Р
Е Ш Е Н И Е
№
……../……….04.2018 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ИВАНКА ДРИНГОВА
при
участието на секретаря ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА, разгледа докладваното от съдията К.
Иванов в. гр. дело № 354 описа на
съда за 2018 година и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на У.М. ***, подадена чрез процесуален
представител адв. Р. Д. *** срещу Решение № 168/22.11.2017
год., постановено по гр. дело № 719/2016 год. по описа на РС-Девня, с което е
отхвърлен предявен от У.М.Н. ЕГН **********, срещу Ж.М.В. ЕГН ********** и Н.П.В. ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение от Ж. и Н. В.на
обективирания в нот. акт № 23, том VІІІ, рег. № 6596, дело № 839 от 03.12.2014
г. по опис на нотариус В. М., рег. № 465 на НК, договор за прехвърляне на право на собственост върху имоти срещу задължение за издръжка и гледане, относно следните недвижими
имоти, находящи се в землището на село, Левски, общ. Суворово: 1) ПИ № 005083 с
идентификатор 43222.5.83, м. „Церака”, с площ 7, 772 дка, начин на ползване –
нива, трета категория, при граници: имоти №005084, №000049, №005002, №005124,
№005078 и №005079 и 2) ПИ №018029 с идентификатор 43222.18.29, м. „Дребака” с
площ 24, 834 дка, начин на ползване – нива, втора категория, при граници: имоти
№018030, №018002, № 000056 и № 000116.
В жалбата са
наведени оплаквания, че решението е неправилно, постановено
е в нарушение на материалния закон и в разрез със събраните по делото
доказателства, в резултат на което е и
необосновано. Правилно е прието, че действителната воля на страните по договора
е била прехвърляне на собствеността върху имотите срещу предоставяне на
издръжка и грижи за бъдещ период. Неправилен е обаче изводът на
първоинстанционният съд, че не е налице неизпълнение от страна на
приобретателите на задълженията им към прехвърлителя за издръжка и гледане, тъй
като подобен извод е в притоверие със събраните по делото доказателства. След
като по делото е установено, че прехвърлителят – кредитор на вземането за
издръжка и гледане, е починал 16 дни след сключването на договора, на практика
е налице пълно неизпълнение (респ. значително неизпълнение) на задълженията на
приобретателите, предвид краткия срок от сключването на договора до смъртта на
прехвърлителя. Престиране на грижи в период от 16 дни са прекалено малко и са
незначителни като еквивалент спрямо стойността на прехвърлените на
приобретателите два недвижими имота. Твърди се също, че анализът на
доказателствата обосновава извод, че приобретателите са били напълно наясно с
предстоящия близък летален край на прехвърлителя, с оглед доказателствата по
делото относно здравословното му състояние, като за това свидетелства и съдържанието
на пълномощното, с което прехвърлителят е упълномощил дъщеря си – ответницата Ж.М.В.,
в което пълномощно „за презастраховка“ са упоменати и досега полаганите за него
грижи. Въззивничкита счита, че за всеки средноинтелигентен и непредубеден човек
е ясно, че кончината на 93 годишен, гледан на легло и със застойна сърдечна
недостатъчност човек е съвсем скоро предстояща. Поради това и доводите на
първоинстанционния съд, че поведението на приобретателите би могло да се окачестви
като виновно, само ако към датата на сделката те са разполагали с информация за
конкретни, обективно установени медицински причини за неизбежно предстоящ в
краткосрочен период край на жизнените функции на неговия организъм и са
сключили сделката с преднамереното съзнание, че ще изпълняват поетия ангажимент
само в незначителна степен, са неправилни и необосновани.
Отправено
е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да
бъде уважен.
В писмен
отговор ответниците по иска (настоящи въззиваеми) оспорват жалбата, считат
решението за правилно и настояват да бъде потвърдено. Претендират присъждане на
разноски.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищцата У.М. *** е
навела следните твърдения: С ответницата Ж.В. са сестри и единствени наследници
по закон на техния баща – М.Н.С., б. ж. на гр. Варна, починал на 19.12.2014 г. Две
седмици преди смъртта на баща им, на дата 03.12.2014 г. пред нотариус В. М. с
район на действие РС Девня, ответницата Ж.В. се явила лично за себе си и като
пълномощник на баща си и с договор, материализиран в нот. акт № 23, том VІІІ,
рег.№6596, дело №839 от 03.12.2014 г. по опис на нотариус В. М., рег. № 465, прехвърлила
от името на своя упълномощител лично на себе си срещу задължение лично или чрез
трето лице, да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя, като му осигури
спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, докато е жив, следните
недвижими имоти, находящи се в землището на село Левски, общ. Суворово: ПИ № 005083
с идентификатор 43222.5.83, м. „Церака”, с площ 7, 772 дка, начин на ползване –
нива, трета категория, при граници: имоти № 005084; № 000049; № 005002; №
005124; № 005078 и № 005079; ПИ № 018029 с идентификатор 43222.18.29, м.
„Дребака” с площ 24, 834 дка, начин на ползване – нива, втора категория, при
граници: имоти № 018030; № 018002; № 000056 и № 000116. Към датата на сключване
на договора, както и към предявяване на иска, ответницата Ж. В. е в граждански
брак с ответника Н.В., поради което и с оглед възмездния характер на договора
по нот. акт № 23/2014 год. на нотариус В. М., имотите са придобити в условията
на СИО от ответниците. Ищцата твърди, че ответниците не са изпълнили
задължението за издръжка и гледане към прехвърлителя, респ. стореното от тях
изпълнение е незначително, тъй като същият е починал в твърде кратък период
след сключване на договора.
Въз основа на изложеното ищцата счита,
че е налице неизпълнение от страна на
ответниците на задължението им за гледане и издръжка към прехвърлителя М.С.(чийто
правоприемник е ищцата) и претендира разваляне на договора, скл. с нот.
акт № 23/2014 год. на нотариус В. М. с № 465, поради
неизпълнение.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците Ж. и Н. В.,
оспорват иска, считат, че е неоснователен. Твърдят, че грижи по гледането и
издръжката на прехвърлителя М.С.(баща на ответницата Ж.В.) са полагани от тях
от есента на 2008 г. до смъртта му на 19.12.2014 год. Изтъкват, че в
пълномощното за процесната сделка прехвърлителят изрично е изразил воля да се
разпореди с имота не само срещу задължаване на приобретателя Ж. В. да му
осигури издръжка и гледане за бъдеще време, а и за полагани грижи и доставяна издръжка
за минал период, отпреди сключване на договора. Настояват за отхвърляне на
иска, претендират присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се
установява и от удостоверение за наследници изх. №
150032 от 18.07.2016 г., изд. от община Варна, че ищцата У.М. Н.и ответницата Ж.М.В.
са наследници по закон (деца) на М.Н.С., б. ж. на гр. Варна, починал на
19.12.2014 год.
С
пълномощно рег. № 2283 от 02.12.2014 г., с нот. заверени подпис и съдържание,
упълномощителят М.Н.С.е упълномощил ответницата Ж.В. да се разпореди от негово
име и за негова сметка с процесните недвижими имоти като ги прехвърли на себе
си срещу това, че до момента ответницата го гледа и издържа, както и срещу
задължението да поеме неговата издръжка и гледане, лично или чрез трето лице,
докато е жив, осигурявайки му нормален и спокоен живот, какъвто е водил до
сега. В документа е отразено, че изявлението е направено с полагане на отпечатък
от десен палец поради заболяване и старост, извън нотариалната кантора, в дома
на упълномощителя.
С договор за прехвърляне на недвижими имоти
срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 23, том VІІІ, рег. № 6596, дело № 839/03.12.2014 г., на нотариус В. М. с
район на действие района на РС-Девня, М.Н.С., чрез пълномощника си Ж.М.В., е
прехвърлил на дъщеря си Ж.М.В. собствеността върху два недвижими имота, находящи
се в землището на село Левски, общ. Суворово: ПИ № 005083 с идентификатор
43222.5.83, м. „Церака”, с площ 7, 772 дка, начин на ползване – нива, трета
категория, при граници: имоти № 005084; № 000049; № 005002; № 005124; № 005078
и № 005079; ПИ № 018029 с идентификатор 43222.18.29, м. „Дребака” с площ 24,
834 дка, начин на ползване – нива, втора категория, при граници: имоти №
018030; № 018002; № 000056 и № 000116, срещу задължението на приобретателката, лично
или чрез трето лице, да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя М.С.,
като му осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега, докато е жив.
