РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Благоевград, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Търговско дело №
20251200900027 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от М. С. С., ЕГН
**********, чрез адв. Д. З., против „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********.
Навежда се в молбата, че на 27.09.2024 г. около 23.30 ч. по път Н-84 се
движи лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с per. № ***, управляван
от А.А.А. с ЕГН **, който в района на км. 95+200 поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия и релефа, при навлизането си в ляв
завой губи контрол над управляваното от него МПС, като излиза вдясно от
пътя и самокатастрофира в крайпътен скат.
Навежда се, че при процесното ПТП е пострадал ищеца М. С. С. с ЕГН
***, в качеството си на пътник в лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с
per. № **
Твърди се, че местопроизшествието е посетено от дежурен ПТП, който е
съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 23 от 27.09.2024
г., в който са описани обстоятелствата и причините за настъпването на
инцидента. По случая е образувано ДП № 268/24г. и пр. пр. № 7898/24г. по
1
описа на Районна прокуратура Благоевград, като на водача на лек автомобил
марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с per. № *** е съставен и АУАН № GA 1176581.
Прави се довод, че вина за настъпилото произшествие има водача на лек
автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с per. № ***, който не е съобразил
поведението си на пътя и по този начин грубо е нарушил конкретни
разпоредби в ЗДвП, а именно: Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по
пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди; Чл.20. (Изм. -ДВ, бр. 43 от2002г., в сила от
26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Поддържа се, че непосредствено след инцидента М. С. С. е откаран и
хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД с оплаквания от ******
Поддържа се, че получените при ПТП травми са причинили *******
Всичко това се е отразило силно негативно на емоционалното състояние
на М. С. С.. Твърди се, че се чувства потиснат, напрегнат и неспокоен; в
тежест на близки и роднини. Твърди се, че преди инцидента пострадалият не е
имал подобни проблеми и е водил нормален начин на живот, като ищецът е
млад мъж, едва на 19 години, като всички гореописани следствия от
получените травми ще променят значително начина му на живот. След ПТП-
то са настъпили редица неблагоприятни промени в ежедневието му - загуба на
сън, неспокойство, унило състояние на духа, трудно придвижване. По
отношение на психическите последици от самия инцидент се твърди, че М. С.
С. изпитва страх и уплаха от случилото се, като споменът за инцидента ще
остави травмиращ отпечатък в съзнанието завинаги оттук нататък.
Твърди се, че във връзка с лечението си към този момент ищецът е
извършил значителни имуществени разходи на обща стойност 8089.73 лв.,
2
като твърди че всяка отделно заплатена сума се явява пряка и непосредствена
последица от травмите от ПТП и че разноските за лечение и възстановяване са
адекватно сторени и в съгласие с добрата медицинска практика.
Поддържа се, че по отношение на лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Ибиза“ с per, № **е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“
при ЗАД ,ДЗИ-Общо застраховане“ със застрахователна полица №
BG/06/124002221585 със срок от 11.07.2024 г. до 10.07.2025 г. На основание
чл. 429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Твърди се, че е сезиран ответния застраховател с писмена претенция №
92-1119 от 07.11.2024 г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за
определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените
доказателства. Липсата на произнасяне по претенциите от страна на
застрахователната компания в предвидения по закон 3-месечен срок (чл. 496
от КЗ), обуславя интереса от настоящия иск.
Прави се пред съда искане, да се осъди ответника ДЗИ общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв.
/шестдесет хиляди лева/, частичен от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/ -
за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и
страдания, вследствие на ПТП от 27.09.2024г., причинено при управление на
застрахован при ответника лек автомобил марка „Сеат", модел „Ибиза" с рег.
М ***, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 07.11.2024г.
(датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ)
до окончателно изплащане на сумата.
Прави се пред съда искане, да се осъди ответника ДЗИ общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на ищеца сумата от 8089.73
лв. /осем хиляди осемдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/ - за
претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение,
направени вследствие на ПТП от 27.09.2024г., причинено при управление на
застрахован при ответника лек автомобил марка „ Сеат “, модел „Ибиза“ с рег.
№ ***, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 07.11.2024г.
(датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ)
3
до окончателно изплащане на сумата.
Претендира и сторените по делото разноски.
С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на
16.09.2025 г., съдът е допуснал изменение на иска против ответника,
досежно размера, като е увеличил на 120 000.00 лв..
Ответникът “ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, в срока за подаване
на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва предявените
искове по основание и размер. Ответникът оспорва всички фактически
твърдения на ищците в исковата молба, с изключение твърдението за наличие
на валиден към датата на процесното ПТП договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в „ДЗИ-
ОЗ“ ЕАД за „Сеат”, модел „Ибиза“, с рег. № **
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че са осъществени
предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45
от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахования в дружеството ни водач.
Като функционално обусловена, отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се
ангажира само при наличие на категорични данни, предпоставящи
отговорността на застрахованите лица.
Отговорността от непозволено увреждане, съгласно чл. 45 от ЗЗД
възниква тогава, когато пряка и непосредствена последица от виновното и
противоправно поведение на едно лице, са настъпили вреди - имуществени и/
или неимуществени, в патримониума на увреденото лице. Фактическият
състав на деликтната отговорност включва пет кумулативни елемента -
действия/бездействие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка и
вина, която съгласно чл. 45 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Доказването на основанието по чл. 45 от ЗЗД за деликтната отговорност на
прекия причинител на вредите е изцяло в тежест на ищците, който претендира
обезщетение за неимуществени вреди. При непозволеното увреждане вредата
не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от тази страна, която
претендира обезщетение, в случая - ищеца. Обезщетението се дължи за
вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези
вреди трябва да са действителни, да съществуват обективно и да са причинени
от делинквента. Ответникът не е обвързван от твърденията на ищеца, нито по
4
отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно техния размер.
Прави се довод, че по делото не са ангажирани доказателства,
установяващи по безспорен начин извършването на описания в исковата
молба механизъм на ПТП, конкретните причини и обстоятелства за
настъпването му, които да са довели до вредоносните последици. Ответникът
оспорва вида и характера на описаните в исковата молба телесни увреждания,
механизма на причиняването им и пряката им причинно-следствената връзка
със събитието.
Представените медицински документи удостоверяват единствено
наличието на травматични увреждания. От тях не може да се заключи какъв е
действителният механизъм на възникване на увреждането, както и дали то се
намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Оспорва ответника твърденията за наличие на дълбоко емоционално
разстройство и силен психологически стрес от страна на М. С. С.. В тежест на
ищецът е да докаже наличието на факти и обстоятелства, от чиято
достоверност черпи права. Сред представените от ищцовата страна
документи, липсват доказателства в подкрепа на това твърдение.
Оспорва ответника размера на претенцията, тъй като същият е силно
завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения.
Отделно, в условията на евентуалност, счита, че предявеният размер не е
съобразен с приноса на ищеца за настъпването на процесното ПТП и
уврежданията, които е получил.
В случай, че ищеца докаже наличието на твърдените вреди и че същите
са вследствие на виновното поведение на застрахован в „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД водач, то твърди ответника, че видът и интензитетът им в
никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент претендирания от
ищецът размер. Прави се довод, че обезщетението трябва да е достатъчно, но
не следва да е прекомерно - да е в размер, които деморализира и ненужно
обогатява ищеца и който смущава общественото нравствено чувство (за
сравнение Решение № 204 от 07.11.2016 г по т. д. № 3568/ 2015 г на ВКС, ТК, I
Търговско отделение).
Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението.
5
Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за
всяко дело, но във всички случаи следва да се съобразят общите критерии -
момент на настъпване на произшествието, възраст и обществено положение
на пострадалия.
При условията на евентуалност, в случай, че бъде установено
основанието на предявената претенция, прави възражение за съпричиняване
от страна на М. С. С., изразяващото се в следните насоки: - Пътувайки без
поставен предпазен колан, М. С. С. е допринесъл към настъпването на
установените увреждания, алтернативно - за настъпването на по- тежки
увреждания, което не би се случило ако тялото му беше застопорено към
седалката посредством предпазен колан. В нарушение на разпоредбата на чл.
137а от ЗДвП, пострадалото лице е пътувал без поставен предпазен колан.
Така изложените съображения на принос от страна на М. С. С. към
настъпването на деликта и отделно - към настъпването на негативния за него
самия резултат от деликта, следва да бъдат взети предвид, на основание
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, при определянето на справедлив размер
на обезщетение в настоящото производство - в случай, че бъде установено
основание за присъждането на обезщетение. Считам, че сумата за
обезщетение следва да бъде намалена съразмерно на коефициента на принос,
в случай, че се установи изобщо да има основание за присъждането на
обезщетение.
Претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, делегира процесуален
представител, изразява становище, с което подкрепя иска и представя
доказателства.
Ответникът делегира процесуален представител, оспорва иска.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведени са няколко предмета на делото - по първия иск, спорното
материално право е правото на увреденото лице да предяви претенция за
обезщетение срещу застрахователя при настъпването на пътнотранспортно
произшествие и отказ от застрахователя да плати обезщетение, при налична
гражданска отговорност, която правна квалификация е чл. 432 Кодекс за
застраховане, във връзка с чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховането (
КЗастр.); като по втория иск това е правото на вземане за лихва, която правна
6
квалификация е чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
От фактическа страна, се установява следното:
Видно от протокол за ПТП, че на 27.09.2024 г. около 23.30 ч. по път Н-84
се движи лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с per. № ***,
управляван от А.А.А. с ЕГН **, който в района на км. 95+200 поради
движение с несъобразена скорост с пътните условия и релефа, при
навлизането си в ляв завой губи контрол над управляваното от него МПС,
като излиза вдясно от пътя и самокатастрофира в крайпътен скат. При
процесното ПТП е пострадал ищеца М. С. С. с ЕГН ***, в качеството си на
пътник в лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с per. № ** който е
получил фрактура на дясна бедрена кост и тазобедрена става.
Връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП № 268/ 24 г.
и пр. пр. № 7898/24г. по описа на Районна прокуратура Благоевград, като на
водача на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с per. № *** е съставен
и АУАН № GA 1176581, което към настоящия момент не е приключило.
Видно от епикриза на М. С., същият е постъпил на 28.09.2024 г. в
болница, като е изписан на 07.10.2024 г., като и е поставен диагноза счупване
на бедрената шийка, закрито Fraktura colli femoris dex, като са налични и
придружаващи заболявания – други смесени тревожни разстройства.
Видно от писмените доказателства – приложение, фактура и касови
бележки, че М. С. е направил медицински разноски за ендопротезиране в общ
размер на 8089.73 лв..
Видно от писмените доказателства, че на 07.11.2024 г. М. С. е направил
претенция пред ответника за заплащане на имуществени и неимуществени
вреди, по която претенция ответника не е отговорил.
По делото се установява от справка в Гаранционен фонд, че за датата на
ПТП за лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с per. № ** е налице
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника.
От прието от съда като компетентно и обективно заключение по съдебно
медицинската експертиза, се установява, че М. С. на 27.09.2024 г. се е возил в
лек автомобил, който претърпял ПТП. Седял на задната седалка зад шофьора,
като вследствие претърпяното ПТП получил ******
Вследствие процесното ПТП М. С. е получил задна ****** за срок по-
7
голям от 30 дни. След процесното ПТП М. С. е лекуван оперативно и е
извършено цялостно **** и 48 часа след нея. Фрактура-луксацията на тбс е
типична травма за ПТП, получена вследствие рязкото намаляване на
скоростта на превозното средство и инерционната сила, предадена от
коляното по хода на бедрото към тбс. Получените травми не могат да бъдат
възстановени 100 %. Поставянето на ендопротезата решава проблема с
болките, но не може да доведе до 100 % възстановяване на функциите. Остава
трайно намален функционален капацитет на увредената става. Извършените
разходи по представените фактури са свързани с лечението на М. С. и са били
необходими за лечебния и възстановителен процес.
С оглед получените травми и лична информация от М. С., същият не е
бил с предпазен колан. Ищецът М. С. е бил притиснат от седалката на
шофьора от инерционната сила, като краката са били в умерена аддукция, в
частична флексия и вътрешна ротация. Такава е информацията от М. С., който
съобщава, че отзад е било много тясно и е бил принуден да държи краката си в
свито положение, леко разкрачени. Дава становище вещото лице, че ако М. С.
е бил с предпазен колан, най-вероятно травмите нямаше да бъдат в такава
степен.
По делото е назначена и автотехническа експертиза, от заключението на
която, се установява, че механизма на ПТП е следния - на 27.09.2024 г., около
30200
23 ч. , в тъмната част на денонощието, на път II - 84, при км. 95' ( GPS
41.90057035257836, 23.572939522316272) в посока от с. Краище към гр.
Разлог се е движил лек автомобил марка и модел Сеат Ибиза с per. № ** Пътят
бил сух, без неравности и дефекти. Платното за движение се състои от две
пътни ленти - по една в посока, разделени с единична разделителна линия
(преди участъка на ПТП - прекъсната, а в района на ПТП непрекъсната).
Автомобилът е бил собственост на Али Лют, по първоначални данни бил
управляван от Ахмед Ахмед - син на собственика на автомобила. В
автомобила пътували, освен водача, още четирима младежи един на предната
дясна пасажерска седалка и трима на задните седалки. По първоначални
данни М. С. е пътувал на задната седалка зад водача.
След като автомобилът преминал бензиностанция „Лукойл“, продължил
движението си по прав пътен участък, движил се в дясната пътна лента.
Скоростта му на движение била около 133 km/h. При навлизането в дясна
8
крива, след водоскок, обезопасен с единични обезопасителни прегради,
автомобилът загубил напречна устойчивост. Пак по първоначални данни,
водачът предприел действия по „овладяване“ на управляваното от него МПС
(налични са данни от следа по асфалтовата настилка), водачът завъртял рязко
волана наляво, което е било технически неправилно действие. Плъзгайки се
надясно, лекият автомобил навлезнал в десния затревен банкет, като при
страничното плъзгане изровил пръст, преминал през канавката, намираща се
вдясно от десния банкет, която била също силно затревена и с предната си
дясна стана се ударил в ствола на масивно дърво, намиращо се в ската вдясно
от описаната канавка. При удара се увредило предно окачвани в дясно, като се
отделило предното дясно колело, двигателят също се отделил и бил
изхвърлен, разхерметизирала се и задната дясна гума. След удара в дървото,
лекият автомобил се отклонил наляво в посока към платното за движение,
преминал отново през канавката и през платното за движение, като се
установил частично в лявата пътна лента и в левия банкет, като предната му
част била на банкета, а задната на лявата пътна лента.
Причините за настъпване на ПТП не са от технически, а са от
субективен характер, изразяващи се в технически неправилни действия от
страна на водача, а именно: - Управление на автомобила със скорост, която е
била по-висока от критичната скорост при загуба на напречна устойчивост, а
това е довело при навлизането на автомобила в ляв завой да се приплъзне в
посока надясно. Отделно от това, скоростта на движение на лекия автомобил
значително е надвишавала максимално допустимата скорост на движение; -
Технически неправилно действие е било и рязкото завъртане на волана, с
което водачът е имал намерение да стабилизира автомобила.
Видимостта на водача преди мястото на удара е била добра, с оглед
нощните условия, няма данни за ограничаване на видимостта от подвижни и
неподвижни препятствия, няма данни за насрещно или попътно движещи се
автомобили.
Дава се становище, че ПТП не би настъпило, ако лекият автомобил се е
движил със скорост - по-ниска от критичната скорост при загуба на напречна
устойчивост 130,5 km/h, като изводът важи и при движение със скорост от 90
km/h или по-ниска.
Свидетелят А.С., майка на ищеца, установява, че на 27.09.2024 г. през
9
нощта и се обадили познати, че са видели синът й да лежи на пътното платно,
казали, че видели и линейка. Тръгнала със съпруга си към Спешен център гр.
Разлог, като в Спешен център *** -ищец лежал на ***** Сочи се, че
рентгенолога обяснил на свидетеля, че му е счупена много лошо
тазобедрената става и да не губят време, а да тръгват към „Пирогов“.
Извикали линейка, детето през цялото време го боляло, плачел. Извикали
линейка и отишли в „Пирогов“ в ранните сутрешни часове. Приели ги в
спешния център на „Пирогов“, като след направени рентгенови снимки и
всички нужни изследвания и към 9,30 часа го приели С. в отделението. При
прегледа се установило, че много сложно е счупено, че трябвало да изчакат
проф. Е., който в момента бил на конференция в чужбина, че операцията е
сложна и не може да се направи от друг лекар от екипа им. През това време
направили шина на крака на С., болките му били много страшни, боляло го,
викал. Отделно от това бил психически стересиран. Тези три дни били
кошмарни, не искал да се храни, не можел да спи, сънувал кошмари, после
още шест месеца, докато се стабилизира. Направили консултация с психиатър
и на С. изписали леки успокоителни. Направили операция на С., сложили
имплант и след операцията останал десет дни в болницата. След нея се
възстановил много трудно, като си тръгнали от болницата на патерици.
Посъветвали ги да тръгнат с линейка, но тъй като живеят в малък град, синът
се притеснявал и се прибрали със специализирана кола. Но и с тази
специализирана кола било трудно, защото при друсване него го боляло. По
стълбите го качвали двама мъже. С. бил с придружител вкъщи около шест
месеца, тормозел се изключително много, тъй като искал да кандидатства в
Академията на МВР, като два дни след катастрофата му бил изпита. Когато в
реанимация излизал от упойка и влязъл брата на свидетеля, който е полицай,
С. казал, че той никога няма да стане такъв (полицай). Преди това той
спортувал, играел футбол, ходел на фитнес, защото се подготвял за
академията. Там са повече физически изпитите, качил килограми, от силния
стрес се покачвала и кръвната му захар и пак притеснения, пак диети. Сочи
свиидетеля, че със С. периодично ходят на преглед при проф. Е., редовно в
къщи ходи рехабилитатор, с който работи, защото синът й като ходи, той
накуцва. Първо трябвало във водна среда да раздвижва крака. Ходили във
Велинград, за да го раздвижват. Сега в къщи прави някакви упражнения.
Професорът дал прогноза, че след около година и половина ще може да ходи
10
добре, а за академията трябват 2-3 години. Той сега накуцва. В момента е
студент в университет в София, учи горско стопанство в Лесотехническия
институт.
От правна страна, съдът намира следното:
Предявените осъдителни искове по чл. 432 от КЗ и по чл. 86 от ЗЗД са
допустими, с участието на надлежно легитимирани страни. Ответното
застрахователно дружество е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на процесния автомобил, предизвикал
настъпилото ПТП. Като застраховател по това правооношение ответникът е
легитимирана страна по претенцията на пострадалото лице, предвид правото
му да упражни пряк иск за понесените вреди.
Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност,
т. е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на
деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на
причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 от ЗЗД против деликвента.
Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл. 45 от
ЗЗД или с иск по чл. 432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на
увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда
за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищецът е избрал
защита на накърнените права чрез прекия иск против застрахователя.
Съобразно текста увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“.
По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица,
ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За
основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано
кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в
причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на
застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Същата подлежи
винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно
11
деяние - да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият
институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав
следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на
застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от
предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на чл.
154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в
тежест на ищеца е да установи, противоправното действие на водача на лекия
автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката
между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и правоизключващи
и правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени
средства.
В рамките на производството са безспорни следните обстоятелства -
настъпването на пътно-транспортно произшествие, наличието на валидно
съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване
на произшествието по силата на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното дружество и собственика на автомобила.
Обсъдените доказателства по делото извеждат настъпване на
вредоносния резултат от поведението на А.А.. Този фактор е довел до
настъпилия пътен инцидент, който е в пряка връзка с действията на това лице.
Лицето А.А. не е управлявал лекия автомобил със скорост, съобразена с
петните условия, поради което е реализиран челен сблъсък. Същият е
следвало да упражни по-голяма бдителност, внимание и е следвало да
шофира със скорост, съобразена с пътните условия. С това си поведение А.А.
е нарушил ЗДвП.
Ето защо съдът се налага да приеме, че вредоносния резултат е
причинен от водача на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, а не от двамата
участника в описаното ПТП, тъй като поведението на Иванов е в нарушение
на ЗДвП. Видно от заключението на основната автотехническа експертиза, че
водачът на товарен автомобил „Мерцедес актрос“ е можел да предотврати
ПТП-то, ако е навлязъл в кривата, като предварително е намалил скоростта на
12
движение и се е съобразил с мократа настилка, като е преминал със скорост,
по-малка от 70 км/ч. причината за допуснатото произшествие е била движение
със скорост, несъобразена с пътните условия, с което деяние на пострадалата
Кунгьова са нанесени травматични увреждания. Лицето Кунгьова е получила
средна телесна повреда, изразяваща се в контузия в лумбалната област,
счупвания на ребрата – VI-VII-VIII и охлузвания по тялото. Налице е
установена по несъмнен начин причинна-следствена връзка между горните
противоправни действия и настъпилата вреда.
В резултат на ПТП на ищеца С. са били причинени физическите
увреждания, констатирани от медицинската експертиза.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за
ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.
432, ал. 1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към
момента на ПТП между ответника по настоящото дело и виновния водач по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Доказан по
основание, предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на
обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите (з****).
Пострадалият е изпитвал ****** за което свидетелства разпитания свидетел и
заключението на СМЕ. Проявлението на тези болки и страдания във времето
дават неблагоприятно отражение в патримониума на увреденото лице като
пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични
увреждания.
Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитетът
и продължителността на понесените във връзка с тях болки и страдания,
периода на лечение и възстановяване, възрастта на ищеца, както и
остатъчните последици от травмите – болки при натоварване и промяна на
времето, съдът приема, че ищеца има право на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. Така определеното
обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства,
релевантни за размера му, така и с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на
13
справедливостта, като ще допринесе за репариране на неблагоприятните
последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца. Според съда
оздравителния процес е продължил около 60 дни, което е стандартно за
подобен тип увреди, като може да се направи извод, че ищеца се е възстановил
напълно след ПТП за около два месеца. Няма данни ищеца да е ползвал
услугите на психолог или психиатър.
Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и
придължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от
живота на пострадалата, съдът намира, че в режима на чл. 52 от ЗЗД
адекватното и пълно обезщетение възлиза на 50 000 лв. Този размер на
обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в
конкретния случай и се явява съразмерен относимо действително
установените вреди, претърпени от пострадалото лице.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1
и 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 50 000 лв. би обезщетила
ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.
