№ 559
гр. Шумен, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20213630100794 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни
искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. чл.342
и сл. от ТЗ, чл.92 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от Ю.Б.Ц., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „***, излага, че по ч.гр.д.№1685/2020 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл.
от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника Д. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 9, ап.28,
за сума в общ размер на 678,54 лв., от която 140, 34 лева, представляваща
обезщетение за неизпълнение на договор с клиентски номер 14945623001 от
22.12.2016 г. /компесаторна неустойка/, сключен между ответника и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, обективирано във фактура
№**********/22.07.2017 г., като вземанията в последствие са прехвърлени на
„С.Г.Груп“ ООД, а след това на ищцовото дружество, по силата на договор за
цесия; 538,20 лева, представляваща сбор от неплатени лизингови вноски по
Приложение №1 към Договор Заявка 1494562322122016-39290199 от дата
22.12.2016 г. с предмет устройство TV PHILIPS 49PFS4131/12, сключен
между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, което
вземане също е прехвърлено на ищеца по силата на сочен договор за цесия. За
тази сума е издадена Заповед № 774 от 17.08.2020 год. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 1685/2020 г. по описа
на Районен съд Шумен. Срещу заповедта било постъпило възражение от
1
длъжника, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът
излага, че на 22.12.2016 г. между „Българска Телекомуникационна Компания“
ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги с клиентски номер 14945623001, с което на ответника му
е била предоставена за ползване услуга при условията на тарифен план
VIVACOM FiberNet 50, с месечен абонамент 21.80 лева. Със същия договор
му е предоставена и услуга при условията на тарифен план VIVACOM TV
M+, с месечен абонамент 19, 99 лева, с добавена допълнителна услуга с
абонамент 4, 99 лева на месец. Срокът на договора е бил 24 месеца, т.е. до
22.12.2018 г. На същата дата /22.12.2016 г./ между същите страни бил
сключен и Договор за лизинг №**********, по силата на който на ответника е
предоставено устройство- TV PHILIPS 49PFS4131/12, с обща лизингова цена
на устройството 717, 60 лева. По силата на последния договор, ответникът е
следвало да изплаща цената на устройството чрез 24 броя месечни лизингови
вноски, всяка в размер на 23, 90 лева. Сочи се в молбата, че ответникът е
потребил и не е заплатил мобилни услуги за периода от 22.04.2017 г. до
21.07.2017 г. на обща стойност от 923, 18 лева. Поради неплащане в срок на
посочените задължения, кредиторът се е възползвал от правото си
едностранно да прекрати договорите. След прекратяване на договорите, на
22.07.2017 г. мобилният оператор е издал крайна фактура №**********, в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 240, 93 лева, както и незаплатени лизингови
вноски, като в случая ищецът претендира 18 броя незаплатени лизингови
вноски общо в размер на 538, 20 лева. Във фактурата е включена и стойността
на потребените мобилни услуги за предходни периоди. Датата на деактивация
на процесния абонамент била 24.04.2017 г.
На 16.10.2018 г., между “БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД бил сключен
договор за прехвърляне на вземания, по силата на който първото дружество
прехвърлило на второто вземанията си по гореописания договор. На
01.10.2019 г. между „СГ Груп“ ООД и ищеца е сключен договор за цесия, по
силата на който първото дружество прехвърлило на ищцовото дружество
всички вземания по процесния договор за телекомуникационни услуги.
Ищецът заявява, че уведомява длъжника по договора чрез настоящата искова
молба, към която са приложени уведомленията за двете цесии. Предвид
неизпълнение на задълженията по договора, ищецът моли да се постанови
решение, по силата на което да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сума в общ размер на 678,54 лв., от която 140, 34 лева,
представляваща обезщетение за неизпълнение на договор с клиентски номер
14945623001 от 22.12.2016 г. /компесаторна неустойка/, сключен между
ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, обективирано
във фактура №**********/22.07.2017 г., като вземанията в последствие са
прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД, а след това на ищцовото дружество, по
силата на договор за цесия; 538,20 лева, представляваща сбор от неплатени
лизингови вноски по Приложение №1 към Договор Заявка 1494562322122016-
2
39290199 от дата 22.12.2016 г. с предмет устройство TV PHILIPS
49PFS4131/12, сключен между ответника и „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, което вземане също е прехвърлено на ищеца по силата на
сочен договор за цесия. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който излага аргументи за
неоснователност на исковете. Основното възражение на ответника е за
погасяване на вземанията, поради изтекла погасителна давност.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.
№1685/2020 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №774/17.08.2020 г. в полза на
ищеца срещу ответника, като е разпоредено длъжникът да заплати сума в общ
размер на 678,54 лв., от която 140, 34 лева, друг вид вземане по договор с
клиентски номер 14945623001; 538,20 лева, представляваща сбор от
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 22.12.2016 г. В срока по
чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта, като във
възражението е посочил, че по същия договор е постановено определение от
15.10.2020 г., с което е обезсилена Заповед №632/17.07.2020 г.
По отношение твърдението на ищеца, че е носител на вземанията по
процесния договор за заем, за да се произнесе, съобрази следното:
От представените по делото частно заверен препис от Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ №460000 8855 от 16.10.2018 г.,
потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД, се установи,
че „БТК“ ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД всички, дължими на
цедента вземания, ведно с привилегиите и обезпеченията, като вземанията са
индивидуализирани в Приложение №1 към договора. От частно заверен
препис от потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД към
този договор става ясно, че в кръга на цедираните вземания са включени и
задълженията на ответника по процесния договор. В този документ ясно и
конкретно е индивидуализиран ответникът, като длъжник по договора и
размера на задължението. От своя страна, „С.Г.Груп“ ООД, с договор за
прехвърляне на вземане от 01.10.2019 г. е прехвърлило на ищцовото
3
дружество всички вземания, описани в Приложение №1 към договора. От
извлечение от последното безспорно се установява, че част от тези вземания
са и тези към ответника по делото. На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето на вземането. По делото са представени заверени преписи от
изготвени от цедентите към длъжника уведомления, но няма данни същите да
са надлежно връчени на последния. Но съобразно задължителната съдебна
практика, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването
на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба
на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с
оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящите от цедента
уведомления, приложени към исковата молба на цесионера, надлежно
упълномощен да уведоми длъжниците по прехвърлените му вземания, и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този смисъл
са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК,
Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК,
постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В разглеждания казус препис от
исковата молба и приложенията към нея са надлежно връчени на ответника,
като в приложенията са както уведомителното писмо от бившия кредитор,
действащ чрез ищеца по силата на надлежно извършена упълномощителна
сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно от цедента. Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска
това. Цесията е съглашение, в което цедирания длъжник не участва, тъй като
при този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася
само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е
прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и
естеството на вземането го позволява/. На следващо място, липсата на
уведомяване би имало значение единствено в случая, ако се изложат
4
твърдения, респ. ангажират доказателства, че длъжникът е изпълнил
задълженията си по договора на предишния /първоначалния/ кредитор преди
уведомяването му за смяната на кредиторите. Подобни твърдения не са
направени, респ. не са представени и доказателства в този смисъл. В случая
предвид изрично сключения договор за цесия и уведомяването на ответника
чрез настоящата искова молба и книжата към нея, в качеството му на цедиран
длъжник, съдът приема, че е настъпил пълният прехвърлителен ефект на
цесията, като в този смисъл носител на вземанията по процесния договор е
ищецът.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че на 22.12.2016 г. между „Българска Телекомуникационна
Компания“ ЕАД и ответника е сключено допълнително споразумение към
договор за електронни съобщителни услуги при избрана оферта „Комбинирай
и спести“, с включени интернет услуга и телевизионна услуга, при който
договор „БТК“ ЕАД се е задължила да предоставя на ответника
далекосъобщителни услуги, описани в договора, с месечна цена на услугите,
както следва: за услугата при тарифен план VIVACOM FiberNet 50, месечна
цена в размер на 21.80 лева; за услуга при условията на тарифен план
VIVACOM TV M+, месечен абонамент в размер на 19, 99 лева и
допълнителна услуга с абонамент 4, 99 лева на месец. Срокът на договора е
бил 24 месеца, т.е. до 22.12.2018 г. Не се спори между страните, а се
установява и от Приложение №1 към Договор Заявка 1494562322122016-
39290199 от дата 22.12.2016 г., че на горепосочената дата е сключен и
договор за лизинг, с предмет устройство TV PHILIPS 49PFS4131/12. От
същия документ става ясно, че общата лизингова цена на устройството е 717,
60 лева, която страните са се уговорили ответникът да заплати чрез 24
месечни вноски, всяка в размер на 29.90 лева. Няма спор, а се установява и от
приложените по делото доказателства, че ответникът е спрял плащанията по
договора, считано от месец април 2017 г. Съгласно предвиденото в договора,
ако преди изтичане на уговорения в него срок, същият бъде прекратен по вина
на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи
на кредитора неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече
от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни
5
услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Няма спор, а се установява
и от документите, приети по делото, включително и от тези, представени от
ответника в заповедното производство, че предвид неплащане цената на
договорените услуги, кредиторът се е възползвал от правото си едностранно
да прекрати договора. Няма данни, нито наведени възражения, че ответникът
е изпълнил изцяло или отчасти задълженията си по договорите. Ето защо
съдът стига до извода, че в разглеждания казус, поради неизпълнение на
основните задължения на ответника, в качеството му на потребител на
далекосъобщителни услуги, да заплаща в уговорените срокове стойността на
предоставените му от мобилния оператор услуги, за ищеца е възникнало
правото на обезщетение чрез заплащане на предвиденото в договора
обезщетение за този вид неизпълнение. Няма спор, че за този вид
неизпълнение страните са уговорили компесаторна неустойка в размер на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, която предвид стойността
на месечния абонамент на всяка една от услугите, се равнява на сума в общ
размер на 140, 34 лева /трикратния размер на услугите/.
Безспорно установено е, че във връзка с договора за предоставяне на
електронни съобщителни услуги, между страните, през процесния период, е
сключен и договор за лизинг, посочен по- горе, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника за ползване описаната в договора движима вещ,
срещу насрещното задължение на последния да заплати уговорената
лизингова цена. С оглед възможността, предвидена в договора, при
предсрочно прекратяване на същия, неизплатените до края на срока на
договора лизингови вноски да станат предсрочно изискуеми, съдът стига до
извода, че този договор за лизинг има характер на договор на продажба на
изплащане. При това положение следва и задължението на ответника да
заплати уговорената в договора, като лизингова цена, стойност на стоката.
Ответникът не оспори, че вещта, предмет на договора за лизинг, му е
предадена при сключване на договора, както и ползването на същата през
процесния период. Установи се по делото, че ответникът е спрял плащанията
по договора, считано от месец април 2017 г., като след тази дата дължи
сумата, представляваща сбор от договорените месечни лизингови вноски. В
6
случая ищецът претендира стойността на 18 лизингови вноски, равняваща се
на сума от 538, 20 лева. Предвид липсата на доказателства за заплащане на
част или изцяло на тази сума, като част от цена на устройството, съдът стига
до извода, че същата е дължима от ответника.
По отношение направеното от ответника възражение за погасяване на
задълженията по давност, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по-
кратък срок, като нормата на чл.111, б.”б”, предл. второ от ЗЗД, предвижда
по-кратък, тригодишен давностен, срок за вземанията за обезщетения и
неустойки. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага
служебно. От посочените материално правни норми се стига до извода, че
погасителната давност е юридически факт, който възниква след изтичане на
определен в закона срок, който поражда за задълженото лице потестативното
право да се позове на давността и да откаже изпълнение. Съгласно текста на
нормата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато
вземането е станало изискуемо. В разглеждания казус с оглед характера на
задължението за неустойка, съдът счита, че приложение намира кратката
тригодишна давност. В случая ищецът признава, че датата на деактивация на
процесния абонамент е 24.04.2017 г., т.е. датата, на която договорът се счита
прекратен, предвид неизпълнение задълженията на абоната. Ето защо съдът
счита, че от тази дата е станало изискуемо вземането на мобилния оператор за
неустойка, т.е. от него момент е започнал да тече предвидения в закона
тригодишен давностен срок, като би изтекъл на 24.04.2020 г. Видно от
материалите по делото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 14.08.2020 г. Съгласно Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.,
считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти, т.е. в случая за периода от
13.03.2020 г. до 14.06.2020 г. давност не е текла. Ето защо, предвид спирането
на давността през горепосочения период, заключава, че към датата на
подаване на настоящото заявление давността не е изтекла. Давността не е
изтекла и за вземането по договора за лизинг, по отношение на което намира
7
приложение общата петгодишна давност, тъй като вземането по този договор
е едно, като погасяването му е разсрочено във времето, т.е. няма периодичен
характер. Поради изложеното стига до извода, че исковете са изцяло
основателни и доказани и следва да се уважат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, включително и разноските, извършени в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, в общ
размер на 460.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. Шумен, ул. „***“ № 9, ап.28, ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г. от САК, със съдебен адрес: гр.
София 1404, р-н Триадица, бул. „***, сума в общ размер на 678,54 лв.
/шестстотин седемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/, от която
140, 34 лева /сто и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за
неизпълнение на договор с клиентски номер 14945623001 от 22.12.2016 г.
/компесаторна неустойка/, сключен между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, обективирано във фактура
№**********/22.07.2017 г., като вземанията в последствие са прехвърлени на
„С.Г.Груп“ ООД, а след това на ищцовото дружество, по силата на договор за
цесия; 538,20 лева /петстотин тридесет и осем лева и двадесет стотинки/ ,
представляваща сбор от неплатени лизингови вноски по Приложение №1 към
Договор Заявка 1494562322122016-39290199 от дата 22.12.2016 г. с предмет
устройство TV PHILIPS 49PFS4131/12, сключен между ответника и
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, което вземане също е
прехвърлено на ищеца по силата на договора за цесия, присъдени по ч.гр.д.
№1685/2020 г. по описа на Районен съд Шумен.
ОСЪЖДА Д. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „***“ №
9, ап.28, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София 1404, р-н
Триадица, бул. „***, сумата от 460.00 лева /четиристотин и шестдесет
лева/, представляваща направените по делото, включително и в заповедното
производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9