Не е
спорно по делото, че към момента на сключване на договора приобретателката Ж.В.
е била в граждански брак с ответника Н.В..
В представения амбулаторен лист № 2985/02.12.2014
г. за извършен амбулаторен преглед на прехвърлителя М.С., е отразено, че същият
страда от „Застойна сърдечна недостатъчност“ с придружаващо заболяване
„Варикозни вени на долните крайници без язва или възпаление“, анамнестични
данни за оплаквания от болки в гърдите, особено при движение; обективно
състояние – средно увредено общо състояние, трудно подвижен, адекватен, кожа и
видими лигавици – бледи, и нервно-психичен статус в норма.
От
показанията на свидетелите М.В. и Р.П., се установява, че праводателят М.С.се е
намирал под непосредствените грижи на двамата ответници от 2010 г. като до
своята смърт е живял при тях в самостоятелна стая; бил е пълноценно обгрижван,
били са му осигурени всички необходими условия за нормален и спокоен живот. Установява
се още, че въпреки напредналата си възраст, М. С.е бил в сравнително добро общо
състояние, не е страдал от тежки хронични заболявания, имал известни
затруднения само в придвижването като ползвал съответни помощни средства –
бастун и патерица, приемал единствено медикаменти за хипертония, имал ясно
съзнание и общувал пълноцено с близките си. В последните две седмици преди да
почине, М. С.бил отпаднал физически, затруднявал се да става от леглото и се
залежал като се наложило да бъде обгрижван по-сериозно, но можел да общува
пълноценно и бил в ясно съзнание, включително в предсмъртните си часове.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Обжалваното решение е валидно, но е
отчасти процесуално недопустимо, като съображенията за това са следните:
От наведените от ищцата твърдения, а
именно: че ответниците не са изпълнили задължението си по договора, скл. с нот.
акт № 23/2014 год. на нотариус В. М. с № 465, за издръжка и гледане към
прехвърлителя, респ. стореното от тях изпълнение е незначително, тъй като прехвърлителят
е починал в твърде кратък период след сключването на договора – и отправения
въз основа на тях петитум – за разваляне на договора за прехвърляне
собствеността върху недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, скл.
с нот. акт № 23/2014 год., поради неизпълнение от страна на приобретателите, следва
извода, че предявения иск е с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В случая няма
наведени твърдения, обосноваващи извод за друга правна квалификация на иска. По
– конкретно в исковата молба липсват твърдения за наличие у прехвърлителя на
заболяване, предполагащо настъпване на смъртта му твърде скоро след датата на
договора –
напр. онкологично; мозъчносъдово или сърдечносъдово, и то в т. нар. „терминален
стадий“ предшестващ смъртта в период от няколко дни, характеризиращ се с пълна
физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или
постоянно изпадане в безсъзнание и т. н. при което изискваният времеви период
от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък (няколко дни), както и
твърдения за знание на приобретателката към момента на сключване на договора за
скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя, които твърдения биха били
основание за друга квалификация на предявения иск – по чл. 26, ал. 2, предл.
четвърто ЗЗД – за прогласяване нищожността на договора поради липса на
основание. Както се посочи обаче ищцата не е навела подобни твърдения нито в исковата
си молба, нито в първото по делото открито съдебно заседание в процедурата по
чл. 143 ГПК.
Поради изложеното настоящият състав
намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно ТР № 30/17.06.1981 год. на
ОСГК на ВС на РБ наследниците на кредитора – прехвърлител на вещното право или
на правото на собственост, могат да осъществят развалянето на договора за
издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника, съобразно размера на
субективните им права, произтичащи от наследяването, т. е., до размера на
наследствената си част.
В случая ищцата е наследник по закон
на прехвърлителя М.С.с квота от 1 / 2 част. Поради това и същата може да
упражни правото на своя наследодател да развали договора по нот. акт № 23/2014
год. на нотариус В. М. с рег. № 465 за прехвърляне на собствеността върху недвижими
имоти срещу задължение за издръжка и гледане до размера на наследствените си
права – т. е., за 1 / 2 ид. част от прехвърлените с договора имоти. За другата
1 / 2 ид. част от прехвърлените с договора имоти, искът е процесуално
недопустим. Съответно първоинстанционното решение в частта му, с която е
отхвърлен иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за 1 / 2 ид. част от прехвърлените имоти
(т. е., е отхвърлен за разликата над 1 / 2 ид. част до целия обем на
прехвърлените с договора права) е процесуално недопустимо, за тази част решението следва да бъде обезсилено и исковото
производство прекратено.
По съществото на иска в допустимата му част съдът
намира следното:
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина,
за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, а съгласно чл. 87,
ал. 3 ЗЗД, когато с договора са прехвърлени вещни права върху недвижим имот, развалянето
става по съдебен ред.
Предявен
е конститутивен иск с правно основание чл.
87, ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на двустранен, възмезден и алеаторен
договор, сключен на 03.12.2014 год., с който е прехвърлено правото на
собственост върху два имота срещу задължението на приобретателя да поеме
издръжката и гледането на прехвърлителя, лично или чрез трето лице, до смъртта
му.
С договора за прехвърляне на собствеността
върху имот срещу задължение за издръжка и гледане едната страна поема срочното
задължение да гледа и издържа другата страна до края на живота й, с обем на
грижи и издръжка според договора или обичая, срещу една насрещна престация,
изпълнена със сключването на договора – прехвърляне правото на собственост на
собствен недвижим имот.
Задължението за гледане и издръжка
има за предмет продължителна във времето престация, определена не с конкретен
срок, а с определяем срок – моментът, в който лицето, което следва да получава
престацията от грижи и издръжка, почине. За да се развали един договор за
прехвърляне право на собственост срещу бъдещи грижи и гледане, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е без значение дали
неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или
частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на неизпълнение на
алеаторното задължение за издръжка и гледане се приравнява по последици на
пълно неизпълнение.
В производството по иск по чл. 87,
ал. 3 ЗЗД ищецът следва да установи чрез главно и пълно доказване наличието на
договор за издръжка и гледане между насрещните страни по делото. Ищецът не е
длъжен изрично да изброява какво точно не е изпълнил по договора приобретателят.
Ответникът е този, който носи тежестта да докаже, че е предоставил пълно
изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по договора за издръжка и гледане.
От съдържанието на договорните
клаузи е видно, че страните са уговорили приобретателят Ж.В. да престира
гледане и издръжка на прехвърлителя до смъртта му, като е предвидено, че поетото
с договора задължение може да се изпълнява лично, или чрез трето лице. Ограничения
на престацията на приобретателя в договора не са предвидени. Т. е. налага се
извода, че поетото задължение е за цялостната издръжка на прехвърлителя, която
включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и др., съобразно нуждите на
прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и
доходите си/, както и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството
на прехвърлителя според нуждата му и възможността му да се справя сам.
От ангажираните по делото доказателства
(показанията на свидетелите М.В. и Р.П.) е установено, че от сключване на
договора до смъртта на прехвърлителя приобретателката Ж.В. е доставяла в пълен
обем на прехвърлителя уговореното с договора.
Както се посочи, договорът за прехвърляне на собствеността върху имот
срещу задължение за издръжка и гледане за бъдеще време (какъвто е и процесния
договор) е алеаторен. Алеаторни са тези възмездни договори, които съдържат неопределеност на едната или и на
двете насрещни престации към момента на сключването му (постигането на
съгласието). Договорът за прехвърляне на собствеността върху имот (имоти) срещу
задължение за гледане и издържка за бъдеще време е алеаторен, тъй като не се
знае колко време ще живее прехвърлителят и какъв ще е обемът на издръжката и
гледането, дължими от приобретателя на имота (имотите). При сключването на договора
страните се съгласяват да приемат резултата такъв, какъвто би се оказал
впоследствие, т. е., при сключването му страните се съгласяват крайният
икономически резултат от изпълнението на договора за всяка от тях да зависи от
случайността.
В случая обстоятелството, че приобретателката
е изпълнявала поетите с договора към прехвърлителя задължения за кратък период
от време (16 дни) не обосновава извод, че е налице неизпълнение на договора,
което да обуслови извод за развалянето му в хипотезата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а
оттам и извод за основателност на предявения иск.
В обощение първоинстанционното решение в
частта му, с която искът по чл. 87, ал. 3 ЗДЗД е отхвърлен за 1 / 2 ид. част от
прехвърлените с договора по нот. акт № 23/2014 год. на нотариус В. М. с № 465
имоти е правилно и следва да бъде потвърдено в тази част.
При този изход на делото разноски на въззивницата не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства
в полза на въззиваемите следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция
в размер на 600 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 168/22.11.2017
год., постановено по гр. дело № 719/2016 год. по описа на РС-Девня, с което е отхвърлен
предявен от У.М.Н.
ЕГН **********, срещу Ж.М.В. ЕГН ********** и Н.П.В. ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение от длъжниците Ж. и
Н. В.на обективирания в нот. акт № 23, том VІІІ, рег. № 6596, дело № 839 от
03.12.2014 г. по описа на нотариус В. М., рег. № 465 на НК с район на действие
района на РС-Девня, договор за прехвърляне на право на собственост върху имоти срещу задължение за издръжка и гледане, относно следните недвижими
имоти, находящи се в землището на село, Левски, общ. Суворово: 1) ПИ № 005083 с
идентификатор 43222.5.83, м. „Церака”, с площ 7, 772 дка, начин на ползване –
нива, трета категория, при граници: имоти № 005084; № 000049; № 005002; №
005124; № 005078 и № 005079 и 2) ПИ №018029 с идентификатор 43222.18.29, м.
„Дребака” с площ 24, 834 дка, начин на ползване – нива, втора категория, при
граници: имоти № 018030; № 018002; № 000056 и № 000116, В
ЧАСТТА МУ за 1 / 2 ид. част от прехвърлените с горния договор два недвижими
имота;
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр. дело № 719/2016 по описа на РС – Девня и по в. гр. дело № 354/2018 год. по
описа на ОС-Варна по иска с правно основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД в посочената част, поради недопустимост на иска за тази част;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 168/22.11.2017
год., постановено по гр. дело № 719/2016 год. по описа на РС-Девня, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен до
размера на 1 / 2 ид. част, предявения от У.М.Н. ЕГН ********** *** срещу Ж.М.В. ЕГН ********** и Н.П.В. ЕГН **********, двамата от гр.
Варна иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение
от длъжниците Ж. и Н. В.на обективирания в нот. акт № 23, том VІІІ, рег. №
6596, дело № 839 от 03.12.2014 г. по описа на нотариус В. М., рег. № 465 на НК
с район на действие района на РС-Девня, договор за прехвърляне на право на собственост върху имоти срещу задължение за издръжка и гледане, относно следните недвижими
имоти, находящи се в землището на село, Левски, общ. Суворово: 1) ПИ № 005083 с
идентификатор 43222.5.83, м. „Церака”, с площ 7, 772 дка, начин на ползване –
нива, трета категория, при граници: имоти № 005084; № 000049; № 005002; № 005124;
№ 005078 и № 005079 и 2) ПИ №018029 с идентификатор 43222.18.29, м. „Дребака” с
площ 24,834 дка, начин на ползване – нива, втора категория, при граници: имоти
№ 018030; № 018002; № 000056 и № 000116;
ОСЪЖДА У.М.Н. ЕГН ********** ***
да заплати на Ж.М.В.
ЕГН ********** и Н.П.В. ЕГН **********,*** Иван
Александър № 20, ет. 5, ап. 9 сумата от 600 лева (шестстотин лева) – разноски
за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на старните.
Председател:
Членове:1.
2.