Решение по дело №483/2021 на Административен съд - Стара Загора

                  

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №481

 

              29.12.2021г., гр. Стара Загора

 

     В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №483 по описа на съда за 2021г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на В.А.Ч. *** против  Уведомително писмо /УП/ № 01-6500/3172 от 16.07.2021г. на Зам. Изп. Директор на ДФ „Земеделие“ РА, София за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г., за кампания 2016 година.

Жалбоподателят твърди, че получил въпросното писмо, което било почти еднакво с УП № 02-240-6500/2012 от 06.08.2019г., като така за втори път му се отказвало изплащане на сумата от 1211,91 лева въпреки решенията на Старозагорски административен съд и ВАС, с които било отменено предходното уведомително писмо за отказ от изплащане на въпросната сума. Така, според оспорващия, органът изобщо не се съобразил с решението на този съд и на ВАС, които било окончателно. Моли се за разрешение на казуса.

Жалбоподателят, редовно призован за с.з., се явява лично и моли съда да отмени порочното второ писмо, което не било съобразено с указанията от първото дело.

Ответникът- Зам. Изпълнителен Директор на ДФЗ-РА, редовно призован за с.з., не изпраща представител. От негов процесуален представител се депозира молба, в която се оспорва жалбата и същата се счита за неоснователна. Сочи, че жалбоподателят бил заявил за подпомагане парцел 70202-230-2-1 с код на дейност АП08-биологично растениевъдство в преход. Кампания 2016г. била четвърта година от поетия ангажимент по мярка 214 АЕП за кандидата. Преходният период, регламентиран в наредба № 1/2013г. /отм./ за заявените култури бил три години, поради което и съгласно утвърдената със заповед на Министър на земеделието, храните и горите Методика било отказано подпомагане на земеделския стопанин и не била оторизирана сумата в размер на 1211,91 лева.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление за подпомагане 2013 /форма за физически лица/ УРН 234707 В.Ч. на 25.03.2013г. заявил за подпомагане площи вкл. и по мярка АЕП. По тази мярка бил заявен парцел 70202-230-1-4 в землището на с. Сулица и с площ от 0,85 ха. С Уведомително писмо изх. № 01-6500/ 9659 от 12.09.2013г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” /л.69/, В.Ч. бил уведомен, че по подаденото Заявление за подпомагане с УИН 24/020413/76047 бил одобрен за участие по направление „Биологично растениевъдство” от мярка 214 „Агроекологични плащания”, като кандидатът поел 5 - годишен ангажимент за извършване на  агроекологични дейности с парцел с № 70202-230-1-4, с площ 0,85 ха  и  култура – орехи.

От същия бил сключен договор за контрол и сертификация на биологичното производство, преработка, търговия с биологични продукти № 1469/29.11.2012 г., сключен между „Балкан Биосепт” ЕООД и В.Ч., по силата на който дружеството се задължило да осъществява контрол и издаде сертификат за биологичното отглеждане на орехите. С анекс от 23.03.2013 година срокът на действие на договора бил изменен на пет години. В точка 2 от този анекс „Балкан Биосепт” в качеството на контролиращ орган потвърдила, че към датата на подписването на анекса, стопанството за отглеждане на орехи в с. Сулица било в процес на биологична сертификация за съответствие с регламенти ЕО 834/2007 и 889/2007 г. за следните земи и култури за 2013 г.: орехи, парцел 70202-230-1-4 с площ 0,85 ха, със статут на парцела в преход. 

С УП изх. № 02-240-6500/4746 от 07.12.2016г. Ч. бил уведомен, че бил одобрен за участие по направление „Контрол на почвената ерозия“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ с деклариран парцел № 70202-230-2-1  - орехи по ПРСР 2014-2020 с код култура 223010 и с площ от 0,85 ха. /л.55, гръб/. На 04.05.2016 година Ч. подал заявление за подпомагане с приложение таблицата за ползваните от него парцели през 2016 година, ведно с приложението за кандидатстване по мярка 214” АЕП”/ лист 42 и сл./. В таблицата на стр.6 от заявлението, били посочени ползваните от стопанина парцели през 2016 година, като срещу парцелите били посочени и кодовете на дейности, които той щял да развива. За парцела в с. Сулица  била посочена схема /мярка/ - АЕП код „АП08”. С Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/2012 от 06.08.2019г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие за селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 година ДФЗ отказало финансово подпомагане за парцел 70202-230-1-4. Административният акт бил оспорен пред Административен съд Стара Загора, който с решение № 281/03.07.2020г. го отменил. Това решение било оставено в сила от касационната инстанция-ВАС.

В мотивите към решението на АС-Стара Загора било посочено, че не ставало ясно от дадената конкретна фактическа обосновка в УП какво точно не било спазено от стопанина по отношение на процесния парцел, заявен по мярка 214 АЕП. Съдът още посочил, че Методиката, на която се позовавал органът /утвърдена със Заповед № РД-09-243/17.03.2017г. бил подзаконов нормативен акт, на който не била придадена обратна сила  и поради това не намирала приложение по отношение на подадените заявления за подпомагане за предходната 2016г. Също така било мотивиран и довод, че в УП било налице пълно несъответствие между фактически и правни основания, тъй като от фактическа страна се сочело неспазване на базови изисквания, а от правна се сочило основание, относимо към изискванията за управление на земеделското стопанство -  надвишаване на минималните периоди на преход за заявления за подпомагане на парцели с орехови насъждения.

От своя страна ВАС в своето решение приел за изцяло правилни изведените от първонстанциония съд доводи и изводи за допуснати нарушения на закона и неговото неправилно прилагане. Допълнително мотивирал, че базовите изисквания, на които следвало да отговаря заявения за подпомагане по мярка 214 парцел били  посочени в чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., според изричното препращане на чл. 16 от същата наредба. ВАС обаче посочил, че в Методиката, одобрена със Заповед № РД-09243 от 17.03.2017 г., не се съдържали базови изисквания, извън определените в чл. 16 от Наредбата. Допълнително се мотивирало, че за площите, върху които се прилагали агроекологични дейности, освен изискванията по ал. 1 се спазвали и изискванията за опазване на околната среда по направление "Биологично растениевъдство" - чл. 6, ал. 1 и 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и чл. 14, ал. 1 от Закона за защита на растенията – чл. 26, ал. 2, т. 1 от наредбата, но в поясненията към колоните в уведомителното писмо не било посочено кои базови изисквания не се спазвали и в какво се състояло неизпълнението на същите, а позоваването на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. не било съпроводено с излагането на фактически основания, които да се субсумирали в хипотезата. ВАС посочил, че в поясненията към колона 7 от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо – „площ на парцела с неспазени базови и други изисквания“ се съдържало пояснение: „Неспазване на изискването на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е установено чрез извършване на административна проверка. В съответствие с т. IV "Изчисляване и налагане на намаленията", втори абзац от Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по м. 214 "Агроекологични плащания", утвърдена със заповед № РД 09-243/17.03.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, не се предоставя финансово подпомагане за площите и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (период на преход), като установения размер се изключва от избираемия за подпомагане, а в пояснението към колона 13 от таблица на стр. 4 – „неспазване на базови изисквания“ за сумата 1211,91лв. било посочено: „Санкция за неспазени базови изисквания, съгласно т. V „Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 – 2013“ от Методиката. В Методиката, в т. V, т.2.2 „Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите по мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г., за дейностите от подмярка „Биологично земеделие“ било предвидено, че на финансовата помощ по направление „Биологично растениевъдство“ можел да бъде намален размерът със сумата, изчислен за установената площ на парцела без тя да била наддекларирана, когато биологичната дейност на земеделския парцел се различавала от заявената дейност от земеделския стопанин - бенефициерът декларира, че даден парцел бил в преход, а контролиращото лице предоставяло информация, че бил биологичен или в обратния случай. В заключение, ВАС в своето решение посочил, че от
прегледа на нормативната уредба и правилата на утвърдената Методика се следвал извод, че не било налице неспазване на базови изисквания от кандидата за подпомагане по мярка 214 АЕП, направление „Биологично растениевъдство“. Те били определени в чл. 26, ал. 1 и 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., а  от фактическите обстоятелства по делото не се установявало кандидатът да бил нарушил същите. Дори и позоваването от страна на органа на утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика не можело да се приема за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна, като потвърдил извода на първоинстанциония съд, че в уведомителното писмо /от 2019г./ не се съдържали фактически обстоятелства, които да сочели на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Липсвало и позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържал такива фактически установявания.

Процесното тук УП било издадено под изх. № 01-6500/3172 на 16.07.2021г., като било мотивирано с постановените решения от ВАС и Административен съд Стара Загора. В пояснението на данните от колона 7 от таблицата на стр. 2 от писмото «площ на парцела с неспазени базови и други изисквания», органът мотивирал, че след извършване на административна проверка било установено неспазване на изискването на чл.13, ал.3 от Наредба №11/2009г., според който агроекологичните плащания за периодите на преход по ал.1, т.1,3,5,7,9,10, се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство, съгласно чл.36, чл.37, пар.2 и чл.38, пар.3 от регламент на Комисията /ЕО/ №889/2008г. За определяне на подробни правила за прилагане на Регмалент № 834/2007 на Съвета. В съответствие с т. IV „Изчисляване и налагане на намаленията“, втори абзац от Методитаката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащаниуя по мярка 2014 АЕП, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производтво, съгласно  чл.36-38 от визираните по-горе регламенти, не се предоставяло финансово подпомагане за площите, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично замеделие /периода на преход/ и установеният размер се изключвал от избираемия за подпомагане. Конкретно посоченият размер в кол.7 бил 0,84 ха. В пояснението към кол.13 от табилицата на стр.4 от УП органът посочил, че освен горните доводи и това, че стопанинът заявил пред кампания 2016г. Орехи за четвърта година в преход /код на дейността АП08 – за биологично растениевъдство в преход, трайни насъждания, лозя и маслодайна роза, като минималният период на преход към биологично производтво за трайните насъждения бил три години, за които се предоставяло финансово подпомагане, съгласно цитираната Методика.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

По допустимостта- жалбата е процесуално допустима, като изходяща от активно легитимираното лице, против годен за съдебен контрол административен акт, в срока за подаване на жалбата и пред местно компетентния съд. Не се установяват други обстоятелства по см. на АПК, за оставяне на жалбата без разглеждане.

По основателността:

Процесиният административен акт е постановен след отмяна от съд на предходно издаден акт от ответника, с който се отказва изплащане на заявено финансово подпомагане за един парцел, заявен от стопанина през 2016г. по мярка 214 АЕП, код АП08 – трайни насъждения /орехи/ в период на преход. Няма спор, че въпроната 2014 година е четвърта от поетия ангажимент.

Относно валидността на издадения акт не се повдига спор, а и от данните пред съда се установява, че конкретният издател притежава по делегация от материално компетения административен орган правомощието за издава и подписва УП по т.2 от Заповед № ОЗ-РД 2891-1 от 16.06.2021г. /вж. л.28/, каквото се явява процесното.

Същото е издадено след отмяната на предходно УП, като настоящото съдът намира, че е съобразено с мотивите, посочени в решенията на този съд и ВАС, т.е. че съдържа конкретни фактически основания за издаването си по отношение на конкретния парцел и че на тях има дадена конкретна фактическа обосновка.

Именно от цитираното пояснение на данните от кол.7 от таблицата на стр. 2 от УП Съдът установява, че органът претендира от фактическа страна, че оспорващият заявява за подмогане през 2016г. парцел в землището на с. Сулица с площ от 0,85 ха и с трайни насъждения – орехи, по мярка 214 АЕП, код АП08 –биологично растениевъдство по ПРСР 2007-2013г., за който няма право на финансово подпомагане, тъй като е изтекъл тригодишният период за преход, защото 2016г. е четвърта от поетия ангажимент. Тези факти се обосновават правно с нормата на чл.13, ал.3 от Наредба №11/2009г. и с т. IV от Методиката, приета със заповед №РД 09-243/2017г. на Министъра на ЗХГ. Същата мотивация е дадена и в пояснението към кол.13 от таблицата на стр.4 от УП.

Като се съобрази това, от една страна, Съдът намира, че при издаване на новото УП, след отмяната на предходното такова, органът съобразява указанията, които му се дават в решенията на ВАС и на този съд, т.е. че е налице фактическа и правна обосновка и се изпълва императива на чл.59 от АПК.  Ето защо няма основание за обявяване на процесното писмо за нищожно на осн. чл.177, ал.2 от АПК.

Независимо от това настоящият административен съд приема извод, че и повторно постановеното УП се явява незаконосъобразно, поради нарушение на приложения закон.

Визираните от органа фактически основания, правно се обосновават от него с чл.13, ал.3 от Наредба №11/2009г., съотв. с т. IV  от утвърдената Методика със заповед от 2017г. на Министъра на ЗХГ. Както се установява, органът претендира, че от Ч.  се заявява за подпомагане и през 2016г. парцел № 70202-230-2-1 с площ на парцела след разрешаване на двойно заявени площи от 0,84 ха, като 2016г. е четвърта година от поетия петгодишен ангажимент по мярка 214  АЕП от ПРСР 2007-2013. Конкретно визираният в заявлението за 2016г. код на дейността е АП08, парцелът е в преход към биологично растениевъдство и се отглеждат трайни насъждения /орехи/. Това мотивира органът да приеме, че парцелът следва да се изключи от подпомагане пред 2016г., защото е изтекъл минималният преходен период към биологично производство, установени в чл.36-38 от регламент на Комисията /ЕО/ №889/2008г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент № 834/2007 на Съвета, а съгласно визираният текст от наредба №11/2009г., агроекологичните плащания за периодите на преход по ал.1, т.1,3,5,7,9, и 10 /тук т.5/ се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производтво. В същия смисъл била и т. IV, абзац втори от Методиката.

На преценка вече подлежи въпроса, дали позовавайки се на нормата на чл.13, ал.3 от наредба №11/2009г. органът правилно този път прилага закона, съотв. и законосъобразно отказва подпомагане за стопанина за заявения пред 2016г. от него конкретен парцел с трайни насъждения /орехи/. Самият орган приема вече с процесното УП, че е налице "неспазено друго изискване" и не говори за неспазване на базови изисквания. По делото няма спор между страните, че процесният парцел се намира в четвърта поред година на преход, което изрично се твърди от тях.

