Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 600 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.К.Г. срещу решение
№ 622/29.09.2021 г. по н.а.х.д. № 2255/2021 г. на Районен съд – Варна, VІ
състав, с което е изменено НП № 436а-476/14.12.2020 г. на началник сектор
„Охранителна полиция” при Второ Районно управление на ОД на МВР– Варна като е
намален от 200 /двеста/ лв. на 100 /сто/ лв. размерът на наложеното на касатора
административно наказание „глоба”, на основание чл. 218б ал. 1 вр. чл. 194 ал.
3 НК.
Решението на въззивната инстанция се оспорва с
оплакване за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, свързано с
пропуска му да събере всички необходими доказателства за правилното установяване
на фактите по делото, включително и с непълнота на преписката по досъдебното
производство.
В съдебно заседание касаторът И.К.Г. се явява лично
като поддържа изцяло касационната жалба и претендира съдът да отмени решението
на по-долната инстанция и да върне делото за събиране на още доказателства,
включително и за разпит на свидетели с цел да се установи дали в случая при
отнемане на процесната чужда движима вещ касаторът действително е имал намерението
да я присвои, за да бъде при това положение осъществен съставът на чл. 194 ал.
1 НК.
Ответната по касация страна – Второ РУ при ОД на МВР –
Варна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. От
пълномощника й по делото юрисконсулт К.Л.-А. са подадени писмени бележки с. д.
№ 7355/10.05.2022 г., с които касационната жалба се оспорва изцяло на
изложените в нея оплаквания за неправилност на въззивното решение като в
заключение се отправя искане за оставянето му в сила и за присъждане на ОД на
МВР – Варна на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото
процесуално представителство от юрисконсулт.
Заключението на прокурора от Окръжна прокуратура -
Варна е обжалваното решение да се остави
в сила поради отсъствието на основания за отмяната му.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на касационната жалба: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК,
касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С обжалваното пред Районен съд – Варна наказателно
постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора
И.К.Г. по чл. 218б ал. 1 вр. чл. 194 ал. 3 вр. чл. 194 ал. 1 НК за това, че на
28.07.2020 г. в гр. Варна отнел чужда движима вещ – велосипед „Леопард” на
стойност 144, 50 лв., от владението на собственика И. Т.Т., без негово съгласие
и с намерението противозаконно да я присвои. С това си деяние Г. осъществил
състава на чл. 194 ал. 1 НК. Първоначално образуваното досъдебно производство №
855/2020 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Варна било прекратено с
постановление от 12.10.2020 г. на наблюдаващия прокурор при ВРП и преписката била
изпратена на началника на Второ РУ при ОД на МВР-Варна за налагане на
административно наказание на дееца, на основание чл. 218б ал. 1 НК, предвид
маловажността на случая и факта, че предметът на престъплението е възстановен и
стойността на открадната вещ е в размер по-нисък от две минимални работни
заплати за страната, установени към датата на извършване на противоправното
деяние.
За да достигне до извод, че в случая наказаното лице
действително е осъществило престъпния състав на чл. 194 ал. 1 НК, решаващият
делото съд е обсъдил събраните в хода на съдебното производство доказателства и
въз основа на тях е изградил фактическите си констатации по спора, а оттук и
правните си изводи за наличието в случая както на обективната, така и на субективна
страна на инкриминираното в чл. 194 ал. 1 НК престъпно деяние. За
съществуването на намерение на наказаното лице противозаконно да присвои
отнетата чужда движима вещ съдът е развил в мотивите на решението обстойни
мотиви, съобразени изцяло с константната съдебна практика, които изцяло се
споделят от касационната инстанция и поради това е ненужно да се приповтарят.
Неоснователно е оплакването на касатора, че по делото
не са събрани всички доказателства, необходими за разкриване на обективната
истина. При проследяване на съдебното досие се установява, че с разпореждане №
1972/01.07.2021 г. съдът е изискал от ВРП заверен препис от всички материали по
прекратеното досъдебно производство № 855/2020 г. по описа на Второ РУ при ОД
на МВР – Варна, пр. пр. № 10670/2020 г. на ВРП, давайки при това изрично указание
на страните, че до два дни преди датата на съдебното заседание могат да се
запознаят с тях и да направят нужните извлечения. С приложено на л. 16 от
въззивното дело писмо вх. д. № 19217/09.07.2021 г. Районна прокуратура – Варна
е изпратила изисканите от съда документи по досъдебно производство № 855/2020
г. /л. 17 – 64/, които след доклад от страна на председателя на състава в с.з.
