Решение по дело №201/2025 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 72
Дата: 19 юни 2025 г.
Съдия: Тодор Иванов Димитров
Дело: 20253530200201
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Търговище, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТОДОР ИВ. Д.
при участието на секретаря Св. Ст. П.
като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. Д. Административно наказателно
дело № 20253530200201 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. В. А. с ЕГН ********** от гр.Т., против
НП № 25-1292-000036/27.02.2025 г. издадено от А. Д. началник група в
ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище. Инвокирайки
оплаквания за нарушения на процесуалният и материален закони,
жалбоподателя моли за отмяна на оспореното наказателно постановление. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник. Претендират се
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Процесуалният представител на наказващият орган счита жалбата за
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Не претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Няма възражение за
прекомерност на разноските на жалбоподателя.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60,
ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Според обстоятелствената част на оспореното наказателно
постановление : На 20.01.2025 г. в 07:40 ч. в гр.Търговище, на кръстовището
на ул.“Скопие“ с ул.“Ивайло“ жалбоподателят управлявал лек автомобил
марка „Т.“, модел „*****“ с рег.№ ****** с посока на движение към
1
кръстовището с ул.“Васил Левски“ където бил блъснат от лек автомобил
марка „Ш.“ модел „О“ с рег.№ ********* в задна дясна част, след което не
останал на мястото на произшествието. Прието е, че по лекият автомобил
марка „Т.“ има щети по задна дясна броня, а по лекият автомобил марка „Шк.“
има щети по дясна част на предна броня. Тази фактическа обстановка е приета
след сигнал на тел.112 и разговор с водачите на автомобилите.
Едва на 28.01.2025 г. бил съставен протокол за ПТП без в същият да са
посочени обстоятелства, причини и условия за ПТП, включително и
настъпилите материални щети.
Също на 28.01.2025 г. на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA
№ 3343163 за извършено на 20.01.2025 г. в гр.Търговище нарушение на
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
От показанията на актосъставителя св.Д. се установява че механизма на
ПТП-то е установен от данни на жалбоподателя и водача на л.а.“Ш.“.
От показанията на св.А.а (съпруга на жалбоподателя) се установи, че
наистина е имало сблъсък между автомобила на жалбоподателя и друг
автомобил. Съпругът й е спрял, огледал е щетите, нямало сериозни щети и се
наложило да продължи движението си за да може да превози децата си
намиращи се в автомобила му, до детско заведение. След това бил подаден от
него сигнал на телефон 112, а по-късно подал и писмен сигнал.
При така събраните по делото доказателства писмени и гласни съдът
прие за безспорно установено, че на процесната дата, място и час между
процесните автомобили е настъпило съприкосновение.
Представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на МВР установява, че АУАН и НП са съставени/издадени от
компетентни органи в кръга на техните правомощия.
Съдът не споделя извода на наказващият орган, че жалбоподателя не е
спрял да установи щетите. От оспореното наказателно постановление не става
ясно как наказващият орган е стигнал до този извод и на база на кои
доказателства. От показанията на съпругата на жалбоподателя се установи
точно обратното. От показанията на актосъставителя се установи, че при
прегледа на видеозаписа от намиращият се наблизо магазин „Лакс“ не се
установява дали автомобила на жалбоподателя не е спрял след
съприкосновението с л.а.“Шк.“. Жалбоподателя е обяснил само, че не е
изчакал органите на полицията, защото е трябвало да заведе децата си на
детска градина. На края на разпита си този свидетел заяви, че на записа се
виждало как автомобилите не спират изобщо след сблъсъка. Налице е
съществено вътрешно протИ.речие в показанията на св.Д. поради което съдът
намери, че не следва да кредитира тези показания в частта им дали
автомобила на жалбоподателя е спрял след сблъсъка или не. При това
положение следва да се кредитират показанията на съпругата на
жалбоподателя, че след сблъсъка жалбоподателя е спрял и установил щетите.
Показанията на тази свидетелка са ясни последователни и категорични и
2
съдът не намери основания да не им даде вяра.
За съдът е неясно защо наказващият орган е приел, че жалбоподателят
не е спрял и не е установил последиците от ПТП. Не са посочени
доказателствата които потвърждават нарушението така както изисква
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Отделно от това при реализирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя са допуснати и други процесуални нарушения.
Самият АУАН има вътрешно протИ.речие при описание на фактическата
обстановка. Първоначално е записано, че има щети по автомобилите, а след
това е посочено, че от нарушението няма имуществени вреди. Липсва
посочване на данни за другият водач на МПС –то участвало в сблъсъка. При
това положение съдът не може да изследва обективната истина по делото
въпреки, че е съставен протокол за ПТП с участник Х. Ф. Е. Отделно от това в
протокола за ПТП не са конкретизирани материалните щети по автомобилите,
няма данни за обстоятелствата, причините и условията на ПТП. Съгласно
изготвената схема в протокола за ПТП, е настъпил челен сблъсък между
автомобилите, което пък от своя страна протИ.речи на фактическата
обстановка посочена както в АУАН, така и в наказателното постановление.
ПротИ.речи и на приложеният по делото снимков материал. В наказателното
постановление липсва посочване на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства и другите обстоятелства взети предвид при определяне вида и
размера на наказанието. Следователно липсват задължителен реквизит по
смисъла на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН.
Принципно когато водач на МПС не спре за да установи последиците
от ПТП-то, в качеството си на участник в ПТП, нарушава задължението си по
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, което поведение води до реализиране на
административнонаказателна отговорност на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП.
При служебната проверка съдът констатира, че в оспореното
наказателно постановление липсва описание на нарушението и
обстоятелствата при които същото е извършено. Не е конкретизирано какви
материални щети са причинени на ударените автомобили. Не е достатъчно да
се посочи, че има щети по броните на автомобилите. Липсата на задължително
съдържание на оспореното наказателно постановление не може да се санира и
преодолее от приложеният по делото протокол за ПТП, като в последния също
липсва конкретно описание на причинените материални щети. Недопустимо е
липсата на съществени реквизити на наказателното постановление да се
допълва чрез събраните в хода на съдебното следствие доказателства – гласни
и писмени. По този начин съдът не може да провери дали е изпълнено
определението за ПТП. Съгласно легалната дефиниция на т.30, §6 от ДР на
ЗДвП „пътнотранспортно произшествие“ е събитие възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
3
товар или други материални щети. Както бе посочено в конкретният случай в
наказателното постановление не са конкретизирани причинените материални
щети. По този начин се налага извода, че в НП липсва съществен реквизит на
наказателното постановление, по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Нарушението следва да бъде формулирано ясно, пълно и недвусмислено.
При това положение наказаното лице не може да се защити адекватно,
съдът също не може да провери волята на наказващият орган за
съответствието й със закона. Отделно от това не се установи да е имало ПТП
съгласно формулировката на закона, което да е породило задължението на
жалбоподателя като участник в ПТП да спре и да установи последиците от
ПТП.
Предвид горното се налага извода, че оспореното наказателно
постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалният и
материален закони, вменено на жалбоподателя нарушение не е доказано по
безспорен и категоричен начин, поради което издаденото наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от
страна на жалбоподателя за сумата от 500 лева - платено адвокатско
възнаграждение, за което са приложени адвокатско пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 12.03.2025 г., с който е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., като е отбелязано че възнаграждението е
изплатено при подписване на договора - в брой. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в
производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за
разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че
разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В
случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на
обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя,
съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в
съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18
ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.1 при интерес до 1000 лв.
възнаграждението е в размер на 400 лв. В случая е видно, че договореното и
4
платено възнаграждение съответства на размера на оспорваната глоба от 50
лв. и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един
месец предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 и чл.18, ал.4 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо ОДМВР –
Търговище като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сумата от 500 лева представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-1292-000036 от 27.02.2025
г. на Началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище
с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на А. В. А. с ЕГН ********** от
********************** са наложени следните наказания : „глоба“ в размер
на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище ДА ЗАПЛАТИ на А. В. А. с ЕГН
********** от ********************************сумата от 500 лв.
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________

5