РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Сандански, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Венета Бл. Петрова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20221250100492 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и е образувано въз основа на
обективно съединени искове, предявени от А. К. В. от гр.С. против С. С. Ц. от гр. С..
Ищецът сочи, че с ответницата са били в приятелски отношения, че същата се занимавала
с шивашки бизнес и поради финансови затруднения често му искала пари на заем. Посочва,
че на 30.11.2020 г. с ответницата сключили договор за заем, като чрез системата на Изипей й
дал паричен заем в размер на 500,00 лева срещу задължението й да го върне в три месечен
срок. Посочва, че на 03.12.2020 г. сключили друг договор и чрез Изипей й дал сумата от
300,00 лева срещу задължението й да я върне в срок от три месеца. Посочва, че на
21.12.2020 г. сключили нов договор, като този път превел заемната сума по сметка на
ответницата в „*******,“ също срещу задължението й да я върне в тримесечен срок. Сочи,
че на 20.10.2021 г. са сключили следващ договор за заем, като в брой предал на ответницата
сумата от 2 500 лева в заем, като от тази сумата същата е върнала 1 000 лева, но в
уговорения срок от три месеца не му върнала и продължава да му дължи 1 500 лева.
Посочва, че на 29.12.2021 г. ответницата отново му поискала заем в размер на 1 000 лева,
тъй като следвало да погаси свое задължение към „Микро кредит“ АД. Понеже до момента
ответницата не му връщала в срок заемните суми ответникът решил да погаси вместо нея
задължението й към кредитора и така сочи, че на 29.12.2021 г. вместо да й предостави
сумата заем, той я заплатил на нейния кредитор „Микро кредит“ АД. Твърди, че в началото
на тази година разговарял с ответницата и поискал да му върне сумите по договорите за
1
заем. Посочва, че чрез нотариус Светлозар Петков й отправил нотариална покана получена
от нея на 11.04.2022 г., в която й дал срок да му върне заемните суми, но до момента същото
не било сторено.
Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати
сумата от 3 660 лева, представляваща общата заемна сума по договори за заем от 30.11.2020
год., 03.12.2020г., 21.12.2020 год., от 20.10.2021 год. и от 29.12.2021 год., ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.
Ответницата не подава отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
В съдебно заседание ищцата поддържа иска. Ответницата не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът и ответницата били в приятелски отношения. Поради финансови затруднения на
ответницата на 30.11.2020 год. ищецът й дал в заем сумата от 500 лева, която й изпратил
чрез системата за парични преводи на „Изипей” АД– видно от разписка № *******,. Видно е
от друга разписка № *******, от 03.12.2020 год., че на същата дата той й превел и сумата от
300 лева. На 21.12.2020 год. по банкова сметка на Ц., разкрита в „Банка ДСК” АД ищецът е
внесъл сумата от 366 лева – видно от вносна бележка от същата дата. Като основание за
операцията в бележката било отбелязано „внос“.
От показанията на свидетеля Д. П.се установява, че той е бил кредитополучател по
договор за кредит, сключен с „ЦКБ” АД, а ответницата е била задължена към банката по
този договор като негов поръчител. Сочи, че през м. октомври 2021 год. поради неплащане
на задълженията в срок е бил наложен запор както на негова банкова сметка, така и на
сметката на ответницата. Посочва, че на 20.10.2021 год. Ц. и ищецът пристигнали на
работното му място в с. Б., за да се разберат за плащането. Сочи, че се уговорили В. да даде
на Ц. в заем сумата от 2500 лева, с които тя да плати на банката по договора за кредит, а
впоследствие той (свидетеля), да й върне тази сума. Посочва, че тримата отишли в
кантората на нотариус в гр. Г. Д., където ищецът В. дал на Ц. в брой 2 500 лева, а пък
между него (свидетеля) и Ц. е бил подписан друг договор за заем, с който той се задължил
да върне на Ц. сумата. Ищецът сочи, че след като се разделили, още същия ден Ц. и ищецът,
отишли в клона на банката в гр. Х. и тя внесла описаните 2 500 лева по договора за кредит.
Свидетелят сочи още, че от тази сума 2 500 лева платил лично на Ц. 1 500, а остатъкът от 1
000 лева по указания на Ц., която му казала „Аз дължа пари на С., платил на ищеца.
