О П Р Е Д Е Л Е Н Е
№………………/……...2022г.
град Варна
Варненският районен съд, гражданско
отделение, 43-ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено на ………….. август две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Татяна Лефтерова
разгледа докладваното от районния
съдия гр. дело № 837/2020 г., по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
С постановеното
по делото решение № 260291/30.05.2022 г. са
отхвърлени предявените от М.Л.Ж., с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора - Варна, против
Министерство на правосъдието на Република България и Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“, с адрес:
бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от
дискриминация /квалификацията съгласно решение № 1002/21.01.2020 г. по адм. д.
№ 4191/2018 г., по описа на Върховен административен съд/, за установяване на
дискриминационното му третиране, през периода от период от м.01.2007 г. до
23.05.2017 г., във връзка с въведената в затвора - Варна система за телефонни
услуги „Контел”, за преустановяване на това дискриминационно третиране; за
осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от дискриминационното третиране - разликата в
цената на заплатените от ищеца телефонни разговори за процесния период от
м.01.2007 г. до 23.05.2017 г. и цената на телефонните разговори на мобилните
оператори в страната за същия период, както и сумата от 20000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди от дискриминационното третиране в периода от
м.01.2007 г. до 23.05.2017 г., изразяващи се в търпени дискомфорт, неудобства
по-големи от обичайните, унижение, чувство за безпомощност, дезориентация какво
се случва с близките му, безпокойство.
Със същото решение ищецът М.Л.Ж. е осъден да заплати на Министерство на
правосъдието на Република България и Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“, с адрес: бул. „Ген. Н.
Столетов“ №21, сумата от 200 лева, представляваща сторените разноски по делото,
на основание чл.78, ал.8 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
В
законовоустановения срок по чл.248 ГПК е постъпила въззивна жалба
вх. №266109/13.06.2022г.
срещу постановеното по делото решение №260291/30.05.2022
г. от ищеца М.Л.Ж., в която е обективирано и искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта
за разноските,
уточнено с молба вх. №266603/29.06.2022г. и молба вх. №267035/13.07.2022г. Ищецът претендира, че не дължи
заплащане на присъдените с решението разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Сочи, че разпоредбата на чл.143 АПК регламентира разноски в производството,
направени за адвокат, а не за юрисконсулт. Твърди се, че в случая липсват
доказателства за реално плащане на възнаграждението от страна на ответника,
който не е представил списък на разноските по чл.80 ГПК. Сочи се, че съгласно
практиката на ВАС, при цялостно отхвърляне на искова претенция по ЗОДОВ, ищецът
на дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение. В уточняващите молби се
сочи, че ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски за производството,
поради което на същия не следва да се присъжда заплащане на такива. Поради
това се моли за изменение на решението в частта за разноските.
Съдът е съобщил на насрещната страна
за исканото изменение, с указание за възможността да представи отговор в
едноседмичен срок, на осн. чл.248, ал.2 ГПК. В законоустановения срок
ответникът представя отговор, с който изразява становище за неоснователност на
отправеното искане.
Съдът като взе предвид постъпилата молба и прецени материалите по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Процесуалният ред за изменение или
допълване на съдебно решение, в частта за разноските, е регламентиран в
разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК, съгласно която, в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Подадената в срока за обжалване по чл.248,
ал.1 ГПК и от легитимирано лице – ищец по делото, молбата за изменение на
решението, в частта за разноските, е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, като аргументите за този извод са следните:
На основание чл.81 ГПК, съдът дължи
произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
В настоящи случай ответникът Министерство
на правосъдието, Главна Дирекция Изпълнение на наказанията е представляван по
делото от ст. юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ –
гр.Варна, поради което, с оглед отхвърляне на исковите претенции в цялост, на ответната
страна се следват разноски, на основание чл.78, ал.8 ГПК. Присъдената сума за юрисконсултско
възнаграждение е съобразена с броя и правната сложност на предявените исковете,
както и с предвидените в чл.78, ал.8 ГПК максимални размери на възнаграждението.
Съдът не споделя възраженията на
ищеца, че не дължи присъденото юрисконсултско възнаграждение, тъй като е
освободен от заплащането на такси и разноски в производството. Освобождаването
на ищците по ЗЗДискрм. от внасяне на държавна такса по смисъла на чл.75 ал.2 от
същия закон, не означава, че същите са освободени от заплащане на разноски за
ответната страна при позитивно за нея решение по делото.
С оглед на изложеното, съдът не намира основание да ревизира извода си, формиран при
постановяване на крайния акт по делото, относно присъдените съдебни разноски,
които са възложени в тежест на ищцовата страна.
Не е налице основание за изменение на решение № 260291/30.05.2022
г. по гр.д. № 837/2020г. по описа
на ВРС в частта за разноските, поради което молбата
с правно основание чл.248, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, обективира във въззивна жалба с вх.
№266109/13.06.2022г., уточнена с молба вх.
№266603/29.06.2022г. и молба вх. №267035/13.07.2022г. от М.Л.Ж., с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора - Варна, за изменение на решение №260291/30.05.2022 г., постановено по гр. дело №837/2020
г. по описа на ВРС, в частта за разноските, на осн. чл.248, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с частна жалба, пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: