№ 73
гр. ЛЕВСКИ , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и втори юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20214410200169 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от М. В. ИВ.,
ЕГН**********, с адрес: гр. ****, срещу НП №21-0293-000236/26.04.2021г.
на началник РУ - Левски.
Твърди се в жалбата, че жалбоподателят не е извършил вменените му
нарушения, че на посочената дата и час не е управлявал МПС. Автомобилът
бил управляван от И.З., който бил спрял автомобила зад банята. Около
половин час след това спрял автомобил на жандармерията и при
жалбоподателя отишъл един от служителите – С. и поискал документи за
проверка – неговите и на автомобила. И. му казал, че ще му даде лична карта,
но отказал да му представи шофьорска книжка, нито документите на
автомобила, защото не бил управлявал, пък и колата била паркирана с изгасен
двигател. Тогава С. се развикал, че ще му направи проверка за алкохол и
наркотични вещества, като твърдял, че И. управлявал автомобила. Извикал
двамата приятели на жалбоподателя настрани и им казал, че срещу тях нямал
нищо, но него „щял да пръсне“. Казал на И. да се съблича и да вади всичко от
джобовете.
Оставил му вещите – документи, пари и мобилен телефон на капака на
колата под дъжда. Крещял „Къде са наркотиците, къде са“. Жалбоподатеялт
1
обяснил, че няма никакви наркотици, но той продължавал да вика и го
заплашил да мълчи, че ще му сложи белезници. С. накарал И. да си събуе
чорапите, въпреки че валяло дъжд. Заповядал му да стои встрани и да не
мърда. Започнал да рови и в колата. Не намерил нищо, макар че извадил
стелките, отворил капака, дори дръжката на скоростния лост извадил, която
се счупила. След като не открил наркотици се изнервил още повече и казал на
И., че ще му направят тест за наркотици. Дошли полицаи от РУ – Левски, на
които жалбоподатателят обяснил, че не е направил нищо и че не е управлявал
автомобила и че П.С. имал лично отношение към него. На въпрос към С. защо
го прави, последният се засмял и му казал да изпуши една трева и да се
успокои. На И. бил даден протокол от извършена проверка на лични вещи и
превозни средства. След което всички били отведени в РУ – Левски, като И.
продължил да управлява автомобила до там. На И. бил съставен акт, че като
водач на автомобил е управлявал същия и отказал да даде проба за
наркотици. За алкохол не го били питали. Иззети били номерата на
автомобила. Дали му и талон за кръвна проба, като казал, че няма да даде
кръв, защото не е управлявал и не е необходимо да го прави, като това било
записано в талона и подписано. Жалбоподателят подал възражения и
помолил да бъде извършена проверка по случая.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно и
незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.
В с.з. жалбоподателят се явява и лично и чрез защитника си поддържа
жалбата.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е
започнало с издаване на АУАН, с посочена дата на съставяне 19.04.2021г., за
това, че на 19.04.2021г., в 18:40 часа, в гр. Левски, на кръстовището на ул.
Малчика и ул. Васил Априлов с посока на движение към ул. Никола
Вапцаров, като водач управлява собствения си лек автомобил **** с рег.
2
номер **** и отказва да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство дрегер Дръг
Тест 5000 с посочен фабричен номер. Издаден талон за медицинско
изследване с номер 0036155. Издадени осем броя холограмни стикери за
валидност и сигурност на пробата. Не представя СУМПС и контролен талон
към него. Не представя СРМПС част две.
Посочени като нарушени са разпоредбите на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП;
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП №21-0293-
000236/26.04.2021г. на началник РУ - Левски, с което на жалбоподателя за
извършеното нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като
нарушението е описано по следния начин: отказва да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични в-ва или техни
аналози и не изпълни предписание за химико токсикологично лаб. изследване
за установяване на употреба за наркотични в-ва или техни аналози; на
основание чл. 183, ал.1, т.1 пр.1 и 2 – глоба в размер на 10 лв. и на основание
чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 – глоба в размер на 10 лв.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят Г. КР. Г., св. П.С.,
Р.Р. и посочения от жалбоподателя св. И. И..
Актосъставителят заявява, че е получил информация, че служители на
жандармерията са спрели лице, за което имали съмнение, че е употребил
наркотици, поради което да извърши проверка с техническо средство. След
около 10 – 15 мин. св. отишъл и попитал водача дали желае да бъде
изпробван, водачът отказал, поради което му бил съставен акт по чл. 174, ал.3
от ЗДвП. Мотивирал отказа си с това, че не бил управлявал автомобила,
поради което не искал да даде проба.
Според показанията на св. С., служебният автомобил на ЗЖУ се
разминал с въпросния водач. Усъмнили се в поведението на водача и
обърнали след него с идеята да го спрат за проверка. В автомобила имало още
лица, като водачът сам спрял зад бившата баня, след като завил надясно от
кръстовището. Свидетелят слязъл от автомобила, представил се и поискал
документите на водача, на автомобила и на пътниците. Извършили справка с
дежурния на ЗЖУ – Плевен и поради причина, че водачът и преди бил
хващан за управление с наркотични вещества, извикали колегите си от РУ за
3
проверка. Колегата му дошъл, водачът отказал да му бъде извършена
проверка и му бил съставен акт.
Свидетелят разяснява, че водачът се е движел неадекватно по пътя,
криволичел при виждането им и завил рязко. Първоначално изглеждало, че
иска да се движи направо и в момента, когато обърнали автомобила след него,
той рязко завил на кръстовището. Извършена била проверка на автомобила,
бил издаден протокол за проверката, и връчено копие от протокола, като
докато била извършвана проверката, не са били пристигнали колегите му от
РУ – Левски. Категоричен е, че жалбоподателят е управлявал. Отрича да има
лично отношение към водача.
Свидетелят Р. – служител в ЗЖУ – Плевен заявява, че при обход на гр.
Левски забелязали зелен автомобил „***“ с три лица в него. Последвали го, за
да я спрат за проверка. Извършили проверка, като установили, че има
заявителски материал за управление на МПС под въздействие на наркотични
вещества. Били повикани колегите от РУ – Левски да извършат проба, на
което жалбоподателят отказал. Според показанията на свидетеля не е имало
извършено нарушение от водача. Последният бил спрян за проверка, тъй като
за период от 5 – 10 минути не били спирали кола. Категоричен е, че
автомобилът е бил управляван от М.. Счита, че имат право да извършват
проверка по ЗДвП в населено място. Няма спомен дали жалбоподателят е
представил документ. Няма спомен за обиск на жалбоподателя, за колата е
сигурен, че е правен обиск и че е издаден протокол. Актът е бил съставен от
служители на полицията.
Свидетелят И. И. разказва, че е шофирал колата, тъй като
жалбоподателят не се чувствал добре. Спрели до „банята“, след което
пристигнала жандармерията и била извършена проверка на М..
Жалбоподателят бил отделен от приятелите си, била им извършена проверка,
като М. бил събут на дъжда, личните му вещи били оставени капака на колата.
Св. П.С. им заявил, че иска „да пръсне М.“. Извършили „обиск“ на колата
след приключване на проверката. Колата била закарана от свидетеля до
полицията и я оставил там. Според показанията на мястото до банята е дошъл
служител на РУ Левски, като са искали да извършат проверка за наркотици.
Приложен е протокол за извършена проверка, с посочена дата
19.04.2021 г. и час 18:00 часа, извършена от К.Н.Т., с който е констатирано, че
в лекия автомобил не са открити вещи и предмети, представляващи интерес
4
за МВР.
И в АУАН и в НП е записано, че на 19.04.2021г. в 18:40ч.
жалбоподателят като водач на МПС е управлявал собствения си лек
автомобил. Видно от представения протокол за проверка на лични вещи
проверката е била извършена в 18 часа, т.е. 40 мин. преди описания в АУАН и
НП час, от което следва извод, че не е възможно жалбоподателят да е
управлявал в 18:40 ч. въпросното моторно превозно средство.
Освен това съдът намира, че не е доказано извършеното нарушение.
Налице са противоречия в показанията на свидетелите С. и Р.. П.С. сочи
в показанията си, че причина за проверката било неадекватното движение по
пътя, криволичене и при виждането на автомобила на жандармерията,
завиване рязко. Сочи, че първоначално изглеждало, че водачът иска да се
движи направо и в момента, когато служителите на жандармерията обърнали
автомобила след него, той рязко завил на кръстовището. От друга страна
твърди, че при самото разминаване обърнали след тях и го последвали.
Свидетелят Р. пък твърди, че не е имало извършено нарушение от
водача на автомобила. Последният бил спрян за проверка, тъй като за период
от 5 – 10 минути не били спирали кола. В случая АУАН е съставен от
неочевидец, а показанията на свидетелите – очевидци са противоречиви. От
страна на административнонаказващия орган в съдебно заседание не са
ангажирани безспорни и безпротиворечиви доказателства, от които да се
установи, че на въпросната дата жалбоподателят е извършил деянието, което
му е вменено като нарушение.
Съдът констатира, че е посочена квалификация на извършеното
нарушение чл. 174, ал.3 ЗДвП, без да е конкретизирано по коя хипотеза е
квалификацията, като текстът съдържа две хипотези, при което обжалваното
НП е съставено при нарушение на материалните и процесуални права, а
административнонаказателното производство е строго формален процес. По
делото не са представени доказателства, които да установят, че
жалбоподателят е извършил вменено му нарушение.
В случая административнонаказващият орган не е изпълнил
задължението си да докаже предявените обвинения и не може да бъде
направен безспорен и категоричен извод дали деецът действително е
извършил нарушенията, които са му вменени.
В случая констатациите на актосъставителя и отразените в него
5
обстоятелства са оспорени от страна на жалбоподателя. Самото отричане
законосъобразността на АУАН изисква от административно наказващия
орган да ангажира убедителни и безспорни доказателства в подкрепа на
своите констатации за извършено от жалбоподателя нарушение, тъй като в
негова тежест е доказването на последните по несъмнен начин.
Доказателствената тежест е за наказващия орган, който трябва да установи по
категоричен и недвусмислен начин както законосъобразността на издаденото
от него наказателно постановление, така и неговата доказаност, което в
случая не е сторено.
Описаната в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка не бе
доказана в хода на съдебното дирене. Самите актосъставител и свидетели по
констатиране на нарушението, в показанията си не установиха с нужната
безспорност и непротиворечивост възприемането и констатирането на тези
нарушения. При тази неустановеност на извършване на административното
нарушение и липса на безспорни доказателства за виновното поведение на
жалбоподателя, съдът приема, че описаните нарушения, за които са наложени
административни наказания на жалбоподателя, се явява недоказано по
несъмнен и безспорен начин, което е основание за отмяна изцяло на
атакуваното НП като незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление
№21-0293-000236/26.04.2021г. на началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ –
Левски, с което на М. В. ИВ., ЕГН**********, с адрес: гр. ****, на основание
чл. 174, ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 24 месеца; на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1
и 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. и на основание чл. 183, ал.1,
т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева , като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7