На 11.04.2022 год. нотариус № 197 от регистъра на Нотариалната камара връчил на
ответницата покана с рег. 505, том 1, № 42, с която я уведомил, че му дължи общо сумата от
3 666 лева, предадена й като заеми на 30.11.2020 год. – сумата от 500 лева; на 03.12.2020
год. – сумата от 300 лева; на 21.12.2020 год. сумата от 366 лева; на 20.10.2021 год. сумата от
2500 лева, от която дължими 1 500 лева и на 29.12.2021 год. сумата от 1000 лева. С поканата
2
ищецът дал срок на ответницата от седем дни от датата на получаването й да му върне
сумата. Срокът изтекъл на 18.04.2022 год., но плащане на настъпило.
Съдът не обсъжда като доказателство по делото фискален бон от 29.12.2021 год.,
издаден от „Микрокредит“ АД за внесена сума от 1000 лева за вноска, тъй като от
документа не става ясно връзката му с предмета на делото. Не става ясно на какво
основание и от кого е платена тази сума.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
От доказателствата по делото се установи, че страните по делото са сключили
договори за заем, по силата на които заемодателят - ищецът предал на 30.11.2020 год. на
заемополучателя – ответницата по делото сумата от 500 лева, на 03.12.2020 год. й е предал
сумата от 300 лева, на 21.12.2020 год. й е дал сумата от 366 лева и на 20.10.2021 год. й е
предал сумата от 2500 лева, а заемополучателката се задължила да ги върне. Заемът е реален
договор и се смята за сключен от момента на предаване на заетата сума. По делото се
установи, че ответницата е получила от ищеца заемните суми, поради което съдът приема,
че между страните съществуват валидни облигационни отношения по повод договор за заем,
при който ищецът е изпълнил задължението си и е предал в собственост на
заемополучателката парите.
От друга страна се установи, че ответницата не е изпълнила задължението си по
договорите и след падежа – 18.04.2022 год., след изтичане на дадения с нотариалната
покана срок, не е върнала заетите суми. Касае се за неизпълнение на договорно задължение,
поради което исковете на заемодателя за връщане на дадената в заем сума на 30.11.2020
год. в размер на 500 лева, на дадената в заем на 03.12.20202 год. сума в размер на 300 лева,
на дадената на 21.12.2020 год. сума в размер на 366 лева и на част от дадената на 20.10.2022
год. сума от 1500 лева се явяват основателни и следва да се уважат.
По отношение на претенцията за платената вместо ответницата от ищеца сума от 1000
лева за погасяване на нейно задължение към „Микрокредит” АД, съдът намира иска за
неоснователен поради следното:
По делото не се установи, че ответницата е била длъжник на „Микро кредит” АД и че
плащането на сумата от 1 000 лева е било за погасяване на нейно задължение към този
кредитор. Ищецът не проведе пълно и главно доказване относно това, че е платил на
кредитора на ответницата тези 1 000 лева, които е обещал да й даде в заем. Предвид
изложеното съдът приема, че ищецът не доказа, че за него е възникнало правото на регрес
срещу ответницата и че ответницата трябва да му върне обратно това, което той е платил
за нея.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете на ищеца за сумата от 1000 лева се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед уважения размер на иска съдът присъжда в тежест на ответницата част от
направените от ищеца разноски по делото в размер на 407 лева, от общо направени разноски
от 560 лева. Сумата е изчислена съгласно формулата за изчисляване на разноски.
3
Водим от горното и на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. Ц. с ЕГН ********** от гр. С. ж.к. „С.” бл. *******,, ет. *******, да
заплати на А. К. В. с ЕГН ********** от гр. С., ул.”С. в.” № 12 сумата от общо 2 666
лева (две хиляди шестстотин шейсет и шест) лева, от която сумата от 500 лева, дадена в
заем на 30.11.2020 год., сумата от 300 лева, дадена в заем на 03.12.2020 год., сумата от 366
лева, дадена в заем на 21.12.2020 год. и сумата от 1 500 лева, дадена в заем на 20.10.2021
год., ведно със законната лихва върху общата сума, считано от 17.05.2022 год. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 407 лева (четиристотин и седем) за
направените по настоящото дело разноски.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от А. К. В. с ЕГН ********** от гр. С.,
ул.” *******,” № *******, против С. С. Ц. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „*******,” бл.
*******,, ет. *******, за заплащане на сумата от 1 000 (хиляда) лева, за връщане на платена
вместо нея сума на „Микрокредит” АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4