Съгласно чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007- 2013 г., агроекологичните плащания за периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10 /тук се касае за т. 5/, се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, §. 2 и чл. 38, §. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). В случая относима към предмета на спора, се явява само нормата на чл. 36. Съобразно чл. 36 от Регламента, за да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и глава 1 от настоящия, трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период, който, конкретно за многогодишните култури, различни от фуражните, е най- малко три години, преди първата реколта от биологични продукти. Доколкото в случая се касае за орехови насаждания, то безспорно следва, че  минималният преходен период е три години. Видно е, че чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. директно препраща към цитираните норми от Регламента, които постановяват, че агроекологичните плащания, в предвидените случаи, се предоставят на подпомаганите лица, за срок, който не надвишава периодите на преход по чл. 36 от Регламента. В Наредба № 11 обаче не се регламентира, тъй като в нея няма изрична норма, която да сочи, че предвидените в Регламента минимални периоди на преход, са и максимални такива за финансово подпомагане по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013, каквото де факто е твърдението на ответника, видно от неговите мотиви за отказ от финансиране по процесното уведомително писмо. Административният орган приема, че тригодишния срок по чл.36 от регламента е фиксиран и не позволява по- дълъг период на преход, респ. на подпомагане, но видно от постановките в директно приложимия Регламент № 889/2008, там се визират само минималните периоди на преход. Нито в акта, нито по делото се установява дали е налице първа реколта биологично производство, което може да обосновава извода, че преходният период е изтекъл и площите, респ. продукцията е биологична. Неизпълнението на жалбоподателя на тези вече "другите изисквания", касаещи периода на преход, се обосновава единствено с обстотятелството, че 2016 година е четвърта от поетия петгодишен ангажимент по мярка 214 АЕП, че парцелът е в "период на преход", от което се прави и автоматичен извод, че за 2016 година вече е налице превишаване на периода на преход и за това не се следва подпомагане за стопанина. Доколкото в случая се касае до орехови насаждания, безспорно е, че минималният преходен период е три години. Както се посочва, нормата на  чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г. директно препраща към цитираните норми от Регламента, т.е., че агроекологичните плащания, в предвидените случаи, се предоставят на подпомаганите лица, за срок, който не надвишава периодите на преход по чл. 36 от Регламента. Наредба № 11 не регламентира с изрична норма, че предвидените в Регламента минимални периоди на преход, са и максималните за финансово подпомагане по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 година, а от новите мотивите на обжалвания отказ, не се установява поради какви причини административният орган приема, че тригодишният срок е фиксиран и максимален такъв, и не позволява по-дълъг период на преход, респ. на подпомагане, при условие, че Регламент № 889/2008 визира само минималните периоди на преход. В този см. вж. Решение № 11338 от 9.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6475/2021 г., V отд. В същото решение се пояснява, че „според дефиницията на чл. 2, б. "з" от Регламент (ЕО) № 834/2007, "преход" означава преход от небиологично към биологично земеделие, в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. Според съображение 23-то от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията, преходът към метод на биологично производство изисква определени периоди на адаптация на всички използвани средства, като в зависимост от предишното земеделско производство, следва да се установят специфични периоди от време за различните сектори на производство. Продължителността на периода на преход е фактически въпрос, като въвеждането на биологичното производство изисква и по – големи по размер инвестиции, което обосновава и подпомагането през този период на земеделските производители, при по-голяма ставка на плащанията. Следователно изцяло в противоречие с целта на закона е при липса на установени нарушения от страна на земеделския производител и при спазване от страна на последния на изискванията за поетапното въвеждане на биологичното стопанство, на същия да се отказва плащане само с довода, че е изтекъл минималният период на преход, при условие, че първо, този период се определя от закона като минимален, не и максимален, а и органът не доказва, че към 2016г. и датата на подаване на заявлението този преход е завършен, съотв. е налице вече биологично производство, чрез получаване на продукция. Ето защо, Съдът приема, че към момента на подаване на заявлението за подпомагане за 2016г., не се доказва от органа, че за конкретният парцел и трайните насъждения в него има преключен перид на преход, независимо, че процесната площ се намира в четвърта поред година на преход. Следва и изрично да се посочва, че Наредба № 11/06.04.2009 г. в своя чл. 17 изрично регламентира случаите, при които може да се постановява отказ за предоставяне или за намаляване на финансова помощ по мярка АЕП, като видно е, че сред тях не попада настоящата хипотеза, свързана с изтичане на минималния период на преход.

Ето защо органът приема, че е налице неправилно прилагане на закона, защото така обоснован отказът за финансиране при установен само минимум на периода на преход и при липсата на нормативно установен максимум на същия, се явява материално незаконосъобразен.

Така мотивиран, Съдът намира жалбата за основателна, а повторно издаденото УП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Следва преписката отново да бъде върната на административния орган, който длъжен в срок 7 дни от получаване на преписката да издаде акт за оторизация на финансово подпомагане по заявлението за 2016г. относно парцел 70202-230-2-1 в размер на 1211,91 лева.

Оспорващият не прави искане за присъждане на разноски, а и такива не се доказват да са правени от него.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на В.А.Ч. *** Уведомително писмо № 01-6500/3172 от 16.07.2021г. на Зам. Изп. Директор на ДФ „Земеделие“ РА, София за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г., за кампания 2016 година.

ВРЪЩА преписката на Зам. Изпълнителен директор на ДФЗ, с указание в  срок 7 дни от получаване на преписката да бъде издаден акт за оторизация на финансово подпомагане по заявлението на В.Ч. за 2016г. относно парцел 70202-230-2-1 с площ от 0,85 ха в размер на 1211,91 лева.

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението до страните пред ВАС.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: