№ 506
гр. Русе, 17.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20224520102550 по описа за 2022 година
Ищецът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД твърди, че на 27.02.2012г. е сключил договор
за банков потребителски кредит № 3215 за сумата 4200 евро, по силата на който на В. П. Д.
било предоставено право да усвоява и ползва целево суми в рамките на периода на
договора, като кредитополучателя се задължил да възстанови усвоените суми съгласно
условията на договора. Кредитополучателя спрял да изпълнява задълженията си по
договора, поради което същото е обявено за предсрочно изискуемо. Ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение за дължимите от ответницата суми, като в настоящото производство
се иска да бъде установено, че задължението на В. П. Д. по заповедта за изпълнение
съществува.
Ответникът не е открит на настоящия си адрес, назначен му е особен представител,
който оспорва иска. Нaвежда доводи за значително разминаване между претенцията в
заповедното производство и тази в исковото.
След направено уточнение ищецът заявява, че претендира следните суми:
1684,58 евро главница по посочения договор за банков кредит ведно със законната
лихва от 07.12.2021г. до окончателното изплащане;
744,91 евро договорна лихва за периода от 15.02.2019г. до 06.12.2021г;
72 лева разходи за уведомяване и
Разноски в заповедното производство.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане за
което е издадена заповед за изпълнение, а материалноправното основание на иска е чл. 430
от ТЗ- за връщане на парична сума по банков кредит.
1
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 27.02.2012г. е сключен договор за банков потребителски кредит № 3215 (л.6-16)
по силата на който „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД предоставя на В. П. Д. кредит в размер
на 4200 евро при годишен лихвен процент от 9,75% и годишен процент на разходите
11,7703%, като кредитът е следвало да се погаси на 120 анюитетни вноски. От заключението
на назначеното по делото вещо лице се установява, че на 28.02.2012г. по сметка на В. П. Д. е
преведена сумата 8190 лева, като е посочено основание „Усвояване на кредит“, което се
равнява на 4200 евро по курс купува на банката- 1,95 лева за едно евро. В. П. Д. е заплатила
по договора за кредит общо 3344,76 евро с които са погасени 2515,42 евро главница и
договорни лихви в размер на 1826,43 евро и 2,91 евро. По договора за кредит са останали
дължими следните суми:
1684,58 евро главница;
74,95 евро лихва върху редовна главница;
679,98 евро лихва върху просрочена главница за периода 16.02.2019г. до 05.12.2021г.
72 лева разходи за уведомяване.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта му относно дължимата
главница и лихвата върху редовна главница, като не кредитира заключението в частта
относно лихвата върху просрочена главница и разходите за уведомяване.
По отношение на разходите за уведомяване заключението е необосновано, като не
сочи от какво произтича това задължение. По делото не се установи такива разходи да са
правени, не се установи и да са договаряни между страните- не са посочени в раздел 5 от
договора- „Такси и комисионни“.
По отношение на лихвата върху просрочена главница: просрочената главница е
задължение, по отношение на което длъжникът е в забава. Лихва се дължи само за срока на
договора, след изтичане на срока и изпадане в забава се дължи обезщетение (чл.79 ал.1 от
ЗЗД), което обезщетение закона (чл.86 от ЗЗД) приравнява на законната лихва, когато
страните не са договорили друго. Съгласно чл. 33 ал.2 от Закона за потребителския кредит
„Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.“. В т.4.2 от процесния договор е
предвиден лихвен процент върху просрочена главница в размер на 19,75% годишно, който
размер надхвърля максималния възможен размер на обезщетението за забава съгласно чл. 33
ал.2 от Закона за потребителския кредит, поради което тази клауза е недействителна
съгласно чл. 21 ал.1 от Закона за потребителския кредит. За това и вземането в размер на
679,98 евро лихва върху просрочена главница за периода 16.02.2019г. до 05.12.2021г.
(според изчисленията на вещото лице) не съществува, тъй като се основава на
недействителна клауза.
Разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК:
2
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
В заповедното производство са заплатени разноски от заявителя в размер на 155,03 лева от
които следва да се присъдят 110,60 лева съразмерно на уважената част от иска. В
настоящото производство от ищеца са заплатени разноски в общ размер 1470,03 лева от
които следва да му се присъдят 1048,76 лева съобразно изхода на делото. Мотивиран така
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че съществува вземането на „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София пл. „Света
Неделя“ № 7 срещу В. П. Д., ЕГН ********** с адрес гр.Русе, ************ за следните
суми:
1684,58 евро главница по договор за банков потребителски кредит № 3215 от
27.02.2012г. със законната лихва върху тази сума от 07.12.2021г. до окончателното
изплащане;
74,95 евро договорна лихва за периода от 15.02.2019г. до 06.12.2021г,
като отхвърля исковете за съществуване на вземането за договорна лихва за периода от
15.02.2019г. до 06.12.2021г над размера 74,95 евро до пълния предявен размер от 744,91
евро както и за 72 лева разходи за уведомяване,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело 6551/2021г. на РРС.
ОСЪЖДА В. П. Д., ЕГН ********** с адрес гр.Русе, ************ да заплати на
„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София
пл. „Света Неделя“ № 7 сумата 1048,76 лева разноски в настоящото производство, както и
110,60 лева разноски по ч.гр.дело 6551/2021г. на РРС.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3