Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260131
гр. ВРАЦА, 20.05.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 28.04.21 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Росица И.а
в присъствието на:
прокурора секретар Галя И.а
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N`548
по описа за 2020 год.,
за да се произнесе окръжен съд взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива
на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба
вх. № 260523/13.10.20 г. на ответниците в производството М.П.С., Д. Т. К., М.Т.К.,
С.Х.К., починала в хода на процеса и с опр. № 260063/21.01.21 г. на ВрОС, като
страна-въззивник е конституиран нейния син и наследник В.Д.К., Ц.Д.К. и Б.Г.К. срещу решение на районен съд гр. Мездра
№ 260017/08.09.20 г. постановено по гр. дело № 919/2017 г. по описа на същия
съд, с което районен съд е
- УВАЖИЛ предявените от ищците Н.Р.
и А.Л. срещу ответницата М.П.С. искове за собственост, в тяхната установителна
и осъдителна част, по отношение на двуетажна ВИЛНА сграда с площ от 53.78 кв.
м. находяща се в зем. имот с идентификатор 001098 целия с площ от 2.207 кв. м.
в землището на село ***, общ. гр. Мездра, обл. гр. Враца, м. "***",
бивша м. "***" и описани в решението граници, при равни права за
двете ищци.
- УВАЖИЛ предявеният от ищцата А.Л. иск за
собственост, в неговата установителна и осъдителна част, срещу ответницата М.П.С.,
по отношение на ГАРАЖ с площ от 20 кв. м., находящ се в зем. имот с
идентификатор 001098 целия с площ от 2.207 кв. м. в землището на село ***, общ.
гр. Мездра, обл. гр. Враца, м. "***", бивша м. "***" и
описани в решението граници.
- ОТМЕНИЛ
на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нот. акт № 124/03.05.2010 г. на
нотариус с рег. № *** и р-н на действие районен съд гр. Мездра, с който
ответниците Д.Т.К. и М.Т.К. са признати за собственици на основание давностно
владение по отношение на изградените в имот с идентификатор 001098 в землището
на село ***, общ. гр. Мездра, м. "***", целия с площ от 2.207 кв. м.,
на къща с площ от 79 кв. м. и гараж на автомобили с площ от 20 кв. м.
С атакуваното решение са присъдени съдебни
разноски на ищците Н.Р. и А.С., които следва да заплати ответницата М.П.С., в
размера на 1 400 лв.
Въззивният съд е преценил, че исковата молба
на Н.Р. и А.С. насочена срещу М.П.С., Д.Т.К., М.Т.К., С.Х.К., заместена на осн.
чл. 227 от ГПК от сина си В.Д.К., Ц.Д.К. и Б.Г.К. е нередовна, доколкото в
обстоятелствената част на молбата ищците излагат обстоятелства сочещи на правен
интерес от търсене на защита срещу всеки от посочените ответници, с искове, за
които не е формулиран ясен петитум.
Ето
защо и на осн. чл. 129, ал. 2 и във вр. с ал. 4 от ГПК, с опр. №
260023/12.01.21 г. и опр. № 260119/19.02.21 г., въззивният съд е указал и дал
възможност на ищците на отстранят нередовностите на исковата си молба.
В
изпълнение указанията на окръжен съд, ищците Н.Р. и А.Л., чрез адв. Т. Д., са представили
молба вх. № 261380/15.02.21 г. и молба вх. № 261986/08.03.20 г., с които според
настоящия състав на въззивния съд, отстраняват нередовностите на исковата си
молба, при което производството следва да продължи развитието си.
Във въззивната жалба се мотивират оплаквания
за неправилност и необоснованост на атакуваното решение на районен съд гр.
Мездра посочено по-горе. Въззивниците, чрез адв. П. от Врачанска адв. колегия,
намират, че ищците не са доказали, че са собственици на спорните вилна сграда и
гараж на първото посочено от тях основание – отстъпено право на строеж на
първата ищца Н.Р. по време на брака й със С. Л. и по наследство за втората ищца
А.Л.. Въззивниците са оспорили представения от ищците на стр. 8, констативен
нот. акт № 72/05.12.85 г. за собственост върху постройка, строена върху
държавна земя, тъй като по делото не бил представен договор за отстъпено право
на строеж, при което липсвали доказателства за действително учредено право на
строеж за процесните сгради в полза на ищцата Н.Р. и съпругът й. И изводите на
районен съд в обратния смисъл били направени при неправилно приложение на
материалния закон.
Според
жалбоподателите, по делото не било доказано и второто въведеното от ищците
основание за придобиване на правото на собственост по отношение на сградите
предмет на ревандикация – придобивна давност. Необосновано районен съд дал вяра
на свидетелите на ищците, като направил неправилния извод, че те са придобили
правото на собственост на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност по
отношение на вилната сграда. Въззивниците намират, че исковете за собственост с
предмет гаража изграден в имот с идентификатор 001098 следвало да бъдат изцяло
отхвърлени, тъй като всички свидетели депозирали показания само във вр. с
вилната сграда, но не и за гаража.