По възражението с пр. основание чл. 51, ал. 2 ГПК:
Основателно се явява, наведеното при евентуалност възражение за
съпричиняване, тъй като от доказателствата по делото се установява
поведение на ищеца, което допринася за настъпване на вредите в
производството. От заключението на СМЕ се установява, че причините за
настъпване на произшествието са в субективните действия на водача на МПС,
който е допуснал управлявания автомобил, но е възможно травмите на
пострадалия да се причинят и при поставен предпазен колан. Принципно
предназначението на предпазния колан е да намали броя и тежестта на
причинените контактни увреждания като предпази от удари в интериора,
фиксирайки тялото към седалката в началните хилядни от секундата след
ПТП. Коланът, обаче не може да предпази напълно от травмиране свободно-
подвижните крайници. Ограничавайки, обаче движението на тялото след ПТП
поставения колан до голяма степен намалява тежестта на уврежданията.
Поставения колан не може да превантира причиняване на травми по
механизъм на притискане и инерционни увреждания. Ето защо, съдът намира,
че е налице съпричиняване в размер на 20 %.
Ето защо, след приспадане размера на съпричиняването, на ищеца следва
14
да се присъди обезщетение в размер на 40 00 лв., то искът се явява
основателен до размер от 40 000 лв., като над този претендиран размер е
неоснователен.
Относно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Относно началната дата на дължимото обезщетение за забава.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена
от отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от
непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи
лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в
сила от 01.01.2016 г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за
забава от един по- късен момент. Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда,
че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Когато документите по ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени
обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие,
застрахователят може да изисква представянето на документи и
доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица ( чл. 496, ал.
4 КЗ). В случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на
07.11.2024 г. Ответникът не е отговорил на ищеца, поради което и с оглед на
така установените факти и цитирани разпоредби, обезщетението за
неимуществени вреди е дължимо от 08.02.2025 г., а за периода от 07.11.2024 г.
до 07.02.2025 г., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
По отношение на иска за имуществени вреди, съдът намира за
основателен, с оглед събраните доказателства, поради което следва да се
уважи.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца – адв. Д. З., адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от исковете, в размер на 1500,00 лева за двата иска.
15
Застрахователят следва да заплати следващата се държавна такса върху
уважената част от исковете в общ размер на 48089.73 лв. или 1923.59 лв. по
сметка на съда, както и разноски за възнаграждения за вещи лица в общ
размер на 2 818.70 лв..
Съобразно отхвърлената част от иска, ищецът ще следва да заплати на
ответника сумата в размер на 50.00 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на М. С. С., ЕГН **********, сумата в размер на 40 000.00 лв. (четиридесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за за претърпени неимуществени
вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от
27.09.2024г., причинено при управление на застрахован при ответника лек
автомобил марка „Сеат", модел „Ибиза" с рег. М ***, ведно със законната
лихва върху тази сума от дата 07.02.2025 г. - датата на, която ответното
дружество е следвало да заплати претендираното обезщетение, до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума, до
претендирания размер от 120 000.00 лв., както и иска за лихва за периода от
07.11.2024 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на М. С. С., ЕГН **********, сумата в размер на 8 089.73 лв. (осем хиляди
осемдесет и девет лева и 73 стотинки), представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от дата
07.02.2025 г. - датата на, която ответното дружество е следвало да заплати
претендираното обезщетение, до окончателното й изплащане, като отхвърля
иска за лихва за периода от 07.11.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на адвокат Д. З., САК, сумата в размер на 1500.00 лв. (хиляда и петстотин
лева), представляващи разноски за адвокат съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН **********, да заплати на „ДЗИ общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 50.00 лв. (петдесет
16
лева), представляваща разноски за производството, съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
по сметка на Окръжен съд – Благоевград, сумата в размер на 1923.59 лв.
(хиляда деветстотин двадесет и три лева и 59 ст.), представляващи държавна
такса по исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
по сметка на Окръжен съд – Благоевград, сумата в размер на 2 818.70 лв. (две
хиляди осемстотин и осемнадесет лева), представляващи възнаграждения за
вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
17