БТК ЕАД и длъжника по делото е налична
клауза, според която ако споразумението бъде прекратено впреди изтичането на уговорения
срок /24 месеца/ по искане или по вина на абоната, включително поради неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка.
Преценявайки процесната клауза, на която се основава претенцията на заявителя,
както и останалите клаузи от сключените между телекомуникационното дружество
/праводател на праводателя на заявителя/ и длъжника, с дати съответно 21.01.2019г. и
24.01.2019г., въззивният съд приема, че същата се явява неравноправна, поради което и
нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, без обаче да засяга действителността на договора за
мобилни услуги.
На първо място, налице са на предпоставките, предвидени в чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП –
тъй като клаузата задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения
/неплащане на месечни вноски/, вследствие на което договорът е прекратен от доставчика на
услугата, да заплати необосновано висока неустойка, надвишаваща както размера на
дължимата месечна вноска /понеже неустойката се изчислява върху т.нар. „стандартен
абонамент“, чийто размер винаги надвишава този на вноската при срочните абонаменти/, а
така също и размера на действително претърпените от кредитора вреди /касае се за забавено
изпълнение на парично задължение, от което вредите са в размер на законната лихва/, без
обаче да получава насрещна престация от доставчика на услугата и то по причина, че
последният по собствена инициатива е решил да прекрати договора. Тази норма е частен
случай, на уредената в чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД хипотеза на нищожност на договора
поради противоречие с добрите нрави.
Ето защо настоящия съдебен състав споделя извода на районния съд, че уговорената
от страните неустойка за едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни
услуги, поради виновно неизпълнение на задълженията на длъжника /неплащане на
дължими суми/, в размер на оставащите до края на срока на договора, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, по техният стандартен размер, без отстъпка, е в отклонение на
обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция, присъщи за неустойката,
предвидени в чл.92 ЗЗД.
Второ, налице са и предпоставките, предвидени в чл.146, ал.2, т.6 ЗЗП, тъй като
процесната клауза позволява на доставчика да се освободи от задълженията си по договора
по своя преценка, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил,
4
когато сам прекрати договора, каквато възможност не е предвидена за по- слабата страна в
правоотношението. Видно е, че в договора не се съдържа реципрочна възможност на
длъжника да развали договора преди изтичането на срока поради неизпълнение на
задълженията на доставчика на мобилни услуги, в която хипотеза последният да дължи
неустойка на потребителя.
На следващо място, предвид формулировката на текста в индивидуалния договор,
въззивната инстанция приема, че процесната клауза вероятно не е индивидуално уговорена
по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, тъй като е част от стандартни, изготвени предварително и
типови споразумения на мобилния оператор, поради което потребителят няма възможност
да влияе върху съдържанието им /да откаже клаузата за неустойка или същата да бъде в по-
нисък размер/.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесната клауза за
неустойка е неравноправна, поради което е и нищожна. Съобразно разпоредбата на чл.411,
ал.2, т.2, предл.2 и чл.411, ал.2, т.3 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение
следва да се отхвърли.
Тъй като изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 728 от 3.06.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 505
по описа за 2022г. на Районен съд- Карнобат, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя „Угренова естейт“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК против М. Д. С. с ЕГН:********** за сумата от 144,96 лв.- неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски № ********** от дати 21.01.2019г. и
24.01.2019г., сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 23.09.2020г., а
последното е прехвърлило вземането на „Угренова естейт“ ЕООД с договор за цесия от
1.10.2019г., посредством анекс към договор за цесия от 5.10.2020г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5