Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
01.06.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 1205 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 291318 от 03.12.2019 г. по гр.д. № 43970/2019 г. Софийски
районен съд, 76 състав признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД по исковете,
предявени от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Н.А.Д., ЕГН **********, в
качеството й на наследник на В.А.Д., ЕГН **********, и А.В.Д., ЕГН **********,
в качеството му на наследник на В.А.Д., ЕГН **********, че ответниците дължат
при условията на разделност, по 1/2 част от сумата 8 814.07 лв. - дължима
главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен между ищеца и
наследодателя на ответниците - В.А.Д., на 26.03.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от 17.08.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 2 986.39
лв. - договорна лихва за периода от 06.03.2016 г. до 16.08.2018 г.; сумата 163.29
лв. - наказателна лихва за периода от 17.09.2017 г. до 16.08.2018 г., като отхвърлил
този иск за разликата до пълния предявен размер от 168.72 лв., както и дължат
по 1/2 от сумата 120 лв. - заемни такси, като отхвърлил този иск за разликата
до пълния предявен размер от 155 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
са осъдени да заплатят на ищеца сумата 391.17 лв. – разноски за заповедното
производство, и сумата 2 045.27 лв. – разноски за исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Н.А.Д.,
чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. С.Х. от
САК, която го обжалва в частите, с които исковете срещу въззивницата са
уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предявените
искове били неоснователни поради нищожност на договора за потребителски кредит,
който бил недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – противоречие с
добрите нрави, както и на основание чл. 5, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и чл.
22 ЗПК, както и недействителен на основание чл. 143 ЗЗП. Ищецът не доказал, че
е предоставил на кредитополучателя стандартен европейски формуляр за
предоставяне на преддоговорна информация. Поради това процедурата по сключване
на договора била опорочена, а непредоставянето на информация относно крайните
параметри на заема водело до невъзможност за потребителя да вземе информирано
решение относно сключването и го поставяло в неравностойно положение спрямо
банката. Договорът за кредит от 26.03.2014 г. бил написан с шрифт, по-малък от нормативно
установения с чл. 10, ал. 1 ЗПК шрифт 12, и само на това основание договорът
бил недействителен. По делото бил
представен погасителен план, но не ставало ясно към кой момент е връчен срещу
подпис на кредитополучателя – нямало дата на връчване. След като договорът бил
недействителен, потребителят дължал само чистата стойност по кредита, която не
е върнал. Поддържа и че в договора били налице неравноправни клаузи по смисъла
на чл. 143 ЗЗП. Самият начин на сключване на договора поставял в изключително неблагоприятно
положение потребителя спрямо търговеца. Налице била хипотезата на чл. 143, ал.
2, т. 7 - позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на договор
без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това, и на т. 9 - налага
на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора. Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗП, клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, трябвало да бъдат съставени по ясен
и недвусмислен начин, а в случая клаузите относно срока на издължаване, падеж,
размер на вноските, сумата по кредита, ГПР и ГЛП били неясни и двусмислени, имало
дописване с химикал в т. 8, което създавало съмнение, че са дописани
впоследствие и доказвало, че нямало предварително съгласуване с кредитополучателя.
Неправилен бил изводът на СРС, че е налице уведомяване за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, доколкото нямало изрично писмено изявление
на кредитора в тази насока, отправено преди образуването на заповедното производство.
Съобразно разясненията с т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Поради това моли
съда да отмени решението в атакуваната част и вместо него постанови друго, с
което да отхвърли изцяло предявените срещу нея искове.
Въззиваемата страна „БАНКА ДСК“ АД (вписано в ТРРЮЛНЦ
изменение в правноорганизационната форма на 30.04.2020 г.) с отговор по реда на
чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в
атакуваната част като правилно. Претендира разноски за въззивното производство
съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
и субективно пасивно съединени установителни искове, предявени срещу Н.А.Д. и А.В.Д.,
в качеството им на наследници по закон на В.А.Д., ЕГН **********, починал на
29.06.2016 г., както следва:
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата
от общо 8 814.07 лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление
от 26.03.2014 г., сключен между ищеца и наследодателя на ответниците, като от
всеки ответник се претендира 1/2, или по 4 407.04 лв.;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от общо 2 986.39 лв. – договорна лихва за периода 06.03.2016 г.
- 16.08.2018 г., като от всеки от ответниците се претендират по 1 493.20
лв.;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 168.72 лв. – „санкционираща“ лихва за периода 17.09.2017
г. – 16.08.2018 г., като от всеки от ответниците се претендират по 84.36 лв., и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 155 лв. – заемни такси, като от всеки от ответниците се
претендират по 77.50 лв.
Претендирана е и
законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на
17.08.2018 г. до окончателното плащане. За сумите е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 55562/2018 г. на СРС, 76 състав.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответницата Н.Д., чрез назначения й особен представител е оспорила предявените
срещу нея искове по основание и размер с възражения, поддържани и във
въззивната жалба. Искала е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо - в обжалваната
част. Настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение не е постановено в нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните
съображения:
По делото не е било спорно и
се установява, че с договор от 26.03.2014 г. „Б.Д.“ ЕАД предоставила на В.А.Д.
кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв., със срок за
издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Съгласно чл.
5, кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва съгласно
погасителен план – приложение № 1, който съдържа информация относно общата
сума, дължима от кредитополучателя. Съгласно чл. 8 от договора, кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент в размер на 14.95 % годишно или 0.04 % на
ден. ГПР по кредита е 17.11. В приетия погасителен план - приложение № 1 към
договора, е изложен подробно начинът, по който се изчислява ГПР, както и общо
дължимите лихви по кредита, общата стойност на месечните вноски, а също и размер
и падеж на всяка погасителна вноска. С чл. 12 от договора кредитополучателят заявил,
че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК, с
оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит.
Съгласно чл. 14, неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е
получил и приема с подписване на договора. Приети по делото са и подписаните от
кредитополучателя общи условия, в чл. 7 от които е предвиден начинът за
изменение на лихвата при кредит с променлив лихвен процент.
От приетото удостоверение за
наследници от 30.03.2018 г. се установява, че кредитополучателят В.А.Д. е
починал на 29.06.2016 г. и е оставил за наследници по закон ответниците –
съпруга и син.
Приети и неоспорени са
покани до наследниците на кредитополучателя, с които банката обявила кредита за
предсрочно изискуем. Поканата до Н.Д. е връчена на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ
от ЧСИ С.Я.по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, след залепено уведомление на обявения
от ответницата постоянен и настоящ адрес и неявяване да получи книжата в
двуседмичен срок от залепването - до 16.08.2018 г., за което на 18.07.2018 г. е
съставен констативен протокол от ЧСИ.
От приетото в първата
инстанция заключение на ССЕ, което не е оспорено от страните се установява, че
неплатената главница по процесния договор за кредит възлиза на 8 814.07
лв., договорната лихва - на 2 986.39 лв., наказателната лихва - на 163.29
лв., а дължимите такси са в размер на 120 лв.
При така установеното от фактическа страна, въззивният
съд намира доводите в жалбата за неоснователни. Неоснователно от процесуалния
представител на въззивницата се поддържа, че договорът за кредит бил
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Както е посочил и районният съд, с чл.
12 от договора кредитополучателят изрично е заявил, че му е предоставена
предвидената в чл. 5 ЗПК преддоговорна информация; Договорът, погасителният
план към него и общите условия, подписани от потребителя, съдържат
информацията, изисквана от чл. 11, ал. 1 ЗПК в редакцията му към датата на
сключване на договора (ДВ бр. 30/26.03.2013 г.), вкл. за общия размер на кредита
и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски; наличието на право
на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено и другите условия за неговото упражняване, както и за размера на
лихвения процент на ден. Клаузите на договора и ОУ относно срока на издължаване,
падежа на всяка вноска, размера на вноските, сумата по кредита, ГПР и ГЛП са
ясни и разбираеми, както изисква чл. 11, ал. 1 ЗПК. Дописването в чл. 8 от
договора преповтаря лихвения процент от 14.95 % годишно и 0.04 % на ден, с
оглед на което не е налице твърдяната липса на предварително съгласуване с
кредитополучателя. Приетият и неоспорен погасителен план към договора е датиран
на всяка страница - с датата на сключване на договора, и е подписан от кредитополучателя
също на всяка страница, поради което несъстоятелен е и поддържаният в жалбата
довод да не била посочена дата на връчване на погасителния план.
Към датата на сключване на договора чл. 10, ал. 1 ЗПК
изисква договорът за потребителски кредит да е сключен в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните
по договор, което изискване в случая е спазено. Към 26.03.2014 г. законът не
предвижда изискване за размер на шрифта на договора – такова е предвидено с изменението
на чл. 10, ал. 1 ЗПК с ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., поради
което и този довод е неоснователен.
След като кредитополучателят е получил преддоговорна
информация, а договорът за кредит има изискуемото от закона към момента на
сключването му съдържание, неоснователно в жалбата се поддържа, че „самият
начин на сключване“ поставял потребителя в неблагоприятно положение спрямо
търговеца. Въззивницата не е конкретизирала кои клаузи от договора твърди да са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, а при извършената служебна проверка въззивният
съд не намира да са налице такива. Нормата на чл. 143, ал. 2, т. 7, на която се
позовава въззивницата, касае прекратяване на действието на безсрочен договор
без предизвестие, поради което е неотносима към процесния срочен договор; Не се
установява да е налице и хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП – да са налице
клаузи, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора.
Неоснователно в жалбата се поддържа и да не било налице
уведомяване на наследниците на кредитополучателя за обявената от банката предсрочна
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. От
приетите и неоспорени покана, съдържаща изявление на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, разписка и констативен протокол се установи, че
поканата е връчена от ЧСИ в изпълнение на правомощията му по чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Връчването е редовно предвид залепването на
уведомлението на адреса, обявен от ответницата като постоянен и настоящ (видно
от приложените в заповедното производство справки от НБД „Население“), и
неявяването й в двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК, изтекъл на 16.08.2018
г., да получи поканата, за което е съставен констативен протокол от ЧСИ.
По изложените съображения въззивният съд намира, че
предявените срещу въззивницата искове са основателни и правилно са уважени от
районния съд до установените от заключението на ССЕ размери. Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в атакуваните части.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемата страна. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК,
банката претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и предвид извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в
настоящата инстанця, въззивният съд определя възнаграждение в размер на 200 лв.
Съобразно разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, въззивницата следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на СГС държавна такса по жалбата в размер на 256.14 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 291318 от 03.12.2019 г., постановено по гр.д. № 43970/2019 г. на
Софийски районен съд, 76 състав в обжалваните
части, с които е признато за установено по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.А.Д., ЕГН **********, в качеството й на
наследник на В.А.Д., ЕГН **********, дължи на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *******,
сумата 4 407.03 лв., представляваща 1/2 от дължима главница по договор за
кредит за текущо потребление от 26.03.2014 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и В.А.Д.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК -
17.08.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата 1 493.19 лв.,
представляваща 1/2 от дължимата по договора възнаградителна лихва за периода от
06.03.2016 г. до 16.08.2018 г.; сумата 81.64 лв., представляваща 1/2 от
дължимата лихва за забава за периода от 27.09.2017 г. до 16.08.2018 г., и
сумата 60 лв., представляваща 1/2 от дължими по договора заемни такси, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
гр.д. № 55562/2018 г. на СРС, 76 състав.
ОСЪЖДА Н.А.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *******,
на основание чл. 78 ГПК сумата 200.00
лв. (двеста лева), представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Н.А.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 77 ГПК сумата 256.14
лв. (двеста петдесет и шест лева и 14 стотинки), представляваща държавна
такса за въззивно обжалване.
В необжалваните части решението по гр.д. № 43970/2019 г. на Софийски
районен съд, 76 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.