Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260444
16.08.2022 година, град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
единадесети юли две хиляди деветнадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9498 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
иск с правна квалификация чл. 74 ЗЗД, предявен от Х.М.Д. срещу „Цифрова кабелна
корпорация“ ООД.
Ищецът
твърди, че е
собственик на офис № **** в сграда на ****, който отдавал под наем на
„Тендрик“ ООД. На ***. за управител на ЕС бил избран И.Х. Г., а от август 2017г.
събирането на дължимите суми за разходи и поддръжка започнало да се осъществява
от ответното дружество с представител И. Г.. Твърди, че ответникът нямал
правомощия да извършва тази дейност, а след префактурирането на задълженията те
не представлявали реалните такива за консумация на ел. енергия, вода,
почистване и други, защото се начислявал отново ДДС. На дружеството наемател
били издадени две фактури на стойност 329.89 лева и 334.58 лева, съответно за
м. март и м. май 2018г., което същото заплатило. Твърди, че в договора за наем
не било предвидено задължение за наемателя да заплаща разходите, поради което
ищецът му възстановил сумите. С получаването на тези суми намира, че ответното
дружеството се е обогатило неоснователно, защото не е било легитимирано да
извършва дейности по поддръжка и управление на етажната собственост. Иска се
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 664.47 лева платена
по двете фактури, заедно със сумата от 76.97 лева законна лихва за забава от
14.06.2019г. до 03.08.2020г., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба. Претендира разноски.
В срок
е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват претенциите.
Ответникът изтъква, че критериите за определяне на размера на вноските за
поддръжка и управление на общите части били приети на ОС от 02.10.2020г.
Дружеството ответник, започнало да администрира процеса по решение на общото
събрание едва през октомври 2017г. и поради това, че било регистрирано по ЗДДС.
Изтъква, че плащането на сумите касаещи общите части се извършвало от
дружеството наемател, като в договора за наем те му били възложени като
задължение. Поради това, намира че единствено наемателят е имал правоотношение
с етажната собственост. Твърди, че поведението на ищеца е недобросъвестно, като
се правел опит да се попречи на другите собственици да ползват общите части на
сградата. Счита, че е неприложимо субсидиарното приложение на чл. 59 ЗЗД поради
наличието на друг ред на защита. Правоотношението, което съществувало, било
единствено между наемателя и ответното дружество и ищецът не участвал
съразмерно в покриването на разноските за общите части. Счита, че за да
съществува неоснователно обогатяване било необходимо ищецът да изпълни
задълженията към управителя на ЕС. Счита, че претенцията на ищеца е
неоснователна, защото не е налице обогатяване за дружеството. Иска се
отхвърляне на претенциите и присъждането на разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
От представения по
делото договор за наем от 10.07.2015 г. се установява, че между ищеца и третото
лице „Тендрик“ ООД е възникнало валидно правоотношение за възмездно ползване на
недвижим имот, а именно офис № ****. Между страните по делото няма спор, че
обектът е предаден и е ползван от третото лице за периода, за който се отнасят
плащанията.
Безспорно се установяват и
твърденията на ищеца за извършваната от ответника дейност по стопанисване и
управление на общите части на сградата. В тази връзка ответникът е издал на
наемателя две фактури за текущи задължения: от 21.05.2018 г. за 329.89 лева и
от 20.06.2018 г. за 334.58 лева. Установява се, че задълженията са били платени
от наемателя, а след това сумите са му възстановени от ищеца с плащане от
14.06.2019 г. Като причина за това плащане ищецът се позовава на липсата на
уговорка в договора за наем разноските да се дължат от наемателя и липсата на
легитимация на ответника да получава плащания, свързани с поддръжката и
управлението на общите части.
На първо място, следва да се посочи,
че не се доказват твърденията на ищеца, че всички режийни разходи по
поддръжката и управлението на общите части се дължат от собственика на обекта в
сградата. Уговорка в тази насока не е постигната между страните в договора и
такъв извод не може да се изведе от липсата на изрича клауза. След като този
въпрос не е бил изрично уреден между страните приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ЗУЕС, която предвижда, че обитателите на сграда в режим на етажна собственост имат задълженията по
ал. 1, с изключение на тези по ал. 1, т. 9. Това включва и задължението по чл.
6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС да заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Това
задължение на обитателя е съответно на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС,
която предвижда разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост да се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от
етажа, на който живеят. Ето защо липсва посоченото в исковата молба основание
за възстановяването на сумите от ищеца на третото лице наемател. Възникналите
във връзка с ползването на наетия имот задължения по управлението и поддръжката
на общите части на сградата са за самия наемател, защото именно това
дружеството, съответно неговите служители, са осъществявали реалното ползване.
На следващо място,
от представения по делото протокол от ОС на етажната собственост от 02.10.2017
г. се установява, че е било взето решение, с което се приема офертата на ответното
дружество за обслужване на общите части на сградата. Решението е прието с мнозинство
от 74.66 % от общите части и няма твърдения или доказателства да е било
оспорено. Съдът в настоящото производство не разполага с правомощия да
проверява законосъобразността на решението на ОС, защото за това има изрично
предвиден самостоятелен ред за отмяната му- чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В тежест на страната
е да представи доказателства за това, че е поискала отмяна по съдебен ред на
взетото решение (доказва се положителният факт на подаване на искова молба и
постановеното по нея съдебно решение). Поради това за целите на настоящото
производство решението на ОС на ЕС следва да се счита за стабилизирано.
Това решение легитимира ответното
дружество да извършва дейностите по поддръжка и управление на общите части на
сградата, съответно да получава и разходва сумите необходими за тяхното
изпълнение. Ето защо не се установява и твърдението на ищеца за липса на изрично
овластяване ответникът да получава плащания във връзка с разходите по поддръжка
и управление на общите части. Плащанията са получавани по изрично възлагане от
стана на етажната собственост, направено с решението на проведеното общо
събрание.
На последно място, не се установява
ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца, защото от приетата ССЕ се доказва,
че плащанията са били необходими и отнесени за погасяване на задължения на
етажната собственост, свързани с поддръжката и управлението на общите части: за
почистване, охрана, портиер, ел енергия и други, като разпределението е
направено според броя обитатели на всеки обект- чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.
Ето защо предявеният главен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Тъй като
съдът не достигна до извод за наличието на главен дълг, неоснователен е и искът
за плащане на обезщетение за забава.
По
отговорността за разноски:
В
полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена
сумата 150 лева за СТЕ и разноски за адв. възнаграждение. По отношение на
последните е направено възражение по чл. чл. 78, ал. 5 ГПК, което се явява
основателно. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, като са
приети писмени доказателства и ССЕ. Следва да се вземе предвид, че са проведени
множество о.с.з., но те са свързани с необходимостта да бъде изготвено и
изслушано заключението по допуснатата ССЕ. Ето защо дължимите разноски следва
да бъдат намалени до сумата от 600 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Цифрова
кабелна корпорация“ ООД, ЕИК *********, адрес: ****, искове за осъждането на „Цифрова кабелна корпорация“ ООД да заплати на Х.М.Д. сумата от 664.47 лева- представляваща
сбор на стойности по фактура № ***** от **** г. и фактура № **** г. за
поддръжка и управление на общи части на сграда, платени от „Тендрик“ ООД като
наемател на обект в сградата и възстановени от Х.М.Д. на 14.06.2019 г., като
наемодател, собственик на обекта в сградата и сумата от 76.97 лева- обезщетение за забава за периода от
14.06.2019 г. до 03.08.2020 г.; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата
молба на 03.08.2020 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Х.М.Д., ЕГН **********,
да заплати на „Цифрова кабелна
корпорация“ ООД, ЕИК *********, сумата
от 750.00 лева- разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.