№ 397
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110211493 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на АТ. МЛ. Х., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление /НП/ № 21-4332-014600/15.07.2021 г., издадено от
началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на жалбоподателя
на основание чл. 174, ал.3 пр. 2 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
В жалбата бланкетно се твърди незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява.
Представлява се от адв. Атанасов, надлежно упълномощен, който пледира за
отмяна на НП, тъй като формално същото не отговаря на изискванията на
ЗАНН. Посочва, че водачът е дал проба за алкохол, а от описанието на
нарушението в НП не става ясно какво точно проба е отказал.
Въззиваемата страна – СДВР-ОПП, редовно призована, не изпраща
процесуален представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за
установено следното от фактическа страна:
1
На 03.07.2021 г. около 08:35 часа в гр. София жалбоподателят АТ. МЛ.
Х. управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „313ЦДИ“ с рег.
№ ***********, движейки се по бул. „Цветан Лазаров“ с посока на движение
от ул. „Обиколна“ към ул. „Д.Пешев“, когато бил спрян за проверка от
полицейски служители при 08 РУ-СДВР М.М. и Ц.Б.. Поради съмнение, че
водачът е употребил наркотични вещества на място бил повикан екип на
ОПП-СДВР, част от който бил свидетелят Р. ИВ. С.. Същият поискал да
изпробва жалбоподателя с тест за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Жалбоподателят отказал, поради което на Х. бил издаден
талон за медицинско изследване № 080866 с отбелязване, че следва да се яви
в ВМА-София до 45 минути от връчването му. Талонът бил връчен на Х. в
10:45 часа на 03.07.2021 г. До посочения в талона за медицинско изследване
час – 11:30 часа жалбоподателят не се явил в болничното заведение, за да
бъде изследван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози.
Предвид констатирания отказ от страна на жалбоподателя АТ. МЛ. Х. да
бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози
свидетелят Р. ИВ. С., заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП-
СДВР съставил против Х. акт за установяване на административно
нарушение с бланков № 429304/03.07.2021 г. Актът бил предявен за
запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не
постъпили и впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН на 15.07.2021 г. началник група в
отдел „Пътна полиция” при СДВР издал обжалваното НП, екземпляр от
който бил връчен на жалбоподателя на 19.07.2021 г., а на 19.07.2021 г. била
депозирана жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите Р. ИВ. С., ЦВ. АНГ. Б., както и събраните по
надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: талон за
медицинско изследване № 080866, справка „Картон на водача“, копие от
заповед № 8121к-13140/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за
встъпване в длъжност, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, писмо- отговор от Военномедицинска академия.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и
безкритично на свидетеля Р. ИВ. С., който е служителят на ОПП- СДВР,
изпратен за оказване на съдействие на колегите му от 08 РУ-СДВР.
Показанията на свидетеля са в достатъчна степен подробни и информативни
и същите се явяват източник на преки доказателства относно отказа на водача
да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози.
Кореспондиращо с показанията на свидетеля е и заявеното от свидетеля ЦВ.
АНГ. Б., който е извършил документна проверка на жалбоподателя и е
установил неговата самоличност. Б. потвърди заявеното от свидетеля С., че
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози. В синхрон с гласните доказателствени
средства са и писмените доказателства по делото – талонът за медицинско
изследване, в което е отразено, че водачът АТ. МЛ. Х. е отказал да бъде
изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози и
под което отбелязване жалбоподателят е положил подпис. По делото са
приобщени и писмо от заместник-началника на Военномедицинска академия,
видно от което на 03.07.2021 г. АТ. МЛ. Х. не е регистриран в
2
информационните масиви на ВМА и няма данни същият да се е явил на
посочената дата за медицинско изследване по реда на Наредба № 1/19.07.2017
г.
От представените по делото заповед № 8121к-13140/2019 г. и заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и двете на
министъра на вътрешните работи се установява компетентността на
актосъставителя и на административнонаказващия орган.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване
на преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т.1.3. от представената по делото заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на
„младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от Гергана Владимирова Б.а „началник група към СДВР,
отдел Пътна полиция“, без да е уточнено коя е групата. От представения по
делото акт за встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от
29.10.2019 г. Гергана Владимирова Б.а е встъпила в длъжността началник на
група „Административнонаказателна дейност“ към отдел „Пътна полиция“
при СДВР, поради което същата на основание т. 2.10 от заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е била компетентна към
15.07.2021 г. да издаде обжалваното наказателно постановление. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и установяване
на нарушението, а НП е издадено 12 дни по – късно.
Неоснователно е възражението на адв. Атанасов, че в НП не е ясно
посочено каква проба е отказал жалбоподателят. Както в АУАН, така и в НП
нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена
съответстваща на описанието правна квалификация. И в двата процесуални
документа е отразено, че нарушението е извършено на 03.07.2021 г. около
08:35 часа. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – на бул.
„Цветан Лазаров“ с посока на движение от ул. „Обиколна“ към ул.
„Д.Пешев“, като по ясен и недвусмислен начин е описано, че водачът АТ.
МЛ. Х. е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство drug test 5000 ARLK-0001. Прочитът на
АУАН и НП не оставя съмнение каква точно проба е отказал водачът, а
именно такава за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 т.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива след употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози. За установяване употребата им от водачите
3
контролните органи имат правомощия да изпробват същите с технически
средства, респ. да издават талони за провеждане на медицинско изследване с
цел установяване наличието на горепосочените вещества в кръвта на
водачите.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едновременно санкционна и
предписваща правила за поведение, като съгласно нея се санкционира водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Съдът приема, че от доказателствата, събрани по делото, може да бъде
направен категоричен извод, че от обективна страна, на посочените в НП дата
и място жалбоподателят АТ. МЛ. Х. е осъществил състава на нарушението по
чл. 174, ал.3 от ЗДвП. В конкретния случай безспорно се установява (от
показанията на свидетелите С. и Б., както и от талона за медицинско
изследване и писмото от ВМА), че жалбоподателят Х. в качеството си на
водач на МПС е отказал да бъде проверен с тест за употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
От субективна страна, жалбоподателят АТ. МЛ. Х. е извършил
нарушението при пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че следва да
изпълни указанията на контролния орган и да бъде изпробван с тест за
употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, но съзнателно е
отказал да стори това.
Липсват данни - смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да
се направи извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива
нарушения, поради което и извършеното от жалбоподателя деяние не може да
се квалифицира като маловажен случай. Законодателят е предвидил висок
размер на наказанието за това нарушение, доколкото може да се предположи,
че чрез отказа да бъде изпробван водач за употреба на алкохол, наркотични
вещества или техни аналози се прикрива извършено друго нарушение,
/управление на МПС след употреба на посочените вещества/, което пък от
своя страна сериозно застрашава здравето и живота на участниците в
движението.
Санкционната част на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда при осъществен
състав на нарушението по цитирания законов текст кумулативното налагане
на две административни наказания „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 2 години и „глоба” в размер на 2000 лева.
Законодателят е определил размерите на административните наказания в
абсолютен размер, поради което АНО не е допуснал нарушение на закона
като е наложил именно този размер на лишаването от право да управлява
МПС и глоба, поради което въпрос за намаляването им не може да се поставя.
С оглед изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, нарушенията са безспорно доказани, а наложените административни
4
наказания законосъобразни, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
014600/15.07.2021 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в
СДВР, с което на жалбоподателя АТ. МЛ. Х., ЕГН ********** на основание
чл. 174, ал.3 пр. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5