на 13.09.2021 г. са били приобщени към доказателствения материал по делото, при
това без каквото и да било възражение от страна на явилия се пълномощник на
жалбоподателя И.Г. адвокат А.А.. Нещо
повече – адвокат А. изрично е заявил становище те да се приемат по делото като в
допълнение е заявил, че няма да сочи други доказателства и желае делото да се
приключи. Именно събраните в досъдебното производство доказателства – показанията
на разпитаните там свидетели –
категорично навеждат на извод, че след като е занесъл и заключил в избеното си
помещение собствения на Т. велосипед без знанието и съгласието му,
жалбоподателят явно е имал намерение противозаконно да го присвои. В
потвърждение на този извод е и фактът, че при пристигането на екипа от Второ РУ
при ОД на МВР – Варна Г., признавайки, че е прибрал вратата от общото помещение
в блока, не казал абсолютно нищо за велосипеда и дори се опитал да избяга, след
което едва при отваряне на избеното помещение от органите на реда велосипедът
бил открит там. Какви точно са междусъседските отношения в блока и по-конкретно
в какви отношения се е намирал жалбоподателят Г. със собственика на велосипеда
са все факти, ирелевантни за извода имал ли е Г. намерение да присвои вещта или
не. В това отношение е без значение и обстоятелството дали той лично е имал
намерение да си служи с нея или само да я държи заключена в собственото си
избено помещение без знанието и съгласието на собственика й, тъй като и в двата
случая става въпрос все за намерение за противозаконно своене на вещта.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане
по делото да се изиска цялата преписка /което, както се посочи, е направено/, включително
и „разделени преписки и пр., които са неразделна част от фактологията, но са
разделени от прокурорския състав на следствието”. Жалбоподателят не е изяснил
какви са тези разделени преписки и защо са необходими по делото, но явно е имал
предвид материалите във връзка със свалената от него от общото помещение
алуминиева врата, които според обстоятелствената част на наказателното
постановление са разделени от останалите с постановление на прокурора от
01.10.2020 г. и по тях е образувано отделно досъдебно производство № 1186/2020
г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Варна. Не става ясно обаче с какво тези
материали и кои конкретно от тях ще допринесат за установяването на
действителните факти, свързани с противозаконното отнемане на велосипеда, за които
се посочи, че са налице достатъчно събрани доказателства в досъдебно
производство № 855/2020 г.
Съвкупно, всичко това сочи на неоснователност на
подадената от И.К.Г. касационна жалба срещу решение № 622/29.09.2021 г. по
н.а.х.д. № 2255/2021 г. на Районен съд – Варна, VІ състав, с което обжалваното
по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление е изменено до предвидения в
чл. 218б ал. 1 НК законен минимум на административното наказание „глоба”.
Поради това решението следва да се остави в сила.
При този изход на спора е основателно направеното от
пълномощника на ответната по делото страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН, което предвид
невисоката сложност на делото и факта, че то е приключило в настоящата
инстанция само в едно съдебно заседание, следва да се определи в минимално
предвидения размер от 80 лв. по чл. 27е от Наредба за заплащането на правата
помощ вр. чл. 63д ал. 5 ЗАНН.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 622/29.09.2021 г. по н.а.х.д.
№ 2255/2021 г. на Районен съд – Варна, VІ състав, с което е изменено НП №
436а-476/14.12.2020 г. на началник сектор „Охранителна полиция” при Второ
Районно управление на ОД на МВР – Варна като е намален от 200 /двеста/ лв. на
100 /сто/ лв. размерът на наложеното на И.К.Г.
административно наказание „глоба”, на основание чл. 218б ал. 1 вр. чл.
194 ал. 3 НК.
ОСЪЖДА И.К.Г., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР
– Варна, Второ РУ, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/