№ 158403
гр. София, 15.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20231110165607 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 342790/29.11.2023 г. на „..., с ЕИК ... срещу Й. М. И., с ЕГН **********.
Претендира се издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за суми в общ размер на 641,31 лв., представляващи неплатена главница по ДПК,
възнаградителна лихва и мораторна лихва, неплатени такси за извънсъдебно събиране на
вземането, както и за суми за неплатено възнаграждение по закупен допълнителен пакет
услуги.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът
дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле
на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес,
което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид
константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и
1
вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за
изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
С оглед изложеното съдът намира, че в конкретния случай, претендираното за
плащане вземане на кредитора, произтичащо от закупения от длъжника Допълнителен пакет
услуги /ДПУ/ срещу уговорено възнаграждение в размер на 137,04 лева (сто тридесет и
седем лева и 04 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги за период от 05.06.2019 г.; 30,00 лева (тридесет лева), представляваща
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за период от 06.12.2023 г. и 100,00
лева (сто лева), представляваща такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит за
период от 11.06.2019 г., се основават на неравноправни клаузи от ДПК, поради което
заявлението в тази част ще подлежи на отхвърляне.
Видно от изложените от заявителя твърдения, претендираното възнаграждение срещу
предоставения от кредитора допълнителен пакет услуги, съставлява по своя характер
„такса“, която обаче не кореспондира с насрещно за кредитора задължение. Няма данни
клиента да се е възползвал от някоя от включените в пакета допълнителни услуги
/приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства/, като от заявлението и
приложените доказателства не се установява кредитора да е извършил специфични дейности
по предоставянето им, нито същите да възлизат по стойност на определеното в договора
възнаграждение.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на
законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани
за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява
вторите.
Претендираните пък допълнителни такси и разходи за извънсъдебно събиране на
кредита, определени в размер на 2,50 лв./за всеки ден до заплащане просрочените суми /към
момента се претендират такива в общ размер на 202, 50 лв./ противоречат на разп. на чл.10а,
ал.2 от ЗПК, съгласно ко ято „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита “. В конкретния случай,
видно от изложените от заявителя твърдения, претендираната такса не кореспондира с
насрещно за кредитора задължение, което същия е следвало да извърши, като от
заявлението и приложените доказателства не се и установява кредитора да е извършил
специфични дейности /ежедневни действия, относими към събиране на вземането при
допусната забава и просрочие и те да възлизат на посочената цена в определения размер от
2,50 лв. на ден/. Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята
на законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани
за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява
вторите.
Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към съществените
престации по договора за кредит, които за банката са предоставяне на парична сума, а за
кредитополучателя са връщане на същата, заедно с уговорената възнаградителна лихва на
определения падеж. Такива допълнителни услуги са напр. издаването на различни
2
удостоверения от банката, включително заверени копия от договора/погасителния план,
известяване със sms или по телефон за получено плащане, за дължимо плащане, за срок за
плащане и др. Всички тези действия са свързани с кредита, но не попадат в съществените
задължения на страните, нито са задължително присъщи на договора за кредит, поради което
е обосновано за предоставянето им банката да въведе такса, тъй като не са предвидени или
предвидими при калкулиране на обичайните административни разходи по отпускането или
управлението на един кредит. В случая обаче кредиторът не твърди да е извършвал такива
услуги, свързани със събиране на вземането си при просрочие /до 14 дни и над 90 дни/, нито
пък каква услуга кореспондира срещу начислените еднократно такси, веднъж от 30,00 лв. и
веднъж от 100,00 лв., свързани единствено с факта на обявяване на изискуемостта на
вземането. От изложеното в обстоятелствената част на заявлението, не става ясно какви
действия/услуги конкретно твърди заявителят да е извършил във връзка с извънсъдебно
събиране на вземането си, както и че тези услуги възлизат на претендираната стойност.
Следователно тези вземания не се явяват безспорни и не следва да получат защита по
реда на заповедното производство. Кредиторът би могъл да води осъдителен иск за тези
суми.
С оглед гореизложеното, подаденото от заявителя „... заявление, на основание чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК следва да се отхвърли в частта относно претендираното вземане в
размер на 267,04 лв., представляващо дължима главница по Допълнителен пакет услуги и
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „...“ ЕООД
против Й. М. И., с ЕГН **********, в частта му за неплатеното възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги в размер на 137,04 лв.; за сумата от 30,00 лева (тридесет лева),
представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за период от
06.12.2023 г. и за сумата от 100,00 лева (сто лева), представляваща такса по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора за кредит за период от 11.06.2019 г.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на
срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса (до размер от
10,41 лв.) като ще следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3