РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Троян, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20224340100801 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част II-ра, Дял I-ви от Граждански
процесуален кодекс (ГПК) – общ исков процес в производство пред първата
инстанция и е образувано по предявени искове с правна квалификация чл. 32,
ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).
Предявена е искова молба от В. С. В. и С. П. Н., и двете от гр.Троян,
чрез пълномощник адв.К. Н.-Д., срещу М. Д. В. от гр. Троян, с правно
основание чл. 32 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че В. С. В. и С. П. Н. са наследници по закон
на П. Д. В., ЕГН **********1, починал на *** г. На основание чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 от ЗН, правата на ищците в наследството са равни.
Излага се, че част от наследството, оставено от наследодателя П. Д. В.,
ЕГН **********, починал на 24.02.2012г., е 1/2идеална час от поземлен имот
с идентификатор 73198.505.296, находящ се в ***, с номера по предходен
план 1713, 2108, квартал 96, парцел XI. Твърди се, че собствеността върху
1/2идеална част от посочения поземлен имот наследодателят П. Д. В. е
придобил чрез дарение от своите родители, с Нотариален акт №48, т. ІІ, н.д.№
490/1975г. на Районен съд Троян.
Сочи се, че ответникът също е собственик на 1/2 идеална част от
поземлен имот с идентификатор 73198.505.296, находящ се в ***, с номера по
предходен план 1713,2108, квартал 96, парцел XI на аналогично придобивно
основание, като дарителите Д. М.в В. и А.П. В. са се разпоредили в полза на
синовете си с по 1/2 идеална част от поземления имот, заедно с построената
жилищна сграда, като на ответника е дарен северния близнак - сграда с
1
идентификатор 73198.505.296.2, а на наследодателя на доверителките ми е
дарен южния близнак - сграда с идентификатор 73198.505.296.3.
Излага се, че в съответствие с разпределението на сградата, страните
ползват входове съответно от север и юг, както и дворното място по същия
начин, като се твърди, че ответникът не се съобразява с правата на ищците в
съсобствеността.
Сочи се, че площта на поземлен имот с идентификатор 73198.505.296 е
415 кв.м. по нотариален акт, и 411 кв.м. по кадастрална скица, че са
възложили на лицензиран геодезист - инж. М. да извърши замерването и
изготви скица на разпределението, като постави точки на място, за да се
вижда къде минава линията, която разделя имота на две и никой да не бъде
ощетен, с което ответникът отново не бил съгласен.
Молят, на основание чл.32, ал.2 от ЗС, да бъде постановено решение, с
което да бъде разпределено между страните ползването на имот с
идентификатор 73198.505.296, съответно на правата им в съсобствеността
като ищците - В. С. В., с постоянен адрес: ***, ЕГН **********, и С. П. Н., с
постоянен адрес: ***, ЕГН **********, участват в разпределението с общ дял
и бъде определено съвместно да ползват южната половина на имота, а за
ответника М. Д. В., с постоянен адрес: ***, ЕГН **********, бъде определено
да ползва северната половина на имота.Претендират заплащане на
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който
ответникът, чрез упълномощен защитник – адв.Р. С. от АК-Ловеч изразява
становище за допустимост и частична основателност на претенцията за
разпределение на ползването.
В отговора се излага, че имотът е дарен от покойните вече на ответника
родители - Д. М.в В. и А.П. В. на него и брат му П. Д. В. при равни права по
1/2 идеални части за всеки от тях. Сочи, че дарението било обективирано в
два нотариални акта, като по силата на Нотариален акт № 49, том II,
нотариално дело № 489 / 10.03.1975 г. по описа на Районен съд Троян
ответникът е законен собственик на 1/2 идеална част от поземления имот,
заедно с цялата построена и попадаща върху имота сграда с идентификатор
73198.505.296.2 - северната част на къщата близнак, която нашите родители
разделиха чрез дарението между мен и брат ми, а неговият брат е собственик
на останалата част от поземления имот дарена му с Нотариален акт № 48, том
II, нотариално дело № 490/10.03.1975 г. по описа на Районен съд Троян, както
и на цялата южна част от къщата близнак, в момента сграда с идентификатор
73198.505.296.3. Твърди, че брат му починал на 24 февруари 2012 г. и
оставил като наследници своята съпруга В. и дъщеря си С. - ищци в
настоящото производство.
Излага, че след смъртта на брат му, неговите наследници изградили
незаконна постройка, поради което е сезирана Община Троян. Счита, че
постройката следва да бъде премахната, след което да се извърши
разпределение на ползването на недв.имот.Претендира заплащане на
разноски. В съдебно заседание, ищците,
редовно призовани не се явяват, представлява се от упълномощен защитник –
адв.К. Д. от ЛАК. Адвокат Д. излага аргументи за основателност на
претенцията в хода на производството, които доразвива по съществото на
спора.
2
В съдебно заседание ответникът, редовно призован се явява лично и с
упълномощен защитник – адв.Р. С. от ЛАК, който излага аргументи за
основателност на претенцията по съществото на спора.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното по делото заверено копие от Удостоверение за
наследници изх.№ 02-04-1366/27.10.2022 г. на Община Троян се установява
проц.легитимация на ищците, като наследници на покойния си наследодател
П. Д. В..
От приложеният по делото Нотариален акт №48, т. ІІ, н.д.№ 490/1975г. на
Районен съд Троян се установява, че наследодателят на ищците е придобил
собственост по отношение на ½ ид.ч. от проц.имот, чрез дарение от своите
родители - Д. М.в В. и А.П.
В..
От представеното по делото заверено копие на нот.акт №49, том втори,
нот.дело №489/1975 на РС-Троян се установява, че ответникът е придобил
собственост по отношение на ½ ид.ч. от проц.имот, чрез дарение от своите
родители - Д. М.в В. и А.П. В.. Не е спорно между страните, че са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор 73198.505.296 на СГКК-
Ловеч при права: 1/2 ид.ч за ищците и 1/2 ид.ч. за ответникът, в качеството
им на наследници на Д. М.в В. и А.П. В..
Не се оспорва и обстоятелството, че страните по делото са получили като
дарение от по една втора реална част от жилищна сграда, разпределена от
дарителите на северна и южна част, както и, че с дарението е указано и коя
част от дворното място ще ползват надарените по равно.
Установено е, че жилищната сграда и дворното място имат по два
самостоятелни входа, като между страните няма спор и за това, кой коя част
от дворното място ще ползва.
Представени са като доказателства по делото и следните относими за
спора писмени документи, които са приобщени към док.материал, а именно:
заверено копие от Скица на поземлен имот № 15-1279613-03.11.2022 г. с
идентификатор 73198.505.296 на СГКК-Ловеч; заверено копие от Извадка от
кадастралния регистър на недвижимите имоти на СГКК-Ловеч;
Удостоверение за данъчна оценка изх.№ ДО004033809.11.2022 г. на Община
Троян; заверено копие от цветна скица, изготвена от
инж.Ст.М..
По делото е прието и заключение на вещото лице инж. К. К., с което е
предложил вариант за разпределение на ПИ с идентификатор 73198.505.296
на две равни части – по 205.5 кв.м., в едно със скица-
проект.
По искане на ответната страна е допусната повторна СТЕ, по която е
изготвено заключение от в.л. инж. М.Ч.,прието като доказателство по делото,
с което е предложил вариант за разпределение на ПИ с идентификатор
73198.505.296 на две равни части – по 205.5 кв.м..
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от
правна страна следното:
Предмет на иска по л. 32, ал ЗС е осъществяване на съдебна
3
администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по
повод ползването на общата вещ.
По допустимостта на иска: Допустимостта на иска по чл.32, ал.2 от ЗС е
свързана с несъгласие на част от съсобствениците с установения до момента
начин на ползване на общия имот, което обуславя необходимостта от намеса
на съда за разрешаване на спора. Предвид изложеното в исковата молба,
съдът намира, че е налице спор, поради което и намира, че предявеният иск е
допустим.
По отношение на основателността на иска:
Предявеният иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. Съгласно чл.
32, ал. 1 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а
според алинея втора на чл. 32 ЗС - ако не може да се образува мнозинство или
ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ.
Решението на съда по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е акт на
спорна съдебна администрация, целящ да даде съдействие на
съсобствениците при уреждане на възникналия между тях спор относно това,
как следва да бъде ползван съсобствения имот. Целта на производството е да
се замести решението на мнозинството /липсващо такова или вредно за
общата вещ/, чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е
съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в
съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за най
целесъобразно използване на вещта.
В това производство съдът във всички случаи изследва дали е налице
съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. В
настоящият казус е безспорно обстоятелството, че ищците и ответникът са
съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73198.505.296 на
СГКК-Ловеч при права: 1/2 ид.ч за ищците и 1/2 ид.ч. за ответникът.
По отношение на възражението на ответника М. В. за незаконно
строителство, съдът не следва да се произнася, тъй като настоящото
производство не решава въпроси за собственост.
По делото е изготвено заключение от в.л. инж. К. К., прието като
доказателство по делото, към което е приложил скица-проекта, на която е
показал разпределението на ПИ с идентификатор 73198.505.296 на две равни
части – по 205.5 кв.м., като делителната линия за ползването на имота,
експерта е посочил, че преминава през точки 1, 2, 3 и 4, чиито координати са
изписани на скицата-проект.
Ответникът счита, че изготвеното от в.л. заключение и графичното
отражение на извършеното от инж.К. разпределение на ПИ с идентификатор
73198.505.296 не е на две равни части, а частта на В. В. е по-голяма като
квадратни метри от неговата част. Счита, че от североизточния ъгъл на имота
до координатна точка 4 и съответно от координатна точка 4 до югоизточния
ъгъл на имота разстоянието не е измерено правилно. В тази връзка прави
искане за повторна експертиза.
По делото е допусната повторна експертиза, по която вещото лице
инж.М.Ч. е изготвил заключение, което е прието като доказателство по
делото. Установява се от заключението на инж.Ч., чеплощта на ПИ с
идентификатор 73198.505.296 е 411 кв.м., че според нотариалните актове за
дарение на двете страни, всяка от страните е собственик на 1 / 2 идеална част
4
от дворното място, т.е. на 205,50 кв.м.
Експерта е констатирал, а и това обстоятелство не се оспорва по делото,
че страните нямат спор по отношението на ползването на жилищната сграда,
която е построена на средата на лицето на имота, към ул. „***". Отразено е,
че всеки има отделен вход и страните нямат спор за ползването на сградата.
По отношение на дворното място е констатирано, че няма достатъчно лице и
площ за образуване на самостоятелни УПИ, поради което единствената
възможност е да бъде разпредели за реално ползване по 205,50 кв.м. за всяка
страна.По отношение на разпределението, експерта е констатирал, че
границата между двете части за реално ползване следва да свързва точка 4,
която точка е на общата граница между съседните поземлени имоти,
съответно с идентификатори 73198.505.298 и 73198.505.333 и процесния ПИ с
идентификатор 73198.505.296 и точка 9, която точка е между двете тераси на
първияетаж на съсобствената жилищна сграда близнак, съответно с
идентификатори 73198.505.296.2 и 73198.505.296.3.При изслушване на в.л. Ч.
в проведеното на 10.04.2023г. открито с.з., същият заявява, че двете крайни
точки на линията, която разделя дворното място на две равни площи, са
материализирани на терена - при т.9 това е границата между двете къщи-
близнак, това е две тераси на източната фасада и т. 4, която е обща точка в
двата източни парцела - поземлени имоти с №№ 28.98, 333 и имотът на
двамата съсобственици с № 296. Вещото лице уточнява, че е имало „..
изградена стена, малко северно от т. 4 или в края на плочата на тази сграда, за
мен това е плоча от сграда. В някакъв момент вследствие на
взаимоотношения между двете страни, стената е бутната и преместена в
южна посока, там където й е мястото. Останала е част от плочата, която е 11
см, сериозна, армирана плоча. Тази плоча е над първи жилищен етаж…“. В
заключение експерта е категоричен, че изготвеното от него заключение
съвпада със заключението, изготвено от в.л. К. по отношение на извършените
замервания.
Предвид изложеното съдът намира, че разпределението на ползването на
процесния имот между страните, съобразно правото на собственост на
страните следва да се извърши по скица проект от СТЕ на инж. К. К., приета
в с.з., находяща се на л.43 от делото.
Настоящото производство по спорна съдебна администрация
цели максимално обособяване на правото на ползване, без в съответния имот
да се правят изменения и при максимално точно съответствие между
притежаваната и разпределена за ползване площ. Производството по чл. 32,
ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на
гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването
и управлението на общата вещ. Това производство приключва с решение на
съда, което замества липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС.
Това съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо по отношение
собственическите права на страните, които права могат да бъдат предмет на
друг иск. Освен това, т.к. решението по чл. 32, ал.2 от ЗС не се ползува със
сила на присъдено нещо и при промяна на установеното по спора положение,
респ. при наличие на факти, неустановени чрез процесуалното им
предявяване или настъпили след произнасянето на съда, но установяващи
права на страните, различни от приетите в това производство, няма
процесуална пречка отново да бъде проведен такъв иск. Съгласно трайно
установената съдебна практика използването, респ. служенето с общата вещ
означава прякото й използване, съвместимо с нейното нормално
5
предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват
свойствата й. Именно затова съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се
осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с
предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема
предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на
отделни дялове за ползване.
По разноските:
В производството по разпределение ползването на съсобствен имот
страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени
такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно
заплатените възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка
страна в обема, в който са направени.
Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал.2 от
ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима, когато
съсобствениците не могат да постигнат съгласие относно управлението на
общата вещ. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в
първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в
собствеността.
Предвид изложеното следва да бъде отхвърлено искането на ищците за
присъждане на направените разноски, съгласно представения списък.
Поради това, че ищците са заплатили държавна такса в размер на 415.00
лева, ответникът М. В. следва да бъде осъден да им заплати сумата от 207.50
лева, съответстваща на неговите права от съсобствеността.
Ответникът не е заплатил и дължимият допълнителен депозит за в.л. инж.
М. Ч. в размер на 300.00-триста лева в указания от съда едноседмичен срок.
От приложеното по делото съобщение е видно, че същото е връчено на
страната, чрез адв.Р. С. от ЛАК на 05.04.2023г./л.57/, като едноседмичният
срок изтича на 12.04.2023г., поради което, в проведеното по делото с.з. по
същество – 10.04.2023г., с протоколно определение, съдът е дал възможност
на ответника в указания срок да внесе допълнително определения депозит от
300.00 лева, което той не е сторил и до настоящият момент-21.04.2023г.
С оглед на изложеното, ответникътМ. В. следва да бъде осъден да
заплати на инж. М. Ч., в качеството му на вещо лице по делото сумата от
300.00 лева, представляваща дължима част от посочения от вещото лице в
справака –декларация депозит /л.64/, а на Държавата, по сметка на РС-Троян
сумата от 5.00 лева за служебно издаване на изп.лист в полза на М. Ч..
Водим от изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС,
съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на Поземлен имот с идентификатор
73198.505.296 по КККР на гр.Троян, находящ се в ***, с номер по предходен
план 1713,2108, квартал 96, парцел IХ, целият с площ 411 кв.м между В. С. В.,
6
с постоянен адрес: ***, ЕГН ********** и С. П. Н., с постоянен адрес: ***,
ЕГН ********** - притежаващи общ дял и М. Д. В., с постоянен адрес: ***,
ЕГН ********** съобразно скица - проект за разпределение на ползването на
имот с идентификатор 73198.505.296 изготвена по допусната СТЕ на инж. К.
К., приета в с.з. на 21.02.2023г., находяща се на л.43 от делото, както следва:
-На ищците В. С. В., с постоянен адрес: ***, ЕГН **********, и С. П.
Н., с постоянен адрес: ***, ЕГН ********** се предоставя общо ползване на
част от имот с идентификатор73198.505.296, представляващ южната
половина на имота, с площ на частта от 205.50кв.м. кв. м., оцветена с червен
цвят на скицата-проект.
-На ответникът М. Д. В., с постоянен адрес: ***, ЕГН **********, се
предоставя ползване на част от имот с идентификатор73198.505.296,
представляващсеверната половина на имота, с площ на частта от 205.50кв.м.
кв. м., оцветена със зелен цвят на скицата-проект.
ОБЯВЯВА скица – проект, към заключението на вещото лице инж.К.
К., депозирано в РС Троян с вх. №680/08.02.2023г. , находяща се на л. 43 от
делото, за неразделна част от решението.
ОСЪЖДА М. Д. В., с постоянен адрес: ***, ЕГН ********** да заплати
на В. С. В., с постоянен адрес: ***, ЕГН **********, и С. П. Н., с постоянен
адрес: ***, ЕГН ********** сумата от 207.50 /двеста и седем лева и петдесет
стотинки/ лева за сторените деловодни разноски.
ОСЪЖДА М. Д. В., с постоянен адрес: ***, ЕГН ********** да заплати
на М. К. Ч., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 300.00-триста лева,
представляваща дължима част от определения от съда депозит за изготвяне
на СТЕ.
ОСЪЖДА М. Д. В., с постоянен адрес: ***, ЕГН ********** да заплати
на Държавата, по сметка на Рс-Троян сумата от 5.00-пет лева за служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на вещото лице – инж.М. К. Ч., ЕГН
**********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Ловеч.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
7