Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………06.07.2019 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав
На………осми
юни…………………..………………….……..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова……………………………………при участието на Прокурора ……………………….………………………….…..…………………..
като
разгледа докладваното от…………..……………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 6339…по описа за………….….…………2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът - Гаранционен фонд, твърди, че на основание
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ е заплатил
обезщетение по щета № 110465/29.05.2015 г. в размер на 896,16 лв. – стойност на
повредите по лек автомобил, на собственика му Р.и.т., увреден при настъпило ПТП
на 28.11.2014 г. Твърди, че виновен за настъпване на произшествието е Д.И.П.,
който при управление на мотопед „Балкан“ без ДКН, негова собственост, поради
неправилна маневра за включване на път с предимство – не се убеждава в
безопасността на предприетата маневра и отнема предимството на правомерно
движещия се лек автомобил движение, след употреба на алкохол, с отнето
свидетелство за правоуправление, без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, удряйки се в л.а. “Ситроен Ксара”, с рег. № *******, е причинил
процесното ПТП, при което е увреден лекия автомобил. Твърди, че ответникът в
нарушение на чл. 249 вр. чл. 259 КЗ /отм./ е управлявал процесния мотопед без
да е сключил задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, по силата на
който застрахователно дружество да обезпечи неговата деликтна отговорност или
гражданската отговорност на упълномощените от него лица при уп-равлението на
собственото му МПС. Поддържа, че с регресна покана № 93/21.02.2019 г. е поканил
ответника да възстанови заплатеното обезщетение от Гаранционен фонд, но до
предявяване на исковата молба това регресно парично задължение не е било
изпълнено.
При така очертаните
факти поддържа, че на основание чл. 288, ал. 1, т.
2, б. „а“ КЗ /отм./ след заплащане на застрахователното обезщетение
Гаранционният фонд встъпва в правата на увре-дения от непозволеното увреждане,
срещу виновния причинител на процесните вредоносни последици.
Моли съда със сила на
пресъдено нещо да допусне принудително
изпълнение /да осъди/ срещу ответника за
заплащане на сумата от 896,16 лв., представляваща заплатеното на увреденото лице
обезщетение, ведно със законната
мораторна лихва върху паричното притезание - от
предявяване на исковата молба /03.12.2019
г./ до
окончателното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба. В о.с.з. проведено на 08.06.2020 г. признава иска и
всички факти изложени в исковата молба. Заявява, че ще заплати процесната сума,
като заявява, че е безработен и ще изпълни задължението си при първа
възможност.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните
доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса на застраховането - КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Тъй като по силата на правната норма, регламентирана в
287, ал. 1 КЗ /отм./, респ. чл. 518, ал. 1 КЗ Гаранционният фонд е признат за
юридическо лице, носител на субективни права и правни задължения, той притежава
процесуална правоспособност и в настоящото производство е активно легитимирано
лице.
Разпоредбата на чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ /в
редакция към 13.07.2015 г., когато е изплатено процесното обезщетение от
Гаранционния фонд/ урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви
регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП,
срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена
чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Възникването
на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи
материални предпоставки /юридически факти/: 1. Гаранционният фонд да е платил
обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното
поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание /непозволено увреждане/ срещу причинителя на вредата -
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала
във връзка с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът да не е
обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка “Гражданска отговорност”.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорно между
страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че на 28.11.2014 г. е настъпило ПТП на път ПП-I-6 между
л.а. „Ситроен Ксара“, с номер *******, управляван от Р.и.т. и мотопед „Балкан“
без регистрационен номер, управляван от Д.И.П. по вина на водача Д.И.П.; на
13.07.2015 г. е извършен превод на сумата от 896,16 лв. от Гаранционен фонд на
Росица И. Томова; управляваният от Д.И.П. мотопед е нямал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Следва да се посочи, че по делото е налице признание
на иска и фактите посочени в исковата молба от ответника. Настоящият съд след
като прецени това признание на ответника, с оглед на всички други събрани по
делото доказателства – арг. чл. 175 ГПК /Протокол за ПТП №
284р-10671/02.12.2014 г. /л. 3 от делото/, Уведомление за имуществени вреди /л.
5 от делото/, съставено на 08.12.2014 г., техническа експертиза по щета №
11-0465/23.12.2014 г. /л. 7 и 8 от делото/, Авизо за платежно нареждане от
13.07.2015 г. /л. 14 от делото/, талон за регистрация на МПС/, достига до
правния извод, че описаните в исковата молба обстоятелства са се осъществили в
обективната действителност така, както се твърди от ищеца. С оглед на
изложеното настоящият съд приема, че Гаранционен фонд е заплатил на Р.и.т.,
сумата от 896,16 лв., представляваща обезщетение по щета № 110465/2015 г. за
л.а. „Ситроен Ксара“, с номер ******* /така и Авизо за платежно нареждане от
13.07.2015 г., л. 14 от делото/.
Настоящият съд приема съдебното признание на иска от
ответника и признанието на фактите изложени в исковата молба обективираните
факти в това писмо за съдебно признание на обстоятелствата, от които възниква регресната
отговорност на ответника. Това бе обявено за безспорно с доклада по делото на
основание чл. 145, ал. 4 ГПК и се установи и от доказателствата по делото.
Както се посочи по-горе преценката на съда по чл. 175 ГПК за другите
обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на диспозитивното
начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във
връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет. Служебното начало по
чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е
основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на
страните, налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в
хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни /така
решение № 98/21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 952/2010 г., IV г.о./. Следва да
се посочи, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, като направи
съдебно признание на иска, т.е. ответникът не е заел позиция, не е посочил и не
се е позовал на обстоятелства, касаещи основателността на иска, не е представил
доказателства, различни от представените от ищеца, а съдебно призна своето
задължение за плащане. Поради това направеното съдебно признание за дължимостта
на претендираната сума ще бъде ценено с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК, т.е.
съгласно всички обстоятелства по делото /така решение № 271/03.10.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г.о./. Също в решение № 527/15.03.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 943/2010 г., IV г. о. е прието, че
изявлението, с което се признава съществуването на дълга за главница е
съдебно признание /както е в случая/, което съдът преценява с оглед на всички
обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК.
Въз основа на така изложените правни съображения
настоящата съдебна инстанция счита, че от ищеца са установени всички материални
предпоставки, от които възниква регресна отговорност на ответника да заплати на
Гаранционния фонд платеното от него на увреденото лице обезщетение в размер на
896,16 лв.
По съдебноделоводните разноски:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50,00 лв. за заплатена държавна такса съгласно приложения от ищеца списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД Д.И.П. , ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. “Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4 сумата от 896,16
лв. /осемстотин деветдесет и шест лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
обезщетение по щета № 110465/29.05.2015
г. образувана при Гаранционния фонд /относно повредите по лек автомобил л.а. “Ситроен Ксара”, с рег. № *******, собственост на
Р.и.т., увреден при настъпило ПТП на 28.11.2014 г./, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 03.12.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.И.П. , ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. “Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4, сумата от 50,00
лв. /петдесет лева/ разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: