№ 155
гр. Велико Търново, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20234110201564 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***., гражданин на Кралство Норвегия, против Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система Серия К № 6826893, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00
/петдесет/ лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Административно наказателното производство е започнало със съставянето на
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 6826893, издаден от ОД на МВР – Велико
Търново, с който на жалбоподателя ***, за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 лева. Същият е издаден, затова, че на
22.12.2022 г., в 21:40 ч., в обл. Велико Търново, общ. Велико Търново, на ПП І-4, км.
133+490, в посока гр. Варна, с МПС – лек автомобил „Мини Купър“, с рег. № СВ 23 67 ТЕ, е
1
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 1062569А01080078 - при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак
В26, е установена скорост на движение на посоченото МПС – 78 км/ч, т.е. превишение от 18
км/ч.
Електронния фиш е съставен на основание снимков материал за нарушение на ЗДвП,
заснето със стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, тип „SITRAFFIK ERS 400”. Данните са снети и прегледани на 05.01.2023 г.,
според приложения протокол за преглед на фиш.
Видно от снимковия материал, приложен към ЕФ, заснетият автомобил е с рег. № СВ
23 67 ТЕ, в процес на отдалечаване от стационарната камера, при измерена скорост на
движение от 81 км/ч, а след приспаднат толеранс от 3 км/ч, според спецификацията на
техническото средство /+/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч/, наказуемата скорост е
определена на 78 км/ч.
От приложената разпечатката за регистрация на МПС се установява, че собственик
на заснетия автомобил е дружество „Мастерлийз“ ООД, а като ползвател е вписан
жалбоподателя ***, с ЛНЧ ***.
Стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения тип “SITRAFFIC ERS 400”, е от одобрен тип, вписан под № 4823 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 06.10.2019
г. Същата е преминала успешно първоначална и последващи проверки, видно от
приложения Протокол от проверка № 122-СГ-ИСИС/28.09.2022 г., като периодичността на
проверките на тези АТСС е една година.
Съгласно Закона за измерванията - чл. 30, ал. 5 „Когато срокът на валидност на
одобреният тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят
на одобреният тип, се считат от одобрен тип“, и §7 от Преходните и заключителни
разпоредби на същият закон, „Средствата за измерване в употреба, които подлежат на
контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват
предвиденото си предназначение и при последващите проверки се установи съответствие на
метрологичните им характеристики с изискванията към тях."
От приложената към делото разпечатка от АИС „Български документи за
самоличност“ се установяват индивидуализиращите данни на жалбоподателя - ***, ЛНЧ
***.
От изисканата от ОПУ – гр.Велико Търново справка за вертикалната сигнализация и
хоризонталната маркировка на процесния участък се установява, че пътен знак е В 26 е
поставен на км. 133+375, а зоната на действие на този знак е изрично указана от
допълнителна табела Т 2 – 300 метра.
Електронният фиш е надлежно връчен на жалбоподателя и е обжалван от него по
2
реда и в сроковете, предвидени в ЗАНН и ЗДвП.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
При издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание.
Съгласно чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Обжалваният електронен фиш e съобразен
с цитираната по-горе разпоредба, като самото нарушение е достатъчно ясно описано по
време, място, начин и съставомерни признаци, поради което съдът счита, че не са допуснати
нарушения в тази насока.
Следва да се има предвид, че визираната правна норма е специална по отношение на
разпоредбите на ЗАНН – в частност чл. 57 ЗАНН, поради което при преценка относно
формалната законосъобразност следва да се държи сметка на спазването на намиращата
приложение специална норма. Само по отношение на неуредените случаи и то единствено
по отношение на актовете за установяване на административни нарушения и наказателните
постановления, намират приложение общите правила - според изричната норма на чл. 189,
ал. 14 ЗДвП.
Въз основа на изложените съображения този съдебен състав не констатира формално
нарушение в производството по налагане на санкция чрез електронен фиш, за нарушение
установено с техническо средство, тъй като процесният такъв отговаря на всички
лимитивно изброени реквизити с оглед нормата на чл. 189, ал.4 ЗДвП.
Електронният фиш е издаден в рамките на 6 месеца, считано от извършване на
нарушението – 22.12.2022 г., тъй като е видно, че прегледът на фиша е извършен на
05.01.2023 г. При това са пазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като по-късното връчване на
ел. фиш не се отразява по никакъв начин на законосъобразността на производството, тъй
като може да се дължи на различни причини, в това число и неоткриване на нарушителя.
В специалната норма липсва изискване за посочване на длъжностното лице автор на
материализираното изявление в ел. фиш, полагането на подпис и посочването на дата. Това
сочи, че законът предвижда особена форма за документ, който въпреки, че се отклонява от
общите изисквания на ЗАНН, е годен да предизвика валидни правни последици.
В цитираната разпоредба липсва изискване за посочване на вида на техническото
средство. Доколкото нарушението е установено със стационарно монтирана камера, която е
от одобрен тип, преминала първоначална и последващи проверки, и в съответствие с
3
метрологичните изисквания, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, които
обстоятелства се установят от приложените по делото доказателства, не се налага
допълнително обсъждане в тази насока. Отчетен е предвидения за техническото средство
максимален толеранс на допустимата грешка от - 3 км/ч. Разминаването при определянето
на скоростта, чрез приспадане на максимално допустимата грешка, не е своеволно, а е
обосновано от техническите характеристики на системата, които фигурират като
приложение в приложеното по делото удостоверение за одобрен тип от БИМ.
Автомобилът е заснет в пътен участък попадащ в зоната на действието на пътен знак
В26, ограничаващ максимално допустимата скорост на движение до 60 км/ч.
Безспорно превишението на скоростта като административно нарушение е възможно
в две различни и самостоятелни хипотези, съобразно чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Несъмнено от съществено значение за съставомерността на нарушението по чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП са обстоятелствата, свързани с наличието и местоположението на пътния знак,
въвеждаш разрешена скорост, различна от тази регламентирана в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От
съдържащото се описание в обстоятелствената част на обжалвания електронен фиш
недвусмислено се установява, че се касае за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото в този пътен участък е въведена скорост, различна от
регламентираната в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В ЕФ ясно е посочено, че за конкретния пътен
участък е било въведено ограничение на скоростта, което е различно от общите ограничения
на скоростта, регламентирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като по този начин е дадена прецизна
правна квалификация на извършеното административно нарушение.
Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административно наказателния процес. Следователно приложеният по делото снимков
материал представлява годно доказателствено средство за констатираното нарушение.
Субекта на нарушението се презюмира от закона – чл. 189, ал. 5, вр. с чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. В процесния случай няма ангажирани
доказателства, които да опровергават авторството на нарушението. От цитираната по-горе
справка за регистрация на МПС е видно, че жалбоподателят е вписан като негов ползвател.
Самият той не е посочил друго лице, което да е управлявало автомобила въпросния ден и
час, съобразно предоставената му от разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП възможност.
Самоличността на нарушителя са установява по един безспорен начин от
приложената към делото разпечатка от АИС „Български документи за самоличност“, като за
съда няма никакви съмнения в тази насока.
От обективна страна, същият като водач на моторно превозно средство не е
изпълнил задължението си да съобрази ограничението въведено с пътен знак, забраняващ
движението със скорост по-висока от 60 км/ч. Няма съмнение, че скоростта, с която се е
движил автомобилът към момента на заснемането му, е била 78 км/ч, след приспадане на
4
допустимата грешка, според техническите спецификации на системата, при разрешена
такава от 60 км/ч.
От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателят,
като правоспособен водач е бил длъжен да знае задължението си по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и
да съобрази поведението си със същото, като е имал и обективната възможност да стори
това.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно
основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6826893, издаден от ОД на
МВР Велико Търново, с който на ***, с ЛНЧ *** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева, като
законосъобразен.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5