Р Е Ш Е Н И Е №2587
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
20.06.2019., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 10.06.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17908 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предявена е иск от ищец „Агенция са
контрол на просрочени задължения“ООД заместен в хода на процеса с нов ищец „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД против ответник М.А.Й. с правно квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240, ла. 1 и ал.
2, чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД.
Иска се да се признае за установено, че ищецът има следните вземания срещу ответника по договор за стоков кредит № ...., а именно: 1330,46 лева главница, 222,23 лева договорна лихва за периода от 25 юли 2017г. до 09 март 2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Иска се да бъдат присъдени и направените разноски.
От ответникът не е постъпил писмен отговор.
Ответникът Й. в първото по делото съдебно заседание се явява и заявява, че е платил три или четири вноски от кредита. Признава иска. Моли за решение при признание на иска. Съгласен е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да замести първоначалния ищец, с оглед извършената цесия между двете дружества.
Ищецът е заявил, че желае да се ползва от правото си по чл.237 ГПК.
На основание чл.237 ГПК съдът е указал на ищеца, че има право да поиска постановяване на решение при признание на иска, както и че съгласно ал.2 на чл.237 ГПК мотивите на решението ще бъдат основани на признанието на иска.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло, като се осъди ответника да заплати претендираните суми.
Ищецът е направил оттегляне на иска за лихва за забава върху непогасената главница в размер на 35,78 лева за периода 01.09.2017г.- датата на преустановяване на вноските по кредита до датата на подаване на заявлението – 26.05.2018г. поради което за тази сума заповедта по чл. 410 ГПК следва да се обезсили, а настоящето дело да се прекрати.
На основание чл.78, ал.5 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящата инстанция и заповедно производство – сума в размер на 259,99 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ М.А. Д.с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* чрез ю.. С.Д. сумите за които е била издадена заповед № .. по ч.гр.д. № 9305/2018г. на ПРС както следва: 1330,46 лева главница по договор за стоков кредит № ...., 222,23 лева договорна лихва за периода от 25 юли 2017г. до 09 март 2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК;
ОБЕЗСИЛВА заповед № 5167/06.06.2018г. по ч.гр.д. № 9305/2018г. на ПРС в частта за лихвата за забава върху непогасената главница в размер на 35,78 лева за периода 01.09.2017г.- датата на преустановяване на вноските по кредита до датата на подаване на заявлението – 26.05.2018г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по иска за лихвата за забава върху непогасената главница в размер на 35,78 лева за периода 01.09.2017г.- датата на преустановяване на вноските по кредита до датата на подаване на заявлението – 26.05.2018г
ОСЪЖДА М.А. Д.с ЕГН ********** *** да заплати в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* чрез ю.. С.Д. сумата от 259,99 лева разноски за настоящата инстанция и заповедното производство;
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му, а в частта в която се обезсилва заповедта по чл. 410 ГПК и се прекратява производството по делото има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/
Веселин Атанасов
Вярно
с оригинала.
Е.Л.