РЕШЕНИЕ
№ 8706
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110113042 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „ЕОС Матрикс”
ЕООД срещу Н. Й. Г. след развило се производство по ч. гр. дело № 33835/2021 г. по
описа на СРС.
Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Н. Й. Г. за сумите от: 2 500
BGN главница, частична претенция от такава в пълен размер от 4 020,90 лева, ведно
със законна лихва от 01.06.2021г. до изплащане на вземането, 675,70 BGN мораторна
лихва от 30.04.2018г. до 01.06.2021 г. и разноски по делото, а именно: държавна такса в
размер на 63,51 BGN.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника,
като след указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 17.04.2008 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и
ответницата е сключен договор за потребителскски кредит № FL391177. По силата на
договора на ответницата бил отпуснат потребителски кредит в размер на 6000 лв. Било
уговорено в първите три месеца сумата по кредита да се олихвява с фиксирана лихва в
размер на 7,50 %, като след това да се определя от сбора на базовия лихвен процент
(БЛП) плюс договорна надбавка от 0,350 пункта. Сочи се, че към момента на
сключване на договора БЛП бил в размер от 8,250 %. Размерът на годишния процент
на разходите бил в размер на 9,26 %. Сочи, че съгласно договора, ответницата се
задължила да погасява отпуснатия кредит на 120 анюитетни вноски в срок до
17.04.2018 г., след която дата е настъпила изискуемостта на кредитора за цялото
вземане. След усвояване на кредита, кредитополучателят правила погасяване на
1
кредитни вноски, след което е преустановила погасяването. Общият непогасен размер
сочи да е сумата от 5655,91 лева.
Твърди се, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него, сключен между „Юробанк България“
АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф
Джи България“ АД) и „ЕОС Матрикс” ЕООД, задължението на ответницата било
прехвърлено на ищцовото дружество. До ответницата било изпратено уведомление за
извършената цесия, като сочи че уведомлението е приложено и към исковата молба за
връчване на ответницата.
Моли съда да установи съществуването на вземането така, както е заявено в
заповедното производство, ведно със законната лихва върху, считано от подаването на
заявлението до погасяването. Претендира разноски.
Както с исковата молба, така и с депозирано писмено становище с вх. №
37721/10.02.2023 г. ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не
изпрати представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание /с разпореждане № 37194/27.04.2022 г./.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Й. Г., ЕГН ********** дължи на „ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на частен правоприемник по
сключен договор за прехвърляне на вземания със „Юробанк И Еф Джи България“ АД,
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. дело № 33835/2021 г. по описа на СРС, а именно: 2500 лева на осн. чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК,
представляваща част от главница в общ размер от 4020,90 лева по договор за
потребителски кредит № FL391177/17.04.2008 г., ведно със законна лихва за период от
01.06.2021 г. до погасяване на задължението, както и сумата от 675,70 лева на осн. чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, представляваща мораторна лихва за период от
30.04.2018г. до 01.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Й. Г., ЕГН ********** да заплати на
„ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 86,49 лева разноски в
производството по гр. дело № 13042/2022 г. по описа на СРС, както и сумата от 63,51
2
лева разноски в производството по ч. гр. дело № 33835/2021 г. по описа на СРС.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3