Р
Е Ш Е Н
И Е
С., 6.07. 2021 г.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публичното заседание на 28.06. две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИКА
БОЗАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ :1.ЯНИТА ЯНКОВА
2.КРИСТИНА ТОДОРОВА
при
секретар Хр. Б., с участието на прокурор от СОП
М. М., като изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВНОХД
№ 108 по описа за 2021 година и за да се
произнесе , взе предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по
въззивен контрол е сезиран с въззивна
жалба срещу на присъда от 23.11.2020г., постановена по
НОХД № 176/2018г. на РС К., по силата на която съдът е признал подсъдимия И.Й.С.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, осъждан, с основно
образование, безработен, ЕГН ********** за ЗА ВИНОВЕН в това, че на 26.09.2016
г. за времето от 19.10 часа до около 19.55 часа, в с. П., община К., област С.,
в стопански двор, стопанисван от Р. В.М., в съучастие като съизвършител с Е. Б.
К., ЕГН ********** от с. В. и Т. Б. Л., ЕГН ********** от гр. К., чрез нанасяне
на удари с дървена бухалка в областта на тялото и крайниците е причинил на Р.
В.М. ***, средна телесна повреда, а именно : счупване с малък откършек от
основата на проксималната фаланга на I - ви пръст на лява ръка, довело до
трайно затруднение движението на левия горен крайник, поради което и на
основание чл.129 ал.2, пр. 2, във вр. ал.1, във вр. с чл. 20 ал. 1 от НК и чл.
54 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС, съдът е
постановил наказанието „Лишаване от свобода” да се изтърпи при първоначален
„общ” режим.
На основание чл. 53 ал. 1 б. „а“ от НК е постановено
отнемане в полза на държавата веществено доказателство - 1бр. парче счупен
клон, объл, с кора с дължина 0.90 м.
В тежест на подсъдимия са възложени разноските,
сторени в двата стадия на наказателното производство.
Присъдата е атакувана от подсъдимия С., чрез служебния
им защитник – адв. Л.М. с жалба с оплаквания за
незаконосъобразност-противоречие с процесуалния и материалния закон, както и
фактическа необоснованост от събраните пред първия съд доказателства.Във връзка
с последното се цитират конкретни факти, възприети от решаващия състав, които
според жалбоподателя не се намират в кореспонденция с доказателствата. Поставя
се под съмнение процесуалната годност на проведеното по досъдебното
производство разпознаване от страна на пострадалия на подсъдимия.Част от
кредитираните показания на свидетелите според защитата нямат отношение към
обвинението на подс. С.. В мотивите към атакувания съдебен акт липсва обсъждане
на пок.св. Б..
В жалбата се съдържа молба да отмяна на атакуваната
присъда и за постановяване във въззивната инстанция на нова такава- по силата
на която въззивният съд да признае и двамата подсъдими за невиновни и да ги
оправдае по повдигнатите против тях обвинения.
В съдебно заседание по същество на делото защитникът М.
поддържа оплакванията си и обосноваващите ги доводи, както и исканията си за
отмяна и за постановяване на нова- оправдателна присъда за подсъдимия. В
т.смисъл изтъква и основава исканията си на показаниятана св. В. (бивша
приятелка на подсъдимия), на пок.св. Б., собственик на заведение „Д.“- в което
подсъдимия е пребивавал по време на извършване на престъпното деяние в
компанията на първата свидетелка, както и на показанията на останалите двама
подсъдими, по отношение на които наказателното производство е приключило и са
разпитани в качеството на свидетели по настоящото дело, както и на колебанията
и несигурността, изразени в съдебно заседание от разпознаващите подсъдимия
свидетели.
Подсъдимият изцяло се присъединява към становището по
същество на делото, изразено от неговия защитник.
В последната си дума моли за оправдателна присъда.
Представителят на обвинителната власт е застъпил становище
в противоположен смисъл- а именно, че атакувания съдебен акт е обоснован, както и е постановен в пълно съответствие със
закона и доказателствата. В зависимост от коректната преценка на
доказателствената съвкупност, обосновава като единствено възможен категоричен и
безпротиворечив извод за извършването на престъплението от подсъдимия С. от
обективна и субективна страна. Изявеното от едно от разпознаващите лица при
разпита му като свидетел в съдебно заседание, че извършителят „много прилича“
на присъстващият в заседанието С., не би могло да бъде противопоставено на
проведеното на досъдебното производство разпознаване, по време на което
свидетелят е бил пределно категоричен и
със сигурност и убеденост е посочил подсъдимия, сред останалите лица.
Разпознаването, като процесуално следствено действие и способ за събиране на
доказателства, съответства в пълна степен на критериите за процесуална годност,
заложени като изисквания на които трябва да отговаря по НПК. Същото се
предшества от разпит на разпознаващия свидетел
и в минимална степен не е било опорочено.На следващо място –
постановената присъда е и справедлива, наложеното наказание по размер, държи
сметка на множеството осъждания на подсъдимия и е в съответствие с обществената
опасност на деянието, а най-вече – личната такава на осъденото лице. В
заключение на всичко, изложено моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.
Въззивният съд, като разгледа жалбата
на заявените основания и след като осъществи самостоятелен цялостен служебен
контрол по отношение на обжалваната присъда на РС К., в съответствие с
доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:
Отправеният с жалбата упрек от страна на защитата, за
процесуална негодност на доказателства не намира опора в кориците на делото.
Обратното- производството пред първия съд е протекло при спазване на
процесуалните норми и изисквания за събиране и проверка на доказателствата и
при стриктно съблюдаване на правата на страни и участници в същото, а най- вече
на правото на защита на подсъдимия- с
конкретните правомощия, които изпълват неговото съдържание като основен
принцип, и на правилата на неговия защитник.
В зависимост от горната преценка за процесуална
годност, а с.т. за съответствие на фактическите изводи с доказателствата, въззивният
съд констатира, че РС К. е достигнал до верни фактически изводи , които почти изцяло
( със съвсем незначителни разграничения) се споделят и от настоящата инстанция,
а именно:
В стопански двор, находящ се в землището на с.
П., община К., пострадалият Р. В.М. отглеждал стадо кози и няколко телета, тъй
като се занимавал с животновъдство. През месец септември 2016 г. за животните
се грижел наетият от него работник
-свидетелят Й. М. Т.. На 24.09.2016 г. Р. М. изкарал животните на паша и към
17.00 ч. установил, че две от телетата са се изгубили. След като получили
информация, че телетата са били отведени от мъж с неустановена самоличност, Р. М.
и неговият работник Й. Т. търсили животните същата вечер на 24.09.2016 г. и на
другия ден. У Р. М. се породили съмнения, че е възможно телетата да са
откраднати от подсъдимия Е. К., който
също отглеждал такива, поради което на 26.09.2016 г. двамата с Т. посетили Е. К.
в дома му в с. В.. Там провели разговор с него, като го попитали дали знае нещо
за изчезналите телета. Тъй като К. заявил, че няма информация за телетата,
двамата си тръгнали и го помолили, ако разбере нещо да им се обади, като Й. Т.
предоставил телефонния си .. На същата дата около 14.30 ч. двамата М. и Т.
посетили с. Ч., тъй като знаели, че К.
отглежда животните си в частно стопанство в това село. Там се срещнали и провели разговор със свид. Д. В. Г., която
заедно със свид. Л. Г. се занимавали с животновъдна дейност и полагали грижи за
животните, собственост на К.. След като М. и обяснил, че са му изчезнали две
телета, същата му отговорила, че няма информация за последните и ги допуснала
до стопанските й постройки. След като се убедили, че телетата не се намират в помещенията
на животновъдното стопанство М. и Т. си тръгнали обратно.Не след дълго двамата
срещнали подсъдимия Т. Л., който ги попитал какво правят в селото. Същите го
уведомили, че си търсят телетата, на което последният отговорил, че това са
телетата на К. и си тръгнал. Около 18.30 ч. двамата още били в с. Ч., когато Т.
получил телефонно обаждане на неговия телефон от номер .. Т. разпознал гласа на
К., който го попитал какво правят в с. Ч. и защо гледат неговите телета. Съшият
му отговорил, че нищо лошо не вършат, а само си търсят животните, но последният
се заканил, че ще дойде при тях и ще ги утрепе. След този разговор двамата М. и
Т. се придвижили от с. Ч. към с. П. с товарен автомобил марка „Фиат",
модел „Скудо", с ДК № .. Пострадалият Р. М. паркирал товарният автомобил в
стопански двор, където отглеждал животните си. Достъпът до мястото бил
свободен, защото макар и да имало ограда, нямало порта. Междувременно Е. К. се
свързал по телефона с Т. Л. и след като го попитал къде се намира му предложил
да отидат до с. П. „да посетят“ едни хора. Л. се съгласил и се разбрали да се
чакат на разклона на селото. К. провел и телефонен разговор с И.С. и го убедил
да участва в съвместното им посещение
със специална цел в с. П.. Между 19.10 ч и 19.55 ч. в гр. К., Е. К. и
подсъдимия И.С. потеглили в реализация на уговорката, към с. П., придвижвайки се с лек
автомобил марка „Фолксваген", червен на цвят, управляван от К.. На разклона в началото на селото се срещнали с Т. Л.,
който се движел с лек автомобил марка „Ауди", модел „80". След което
тримата се отправили към стопанския двор, където М. отглеждал животните си.
След като пристигнали на място, се
насочили пряко към вътрешността на двора, където се намирали помещенията за
отглеждане на животни, като всеки от тях носел в ръце предварително подготвени
дървени предмети, а именно : подсъдимият И.С. - бухалка, а К. и Л. - тояги. В
този момент отвън се намирал Й. Т., а Р. М. хранел животните в стопанските
постройки. Т. се приближил към лицата и ги попитал какво става. И в този момент
получил удар първо от подс. С. с бухалка, а в следващия момент- от К. в
областта на главата, с дървена тояга, след което свид. Т. побягнал.
Междувременно от постройките излязъл М., който видял ударите по Т. и попитал
лицата какво правят. В следващия момент тримата - К., Л. и С. се приближили към
пострадалия М., като подс.С. му нанесъл
удар в областта на краката, в резултат на което последният паднал на земята. След
което трите лица започнали да му нанасят хаотични удари в областта на тялото и
главата, като К. и Л. нанасяли удари с ритане и с дървени тояги, а С. с дървена
бухалка. М. се опитал да се предпази с ръцете си, но ударите продължавали да се
сипят един след друг, като побоят над
пострадалия продължил няколко минути. Първи спрял да нанася удари подсъдимият С.,
след това преустановили ударите си и К. и Л.. След това тримата се качили в
автомобилите си и напуснали стопанския двор. Свид. Т., който се криел наблизо
подал сигнал на тел. 112 за нанесен побой над работодателя му от три лица, като
разпознал и пряко посочил, двама от
извършителите, които му били лично познати лица които назовал като Е. К. по
прякор „Б." и Т. Л. по прякор „Т.". Подсъдимият И.С. първоначално не
бил персонализиран, тъй като свидетелите не го познавали по име или прякор.
На подадения сигнал се озовал
екип на ФСМП - гр. К., пострадалият М. бил прегледан от свид. А. П., на която
съобщил за нанесения върху него побой и бил транспортиран до УМБАЛСМ „П."
- С., като бил освободен след преглед и се прибрал в дома си в гр. С.. На
27.09.2016 г. около 09.30 ч. пострадалият, придружаван от свид. П.И., на когото
също разказал, че е бил бит от три лица, посетил Клиника по съдебна медицина и
деонтология при „УМБАЛ А." ЕАД,
където е бил прегледан от лекар с цел издаване на удостоверение. По време на
прегледа съшият проявил признаци на мозъчно сътресение, поради което бил
извикан екип на СМП, който го транспортирал до В МА, където бил приет за
лечение в клиника по неврохирургия и му било проведено такова, за периода от
27.09. -30.09.2016 г.
От приетото по делото заключение на съдебно -
медицинска експертиза / том ІІ, л. 46 - 49 / е видно, че на пострадалият Р. М.
са причинени : контузии с травматични
отоци на ограничена площ в тилната област на главата; зачервяване с травматичен
оток с форма на остър ъгъл отваряш се нагоре и охлузване на челото срединно на
границата с окосмяването; малко разкъсване и кръвонасядане по лигавицата на
десния устен ъгъл с оток на кожата в областта; двойно ивицести кръвонасядания
на гърба; едно косо в областта на лявата лопатка, в посока от лявото рамо,
надолу към десния хълбок; второ срединно на гърба, на 6 см. под гореописаното
косо ориентирано, от посока дясно рамо, надолу към ляв хълбок; трето в дясно,
под дясната лопатка, почти успоредно на гръбнака; оток на лявото рамо и лявата
мишница с личащи взаимно пресичащи се множество двойно ивицовидни
кръвонасядания по външната повърхност на мишницата в горната трета и по задната
повърхност на рамото; двойноивицесто кръвонасядане на левия хълбок; оток на левия
палец в основата, кафеникаво охлузване по гърба на втория пръст на лявата ръка;
средна фаланга; контузия с оток и кръвонасядане по предновъншната повърхност на
дясната подбедрица, обхващащо цялата средна трета на крайника; косо двойно
ивицовидно кръвонасядане по задната повърхност на дясното бедро, в долната му
трета, към външната повърхност на бедрото.
От гледна точка на меродавните за
квалификацията медикобиологични признаци:
Сами по себе си тези мекотъканни
наранявания са причинили на пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Счупването на всеки един от
прешлените по отделно и заедно реализира критериите на медико - биологични
признак ТРАЙНО / за повече от 30 дни от датата на травмата / ЗАТРУДНЕНИЕ В
ДВИЖЕНИЯТА НА СНАГАТА.
Като се има предвид, че с
травматичното увреждане-счупване на малък откършек от проксималната фаланга на
първи пръст на лява ръка е засегната основната функция на ръката - хватателната
следва да се приеме, че нея са реализирани критериите на медико - биологични
признак ТРАЙНО / за повече от 30 дни от датата на травмата / ЗАТРУДНЯВАНЕ
ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ГОРЕН КРАЙНИК.
Тези изводи се потвърждават и от назначената и
изготвената по делото допълнителна съдебно -медицинска експертиза / том II, л.
67 - 74 /- приетото заключение на същата в съдебно заседание, от което е видно, че на описаните по-горе увреждания на меките тъкани
и кръвонасядания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. При проведено рентгеново изследване и КТ на 27.09.2016 г.
във ВМА е установен минимален плеврален излив в лявата гръдна половина, който е
причинил на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Сътресение на мозъка протекло без изпадане в безсъзнателно състояние, причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При проведено обзорно
изследване във ВМА е установено счупване на малък откършек от основата на
проксималната фаланга на първи пръст на лява ръка, довело до трайно затруднение
движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни.
Първият съд е изградил верни констатации за
релевантните факти, в пряка и цялостна кореспонденция с доказателствата, поради
което не съществуват основания да бъдат споделени оплакванията на защитата, че
изводите на съда са нееднозначни –будят колебание и съмнение относно
авторството на подс. С. за извършеното престъпно деяние.
В отговор на възраженията и направеното тълкуване на
доказателствата, съдържащо се в жалбата, както и в изразеното становище от
защитата по съществото на делото въззивният състав би могъл да прибави следните,
допълнителни съображения:
Авторството на
подсъдимия С., известен още като „Б.“ за нанесения побой и причинени увреждания
над пострадалия в съучастие с още две лица, се установява от преки
доказателства- показанията на пострадалия Р. М., на свидетеля-очевидец- Й. Т. и
от приобщените по реда на чл.281, ал.2 НПК обяснения на подсъдимия Л., дадени в
хода на досъдебното производство.При това е налице пълна синхронност между
показанията на последните двама, относно механизма, начина и средството на
нанасяне на побоя от страна на подсъдимия С. върху пострадалия: „Третият /
подс. С./ удря Р. с едно дърво“ /пок.св.Т. на л.30-31т.І от ДП в кореспонденция
със заявеното при разпита на Л. :“Б. слезе с една бухалка и удари по-слабото
момче/Т./…Второто момче /Р. М./ беше на земята и Б. го биеше с една бухалка.
В тази връзка неоснователен е и упрекът
за липса на категоричност досежно
разпознаването на С., като един от тримата, нанесли побоя в показанията на
пострадалия в съдебно заседание, където свидетелят запитан това ли е лицето,
което се намира в съдебната зала е
отговорил, че не може да твърди със сигурност, но присъстващия в залата подсъдим прилича на
нападателя му. Същевременно е потвърдил протокола за проведено процесуално
следствено действие - разпознаване, участието си в същото и посочването на подсъдимия.
Поведението му в съдебно заседание е съвсем логично , с оглед на изминалия
значителен период от време от извършване на престъпното деяние през м.
септември 2016г.
Вън от всякакво съмнение пострадалият и
свидетеля-очевидец на побоя Й. Т. са съобщили още в първия момент, че побоят е
нанесен от три лица, показанията им се потвърждават от вторични доказателства –
пок.св. П.И., А. П. и св. С., получили
информация от пострадалите, непосредствено след случилото се и се намират в
пряка кореспонденция с пок.св. Д., К. и С.- полицейски служители, които по
категоричен начин потвърждават, че изчаквайки на бензиностанция „Л.“ да заловят
нападателите на побоя в с. П., са
заловили три лица –сред които и подсъдимия
И.Й.С., известен като „Б.“, пътуващ заедно с Е. К. в неговия автомобил на предната седалка-
вдясно. В показанията на Е. К., се съдържат частични признания на релевантните
факти, твърдени в обвинителния акт и установени по делото, както и потвърждения
на пок.св. М. и Т. – а именно –кой първи ги е посрещнал при пристигането им на
място в стопанския двор, както и признания, че е провел разговор с подсъдимия,
известно време-няколко часа преди извършване на деянието.
В показанията си св. К. В. –бивша приятелка на подсъдимия, описва една съвсем недостоверна
история от гледна точка на формалната логика,
за която единственото логично обяснение е стремеж да обясни и оправдае присъствието на подс. С.
в компанията на другите две лица- извършители на побоя на бензиностанция „Л.“,
заловени от полицейските служители. От показанията на последните не се
установява по никакъв начин подсъдимият да е носил празна или
пълна туба за бензин, поради което възниква логично въпроса какво се е
случило с тази вещ, ако в действителност повода на подсъдимия да посети
бензиностанцията е твърдения от свидетелката и поради каква причина е установен заедно с останалите двама
извършители на побой над пострадалия. Не биха могли да бъдат преценени като
достоверни и да бъдат кредитирани с доверие, пред показанията на останалите
свидетели- пострадали, свидетели, добили непосредствени
впечателения от пострадалия и свидетели-полицейски служители- поименно посочени
по-горе и пок.св. Б. Б.- близък приятел на подсъдимия С., още повече, че при
положение, че подсъдимият според неговите думи е бил твърде чест посетител на заведението,
стопанисвано от майката на свидетеля – кафе-ресторант- „Д.“, запитан свидетелят
не е в състояние да даде логично и разумно обяснение с какво събитие свързва
конкретната инкриминирана дата, че я посочва с точност, както и възпроизвежда
твърде конкретни подробности и детайли за срещата си с подсъдимия по време,
съвпадащо с нанесения побой. Очевидно е старанието на свидетеля да изгради
алиби на подс. С., като подпомогне защитната му позиция, което обаче е неубедително и е опровергано по категоричен
начин от останалите доказателства- в т.ч. и от показанията на един от
останалите двама извършители –Е. К., който е признал, че е провел разговор с
подс. И.С.- „Б.“ преди нанасяне на побоя- обстоятелство, установено и от
фоноскопската експертиза, дала заключение по делото.
В обобщение-първостепенният съд е изградил верни
фактически и правни изводи, като законосъобразно е ангажирал отговорността на
подсъдимия С. по чл. 129, ал.1 вр.ал.2 пр.2 НК.
Размерът на наказанието лишаване от свобода е справедливо определен в
законовите рамки до шест години , предвиден в специалната разпоредба на НК,
като са отчетени всички обстоятелства,
влияещи на отговорността.
При цялостния контрол по отношение на обжалваната
присъда, въззивният съд не установи основания за нейното отменяване или изменяване, предвид на което на
осн.чл.334,т.6, вр.чл.338 НПК
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда от 23.11 2020г., постановена
по НОХД № 176/2018г. по описа на РС К..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.