Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 321
04.01.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на
двадесет и втори декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева - Иванова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Мария Койнова
и в присъствието на прокурора В.
Радева - Ранчева,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 1076
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
депозирана от „ВИП ТРАНС 17“ ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес за
управление: гр.Д.,
ул. ***,
подадена чрез адвокат Н.Н., против Решение № 53/19.07.2021 г., постановено по
АНД № 499/2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
В касационната жалба жалбоподателят
сочи, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. Решаващият съд не обсъдил всички доказателства по делото, поотделно
и в тяхната съвкупност, и неправилно възприел, че не са допуснати нарушения при
издаване на процесното НП.
Предвид изложеното, моли да бъде
отменено Решение № 53/19.07.2021 г., постановено по АНД № 499/2021 г. по описа
на Районен съд - Свиленград, и да бъде постановено друго, с което да бъде отменено
Наказателно постановление № 206/2021 от 31.05.2021 г. на И.Д Началник на Отдел
МРР Тракийска в ГД „МРР“ при Агенция Митници, като неправилно и
незаконосъобразно. Моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски
за двете инстанции.
В съдебно заседание процесуалният
представител на касационния жалбоподател поддържа така депозираната жалба и
депозира писмена молба, с която допълва касационната жалба и излага
допълнителни доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение.
Ответникът – Отдел „Митническо
разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Пловдив при Агенция
Митници, депозира писмено становище, с което оспорва касационната жалба.
Заявява, че обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон. Моли
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна, а решението
на РС – Свиленград за правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна, съответно същата е процесуално
допустима.
С обжалваното Решение № 53 от 19.07.2021
г., постановено по АНД № 499/2021 г., Районен съд – Свиленград е потвърдил като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 206/2021 г. от
31.05.2021 г. на И.Д. Началник на Отдел „МРР Тракийска” в ГД „МРР”, ЦМУ при
Агенция „Митници”, с което на „Вип Транс 17” ЕООД гр.Д.,
представлявано от управителя В.Ж.З., за нарушение на чл. 126, ал. 1, т.
2 от ЗАДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер
на 36 920 лв. (пункт 1), на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза
на Държавата 26 000 л. енергиен продукт (пункт 2) и на основание чл. 124, ал. 2
от ЗАДС е отнето полуремарке марка „Кроне СД” с държавен регистрационен номер *******,
ведно със свидетелството за регистрация (пункт 3) и дружеството е осъдено да
заплати на Агенция „Митници” сумата от 80 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови решението си, съдът
е приел за установено от фактическа страна, че на 23.09.2020 г. на Митнически
пункт „Капитан Петко войвода”, обл.Хасково, е пристигнала товарна композиция,
пътуваща от Република България за Република Гърция, състояща се от влекач марка
„Рено” с ДРН СВ 5146 НМ (собственост на „ВФС България” ЕООД с ползвател
дружеството-жалбоподател съгласно Договор за лизинг от 23.07.2019 г.) и
полуремарке марка „Кроне СД” с ДРН ******* (собственост на
дружеството-жалбоподател), управлявана от Ж. И.З.(назначен по трудово
правоотношение в дружеството-жалбоподател). При извършена проверка на
документите, представени от шофьора, било констатирано, че съгласно международната
товарителница превозвач на товара е дружеството-жалбоподател. Превозното
средство било селектирано за физическа проверка. В товарното помещение били
установени 26 броя пластмасови съда с форма на куб с метална обшивка, всеки с
вместимост 1 000 л., пълни с безцветна течност със специфичен мирис. Съгласно представените
документи и по-специално митническата декларация, превозваната стока била „Течност
за хидравлични системи”. Поради възникнали съмнения относно съответствието на
представените документи с превозваната стока, товарната композиция била отклонена
за последваща проверка. Взети от контейнерите проби били изпратени за
лабораторен анализ, като от изготвената лабораторна експертиза било установено,
че изпратените проби представляват препарат - смес, съдържаща метилов алкохол
71 % и нефтено масло (с преобладаващо съдържание на парафино-нафтенови
въглеводороди) 29 % тегловни, като химичният състав на изследвания продукт не
предполагал употребата му като течност за хидравлични трансмисии и можел да се
използва като добавка за бензин за двигатели, както и като органичен
разтворител.
Изпратена била покана до
дружеството-жалбоподател за съставяне на АУАН, но на посочената в поканата дата
не се явил представител, съответно при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН бил
съставен АУАН с № 2730 от 23.12.2020 г. за нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, който акт бил връчен на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател. Въз основа на горецитирания АУАН било издадено и
обжалваното НП.
Видно било от приложения оценителски
доклад, че пазарната стойност на полуремаркето възлиза на 9 330 лв. Дължимият
акциз за процесната стока бил в размер на 18 460 лв. съгласно определената в
чл. 32, ал. 7 от ЗАДС акцизна ставка от 710 лв. за 1 000 л.
При извършената служебна проверка за
процесуалноправна законосъобразност на атакуваното НП, съдът не е констатирал
наличие на съществени процесуални нарушения, представляващи предпоставки за отмяната
му, като са приети за неоснователни наведените възражения, касаещи нередовно
уведомяване на дружеството-жалбоподател относно съставянето и връчването на
АУАН. Заявено е, че действително в АУАН е посочено, че е съставен на основание
чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, две взаимноизключващи се хипотези, но това не
представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като деянието било описано
точно и ясно, тоест не било нарушено правото на защита на
дружеството-жалбоподател.
Прието е, че актът и НП са издадени
от компетентни органи, а пробите - взети от надлежно легитимирани за това лица,
както и че са спазени предвидените в разпоредбите на ал. 1, изречение второ и
ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Във връзка с приложението на
материалния закон, съдът е приел за правилна
дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение,
съответно е намерил, че с деянието си дружеството-жалбоподател е осъществило от
обективна страна административно-наказателния състав, вменен му в отговорност,
а именно предвидения в чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС фактически състав —
„превозва акцизни стоки без съответен документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза”.
Подробно са обсъдени процесът на
взимане на проби, възраженията, свързани с несертифициране на полевия уред
денситометър, количеството на процесния енергиен продукт. Деянието е прието за съставомерно
от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ЕООД, не е обсъден въпросът за
субективната страна на деянието. Прието е, че за конкретното административно
нарушение не се установяват основания за приложението на чл. 126б от ЗАДС.
Цитирана е и приложената санкционна норма на чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, като
е обсъдено и съответното административно
наказание, в размер, равен на двойния размер на дължимия акциз за енергийния
продукт - предмет на това нарушение, съответно санкцията е приета за законосъобразно
и правилно определена. По отношение на постановеното отнемане в полза на
Държавата на предмета на нарушението - енергиен продукт, е прието, че тази
мярка е също законосъобразно наложена. Обсъдена е и разпоредбата на чл. 124,
ал. 2 от ЗАДС, и в тази връзка е изтъкнато, че полуремаркето е собственост на
дружеството-жалбоподател, а справедливата му пазарна стойност е в размер на 9
330 лв. Определеният дължим акциз на стоката - предмет на нарушението, е в
размер на 18 460 лв. В тази връзка е прието, че в случая не е налице явно
несъответствие между двете конкуриращи се стойности - тази на отнетото
полуремарке и тази на дължимия акциз, тъй като стойността на полуремаркето не
надвишава стойността на дължимия акциз, поради което съдът е намерил, че полуремаркето
подлежи на отнемане.
Така постановеното от Районен съд – Свиленград решение е правилно по изложените в
него обосновани и подробни съображения, които настоящият състав
изцяло споделя и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че фактическите
и правни изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и
приложимите нормативни разпоредби. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното
решаване на спора доказателствени средства, обсъдил е всички факти от значение
за спорното право и е извел обосновани изводи. Обратно на соченото в жалбата,
атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените
правила, като са събрани относимите за казуса писмени доказателства, съдържащи
се в досъдебното и в административнонаказателното производство, които
представляват допустими доказателствени средства. Доказателствата за
извършените процесуално-следствени действия в рамките на образуваното досъдебно
производство са доказателства и в административнонаказателното производство. При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е
попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Налице
е обсъждане както на значимите
за разрешаването на спора обстоятелства, така и на наведените от страните доводи и възражения. Съдът, на базата на събраните в производството
по делото доказателства, включително показанията на разпитаните свидетели, е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил
правилни правни изводи.
Решението е
постановено и в съответствие на материалния закон.
Както е установил и въззивният съд, АУАН и НП са издадени от длъжностни
лица, в рамките на определената им с чл. 128, ал. 1 и ал. 2 от ЗАДС
компетентност и отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, предвидени
в чл. 42,
респективно чл. 57, ал.
1 от ЗАНН. В НП, а също и в АУАН, се съдържа пълно, точно и ясно
словесно описание както на нарушението, така и на обстоятелствата, при които
същото е било извършено. Не са налице нарушения, които биха
могли да доведат до
ограничаване възможността нарушителят да организира защитата си в някоя от
фазите на производството. Установената с АУАН фактическа обстановка е коректно
възпроизведена в наказателното постановление, при изяснени всички елементи на
съставомерното деяние от обективна страна. Не са налице нарушения на
процедурата по установяване на нарушението и ангажиране на съответната
имуществена отговорност.
В тази връзка и по
повод наведените възражения за допуснати нарушения в процедурата по съставяне
на АУАН в отсъствие на нарушителя, съответно съставянето му в ден, различен от
този, посочен във връчената покана, следва да бъде отбелязано следното: съставянето
на акт за установяване на административно нарушение не в деня, посочен в
отправената до нарушителя покана и в отсъствието на нарушителя, не представлява
съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН допуска съставянето на АУАН и в
отсъствие на нарушителя, ако същият не се яви или не може да бъде открит. За да
е приложима тази разпоредба, се изисква да е налице отправена надлежна покана
за съставянето на АУАН, каквато в случая е налице. Безспорен е фактът, че на
посочената в акта дата – 16.12.2020 г. представител на дружеството жалбоподател
не се е явил, като е безспорен и фактът, че актът не е съставен на посочената в
поканата дата, а на 23.12.2020 г. Дори и обаче да се приеме, че съставянето на
акта не на конкретно посочената в поканата дата, е процесуално нарушение, то
същото, според настоящата инстанция, не е съществено по своя характер и не се е
отразило на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице. Съставянето на акта не в деня на поканата при неявяване на
нарушителя не предпоставя санкцията на чл. 54 от ЗАНН или
чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН. В случая съставеният акт е
връчен по надлежния ред и на нарушителя е предоставена възможност да изложи писмени
възражения по него. Нещо повече, фактът, че е налице осъществен съдебен контрол
спрямо издаденото наказателно постановление предполага достатъчна гаранция за
защита на правата му.
Неоснователно е и възражението за
допуснати съществени процесуални нарушения с оглед различието в датите на
извършване на нарушението, посочени в АУАН и НП, и съответно в Протокол за
извършена проверка № 1949/28.09.2020 г. Действително в цитирания протокол е
допусната една фактическа грешка, като е посочена датата 28.08.2020 г., но
навсякъде другаде в протокола фигурира точната дата 28.09.2020 г., с оглед на
което и предвид съдържанието на АУАН и НП, в които фигурира посочване на точната
дата на извършване на нарушението – 28.09.2020 г., не може да се приеме, че е
налице съществено нарушение и засягане на правото на защита на наказаното лице,
доколкото липсва неяснота по отношение на датата на конкретното нарушение.
Идентични са съображенията на настоящата инстанция и по отношение на
допуснатата фактическа грешка в протоколите за взимане на проби с посочване на
датата – 24.02.2020 г., като категорично не може да се възприеме позицията на
процесуалния представител на касационния жалбоподател, че така констатираните
несъответствия представляват съществени процесуални нарушения.
По същество
извършеното от касатора деяние е доказано и съдържа признаците на
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в 126,
ал. 1, предл. четвърто от ЗАДС, в приложимата редакция, забрана за лицата да превозват акцизни стоки без документ,
удостоверяващ плащането на акциз. От АНО е наложено съответното за извършеното нарушение наказание
"имуществена санкция", в предвидения от закона абсолютен размер.
Макар и относително висок, този размер е определен от законодателя като
справедлив, съобразно презумираната степен на обществена опасност на деянието.
Нарушението е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид. При установеност на подлежащо на санкциониране деяние по чл. 126 от ЗАДС,
правилно на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, съответно ал. 2 от същия текст са
отнети в полза на Държавата стоките, предмет на нарушението, и превозното
средство, послужило за извършване на нарушението.
Настоящата инстанция намира за
правилни и изводите на районния съд за липса на допуснати нарушения в
процедурата по вземане на проби от проверявания продукт, като дадената детайлна
регламентация на методите и способите, по които следва да се извърши самото
вземане на пробите с цел изключване възможността за тяхното замърсяване или
липсата на представителност по отношение на цялото количество, в случая е
стриктно спазена. В този смисъл следва да се приеме, че липсват нарушения на
процесуалните правила касателно начина и реда за вземане на проби от продуктите
за нуждите на контрола, осъществяван от държавните органи по спазване
изискванията на ЗАДС, което е позволило достигането до обективен и достоверен
извод относно релевантните за спора факти, а именно относно вида на
изследваната стока.
При така
изложеното, настоящият
състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и предвид
заявеното от процесуалния представител на ответника в настоящото производство
искане за присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН на ответника се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за защита пред настоящата инстанция,
определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 53/19.07.2021 г., постановено по АНД №
499/2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
ОСЪЖДА „ВИП ТРАНС 17“ ЕООД,
ЕИК : *********, седалище и адрес за управление: гр.Д., ул.***, да заплати на Агенция „Митници“ гр.София,
направените по делото разноски в размер на 80 лв. (осемдесет лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.