Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 01.10.2019г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски Районен съд, V гр. състав, в
публично заседание на 03.09.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и
при секретар Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр.дело № 2159 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание: чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от
РАЙФАЙЗЕНБАНК АД, срещу Я.Я.Д., ЕГН **********, за признаване на установено, че
ответника дължи на ищеца следните суми: 2 206,11 лв. – редовно падежирала
главница за периода от 15.03.2017г. до 15.10.2018г. вкл., по Договор за
потребителски кредит от 30.10.2015г., сключен между Райфайзен банк/България ЕАД
и Я.Я.Д.; 3 637,92 лв. – предсрочно изискуема главница; 1 164,36лв. – изискуема
редовна лихва за периода от 15.02.2017г. до 04.11.2018г. вкл.; 486,81лв. –
изискуема наказателна лихва за периода от 15.03.2017г. до 15.11.2018г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 16.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират
се разноските в исковото и заповедното производство, предявени са в условията
на евентуалност осъдителни искове за същите суми, с твърдения за изпадане в
забава от получаване на исковете молба. Сочи се, че ищецът е изправна страна по
договора, ответникът дължи исковите суми като кредитополучател по посочения
договор, който не е погасявал вноски по договора с падежни дати от 15.03.2017г.
да 15.10.2018г. Именно по тази причина договорът е бил обявен за предсрочно
изискуем на 05.11.2018г. Сочи се, че за тези суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 8286/18г. на ПлРС на осн. чл. 417 от ГПК, връчена на
ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което му е указано и поражда правен
интерес от предявяване на установителните искове. Ответникът, чрез назначения си особен представител, счита, че
исковете са допустими, но вероятно неоснователни. Счита, че размерът на
изискуемата редовна лихва е прекомерен и че е завишен спрямо ГЛП в страната.
Счита, че ответникът не дължи наказателна лихва за периода 15.03.2017г. –
15.11.2018г.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Ищецът
по делото е подал заявление с извлечение от счетоводните си книги за издаване
на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл 417 от ГПК на 19.11.2018г.,
по което е образувано ч.гр.д.№8286/2018г. на ПлРС и по него са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 5178/20.11.2018г. и изпълнителен лист. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и в указания на заявителя
срок, той е предявил исковете по чл. 422 от ГПК.
Не се спори по
делото, а това се установява и от приложените доказателства, че на 30.10.2015г.
между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и ответника Я.Я.Д. е сключен Договор за потребителски
кредит № *** в размер на 7157.50лв., с краен срок на погасяване 15.11.2020г. Не
се спори по делото, а и видно от извлеченията от счетоводството на ищеца и от
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, след 15.02.2017г. е
започнало неизпълнение от страна на ответника на уговорките в договора, като
последното плащане по този договор е било извършена на 11.07.2017г. и с него са
били погасени: вноска от 15.02.2017г. и частично договорна лихва с падеж
15.03.2017г. Реално неизпълнение по договора е имало за вноските от 15.03.2017г. до 15.10.2018г. До момента на
обявяване на предсрочната изискуемост от ищеца, ответникът е заплатил главница
в размер на 1 313.48лв., договорна лихва – 1 369.13лв. и наказателна лихва
74.37лв. Вещото лице сочи, че размерът на начислените и неизплатени задължения
към датата на предсрочната изискуемост е, както следва: главница в размер на
5844.03лв., от която 2 206.11 лв. – редовно падежирала главница за периода
от 15.03.2017г. до 15.10.2018г., вкл.; 3 637.92 лв. – предсрочно изискуема
главница; 1 164.36лв. – изискуема редовна лихва за периода от 15.02.2017г.
до 04.11.2018г., вкл.; 486,81лв. – изискуема наказателна лихва за периода от
15.03.2017г. до 15.11.2018г. вкл. На 04.10.2018г. кредиторът е изпратил писмо
до кредитополучателя - ответник, с което е обявил предсрочната изискуемост на
задълженията, като са изпратени два екземпляра на двата адреса на ответника,
посочени в договора – в с. К. и в гр. С.. И двете писма са били изпратени с
обратна разписка, и са върнати от Български пощи ЕАД с отбелязване –
непотърсена в срок с дата на връщане и на двете разписки – 05.11.2018г. Както е посочено и по-горе, кредиторът е подал
заявление по реда на чл. 417 от ГПК на 19.11.2018г., която дата, съобразно
разпоредбата на чл. 422 ал. 1 от ГПК, се счита за дата на подаване на исковата
молба по настоящето дело.
При
така обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното: Налице е
договор за потребителски банков кредит между страните по делото, и това
обстоятелство не е спорно по делото. Съдът намира, че в договора не са налице
неравноправни или противоречащи на добрите нрави клаузи. Оспорения ГПР е
уговорен в размер на 17.32%. Съдът съобразява, че към датата на сключване на
договора е налице законово ограничение на максималния размер на ГПР, по реда на
чл.19 ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г./, където е посочено,
че годишният процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Касае се за
потребителски кредит, при която едната страна е икономически по-слаба и
съгласно практиката, е бил ограничен размера до три пъти размер на законовата
лихва. Към датата на сключване на договора - 30.10.2015г., законовата лихва е
10,01% /основния лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, а петкратния размер е
50,05%. Поради изложеното, съдът намира,
че уговорения размер от 17.32% ГПР не е прекомерен и уговорката за него е
валидна. Съдът се съобразява с мотивите към т.18 на ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС,
съгласно които заявителят по заповедното производство по чл.418 и сл. от ГПК
следва да докаже, че е уведомил кредитополучателя, че счита кредита за
предсрочно изискуем. В случая в договора – чл. 12.8 – страните са уговорили, че
всички уведомления и изявления във връзка с Договора трябва да бъдат направени
в писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез
лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна
разписка, достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателя, посочен в договора или в
уведомлението за промяна на адреса. Тази уговорка на страните представлява
„фингирано връчване“ на книжа, и съобразно представените доказателства, такова
връчване е налице и на двата адреса, посочени от кредитополучателя по договора
за кредит. Обстоятелството, че кредитополучателят не е потърсил изпратената му
пратка в едномесечен срок, е ирелевантно в случая, и съобразно договореното,
следва да се счита, че той е бил уведомен от кредитора си за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита. Твърдения или доказателства относно изпълнение
на договорните задължения през времето на действие на договора или след
настъпване на предсрочната изискуемост на сумите, дължими по него, липсват от
страна на ответника, в чиято тежестх е да докаже изпълнението.
Поради всичко изложено, и кредитирайки изцяло
заключението на изготвената по делото СИЕ, като компетентно и обосновано
относно размерите на дължима главница и лихви, съдът намира, че предявените
искове за признаване на установена спрямо ответника на дължимостта на главница
в размер на 5844.03лв., от която 2 206.11 лв. – редовно падежирала главница за
периода от 15.03.2017г. до 15.10.2018г., вкл.; 3 637.92 лв. – предсрочно
изискуема главница; 1 164.36лв. – изискуема редовна лихва за периода от
15.02.2017г. до 04.11.2018г., вкл.; 486,81лв. – изискуема наказателна лихва за
периода от 15.03.2017г. до 15.11.2018г. вкл., са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло. Поради уважаването на първоначално предявените установителни искове,
съдът не следва да се произнася по евентуално предявените осъдителни такива за
същите суми.
При този изход на делото, и съобразно
направеното искане за разноски от страна на ищеца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати претендираните разноски, направени в исковото
производство, които възлизат в общ размер на 1240.86лв., след определяне на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, посл. изм. ДВ
бр.8/2017г. – 100лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от
ищеца в заповедното производство, които поради положителното установително
решение за вземането, са в пълен размер от 199.90лв.
По изложените съображения, Плевенски
Районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Я.Я.Д.,
ЕГН **********,***, дължи на „РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ”
ЕАД гр. С., ЕИК *********, с адрес на управление-***, следните вземания по Договор
за потребителски кредит № ***/30.10.2015г.: главница в общ размер на 5844.03лв., от която 2 206.11 лв. –
редовно падежирала главница за периода от 15.03.2017г. до 15.10.2018г., вкл.; 3
637.92 лв. – предсрочно изискуема главница; 1 164.36лв. – изискуема редовна
лихва за периода от 15.02.2017г. до 04.11.2018г., вкл.; 486,81лв. – изискуема
наказателна лихва за периода от 15.03.2017г. до 15.11.2018г. вкл.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 16.11.2018г. по ч.гр.д. 8286/18г. на ПлРС, до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА
Я.Я.Д., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. С., ЕИК *********, с адрес на
управление-***, разноски по делото в размер на 1240.86лв.
ОСЪЖДА Я.Я.Д.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” ЕАД
гр. С., ЕИК *********, с адрес на управление-***, разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. 8286/18г.. на ПлРС в размер на 199.90лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: