РЕШЕНИЕ
№ 419
гр. Благоевград, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210102969 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление – гр.**, офис–сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от ** – изпълнителен директор, чрез пълномощника си ** – юрисконсулт
против Д. ПЛ. Б., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „**
Ищецът твърди, че между "**" ООД, действащ в качеството му на заемодател, и
ответника Д. ПЛ. Б., като заемополучател, е бил сключен на 24.11.2016 г. Договор за
потребителски кредит № *********, като по силата на посочения договор заемодателят е
предал на заемополучателя сумата от 1150 лв. и е била уговорена договорна лихва в размер
на 157,10 лв., като общата сума била в размер на 1307,10 лв. Сочи, че кредитополучателят
следвало да погаси задълженията си по кредита на 45 равни седмични погасителни вноски в
размер на 29,05 лв. всяка, с краен падеж на целия заем - 07.10.2017г., като
кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите се парични суми. Поддържа, че
съгласно Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 01.07.2017 г. "**" ООД
(цедент) е прехвърлило на „Изи Асет Мениджмънт“ АД (цесионер) вземанията си към
ответника Д. ПЛ. Б., произтичащи от горепосочения договор за потребителски заем. Заявява,
че с подписване на 01.11.2017 г. на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.11.2017 г., към Допълнително споразумение от
01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г. от своя страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД (цедент) е прехвърлило на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД (цесионер) вземанията си към ответника Д. ПЛ. Б.,
произтичащи от процесния договор за потребителски заем, като ответникът е бил уведомен
за така извършените продажби на вземането чрез изпращането на уведомителни писма от
съответно от "**" ООД, и от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, действащи като
пълномощник на предишния кредитор („Изи Асет Мениджмънт“ АД). Смята, че
алтернативно уведомяването на ответника за станалата цесия можело да бъде извършено и в
хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същия на препис от
приложеното към исковата молба уведомление. Излага, че задълженията на ответника към
настоящия момент били както следва: 1056,49 лв. - главница по договор за заем, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното погасяване; 125,60 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от
1
17.12.2016г. до 07.10.2017 г. и 418,60 лв. - лихва за забава по договор за кредит за периода от
18.12.2016 г. /датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до датата на
подаване на заявлението в съда - 01.06.2021г. Поддържа, че за посочените вземания на
05.07.2021г. по ч. гр. д. № 1382/2021г. по описа на РС- Благоевград е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 291, срещу която ответникът подал възражение по чл. 414
ГПК.
С молба от 27.06.2022г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът Д. ПЛ. Б. не взема становище по спора в рамките на настоящото
производство.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от
1056,49 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № *********, сключен на
24.11.2016 г. между ** ООД и Д. ПЛ. Б., вземането по който е прехвърлено от страна на
Файненшъл България ЕООД в полза на Изи Асет Мениджмънт АД по силата на Договор за
цесия от 01.07.2017 г. Като с подписване на 01.11.2017 г. на Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.11.2017 г., към Допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, ЕИК ** и Изи Асет Мениджмънт АД с ЕИК *********, вземането на Изи
Асет Мениджмънт АД, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ********* е
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ** –
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ООД, ЕИК **, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.06.2022г.
до окончателното погасяване;
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 125,60 лв. - договорна лихва върху
главницата за периода от 17.12.2016г. до 07.10.2017 г.
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно
вземането за сумата от 418,60 лв. - лихва за забава по договор за кредит за периода от
18.12.2016 г. /датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до датата на
подаване на заявлението в съда - 01.06.2021г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 291 от 05.07.2021г. по ч. гр. д. №
1382/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило
възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното
производство.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК. От анализа
на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на
ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се
до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с
оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата
молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/
2
предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата
на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.
Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания
случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ. На ответника Д. ПЛ. Б. е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията
й и същият е бил редовно призован за откритото съдебно заседание. Като въпреки това, в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК той не е представил отговор на исковата молба. Същевременно в
проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил процесуален
представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при
неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по
искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от
ищеца писмени доказателства, касаещи: наличието на валидно облигационно
правоотношение, създадено между ответника и "**" ООД по силата на процесния договор за
кредит, от който за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата,
претендирана като неизплатена главница по заема;
наличието на твърдените две цесии, с които процесното вземане е прехвърлено в полза на
ищцовата страна, и уведомяване на длъжника за извършените цесии, съобразени с
предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140
ГПК, дават основание да се приеме, че същите се явяват вероятно основателни по смисъла
на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело.
Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и заявени
от ищеца съдебно-деловодни разходи (105,09 лв. – държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, и 44,91 лв. – държавна такса
и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за исковото производство), отговорността за
разноски на ответника в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по
следния начин:
- 155,09 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 144,91 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр.
Благоевград, Гражданско отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че Д. ПЛ. Б., ЕГН
**********, от гр. Благоевград, ул. „**дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление – гр.**, офис–сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от ** – изпълнителен директор, следните суми, които са били предмет на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 291 от 05.07.2021г., издадена по ч. гр. д. №
1382/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
3
- сумата от 1056,49 лв. /хиляда петдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/ -
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *********, сключен на
24.11.2016 г. между ** ООД и Д. ПЛ. Б., вземането по който е прехвърлено от страна на
Файненшъл България ЕООД в полза на Изи Асет Мениджмънт АД по силата на Договор за
цесия от 01.07.2017 г. Като с подписване на 01.11.2017 г. на Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.11.2017 г., към Допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, ЕИК ** и Изи Асет Мениджмънт АД с ЕИК *********, вземането на Изи
Асет Мениджмънт АД, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ********* е
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ** –
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ООД, ЕИК **, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на на подаване на заявлението в съда
/01.06.2021г./ до окончателното погасяване.
- сумата от 125,60 лв. /сто двадесет и пет лева и шестдесет стотинки/ - представляваща
договорна лихва за периода от 17.12.2016г. до 07.10.2017 г.
- сумата от 418,60 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и шестдесет стотинки/ -
представляваща лихва за забава за периода от 18.12.2016г. /датата на която е станала
изискуема първата неплатена вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда –
01.06.2021г.
ОСЪЖДА, Д. ПЛ. Б., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „**да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление – гр.**, офис–
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от ** – изпълнителен директор, следните
суми:
- сумата от 155,09 лв. /сто петдесет и пет лева и девет стотинки/ – представляваща общ
размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 1382/2021г. на РС –
гр. Благоевград), и
- сумата от 144,91 лв. /сто четиридесет и четири лева и деветдесет и една стотинка/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
2969/2021г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок
от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна
от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал.
1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4