№ 12780
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110106064 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е по искова молба на „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес . (ищец) чрез
упълномощения процесуален представител юрисконсулт М.К.. Ищецът твърди, че е
доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот помещение за социални
контакти, находящо се в ., аб. номер ., през периода 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2020 г.
Поддържа, че ответницата на имота е потребявала доставяната топлинна енергия през
съотвеният период, но не я е заплатила. Намира, че потребяваната от нея топлинна
енергия е била за стопански нужди, но между страните не е бил сключен договор,
поради което ответницата неоснователно се е обогатила с доставената й топлинна
енергия. Позовава се на общите условия за доставяне на топлинна енергия за стопански
нужди, които са в сила от 08. 10. 2007 г., като обосновава приложимостта им.
Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.
138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата се извършва от „.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за
топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Иска от съда
да установи съществуването на парични задължения на ответницата за стойността на
доставената топлинна енергия, стойността на услугата дялово разпределение и
обезщетения за забава за първите две стойности. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от С. Т.
Н., ЕГН **********, адрес . (ответница). В откритото съдебно заседание, в което беше
даден ход на делото, ответницата, действуваща чрез служебния си процесуален
представител адв. Д. П., оспорва исковата молба и иска от съда остави без уважение
предявения иск като неоснователен и недоказан. Намира, че чл. 59 ЗЗД не следва да се
1
прилага, доколкото абонатите на ищеца обикновено са страна по договорни отношения
при общи условия. С писмената защита излага доводи, че искът по чл. 59 ЗЗД е
недопустим, а евентуално – неоснователен, защото ищецът не е доказал
материалноправните му предпоставки. Прави евентуално искане съдът да разсрочи
изпълнението на решението, в случай че исковете все пак бъдат уважени.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „.“
ООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ..
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, придружена е с
документ за довнесена държавна такса в необходимия размер и съответства на
параметрите на заповедта за изпълнение, поради което е редовна, а предявените с нея
искове са процесуално допустими.
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК четири обективно
кумулативно съединени установителни иска с правни основания чл. 59 ЗЗД, съответно
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване по исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД имуществено разместване,
изразяващо се в реално доставяне на топлинна енергия от него, съответно реално
извършване на услугата дялово разпределение спрямо процесния имот през периода
01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2020 г., съответно че ответницата е собственик на процесния
имот и в това качество е потребявала доставената топлинна енергия и е получава
услугата дялово разпределение през същия период, стойността на това имуществено
разместване и наличието на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответницата със съответната стойност. Що се отнася до исковете с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване във връзка с тях възникването на главните задължения по чл. 59 ЗЗД и
поставянето на ответницата в забава.
От съвкупната анализа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно
дирене доказателствени материали се установява, че ответницата е придобила през
2011 г. въз основа на договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт
правото на собственост върху недвижимия имот „помещение за социални контакти“,
находящо се в ., район „.“, ж.к. „. I“, в жилищната сграда на .. Съдът отдели като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че съответната жилищна
сграда е присъединена към топлопреносната мрежа. Макар и с договора за покупко-
продажба прехвърлителят да е запазил безвъзмездното и пожизнено вещно право на
ползуване върху недвижимия имот, в откритото съдебно заседание, в което беше даден
ход на делото, ответницата призна и съдът отдели за безспорно и ненуждаещо се
доказване обстоятелството, че вещният ползувател е починал преди процесния период
01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2020 г. От месец април 2018 г. абонатният номер на
топлоснабдения имот е ..
На 30. 10. 2018 г. и на 15. 11. 2019 г. ищецът изпратил две писма до ответницата,
с които я поканил да сключат писмен договор за продажба на топлинна енергия за
небитови нужди, като приложил съответни формуляри. Със същите писма той освен
това я уведомил и за размерите на натрупаните задължения за топлинна енергия и
услуга дялово разпределение, както и за размерите на лихвите за забава, свързани с тях,
като я поканил да ги заплати в седемдневен срок от датата на получаването на писмата.
2
И двете писма били изпратени на адреса на топлоснабдения имот, който съвпада и с
адресната регистрация на ответницата по справка от Националната база данни
„Население“, но и двете писма били върнати с обозначение „непотърсено“.
От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява,
че в топлоснабдения имот през процесния период е имало едно отоплително тяло
(радиатор), оборудвано със средство за търговско измерване на топлинната енергия.
Понеже обаче през процесния период не бил осигурен достъп за отчитането на
отдадената от него топлинна енергия, което се установява както от констативната част
на съдебно-техническата експертиза, така и документите, представени от третото лице
помагач, било извършено служебно начисляване съобразно инсталираната мощност на
отоплителното тяло. От друга страна, при отчитането на топлинната енергия за
битовото горещо водоснабдяване бил осигурен достъп до имота и съответното
средство за търговско измерване било отчетено. Изчислена била и топлинната енергия,
отдадена от общите части на сградата. Вещото лице обобщава, че топлинната енергия е
била изчислена от третото лице помагач в съответствие с изискванията на
нормативната уредба в областта на топлоснабдяването. Така реално доставената през
процесния период топлинна енергия възлиза на 311 лева и 51 стотинки топлинна
енергия за отопляване на имота, 32 лева и 59 стотинки топлинна енергия, отдадена на
имота от сградната инсталация, и 6 лева и 88 стотинки топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване, или общо 350 лева и 98 стотинки.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до
следните изводи.
Искът по чл. 59 ЗЗД, както правилно изтъква процесуалният представител на
ответницата, е субсидиарен. Той може да бъде предявен дотолкова, доколкото ищецът
не разполага с друг иск. Вярно е, че в преобладаващата част от случаите топлинната
енергия се продава от топлопреносното предприятие на битови и небитови клиенти въз
основа на договорно отношение, което възниква и се регулира при определени общи
условия. В разглеждания случай съдът приема за доказана тезата на ищеца, че
топлоснабденият имот – „помещение за социални контакти“ – не е жилищен, а е
предназначен за друга човешка дейност, поради което става въпрос за доставяне на
топлинна енергия за небитови/стопански нужди. Когато се доставя топлинна енергия
за небитови/стопански нужди, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) топлопреносното предприятие и купувачът трябва да сключат писмен договор за
доставянето на топлинната енергия. В дадения случай липсват данни страните да са
сключили съответен писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови
нужди. Действително, представени са доказателства за отправянето на предложения от
страна на ищеца до ответницата за сключването на такъв договор. Но няма
доказателства ответницата да е приела тези предложения. При това положение, щом
като ищецът твърди и се установява, че той е доставял на ответницата топлинна
енергия, то ищецът не би могъл да претендира стойността на тази топлинна енергия от
ответницата на договорно основание. Той може да я претендира само на
извъндоговорно основание. Искът по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД обаче е
неуместен поради естеството на топлинната енергия – движима вещ, която се
потребява и унищожава веднага с доставянето до процесния топлоснабден имот на
ответницата, поради което не може да бъде върната. Но с използуването на топлинната
енергия ответницата се обогатява с равностойността й, а ответникът се обеднява.
Затова и предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за стойността на
доставената топлинна енергия е както допустим, така и основателен. Доказано е, че
3
ответницата се е обогатила с доставена топлинна енергия на стойност 350 лева и 98
стотинки, до който размер съответния иск трябва да бъде уважен.
От представените по делото доказателства (експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза и документите, представени от третото лице помагач) се
установява, че през процесния период в полза на ответницата е била осъществявана и
услугата дялово разпределение. Тази услуга фактически се осъществява обаче от
третото лице помагач, при това въз основа на сложен фактически състав, който
съдържа избор на третото лице помагач от етажните собственици и сключването на
договор между него и етажната собственост (чл. 139б ЗЕ). Затова поначало право на
възнаграждение за извършената услуга дялово разпределение има третото лице
помагач, при това на договорно основание. По изключение стойността на услугата
дялово разпределение може да бъде претендирана от и заплатена на топлопреносното
предприятие, ако това е уговорено между топлопреносното предприятие и купувача на
топлинната енергия (например на основание чл. 22, ал. 2 от общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, които бяха представени от ищеца с
исковата молба, макар и да нямат връзка с предмета на делото). В дадения случай
обаче ищецът не твърди и няма доказателства да е встъпил с ответницата в договорно
отношение, по силата на което да му бъде заплатена стойността на услугата дялово
разпределение. Напротив, съдът прие за установено, че между тях липсва договорно
отношение. Претенцията на ищеца е на извъндоговорно основание и той не би могъл
да се позовава на каквито и да било общи условия, били те за доставянето на топлинна
енергия за битови или за небитови/стопански нужди. Макар и ответницата
действително да се е обогатила със стойността на услугата дялово разпределение,
която според експертно заключение по съдебно-счетоводна възлиза на 16 лева и 70
стотинки, понеже ищецът не е правният субект, който е осъществил услугата, то
ищецът не се е обеднил със стойността й. Затова искът за неоснователно обогатяване
със стойността на услугата дялово разпределение е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на исковете за обезщетения за забава съдът приема следното.
Когато става въпрос за неоснователно обогатяване, а не за договорно отношение,
изпълнението на задълженията по което е свързано с уговорен срок, за да бъде
поставен в забава, длъжникът трябва да бъде поканен от кредитора да изпълни. В
дадения случай последната покана, която ищецът е отправил до ответницата, е тази от
15. 11. 2019 г. С нея ответницата е поканена в седемдневен срок от получаването да
заплати главница за стойността на доставената до 13. 11. 2019 г. топлинна енергия в
размер на 2 917 лева и 34 стотинки. Тогава поканата включва и част от сумите за част
от периода, предмет на настоящото дело. По-точно поканата включва сумите за
топлинна енергия, дължими за промеждутъка от процесния период от 01. 05. 2019 г. до
13. 11. 2019 г. Според експертното заключение по съдебно-техническата експертиза
тези суми възлизат на общо 12 лева и 19 стотинки (само битово горещо
водоснабдяване). Това е главницата, върху която следва да бъде начислено
обезщетение за забава за доставената топлинна енергия.
Кой обаче е началният момент на забавата? Действително, ищецът е изпратил
поканата за изпълнение на 15. 11. 2019 г., но забавата настъпва с получаването й от
ответницата и изтичането на предоставения седемдневен срок за изпълнение. В
дадения случай поканата е била върната от пощенския оператор с обозначението, че е
„непотърсена“. Условията за доставяне на пощенските пратки се определят според
общите правила, приети с решение № 581/27. 10. 2010 г. от Комисията за регулиране на
4
съобщенията, въз основа на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги. В чл. 5, ал. 3
на общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските
служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на
адреса. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1
или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия
се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на
пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък
от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за
доставяне. Броят на служебните известия и времевият промеждутък на уведомяване на
получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с
потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. Пощенският
оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на
подателя съгласно изричното указание в чл. 14 от правилата. От анализата на
известието за доставянето и отбелязването на пратката като непотърсена (л. 20), както
и обстоятелството, че няма данни за уважителни причини, поради които ответницата
не е могла да се яви в съответната пощенска станция и да получи пратката, съдът
намира, че поканата следва да се счита за надлежно връчена, считана от датата на
отбелязването й като „непотърсена“ – 26. 11. 2019 г. При това положение
седемдневният срок е изтекъл и ответницата е изпаднала в забава на 05. 12. 2019 г.
Тогава за доказания период на забава от 05. 12. 2019 г. до 28. 05. 2021 г. обезщетението
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, изчислено чрез лихвен калкулатор върху главницата 12 лева и 19
стотинки, възлиза на 1 лев и 83 стотинки, до който размер съответният иск трябва да
бъде уважен.
Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на услугата
дялово разпределение, с която ищецът твърди, че ответницата неоснователно се е
обогатила за негова сметка, поради неоснователността на главния иск неоснователен е
и акцесорният.
Разноски. При този изход на делото съдът трябва да присъди разноски.
В заповедното производство заявителят е сторил разноски в размер на общо 75
лева. Пропорционално на основателната част от заявлението за издаване на заповед за
изпълнение съдът следва да присъди сумата 57 лева и 91 стотинки.
Длъжницата нито претендира разноски, нито има данни да е сторила такИ. в
рамките на заповедното производство.
В първоинстанционното исково производство ищецът е сторил разноски за
довнасянето на държавна такса в размер на още 175 лева, за депозити за
възнаграждения на вещи лица в размер на общо 750 лева, както и за юрисконсултско
възнаграждение, което предвид липсата на каквато и да е фактическа и правна
сложност на делото съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50 лева.
Така сторените разноски в размер на общо 975 лева трябва да се разпределят поравно
между всеки един от четирите кумулативно съединени иска, т.е. по 243 лева и 75
стотинки на иск. Предвид частичното уважаване на два от исковете и пълното
отхвърляне на останалите два, съдът намира, че следва да присъди пропорционално
общо 228 лева и 27 стотинки (218,74 + 9,53).
Ответницата нито претендира разноски, нито има данни да е сторила такИ. в
рамките на първоинстанционното исково производство.
Разсрочване на изпълнението. В последното открито съдебно заседания
ответницата направи искане по чл. 241, ал. 1 ГПК за разсрочване на изпълнението на
5
съдебното решение. Предвид данните за имущественото й състояние, декларирано на
л. 92 от делото, както и влошеното й здравословно състояние (инфаркт и ракова
операция) съдът намира, че искането е основателно. Общият размер на установените
парични задължения на ответницата възлиза на 638 лева и 99 стотинки (350,98 + 1,83 +
57,91 + 228,27). Съдът намира за удачно да разсрочи сборът на тези парични
задължения на шестдесет ежемесечни вноски, първите петдесет и девет от които равни
в размер на по 10 лева и 65 стотинки всяка, а последната шестдесета вноска – в размер
на 10 лева и 64 стотинки. Размерът на законовата лихва върху главницата от
предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане не може да бъде изчислен, поради което и съответната законова лихва не
може да бъде разсрочена.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че
ответницата С. Т. Н., ЕГН **********, адрес ., дължи на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес
., следните парични задължения:
1. сумата 350 лева и 98 стотинки, представляваща стойността на доставената
топлинна енергия спрямо помещение за социални контакти, находящо се в .,
район „.“, ж.к. „. I“, в жилищната сграда на ., аб. номер ., през периода 01. 05.
2019 г. – 30. 04. 2020 г., с която ответницата неоснователно се е обогатила за
сметка на ищеца, ведно със законовата лихва от 08. 06. 2021 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 350 лева и 98 стотинки до
пълния претендиран размер 391 лева и 10 стотинки;
2. и сумата 1 лев и 83 стотинки, представляваща законова лихва за забава за
неоснователното обогатяване със стойността на топлинната енергия, начислена
от 01. 07. 2019 г. до 28. 05. 2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 лев
и 83 стотинки до пълния претендиран размер 46 лева и 81 стотинки,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 32535 по
описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс искове с правни основания чл. 59 от Закона за задълженията и договорите и чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за установяване, че ответницата С. Т.
Н., ЕГН **********, адрес ., дължи на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., следните
парични задължения:
1. сумата 16 лева и 70 стотинки, представляваща стойността на извършената през
периода 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2020 г. услуга дялово разпределение, с която
6
ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца;
2. и сумата 2 лева и 34 стотинки, представляваща законова лихва за забава за
неоснователното обогатяване със стойността на услугата дялово разпределение,
начислена от 01. 07. 2019 г. до 28. 05. 2021 г.
ОСЪЖДА ответницата С. Т. Н., ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза на
ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., сумата 57 лева и 91 стотинки, представляваща
разноски в заповедното производство, както и сумата 228 лева и 27 стотинки,
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
изпълнението на решението, като С. Т. Н., ЕГН **********, адрес ., следва да заплати
в полза на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., всички точно присъдени с настоящото
решение парични суми след влизането му в сила на шестдесет ежемесечни вноски,
първите петдесет и девет от които в размер на 10 лева и 65 стотинки, а последната
шестдесета в размер на 10 лева и 64 стотинки, като всяка вноска е дължима на 25-о
число от съответния месец.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „.“ ООД с ЕИК
., седалище и адрес на управление ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7