р е ш
е н и е
№
гр. Плевен,19.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛЕВчЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на осемнадесети
декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н.П.
и при секретаря И.П.
и в
присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията П. НАХдело № 20084410200393
по описа за 2008година, и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО
ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 12 65/ 21.07. 2008 година на Гл.
Инспектор на Красимир Тунев на длъжност
Началник на РПУ Левски при ОДП - Плевен, с което на основание чл.182
ал.І т.5 ЗДвП на Д. Г.д.
*** Кирили Методий „ № 62 с ЕГН- **********е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месеца и на основание чл.4,ал1т.13 от
Наредба 1-1959/07 г. са отнети 10 кт. за
извършено нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се
явява в съдебно заседание. Представлява се от
адвокат Р. И. от ПлАК. В жалбата си, депозирана до съда моли същия да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление. Твърди , че техническото средство , с което е измерена
скоростта не отговаря на изискванията на закона , тъй като не заснема проверяваното МПС.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се явява в с.з и не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
така депозираната жалба.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
На 10.07. 2008 г. г. в 18,36 часа в гр. Левски
на ул. „ Кирил и Методий „ пред дом № 54 жалбоподателят управлявал лек автомобил марка
“ Опел Астра “ с рег № ЕН-1443 АР
с 99 км /ч . На посочения пътен участък
служители на РПУ Левски го спрели за рутинна проверка. Довели до
знанието на водача отчетената скорост, с която управлявал автомобила
непосредствено преди спирането му, отчетена с помощта на Радар TR-4 с фабр. № 126 /97 г. въз основа на показаните
от последният данни било установено, че същият управлява МПС с 99 км/ч
при допустима в рамките на
населеното място такава от 50 км/ч. За
констатираното административно нарушение, извършено от страна на жалбоподателят
полицейските служители съставили акт на жалбоподателят, в негово присъствие,
връчен му по надлежният ред. В същият били отразени горните обстоятелства
,квалифицирани като административно нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДП
.Жалбоподателят подписал акта , без
възражения . Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателят с глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 2 месеца и и на
основание чл.4,ал1т.13 от Наредба
1-1959/07 г. са отнети 10 кт. за извършено нарушение по чл. 21 ал. 1
ЗДП.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства -
Акт за установяване на административно нарушение № 1265 /11.07. 2008 година на полицейски служител при РПУ
при Левски , Наказателно Постановление №
1265/ 21.07. 2008 г. на Гл. Инспектор на
Красимир Тунев на длъжност Началник
на РПУ Левски , както и от събраните гласни такива
посредством разпита на свидетелите – Ненчо Христов Ненчев и Александър Стефанов Кючуков .При така приетото за установено от
фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разпоредбата на чл.21 ал. 1 ЗДП задължава по императивен начин водачите на
МПС да при управление на МПС да
съобразяват скоростта си с императивно определените норми , очертани в същата
разпоредба за конкретното място на движение,на различните пътни превозни
средства . Разграничителен критерий даден в чл. 21 , ал. 1 от ЗДвП установяващ допустимите скорости на
движение е категорията на пътното
превозно средство и мястото на движение
на автомобила , като са разграничени
като места на движение населено място , извън населено място и
магистрала . В рамките на населеното
място разрешената скорост е 50 км/ч.
Съгласно разпоредбата на закона за
установяване и контрол на тези скорости
на движение , за да се установят
нарушенията на правилата за движение , контролните органи имат право да използват технически средства или системи , съобразно
с предвиденото в ЗДП.
В хода на проведеното против
жалбоподателят административно наказателно производство съдът прие за безспорно
установено въз основа на всички , събрани по делото гласни и писмени
доказателства, че жалбоподателят нарушил задълженията си , произтичащи от
горната разпоредба. Твърденията на жалбоподателят за липса на виновно поведение
от негова страна не се подкрепят в хода на съдебното следствие не са и ангажирани от негова страна доказателства-
, но се
опровергават чрез разпит в
качеството на свидетели на
актосъставителя Ненчев и свидетеля по акта Кючуков. В жалбата си жалбоподателят не отрича че
е пътувал с автомобила си на
посочения в акта ден и час , нито отрича , че е спрян от органите на КАТ за
проверка , нито отрича , че радарът е
показвал скорост от 99 км/ч ,
но отрича , че тази скорост е неговата .
От разпита на свидетелите
актосъставителя Ненчев и свидетеля по акта Кючуков се установява , че
действително в посоченото в документите
време и на посоченото в него място е бил спрян за проверка , поради превишена
скорост. Жалбоподателят твърди , че НП е
незаконосъобразно , тъй като неправилно и невярно е отразена фактическата
обстановка. , но това негово твърдение е
оборено от представените доказателства-
съставен акт , които данни са потвърдени от лицата , които са го съставили и подписали Свидетелите Ненчев
и Кючуков . Видно
от приложения на л.4 от делото акт е,
че в него е описано по установения и общоприет начин нарушението извършено от
жалбоподателя Правилно е точно е
посочено и мястото на което е извършено и установено нарушението , а това според
акта и показанията н а св. Ненчев и
Кючуков е улица „ Кирил и Методий „ в гр. Левски в
посока с. Козар Белене . Ето защо съдът не приема доводите на
жалбоподателя , че не е правилно и точно посочено и по безспорен начин установено , че полицейските
служители са били в рамките на населеното място , а не извън него, когато са
спрели жалбоподателя на проверка .
Така съставеният акт и издаденото наказателно
постановление са съставени без нарушения на ЗДвП и ЗАНН. В акта за нарушение са записани както датата на движение на автомобила на
жалбоподателя ,така и часа на фиксираната скорост на радара и има пълно
съответствие в номерата на АУАН. Ето защо
съдът намери , че установената в акта за административното нарушение
скорост и в наказателното постановление
такава , с което се е движил
жалбоподателя с управляваното от него МПС
не бе опровергана. В с.з е
разпитан като свидетел актосъставителя св.
Ненчев , който заявява , че си
спомня случая , и потвърждава , че той е
написал и подписал акта като , той потвърди направените в него констатации
напълно. Свидетеля констатирал
нарушението Кючуков също с конкретика
подкрепи написаното в акта. Характерно за така очертана фактическа
обстановка е , че водача на МПС е
нарушил грубо правилата за движение. При
разрешена скорост на движение с 50 кв.м/ч се е движил с 99 км /ч. За това негово нарушение му е бил
съставен акт , който жалбоподателя подписал без възражения видно от намиращия
се в делото акт.Съдът се увери от съществуващите по делото достатъчни
убедителни доказателства , че жалбоподателя се е движил в населено място с превишена скорост. Тук следва да бъдат
обсъдени всички гласни и писмени доказателства
относими към скоростта , с която се е движил жалбоподателя. Жалбоподателя не се е възползвал от правото
си да дава обяснения, като в жалбата си
е посочил , че мисли , че обстоятелствата посочени в акта не
отговарят на истината и че радара не
отговаря на изискванията на закона и наредбата. Твърденията му обаче не се
подкрепиха от никакви доказателства посочени от него , но се опровергаха от
целия събран по делото доказателствен материал и в това число и чрез разпит
като свидетели на актосъставителя и свидетеля
по АУАН.
Не се споделят от настоящият състав и
доводите, че административното нарушение не е доказано и че негов извършител е жалбоподателя . В преценката си дали да издаде наказателното
постановление , административнонаказващия орган се основава на фактическите
констатации по акта за установяване на административното нарушение , които в
производството по чл. 189 , ал. 2 от ЗдвП в рамките по налагане на
административното наказание се считат за
верни до доказване на противното. От
друга страна , по силата на НПК във вр с чл. 84 от ЗАНН , в съдебното
производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила и затова съдът разпореди събирането на
гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя и свидетеля установяващ
нарушението , който е и очевидец на това нарушение ,
които са допустими от закона доказателствени средства извършването на нарушението и обстоятелството
при които е извършено. Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона
техническо средство. Според съставения
акт за административно нарушение скоростта
от 99 км/ч е била измерена с
техническо средство “ Трафик радар 126 /97 г.
Този трафик радар представлява техническо средство. Видно
от доказателствата събрани по делото това техническо средство е от одобрен тип и е в употреба / чл. 30 ЗИ
/ , а и
то -използваното средство -радар ТР 4 с фабр. №
126/97 г. успешно е преминал проверката
и проверката е удостоверена със знак за извършена ППна дата 29.05.2008
г. и има валидност до 29.05. 2009 г , а проверката е извършена на 10.07. 2008 г.
От приложеното като доказателство на л.6
от делото доказателство Копие от
страница на дневник за проверени
автомобили на дата 10.07. 2008г. е видно
, че проверка е извършвана в неравни интервали от време. По делото бе
назначена и изслушана и техническа експертиза
касаеща техническите характеристики на радара и съответствието му с чл. 746 от Наредбата . От техническия
паспорт на радара се установява , че той няма възможност да заснема и записва
МПС.Макар и трафик радара да е от по- стария
тип , то той е в срока на валидност за използване и е преминал успешно
метрологичен контрол . Освен това като
средство за измерване той подлежи на
специален ред съгласно ЗИ за заличаването му като такова средство от БАН , но
такова няма. Щом обаче е в употреба и
успешно екзеплярите от него са преминали
ПП -метрологична -то ,то е годно
измервателно средство. Никъде в
ЗдвП не е отбелзано , че то не е годно
измервателно средство. А разпоредбата на закона да се използват такива СИ ,
които заснемат има все още пожелателен характер . СИ Радар ТР4
екземпляр с фабр. №126 /97 г. е преминало успешно метрологична проверка в оторизирана
лаборатория и срока на валидност на тази
проверка е до 29.05. 2009 г. и не е заличено по надлежния предвиден в ЗИ ред
от списъка на одобрените типове. Използваното техническото средство Радар ТР
4 е годно средство за измерване на скорост , по смисъла на § 1 т. 27 от ДР на ЗИ , тъй
като е техническо средство ,
което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва
за измервания самостоятелно или
свързано с едно или повече технически
средства. Като средство за измерване и
трафик радара се подчинява на
изискванията на Закона за измерванията.
За да се използва едно средство за измерване като такова следва да се
изпълнят изискванията по чл. 34 и сл. от ЗИ.
Според установената в Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване , които
подлежат на метрологичен контрол
процедура , която е достатъчно
усложнена и включва първи етап вписване на средството като одобрен тип в публичен регистър. Трафик радарите и в частност ТР 4
са от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените средства за измерване .
Съгласно чл. 30 от ЗИ когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип се считат за одобрен тип. Съгласно
чл. 745 от Наредбата за средствата за
измерване , които подлежат на метрологичен контрол като средство за измерване е регламентиран
радарния скоростомер като одобрен тип
средство за измерване и е предвидено , че радарния скоростомер е предназначен за контрол на скоростта на
моторните превозни средства чрез
възпроизвеждане на ефекта на Доплер. С
оглед възможността за възпроизвеждане на данните от записванията Наредбата
поставя като изисквания към радарните скоростомери регистриращи
резултатите от измерване,
регистрацията трябва да съдържа данни за : 1. датата и времето на
измерването ;2. измерената скорост и
посоката на движение на превозното средство.
Никъде в Наредбата не е поставено като изискване радарните скоростомери
да могат да записват и регистрационния
номер на автомобилите. / чл. 752 от
Наредбата /. След като радарния
скоростомер е от одобрен тип от една
страна , а от друга страна е преминал
метрологична проверка и последващата
метрологична проверка , което е служебно известно на настоящия състав на
съда от другите разглеждани дела / анд и
граждански такива / , то записванията от същия радар представляват годно
доказателствено средство , тъй като съгласно чл. 764 ал. 1 т. 1 от
Наредбата и първоначалната и
последващата проверка включват на първо
място проверка дали измервателното средство все още е от одобрен и тип и ако е
от такъв одобрен тип / приема се
съгласно чл. 30 от ЗИ , че ако срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл , намиращите се в употреба
средства за измерване , които отговарят на одобрения тип , се считат за одобрен
тип / и ако е от одобрен тип ,му се
прави и последваща проверка на точност
на скорост чрез симулиране на Доплеров сигнал.
Не без значение е и,
че съставения акт е надлежно предявен на водача и той го е
подписал без възражения . В хода на
съдебното производство се събраха достатъчно доказателства гласни и писмени , които установяват по
категоричен и безспорен начин , че именно автомобила на вода се е движил с
превишена скорост в населено място .Съдът както се каза по - горе приема , че в акта правилно и точно е описано
извършеното нарушение , написани са
както датата , мястото и часа на извършване на нарушението , обстоятелствата
при които е било извършено , като са
посочени и доказателствата , които го
потвърждават. Ето защо съдът не споделя
доводите на жалбоподателя . Съдът намира , че жалбоподателя е превишил максимално установената в чл. 21 от ЗДвП
скорост ,нарушил е чл. 21 , ал. 1 от ЗДвП и отговорността му следва да бъде ангажирана по чл. 182 , ал. 1
т.5. Фактическите констатации по акта не
се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства , безспорно е установена самоличността на
нарушителя и виновното извършване на нарушението. Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът намира за установено , че жалбоподателя е управлявал МПС
със скорост от 99 км/ч в населено място ,като е превишил максимално допустимата скорост на движение ,с
49 км /ч която според чл. 21 , ал. 1от ЗДвП е 50 км / ч. Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 21 , ал. 1 от ЗДВ. Разпоредбата на чл. 182 , ал.
1 т. 4 не е с предвиден минимум и
максимум , което означава , че
законодателят не е дал възможност на
административнонаказващия орган на преценка при определяне размера на глобата. Този
размер е конкретно фиксиран. Следователно , при установяване на всички
елементи от хипотезата на
правната норма , административно
наказващия орган правилно е наложил посоченото наказание в законноустановения му фиксиран размер. От
доказателствата събрани в това производство се установи по ясен , безспорен и
категоричен начин , че жалбоподателя грубо
е нарушил правилата на движение установени в чл. 21 от ЗДвП за
управляване на МПС с императивно
посочена скорост и се е движил до
спирането му от контролните органи близо
километър , километър и половина
вътре в населеното място със скорост от
99 км/час при допустима такава от 50 км /ч !
Целта на ЗДвП , както и на подзаконовите
нормативни актове , а и на тази по ЗИ и
подзаконовите нормативни актове, свързани с приложението им като правилници и
наредби имат за цел опазване и
запазване живота и здравето и имуществото на участващите в движението по пътищата – чл. 1 , ал. 2 от ЗДвП респ. Чл. 2 ал. 1 ЗИ . При постоянно ескалиращата смърт по пътищата на
България дължаща се на нарушаване на правилата за движение установени със ЗДвП
за да се изпълни специалната и генералната превенция на закона съдът намира , че следва да се санкционират
всички нарушения на чл. 21 от ЗДвП.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че
Наказателно Постановление № 12 65/ 21.07.
2008 г. на Гл. Инспектор на Красимир Тунев на длъжност
Началник на РПУ Левски, с което
жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение по чл.21 ал.І ЗДП е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ОБОСНОВАНО. Същото е издадено в съответствие както с материалният, така
и с процесуалният закон.
При определяне вида на наложеното наказание наказващият орган е съобразил
разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 5 ЗДвП
и е наложил такова ГЛОБА, посочена в
закона в конкретно определен размер и лишаване от право да управлява МПС,
посочено конкретно от жалбоподателят в размерна 2 месец. В този смисъл съдът
намери, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено а жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати направените разноски за ВЛ в размер на 95,20 лв.
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 12 65/ 21.07. 2008 година на Гл. Инспектор на Красимир Тунев на длъжност
Началник на РПУ Левски при ОДП - Плевен, с което на основание чл.182
ал.І т.5 ЗДвП на
Д. Г.Д. *** Кирил и Методий „ №
62 с ЕГН- **********е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца и на основание чл.4,ал1т.13 от Наредба 1-1959/07 г. са отнети 10 кт. за извършено
нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДП.
ОСЪЖДА Д. Г.Д. *** Кирил и Методий „ № 62 с ЕГН- **********да
заплати в полза на ЛРС направените по
делото разноски в размер на 95,20 лева.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред ПлАС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: