№ 9732
гр. София, 24.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:в В. А.
при участието на секретаря ЕД
Сложи за разглеждане докладваното от в В. А. Гражданско дело №
20221110110472 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ И. А. А. – редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не
се явява, представлява се от адв. В., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ С. Б. П. – редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2
ГПК, не се явява, представлява се от адв. Б, с пълномощно по делото,
преупълномощена от особения представител.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА писмо от Столична община във връзка с поискано
предоставяне за удостоверение за семейното положение на ХБ П.а към
25.08.1977 г.
ДОКЛАДВА писмо от Столична община от 22.03.2023 г., в което е
1
посочено, че лицето ХБ П.а е починала, за което е съставен акт за смърт от
02.08.1988 г., като е отразено семейно положение „омъжена“.
Адв. В. – Не възразявам да се приемат. Водим допуснатите ни
свидетели, които са извън залата.
Адв. Б – Считам, че писмата които са получени, не дават отговор на
вашите искания. Моля да се изпрати ново писмо за установяване датата на
брак на Х П.а и Б П., както и отново да се поиска от Столична община
отчуждителната преписка. Свидетелят, който ищецът води, е свидетелят
който искахме и ние, поради което не водя днес свидетел. Моля да бъде
допуснат, поради което уведомявам съда, че ще го разпитваме за
обстоятелствата, за които и на мен ми е допуснат и ще се ползвам от разпита
на свидетеля.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните, следва да приеме
докладваните писма от 16.03.2023 г. и от 22.03.2023 г. от Столична община,
като съдът счита, че предвид факта, че констатира, че в писмото от Столична
община, досежно семейното положение на ХБ П.а е записана годената 1997 г.,
вместо 1977 г., то съдът следва повторно да изиска на основание чл. 192 ГПК
информация от третото неучастващо по делото лице, като следва да се
изпрати повторно писмо до Столична община във връзка с другото искане,
досежно отчуждителната преписка, в което изрично да се укаже на третото
неучастващо лице, че при повторно неизпълнение на указанията на съда и
непредставяне на исканата информация, съдът може да наложи глоба.
ТАКА мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА докладваните в днешното съдебно заседание писма от
16.03.2023 г. и 22.03.2023 г.
ДА СЕ ИЗИСКА повторна информация, на основание чл. 192 ГПК от
Столична община по отношение семейното положение на ХБ П.а с известно
по делото ЕГН към 25.08.1977 г., като в случай, че са налице писмени данни,
2
към писмото следва да се предоставят акт за сключен граждански брак.
ДА СЕ ИЗПРАТИ повторно писмо във връзка с направеното искане за
представяне на отчуждителна преписка по отношение процесния недвижим
имот, като УКАЗВА на Столична община, че при повторно непредставяне на
информация, съдът може да наложи глоба.
СЪДЪТ въведе свидетеля допуснат на страна на ищеца за обстоятелства
свързани с плащането на отстъпено право на ползване, досежно процесното
жилище, респективно за установяване на обстоятелства твърдени от
ответника във връзка с наличието на придобивна давност.
СНЕМА самоличността на явилия се свидетел:
СНЕМА самоличността на свидетеля:
ТБ Г.а – 73 г., българка, български гражданин, неосъждана, без дела със
страните, аз съм леля на двете страни, по майчина линия, тъй като майка им е
моя сестра.
СЪДЪТ върна документа за самоличност на свидетеля.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по реда на
чл. 290 НК.
СВИДЕТЕЛЯТ – Наясно съм с наказателната отговорност. Обещавам да
кажа истината.
РАЗПИТ на свидетеля:
На въпроси на адв. В. – свидетелят отговори:
Къщата, която беше на ДЗ, я отчуждиха и оттам татко се включи за две
жилища. Едното беше гарсионера, а другият тристаен. Тристайният взе за
сестра ми, защото той цял живот живееше с нея и така реши, че ще даде на
нея по – големият апартамент, защото аз бях омъжена в Курило и имахме
къща. Това е, което сме обезщетени. След това ни дадоха заеми да си
изплатим тези жилища. Гарсиониерата впоследствие аз трябва да я плащам,
защото каза, че ще остане за мен. Точно конкретно не мога да кажа какво
3
обезщетение, но нейното си беше значително доста голямо, в съответствие
със законите тогава. То си имаше определено колко се отпускат заеми. Татко
живееше с нея цял живот, работеше и взимаше и пенсия и той се чувстваше
ангажиран с нея, защото тя просто му беше като дясната ръка. Макар, че той
имаше и друга дъщеря, но той живееше с нея до момента в който тя почина.
След като тя почина той дойде при мен да живее в гарсионерата. Започна да
помага и на мен. Аз си спомням, че сестра ми работеше в лаборатория,
взимаше добри пари, но много голяма роля играеше и татко, защото пенсията
му и заплатата му не бяха малки и доста й помагаше. Тя беше теглила ВС-
каса. И. А. израсна малко по - така в страни. Трябваше да учи висше военно
училище и след като завърши започна към строителни войски и много ясно си
спомням, когато със сестра ми сме си седели и приказвали, тя ми е
споменавала, че В много й е помагал със средства. Съпругът на Х днес работи
там, утре другаде, неговото не беше както тя работеше в завода. Не знам дали
е бил на договор.
На въпроси на адв. Б – свидетелят отговори:
Не мога да кажа колко струваше къщата. Ние теглихме заеми и двете
дъщери, за да изплатим апартаментите. Когато тя почина, не съм поддържала
връзка със съпруга й. Той изчезна яко дим по едно време някъде в Гърция.
Другият ми племенник С, беше заминал много отдавна, поне 10 години не
знаехме къде е, нито го чувахме и след това вече си дойде. През това време В
поддържаше, ходеше в апартамента. Поддържал е връзка с домоуправителя за
текущи ремонти, данъци. Говоря за В, защото и зет ми по едно време замина
за Гърция при С., при сина си. Не знам за колко време замина. Той вече си
имаше нова жена Боре.
На въпроси на адв. В. – свидетелят отговори:
С. учеше спортно училище и беше нещо тия борците там. Дали отиде по
спорт там, не знам. Замина когато още майка му беше жива. Много време го
нямаше. В началото преди да почнат промените. Не знам дали е работил там.
Сега той ми се обади вчера, не съм го чувала една година. Аз му викам, че се е
сетил най – после да се обади на леля си. Той вика, че нещо е разбрал, че ще
има. Аз му викам, че трябваше да се разберат с батко му. Викам му „ти беше
4
обещал“, той казва „той иска да ми вземе апартамента“. Аз знам, че В му
беше предложил преди години, брат му да му даде 10000 евро, преди 15
години, и С. ми обеща и на мен, каза, че ще се оправят, няма страшно. Сега се
оказва, че ме разкарват на тези години по съдилища. Каза, че се обажда от
Гърция. Това което знам, В ми казваше на мен, аз ще оставя всичко, ако
трябва. Да ми даде само 10000 долара, да ми остане за спомен. Той иска да
има нещо за спомен от майка му.
СЪДЪТ намира, че следва да приключи разпита на свидетеля и да го
освободи от съдебната зала.
ТАКА мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля и го освободи от съдебната зала.
СЪДЪТ въведе свидетеля допуснат на страна на ищеца във връзка с
прекъсването на давността.
СНЕМА самоличността на явилия се свидетел:
БЙГ – А.а – 69 г., българка, български гражданин, неосъждана, без дела
със страните, аз съм съпругата на ищеца.
СЪДЪТ върна документа за самоличност на свидетеля.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по реда на
чл. 290 НК.
СВИДЕТЕЛЯТ – Наясно съм с наказателната отговорност. Обещавам да
кажа истината.
СЪДЪТ на основание чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК разясни правото на
свидетеля, че с оглед наличието на брачно правоотношение с ищеца може да
откаже да свидетелства или да отговаря на въпроси.
5
СВИДЕТЕЛЯТ – Разяснена ми е възможността от съда, желая да
свидетелствам.
РАЗПИТ на свидетеля:
На въпроси на адв. В. – свидетелят отговори:
Знам съпругът ми да притежава наследствен апартамент в София. Зная,
че притежава заедно с брат си апартамент в София. Не знам къде се намира,
защото не съм от София, от Пловдив съм, не знам квартала, но съм ходи в
апартамента. Много е голям, 88 кв.м. От майка му е наследствен - Х. Не знам
точно кога почина майка му, защото аз съм втори брак и когато е починала не
съм била във връзка с него. Докато моят девер е бил в Гърция, мъжът ми се е
грижил за апартамента, ходил е да почиства, той се е грижил за апартамента,
докато брат му си дойде. Не съм го виждала. Това го зная от думите на мъжа
ми. Те са общували двамата по телефона с брат си. Той се е срещал с
домоуправител, с всеки един. Брат му в Гърция е работил. Години наред го е
нямало. Може би повече от десет години. Козметични ремонти е правил мъжа
ми. Когато е заминал за Гърция мъжът ми е поел апартамента с грижи.
Няколко пъти съм била свидетел, цитирам думите му „брат ми, каквото имаме
ще го делим по братски наполовина“. Това са думи няколко пъти казани. Това
е преди около 7 - 8 години, когато общувахме с него. След това той спря
контакт с брат си и не се е обаждал по никакъв повод. Никога, нито са се
карали, нито са спорили за апартамента. Приемаше се това, което имат,
защото имат и вила и някакви ниви, каквото има ще се дели наполовина.
На въпроси на адв. Б – свидетелят отговори:
След като го е нямало брат му, съпругът ми се е грижил за апартамента.
От 2008 г. съм омъжена. Аз нямам непосредствено виждане, защото когато аз
гледах живота на брат му, той С. си беше дошъл. Това е било преди да се
омъжа за него. Мъжът ми искаше 10000 евро, за да не водят дело. Не за
частта от апартамента, което на него му се полага. Той казваше „брат ми, не
искам повече, дай ми 10000 евро, отстъпвам ти вилата, земята, да не водим
дело“. Може да е било 2010 г. Ние няколко години общувахме и в един
6
момент той спря да се обажда. Мъжът ми направи опит, но не му вдигаше
телефона.
СЪДЪТ намира, че следва да приключи разпита на свидетеля и да го
освободи от съдебната зала.
ТАКА мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля и го освободи от съдебната зала.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – На този етап нямаме други доказателствени
искания.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото не е изяснено от фактическа страна,
намира че следва да го отложи за друга дата.
ТАКА мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 05.06.2023 г. от 09:00 ч., за която
дата и час страните редовно уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК.
Протоколът е изготвен в СЗ, което приключи в 11:32 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7