№ 7324
гр. София, 23.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110154630 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявени от М. П. Т. против ДП
****" иск с правно основание чл. 292 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 145 лв. – незаплатени средства по чл. 69, ал. 1, т. 2 КТД за социална
сума за използван през 2019 г. платен годишен отпуск, ведно със законната лихва
считано от предявяване на исковата молба в съда – 21.09.2021 г., до погасяване на
вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди в исковата молба и молба от 25.10.2021 г. /л. 34/, че по силата на
сключен с ответника трудов договор № *** от 25.05.2016 г. на основание чл. 68, ал. 1,
т. 3 КТ считано от 26.05.2016 г. заемала по срочно трудово правоотношение до
завръщане на титуляра длъжността „Експерт, наеми и жилища“ с код по НКПД ***
клас „С“ в сектор „Наеми и жилища“, отдел „Управление на държавната собственост и
кадастър“ при Централно управление на ДП НКЖИ с място на работа: ****, с основна
заплата в размер на 732,00 лева. Впоследствие била преназначена на безсрочен трудов
договор на длъжност „********“ с код по НКПД *** с клас С в сектор „*******“,
отдел „Управление на държавната собственост и кадастър“ при Централно управление
на ДП НКЖИ със срок за изпитване в размер на 6 месеца и основна заплата в размер на
1063,00 лева. На 21.02.2019 г. било сключено Допълнително споразумение № 502 към
трудов договор № ***. Трудовото правоотношение на ищцата било прекратено със
заповед № 2 от 17.09.2019 г. за прекратяване на трудов договор №*** от 25.05.2016 г.
на основание чл. 71, ал. 1 КТ. С Решение №42692 от 17.02.2020г. на СРС, 141 състав,
постановено по гр.д. №60654/2019 г., влязло в сила на 16.03.2021 г. съдът признал
уволнението за незаконно и го отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като
ищцата била възстановена считано от 16.03.2021 г. /влизане в сила на решението/ на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на длъжността „********.“, клас С при Централно
управление на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“. Сочи, че
съгласно чл. 69, ал. 1 КТД се дължат 290 лв. на година – социално плащане за ползване
на платен годишен отпуск, като половината от тях се изплащат при ползване на
половината от отпуска, а останалите – при окончателно ползване на пълния размер на
1
отпуска или не по-късно от 30.04. на следващата календарна година. В молба от
25.10.2021 г. уточнява, че за 2019 г. й е заплатена сумата от 145 лв. – половината от
социалното плащане; използвала е 17 дни платен годишен отпуск за 2019 г.; дължат й
се останалите 145 лв. за 2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Не
спори, че ищецът е бил страна по трудов договор с ответника през 2019 г. по
безсрочен трудов договор на длъжност „********“ с код по НКПД *** с клас С в
сектор „*******“, отдел „Управление на държавната собственост и кадастър“. Не
оспорва и размера на иска. Оспорва обаче дължимостта на сумата, понеже съгл. чл.
293, ал. 1 КТ начина на използването на средствата по СБКО се определя с решение на
общото събрание на работниците. Прилага протокол от 01.12.2017 г. на общото
събрание на пълномощниците при ДП НКЖИ. Моли да бъдат обединени настоящото
дело и гр.д. № 54631/2021 г. по описа на СРС, 170 състав с предмет предявен от ищцата
против ответника иск по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение от 1664,00 лв.
за незползван платен годишен отпуск за 26 дни за периода от датата на незаконното
уволнение – 17.09.2019 г. до датата 27.01.2021 г. – започване на трудово
правоотношение при нов работодател, предхождащо възстановяването.
Страните не спорят, че ищецът по силата на сключен с ответника валиден
трудов договор № *** от 25.05.2016 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ считано от
26.05.2016 г. е заемал по срочно трудово правоотношение до завръщане на титуляра
длъжността „Експерт, наеми и жилища“ с код по НКПД *** клас „С“ в сектор „Наеми
и жилища“, отдел „Управление на държавната собственост и кадастър“ при Централно
управление на ДП НКЖИ ; че впоследствие била преназначена на безсрочен трудов
договор на длъжност „********“ с код по НКПД *** с клас С в сектор „*******“,
отдел „Управление на държавната собственост и кадастър“ при Централно управление
на ДП НКЖИ ; че трудовото правоотношение на ищцата било прекратено със заповед
№ 2 от 17.09.2019 г. за прекратяване на трудов договор № *** от 25.05.2016 г. на
основание чл. 71, ал. 1 КТ.; че с Решение №42692 от 17.02.2020г. на СРС, 141 състав,
постановено по гр.д. №60654/2019 г., влязло в сила на 16.03.2021 г., съдът признал
уволнението за незаконно и го отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като
ищцата била възстановена считано от 16.03.2021 г. /влизане в сила на решението/ на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на длъжността „********.“, клас С при Централно
управление на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“; че считано
от 27.01.2021 г. ищцата работи при нов работодател; че по силата на трудовия договор
от 25.05.2016 г. на ищцата се полагат 20 дни платен годишен отпуск на година; че за
2019 г. ищцата е използвала 17 дни платен годишен отпуск.
По иска в тежест на ищцата е да докаже, че е отговаря на условията за
изплащане на втората половина от социалното плащане за 2019 г. – че е ползвала
платен годишен отпуск и са налице останалите условия за изплащане на сумата. В
тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът
с настоящето определение дава и проект на доклад на същото. Искането по чл. 213
ГПК е неоснователно, понеже делата са на различен етап и между тях не съществува
връзката по см. на чл. 213 ГПК. Делата са образувани на една и същата дата.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 28.04.2022 г. /четвъртък/ от 10,00 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
ДА СЕ ИЗИСКА справка за етапа на гр.д. № 54631/2021 г. по описа на СРС,
170 състав. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 213 ГПК.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
По искането на ищеца за назначаване на ССчЕ съдът ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ
в о.с.з.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ищеца да се изпрати
и препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3