Преди
установяване фактическа власт върху реституирания имот от ответниците, според
адв. П. същият е бил социалистическа, след това държавна или общинска
собственост и упражняването на фактическа власт върху имота от страна на ищците
не е основание за придобиване му в собственост по давност с оглед забраните по
чл. 86 от ЗС, редакция от 1951 г. и следващи редакции 1990 г. и 96 г. Отделно
от това, въззивниците намират, че следва да се съобрази, че според чл. 5, ал. 2
от ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност върху имоти, предмет на реституция,
какъвто е процесният имот № 001098 в землището на село ***, в който са
изградени сградите предмет на ревандикация, до влизане в сила на закона /18.11.97
г./ не се зачита и от влизането му в сила започва да тече нова давност. И тъй
като в процеса не са въведени своевременно от ищците други основания за
претендираното право на собственост, то според ответниците-въззивници
въведените от ищците по-късно основания, с писмената им защита /позоваване на
Постановеление на МС №4 от 12.02.88 г./ са преклудирани
Въззивниците, чрез адв. П. твърдят, че зем.
имот в който са застроени процесните вила и гараж, е възстановен на част от тях
- Д.К. и М.К. *** от 07.09.2009 г., като те са владели и ползвали имота
спокойно и необезпокоявано от 2001 г., без някой да им пречи на владението или
да оспорва собствеността им. До предявяване на исковете през 2017 г. са изтекли
повече от 10 години и Д.К. и сестра му М.К. са придобили собствеността върху
спорните постройки на основание давностно владение и приращение, след което правомерно
са ги продали Ц.Д.К. и съпругата му Б.Г.К., които на свой ред са продали
спорните сгради на ответницата М.П.С..
Ето защо, според жалбоподателите исковете са
неоснователни, което налага отмяна решението на районен съд и постановяване на
съдебен акт по същество, с който исковете бъдат изцяло отхвърлени.
Претендират
се съдебни разноски за две инстанции.
Ответниците
в производството Н.Р. и А.Л., чрез адв. Д., представят отговор, в който
подробно мотивират становище за неоснователност на жалбата. Молят решението на
районен съд да бъде потвърдено.
Страните
нямат доказателствени искания към настоящата инстанция.
Окръжен съд, след
самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните намира
следното:
Постъпилата
въззивнва жалба е процесуално допустима, като подаден в срок, от надлежни страни в производството и имаща за
предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.
При извършената
по реда на чл. 269, изр. 1 от ГПК служебна проверка, окръжен съд намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
При осъществяване на въззивен контрол за
правилност на първоинстанционния съдебен акт, в рамките поставени от въззивната
жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, от фактическа и правна страна окръжен съд
намира следното:
Пред районен съд гр. Мездра, с искова молба
вх. № 2869/11.07.17 г.; молба вх. № 4708/10.11.17 г., стр. 165 за изменение на
иска на осн. чл. 214 , ал. 1 т. 3 от ГПК; молба на стр. 374 за уточняване
недвижимите имоти предмет на предявените искове, както и на осн. чл. 129, ал. 4
от ГПК, по указание на въззивния съд, с молби вх. № 261380/15.02.21 г. и вх. №
261986/08.03.20 г. за отстраняване нередовностите на първоначалната искова
молба, ищците Н.С.Р. и дъщеря й А.С.Л.,
чрез адв. Т.Д. от САК, са предявили срещу
ответниците в производството М.П.С.,
Д.Т.К., М.Т.К., С.Х.К., починала в хода на процеса и на нейно място на осн. чл.
227 от ГПК е конституиран като страна-ответник сина й В.Д.К., Ц.Д.К. и
съпругата му Б.Г.К. няколко обективно и субективно съединени иска.
Ищците
твърдят, в исковата молба че при равни права са собственици на вилна сграда със застроена площ от
53.78 кв. м. и разгърната площ 189.11 кв. м., изградена в находящия се в
землището на село ***, община гр. Мездра, м. "***", бивша м. "***"
земеделски имот № 001098, осма категория, целия с площ от 2.207 кв. м., при
граници на вилната сграда от три страни имот № 001098 и надземен гараж от 20
кв. м. и граници на земеделския имот:
имот № 000741, полски път на община гр. Мездра и имот 123002 – горско трайно
насаждение.
Ищцата А.Л.
твърди, че е индивидуален собственик на долепения до описаната вилна сграда гараж с площ от 20 кв. м., също
изграден в зем. имот № 001098 в землището на село ***, общ. гр. Мездра.
В
исковата молба се твърди, че вилната сграда е придобита през 1985 г. от ищцата Н.Р.
и покойният й съпруг С. Д. Л. на основание отстъпено право на строеж. С. Л.
починал, като е оставил за свой единствен наследник ищцата А.Л.. Освен на посоченото правно основание, ищците
твърдят, че са собственици на вилната сграда на основание давностно владение,
тъй като са владели несмущавано вилната сграда от построяването й през 1985 г.
до 2014 г., до когато са посещавали имота. През 2008 г. ищците ремонтирали покрива
на сградата, а през 2012 г. технически специалист направил оглед на вилата с
цел извършване на основен ремонт.
По
отношение на гаража, ищцата А.Л. твърди, че негов е индивидуален собственик на
основание давностно владение в сроковете посочени по-горе.
В
исковата молба се твърди, че лятото на 2017 г., след справки в АВ ищците
установили, че ответниците са се снабдили с нот. актове за собственост на
процесените вилна сграда и гараж, както следва: - На Д.Т.К. и сестра му М.Т.К.
бил издавен нот. акт № 124/03.05.10 г., който ги признавал за собственици на
осн. давностно владение по отношение на вилната сграда и гаража изградени в
имот 001098 в землището на село ***, общ. гр. Мездра; С нот. акт № 123/30.09.10
г. и двата акта на нотариус Х. А., рег. № ***, Д.К., съпругата му С.К. и сестра
му М.Т. продали на своите син и племенник – ответника Ц.Д.К., вилата и гаража в
земл. на село ***; С нот. акт № 122/19.0514 г. на нотариус Б. М., рег. № 593,
вилната сграда и гаража отново били продадени от ответниците Ц.К. и съпругата
му Б.К. на ответницата М.П.С.. За снабдяване с нот. акт, ответниците Д. и М. К.
прадставили пред нотариуса удостоверение на търпимост № 56/16/04.10 г., на
община гр. Мездра, което ищците оспорват.
При
изложените обстоятелства ищците считат, че са собственици на описаните вилна сграда и гараж,
при което оспорват нот. актове легитимиращи
ответниците като собственици на процесните сгради и предявяват срещу тях
следните искове:
- срещу
ответниците Д.Т.К. и М.Т.К. установителни искове за собственост по отношение
изградената в зем. имот с идентификатор 001098 в землището на село ***, общ.
гр. Мездра, м. "***" вилна
сграда, предявени от ищците Н.Р. и А.Л., при равни права за всяка от тях;
- срещу
ответниците Д.Т.К. и М.Т.К. установителен иск за собственост по отношение
изградения в имот с идентификатор 001098 в землището на село ***, общ. гр.
Мездра, м. "***" гараж,
предявен само от ищцата А.Л.;
- искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен нот. акт № 124/03.05.10 г., с който ответниците Д.Т.К.
и М.Т.К. са признати за собственици на основание давностно владение по
отношение на вилната сграда и гаража предмет на ревандикация;
- срещу
ответниците Ц.Д.К., Б.Г.К. и В.Д.К. установителни искове за собственост по
отношение изградената в имот идентификатор 001098 в землището на село ***, общ.
гр. Мездра, м. "***" вилна
сграда, предявени от ищците Н.Р. и А.Л., при равни права за всяка от тях;
- срещу
ответниците Ц.Д.К., Б. Г. К. и В.Д.К. установителен иск за собственост по
отношение изградения в имот идентификатор 001098 в землището на село ***, общ.
гр. Мездра, м. "***" гараж,
предявен само от А.Л..
- срещу
ответницата М.П.С. осъдителен иск за собственост по отношение на процесните
вилна сграда и гараж изградени в зем. имот 001098 в землището на село ***, при
равни права за двете ищци по отношение на вилната сграда и индивидуална
собственост по отношение на гаража за ищцата А.Л..
В срока
по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез адв. Г.П. от ВрАК се представили отговор, с
който оспорват предявените срещу тях искове и молят да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Намират, че ищците не могат да станат собственици на спорните
вила и гараж на посочените в исковата молба основания отстъпено право на строеж
и давност. Правото на строеж на вилната сграда не било отстъпено по надлежния
ред. Ответниците оспорват твърденията на ищците, че са посещавали редовно
спорните сгради до 2014 г., тоест са били във владение на вилата и гаража, а
също и че са правили ремонт на покрива през 2008 г., а през 2012 г. оглед на
сградата от специалист във вр. с бъдещ ремонт. Ответниците Д.К., М. и С. К.
/първите са брат и сестра, а С.К. е съпруга на Д.К./ твърдят, че те са
придобили правото на собственост върху спорните вила и гараж на основание
давност, тъй като са във владение са сградите преди 2000 г., като до 2010 г.
никой не е оспорвал правата им, най-малко ищците. При започване на тяхното
давностно владение процесните сгради съществували, но били безстопанствени,
занемарени, разрушени, без врати и прозорци. Тримата посочени ответници ги
благоустроили и превърнали в годни за ползване обекти, като вложили много труд
и средства. Едва при предявяване иска разбрали, че друг има претенции за сградите.
Тримата ответници, твърдят, че са собственици на сградите и на осн. чл. 92 от
ЗС като приращение, тъй като с решение от 07.09.09 г. по преписа 001160 им е
възстановено правото на собственост върху имот 001098 в землището на село ***,
в който именно имот се намирали вилната сграда и гаража, за които ищците
заявяват претенции. И тъй като според ответниците Д., М. и С. К. са собственици
на вилата и гаража предмет ревандикация, то сделките, с които са продали
сградите на ответника Ц.К., техен син, а той на свой ред е продал сградите на
ответницата М.П.С., са действителни и са
породили целения вещно правен ефект.
По
делото няма спор, относно родствената връзка между ответниците в
производството, а също и за факта, че спорните сграда и гараж попадат в зем.
имот № 001098 находящ се в землището но село ***, общ. гр. Мездра.
По делото
са събрани писмени и гласни доказателства, изслушани са две специализирани
експертизи, от които окръжен съд приема за установена следната фактическа обстановка по спора:
В
подкрепа на първото твърдяно от ищците основание за ревандикация на спорните
вила и гараж – отстъпено право на строеж, те представят констативен нот. акт за
собственост върху постройка, строена върху държавна земя № 72/05.12.85 г. на С.
Н. съдия в районен съд гр. Мездра, с който Н.Р. и С. Д. Л. от гр. София са
признати за собственици на основание отстъпено право на строеж на вилна сграда
от 35 кв. м., на два етажа по предварително изготвен план върху държавна земя в
м. "***" в землището на село ***, Врачански окръг. В нот. акт е
посочено, че пред съдията са представени протокол №3/28.08.1081 г. от заседание
на кметски съвет на село *** и договор за отстъпено право на строеж. По така
посочените документи, по делото е представен само протокол от 28.08.81 г., стр.
195, от който се установява, че на посочената дата кметският съвет на село ***
е решил да преотстъпи правото на строеж на др. Н.Р. в собствената й парцела в
м. "***". От у-ние за наследници на стр. 9 се установява, че С. Д. Л.
е починал на 07.04.2001 г., като е оставил за свой единствен наследник ищцата А.С.Л..
От стр. 23 до стр. 37 от делото са представени части документи /поръчки,
фактури, складови бележки/ за закупени от С. Л., в периода 1985-86 г., на
строителни материали – пясък, цимент, чакъл, дъски, тухли, прозорци и др. По
делото е представен архитектурен проект за вилната сграда. От приетата специализирана
експертиза изготвена от в. л. инж. И. И., неоспорена от страните, основно и
допълнително заключение се установява, че вилната сграда е изградена в имот
001098 по картата на възстановената собственост, находящ се в землището на село
***, м. "***", която е извън регулационните граници на селото, в
близост до рибарник, като до имота се стига по път без настилка. Вилната сграда
е изградена на три етажа, които имат връзка с вътрешни интериорни стълби, като
поради стръмния терен, първия етаж е вкопан. От изток на сградата е долепен
гараж, чиято покривна плоча е тераса на втория етаж на вилната сграда. Според
вещото лице застроената площ на вилната сграда според сега действащия ЗУТ е
53.78 кв. м., а разгърнатата застроена площ е 229.67 кв. м. и се състои от два
надземни етажа и трети тавански етаж. Според Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство от 1977 г. сградата има застроена площ 53.78
кв. м. и разгърната застроена площ 202.47 кв. м. След справка в община Мездра,
вещото лице И. не намерило никакво строителни книжа и документи относно
построяването на процесните сгради. Вещото лице не е намерило и документи за
промяна на името на месността "***" в "***", но в общината
му било обяснено, че при изготвяне картата за възстановяване на собствеността
много малки местности били слети с по-големите по площ месности и вероятно
става дума за такова сливане. В открито съдебно заседание на 14.12.17 г. инж. И.
обяснява, че на представения по делото
арх. проект няма печати за одобряване и по тази причина и в община гр. Мездра
няма данни за проекта. Би следвало да има одобряване на проекта и издаване на
строително разрешение, но такова за процесните сгради нямало издадено. Според
експерта изградената на място вилна сграда има отклонения от представения по
делото проект, но планировката е спазена. Инж. И. твърди, че в имот № 001098,
освен процесните гради, има изградени и други сгради, за които също няма
строителни книжа.
По
делото е прието и втора специализирана експертиза с в. л. Л. Й., като експерта
отново, след съответните измервания, е определил размери на застроената площ на
вилната сграда и разгърна застроена площ, при действието на строителните
правила и норми в периода от 1973 г. до 1995 г. и при действието на ЗУТ, като
застроената площ на вилната сграда и за двата периода съвпада с тази посочена
от в. л. И. – 53.78 кв. м., като има разлика с около 30 кв. м. само за
квадратурата на разгърнатата застроена площ на вилната сграда.
Като
доказателство по делото е приобщена и земеделска преписка по заявление вх. №
001160 подадено от ответника Д.Т.К., по която е постановен финализиращ адм. акт
– решение на Общ. служба по земеделие гр. Мездра № ПФ875/07.09.09 г., с което на наследниците на покойния Т. К. П. -
ответниците Д.Т.К. и сестра му ответницата М.Т.К., е реституиран по реда на
ЗСПЗЗ зем. имот в землището на село ***, общ. гр. Мездра с № 001098 по картата
на землището, с площ от 2.207 кв. м., осма категория и посочени в решението
граници, в който зем. имот попадат спорните сгради, за което страните не спорят.
По
делото е представен нот. акт № 124/03.05.10 г. на нотариус Х. А. с рег. № ***,
с който ответниците Д.Т.К. и сестра му ответницата М.Т.К. са признати за
собственици на основание давностно владение за всички сгради изградени в
реституирания им имот № 001098 в землището на село ***, общ. Мездра, в м.
"***", целия от 2.207 кв. м.,
а именно: - къща с площ от 79 кв. м., гараж за автомобили надземен 20 кв. м., къща
с площ 55 кв. м., къща с площ 70 кв. м. , гараж за автомобили надземен 91 кв.
м., жилищна сграда с площ от 50 кв. м., сграда с особено предназначение 4 кв.
м. За снабдяване на ответниците с посочения нот. акт, пред нотариуса е
представено удостоверение за търпимост № 56/15.04.10 г. издадено от община гр.
Мездра, в което е посочено, че всички описани по-горе сгради с поред
декларацията на Д.Т.К., са построени в периода 1971-72 г. В удостоверението е
посочено, че сградите са допустими по действащия устройствен план по време на
строителството им и според строителните правила и норми действали по това време
и съгласно пар. 16 от ЗУТ имат характер на търпими строежи. Удостоверението е
приложена на стр.16 от делото.
След
издаване на нот. акт № 124/03.04.10 г., с представения по делото нот. акт №
123/30.09.10 г. на нотариус Х. А., рег. № ***, ответниците Д.Т.К., съпругата му
С.К. и сестра му М.К. са продали на техния син и племенник Ц.К. имот 001098 в землището на село ***, заедно с
всички построени в него сгради описани по-горе.
След
сключване договора оформен с нот. акт № 123/30.09.10 г., ответниците Ц.Д.К. и
съпругата му Б.Г. К. са продали имот № 001098 в землището на село ***, заедно в
всички изградени в него сгради, на ответницата М.П.С., като сделката е оформена
с нот. акт № 122/19.05.14 г. на нотариус Б. М., рег. № 593, стр. 119.
В
проведените съдебни заседания на 14.12.17 г., стр. 197 и на 12.04.18 г., стр. 278 са разпитани
свидетели, от чиито показания се установява следното: Свидетелят Й. Г. е бил
кмет на село *** в периода 1979 г – 1989 г. Спомня си, че ищцата Н.Р. и
съпругът й С. Л. харесали природата около село *** и той им дал разрешение да
строят в държавна земя, извън регулацията на селото, като според него тогава
така се правело, той давал и на други лица разрешения за строеж върху държавна
земя. Вилата строял съпругът на Н.Р.. По време на строежа тя, нейния съпруг и дъщеря
често идвали в селото, а С. Л. идвал и до смъртта си. При строежа помагали хората
от село ***. Всички знаели, че това е вилата на Н.Р.. Ответникът Д.Т.К. бил
негов братовчед и участвал в кметския съвет, когато било взето решение да се
отстъпи право на строеж на ищцата Н.Р. и съпругът й, в качеството си на кметски
съветник. Според свидетеля в село *** няма друго лице с тези имена.
Наследствените зем. имоти на свидетеля и тези на ответника Д.К. били на друго
място, не на това на което била изградена спорната вила.
Свидетелят
Б. Н. е кмет на село *** към момента. Твърди, че цялото село помагало при
изграждане вилата на ищцата Н.Р. в м. "***", която била различна от
м. "***". Свидетелят познава и ответниците, но не знае мястото, в
което е изградена вилата да е тяхни или да са строли там някаква сграда. Преди
две-три години, разпитът се провежда през 2017 г., ответникът В.К. му
представил новите собственици на вилата на Н.Р.. Данъчната партида се водела на
името на Н.Р.. През 2014 г. В.К. платил данъка за имота на Н.Р., като поискал да
се отрази, че данъкът се плаща от ответницата М., но свидетелят му отказал.
През лятото на 2017 г. ищцата Н.Р. поискала от свидетеля да я срещне с
ответника Ц.К.. На срещата, Ц.К. казал на Н.Р., че някой е взел 40 000 лв. за
нейния имот, предложил да й даде 40 000 лв. и тя да не се занимава повече с този
въпрос, но г-жа Р. отказала предложението. Свидетелят си спомня, че през 2008
г. ищцата Р. правила ремонт на покрива на вилата. Правила и подпорна стена.
Имало майстори, които си пазарували от в селото. Свидетелят разбрал през 2014
г. че вилата е продадене, когато ответникът В.К. му представил новите
собственици.
Свидетелят
В. Г. бил кмет на село Игнатица, разположена на 10 км. от село ***, в периода
от 1988 г. - 1999 г. Познавал и бил близък със съпруга на Н.Р. и знаел, че
строят вила в село ***. В периода 1986, 87, 88 г. съпругът на Н.Р. често
преспивал в дома му, тъй като строял вилата в село ***. Свидетелят твърди, че
знае къде точно се намира вилата, по пътя за рибарниците, в дясно, но не може да
си спомни точното има на месността.
Свидетелката
Л. В. свидетелства, че има вила в землището на село *** построена от родителите
й, на място, което им е предоставено през 1976 г. с постановление на МС, което
разрешава да се строи вилна сграда само до 35 кв. м. Около 79-80 г. ищцата Н.Р. посетила вилата на
родителите на свидетелката и харесала мястото и природата около село ***. Попитала
дали може чрез кметството да се придвижи въпроса за да й се даде възможност да
си построи вила. Кметството й дало място за строеж на скат срещу вилата на
свидетелката. Тогава това място представлявало голи, пусти скатове, нямало нищо
построено, с изключение вилата на родителите на свидетелката. Вилата на ищцата
била изградена в периода 1980-85 г. Цялото село *** знаело, че една от вилите е
на родителите на свидетелката, другата е на ищцата Н.Р.. Според свидетелката
разрешението за строеж на Н.Р. е дадено от Кметството на село ***. През лятото
на 2017 г. свидетелката разбрала от Н.Р., че имотите им били продадени, били
затворени и заградени. Според свидетелката нейния имот се ползвал активно до
смъртта на родителите й през 2011 г. Като след това тя наела човек за да
наглежда имота. С ищцата Н.Р. взаимно си наглеждали вилите. Преди смъртта на
съпруга й С., между 1996 – 2000 г., ищцата Н.Р. правила ремонт на покрива на
вилата. След смъртта на С., тя изплащала хора да наглеждат имота и да съобщават
какво става. Хората на Н.Р. наглеждали и имота на свидетелката. Вилата на
ищцата била обзаведена и имало нормални условия за живот. Свидетелката твърди,
че не е виждала други хода във вилата на Н.Р. и тя е неен собственик.
Посочените
от ответниците свидетели К. К., В. Д., Г. К., са роднини по сватовство на
ответника Д.Т.К. ***. Те твърдят, че в селото не живее друго лице с тези имена.
Според свидетелите, бащата на Д.Т.К. имал земя в месността "***", която
след като били върнати земеделските земи
в страната, Д.Т.К. си взел земята по закон. Според свидетелката В. Д. в имота
на ответника Д.К. имало изградена вила на три етажа, която била придобита от
семейството на ответника Д.К., след като си върнали зем. земи, но свидетелката
не знае как и по какъв начин. Същата свидетелка твърди, че е чула от хората, че
Н.Р. си построила вила на мястото на ответника Ц.К., това било отдавна, през 80-те
години. Свидетелката твърди, че Н.Р. е идвала в селото и всички говорели, тъй
като е известна личност, но тя не я е виждала.
В
проведеното на 12.04.18 г. с. з. е разпитан свидетеля С. Р., племенник на
ищцата Н.Р.. Той твърди, че знае за стротелството на вилата в село *** в
периода 1985-86 г., когато той помагал на чичо си, съпруга на Н.Р., за
изграждане на вилата, който основно се занимавал със строителството. Свидетелят
описва външния вид на вилата и местоположението й. След смъртта на чичо му през
2002 г., леля му Н.Р. и братовчедка му А. посещавали вилата "чат -
пат". Вилата била разбивана два пъти. По молба на леля си, свидетелят
посещавал имот за да го нагледа, два – три пъти годишно. През 2008 г. бригада
от турци от гр. Хасково правели ремонт на покрива на вилата. През 2011-12 г.
инженер направил оглед на вилата за извършване на основен ремонт, тъй като Н.Р.
имала намерение да я ползва за спортно възстановителна база. През 2017 г.
свидетелят разбрал, че има проблем с вилата. Негов колега Д. С. сигнализирал Н.
Р., че във вилата се живее и има ограда, която преди я нямало. Била осъществена
среща между Р. и ответника Ц. К.,като последният казал на ищцата, че ще
спечели 30 – 40 000 лв. или ще се видят в съда. Според свидетеля, Н.Р. е
пращала хора да наглеждат вилата и тя идвала, но свидетелят не може да каже
дали е оставала са преспива. Гаража бил построен от чичо му като продължение на
терасата, нямало врата, като това се случило след 1988 г., когато Н. Р. и
съпругът й били вече разведени. Свидетелят твърди, че когато видял вилата през
2017 г. тя била променена – гаража имал врата, бил изграден някакъв парапет,
имало нова дограма и други подобрения, които преди това ги нямало.
Свидетелят
Д. Н. С. подробно разказва, че по поръчение на ищцата Р. е наглеждал процесната
вила в периода 2008 г. – 2014 г. В края на 2014 г. той информирал ищцата, че
има проблем с покрива на вилата и течове. При посещението на свидетеля през
2017 г., той констатирал съществена промяна във вилата, бил извършен сериозен
ремонт, което се виждало и от пръв поглед. Свидетелят сигнализирал ищцата Р.,
като мислел, че тя е извършила ремонта. Но тя била много учудена, казала, че не
знае кой и защо и извършил ремонта. Докато оглеждал вилата, свидетелят
разговарял с лице на име Ц., който му се представил като човек на когото новите
собственици са възложили да пази вилата. Те били инвеститори в района и
предприели ремонта.
Свидетелят
Веселин Вълчанов твърди, че познава ответника Ц.К. от 2000 г., но е близък с
него от 2004 г. Знае, че ответникът имал вила над рибарника в селото.
Свидетелят твърди, че няколко пъти е ходил след 2004 г. да помага за ремонти
във вилата, като по-сериозните ремонти се направили последните години. Имало тераса,
която била удължена и от долу бил направен гараж, усилена била подпорната
стена, тъй като била стара и напукана, целия покрив бил направен, като това се
случило след 2010 г. Свидетелят не е срещал ищцата Н.Р. ***.
Свидетелят
И. В. твърди, че знае къде се намира спорната къща – над рибарника на С. в село
***. Там преди две-три години видял ответника М. /Д.К./ да вади картофи. Майстори
правели ремонт на къщата, като свидетелят предполага, че имота е на Д.К., след
като работи там.
Други
доказателства относими към предявените ревандикационни искове, по делото не са
събрани.
При
така установените фактическа обстановка, от правна страна окръжен съд намира следното:
От
предявените обективно и субективно съедениени искове за собственост, така както
са посочени по-горе, според окръжен съд главни
са предявените от ищците Н.Р. и А.Л. установителни искове за собственост с
правно основание чл. 108 от ЗС с предмет вила и гараж разположени в зем. имот №
001098 в земл. на село *** срещу ответниците Д.Т.К. и сестра му М.Т.К.,
съответно заявената от ищците на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК претенция за
отмяна на констатативен нот. акт № 124/03.05.10 г., с който Д. и М. К. са
признати за собственици на основание давностно владение върху изградените в
зем. имот № 001098 в землището на село *** общ. гр. Мездра, м. "***",
къща с площ от 79 кв. м. и надземен гараж за автомобили с площ от 20 кв. м., които
се идентифицират със сградите предмет на ревандикация, за което страните не
спорят. Това е така, тъй като от изхода на тези искове зависи основателността на
останалите предявени установителни и
осъдителни искове за собственост на процесните вила и гараж срещу останалите
ответници - В.Д.К., Ц.Д.К., Б.Г.К. и М.П.С., които имат характер на обусловени.
Ето
защо, правната логика налага окръжен съд първо да се произнесе по
основателността предявените главни искове.
Ищците
в производството заявят право на собственост на процесните вила и гараж на
основание отстъпено право на строеж и давност, които изключват възможността за
реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ в полза на ответниците Д.Т.К. и сестра му М.Т.К.
в качеството им на наследници на покойния Т. К. П., каквито са и възраженията
им заявени в отговора на исковата молба. Според окръжен съд, описаната по-горе
фактическа обстановка по спора налага да се приеме, че спрямо ищците Н.Р. и А.С.
приложение намират разпоредбите на Постановление № 4 на Министерския съвет от
12.02.1988 г. за по-нататъшното усъвършенстване устройството на зоните за
обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване и за отстраняване
на нарушенията при изграждане на сгради в тях /ДВ, бр. 19 от 11.03.1988 г.,
изм., бр. 34 от 1990 г./. С разпоредбата на чл. 1 е създадено задължение за
изпълнителните комитети на общинските народни съвети до 1.04.1989 г. да
отстранят всички нарушения, свързани с неправомерно завзетите и раздадени
държавни земи от селскостопанския и горския фонд, като се отнемат и се възстановят
в съответния фонд, както и да премахнат по реда на ЗТСУ (отм.) всички
постройки, изградени в посочените категории земи и в земите за земеделско ползване,
в които не се разрешава строителство. По делото не е установено такава
процедура да е била изпълнена спрямо спорните вила и гараж.
По
делото са събраха гласни доказателства, че спорните вила и гараж са изградени в
през 1985 г. от ищцата Р. и съпругът й С. Л., починал през април 2001 г., чийто
единствен наследник е втората ответница А.Л.. До смъртта на Л. през 2001 г., и
тримата /Н.Р., С. Л. и А.Л./ често са посещавали и ползвали имота. След 2001 г.
вилата и гаража се посещавали рядко от ищците Р. и А.Л., но сградите не били
изоставени. Ищцата Р. извършила ремонтни работи на покрива на вилната сграда
през 2008 г. и до 2014 г. редовно възлагала на хора да посещават вилата и
гаража и я информират на състоянието им. Така изложените обстоятелства, налагат
извода, че ищците владеят непрекъснато и
необезпокоявано спорните вила и гараж от построяването им през 1985 г. и до
2014 г.
В конкретния случай, решението
на Общинска служба Земеделие гр. Мездра № ПФ875 от 07.09.09 г., за
възстановяване на собствеността върху имот с идентификатор 001098 в землището
на село ***, общ. гр. Мездра, в който се намират и спорните вила и гараж, се
постановява в административно производство и по същността си представлява
административен акт. Когато се обжалва пред съда, последният действа по реда на
обжалването на административните актове и като орган на административното, а не
на гражданското правораздаване. Ето защо трайната съдебна практика на ВКС и на
съдилищата приема, че по влезлия в сила административен акт, в исковото
производство за собственост, каквото именно е настоящото производството,
решаващият спора съд следва да упражни косвен контрол за законосъобразност, ако
страната по ревандикационния спор, която не е взела участие в административното
производство, възразява за липса на предпоставки за възстановяване на
собствеността. Провеждането му в исковия процес е единствената защита на тази
страна, в казуса на ищците Н.Р. и А.Л., за да релевират възраженията си за
материална незаконосъобразност на акта за възстановяване - например, защото
имотът е застроен или са проведени други мероприятия, които съставляват пречка
за възстановяване на собствеността.
С оглед
на изложеното следва да се приеме, че макар да не попадат в изключението по чл.
10, ал. 7 ЗСПЗЗ, изискващо валидно учредено право на строеж, за ищците е налице
правната възможност при условията на ПМС № 4/1988 г. да запазят изградените
постройки. Още повече като се има предвид, както се посочи по-горе, че по
отношение на тези постройки към 2014 г. за ищците е изтекъл и 10 годишната придобивна
давност по чл. 79 от ЗС. В казуса е налице е хипотеза по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ,
която придава на извършеното застрояване характер на пречка за възстановяване
на собствеността, без оглед законността на строителството, а на земята - характеристиката
на вещ с несамостоятелно значение, като изключва възможността теренът да бъде
възстановен на предишните собственици. Тези съображения налагат извода, че
актът за възстановяване на собствеността за ответниците Д.Т.К. и сестра му М.Т.К.
по реда на ЗСПЗЗ /реш. № ПФ875/07.09.09 г./ не е съобразен с изискванията на
закона и окръжен съд, преценявайки го по пътя на косвения съдебен контрол, не
го зачита.
На
следващо място, не може да се приеме, че ответниците Д. и М. К. са собственици на спорните вила и
гараж на основание изтекла в тяхна полза 10 годишна придобивна давност, тъй
като са ги владеят непрекъснато и необезпокоявано в периода от 2000 до 2010 г.,
когато са ги продали на сина си ответника Д.К. с нот. акт № 123/30.09.2010 г. В
отговора по чл. 131 от ГПК те не твърдят, че са построили сградите, а че са ги
намерили изоставени и порутени и ги
владеят от 2000 г. до 2010 г., направили са подобрения и са придобили
собствеността върху сградите по давност. За така заявените твърдения на
ответниците, по делото не са събрани доказателства. Владението, като фактическа
състояние, има два кумулативни признака – обективен и субективен. И докато по
отношение наличието на субективния признак съществува законовата презумпция по
чл. 681 ал. 1 от ЗС, то обективния признак /упражняване фактическа власт върху
веща/ подлежи на доказване. И тъй като по делото е безспорно, че първоначално
спорните вила и гараж са се намирали във владение не ищците, новите владелци Д.
и М.К. за да установят своята фактическа власт следва да отстранят тази на
предишните владелци. Тази правна постановка предполага представяне на
доказателства от Д. и М. К., че към 2000 г. те са извършили действия, с които са
отблъснали владението на ищците Н. Р. и А.Л.. Такива доказателства по делото не
се представени. Нещо повече, в процеса се установи, че ответникът Д.Т.К. е
участвал в кметския съвет, който е отстъпил на Н. Р. правото на строеж на
процесната вила в земл. на село *** – протокол № 3/28.08.81 г. на стр. 195,
тост той е знаел, че спорните сгради не са негова собственост. При това
положение, за да установи фактическа власт върху сградите за себе си, следва да
представи доказателства и установи по категоричен начин, че се е
противопоставил явно и е отблъснал владението на ищците. Както се посочи,
такива доказателства по делото не са представени. Ищцата Н. Р. е разбрала
случайно през 2017 г., че вилата и гаража се владеят други хора /от ответницата
М.С./ от свидетеля Д. Н. С., на когото възложила на наглежда имота й –
показания на С. на стр. 281.
Разпитаните
свидетели депозират показания, че след 2014 г. вилата и гаража са във владение
на ответника Ц.К., син на ответника Д.К., като той е извършил и значителни
подобрения в сградите, но тези обстоятелства са без значение за предявения
установителен иск за собственост срещу ответниците Д. и М. К..
Следва
да се посочи, че окръжен съд намира за неоснователно възражението на
жалбоподателите, че правото на ищците да се позоват на Постановление на МС №4/12.02.88
г. е преклудирано, доколкото те са направили това едва в писмената си защита
пред районен съд. Цитираното постановление съдържа приложими за казуса
материалноправни норми, за които не може да има преклузия.
В заключение, окръжен съд приема, че ищците са
собственици на спорните вила и гараж попадащи в имот № 001098, в землището на
село ***, м. "***", при което предявеният главен установителен иск за собственост срещу ответниците Д.Т.К. и М.Т.К.
следва да се уважи. При извода за основателност на този иск, на осн. чл. 537,
ал. 2 от ГПК подлежи на отмяна и констативен нот. акт № 124/03.05.10 г., в
частта с която Д.Т.К. и сестра му М.Т.К. са признати за собственици на осн.
давност върху процесните вила и гараж разположени в имот № 001098 в землището
на село ***, описани в акта като къща с площ от 79 кв. м. и гараж за автомобили
с площ от 20 кв. м.
При извода за основателност и доказаност на
предявените главни установителни искове за собственост срещу Д. и М. К., окръжен
съд намира за основателни и останалите обективно и субективно съединени
обусловени установителни искове за собственост на процесните вила и гараж срещу
Ц.Д.К., съпругата му Б.Г.К. и В.Д.К., конституиран като ответник след смъртта,
в хода на процеса, на ответницата С.Х.К.. При извода на съда, че Д.Т.К.,
съпругата му С.Х.К. и сестра му М.Т.К. не са собственици на вилата и гаража
разположени в имот 001098 в землището на село ***, м. "***", не може
да се приеме, че те са прехвърлили валидно правото на собственост на тези
сгради, чрез договор за продажба оформен с нот. акт № 123/30.09.190 г., на своя
син и племенник – ответника Ц.Д.К.. Това е така, тъй като те не могат да
прехвърлят права, които не притежават. Ето защо, предявените от Н.Р. и А.С.
установителни искове са собственост на процеснитне вила и гараж срещу
посочените по-горе ответници следва да бъдат уважени.
По
изложените правни съображения, следва да се уважи и предявените от ищците
обусловени осъдителни искове за собственост срещу последната приобретателка,
която към момента на предявяване на исковете е във владение на вилата и гаража
– ответницата М. П. С.. Тя е купила имот 001098 в землището на село *** и
изградените в него вила и гараж предмет на ревандикация, от Ц.Д.К. и съпругата
му Б.Г.К., като сделката е оформена с нот. акт № 122/219.05.14 г. Сделката не е
породила транслативното си вещно правно действие и купувачът М.П. не е станала
собственик на закупения имот, тъй като праводателите й не са собственици на
същия.
В обобщение, по предявените от ищците
установителни искове за собсвеност срещу ответниците Д.Т.К., М.Т.К., Ц.Д.К., Б.Г.К.
и В.Д.К. следва да се произнесе настоящия съд, като исковете бъдат уважени, тъй
като едва пред окръжен съд и на осн. чл. 129, ал.4 и ал. 5 от ГПК, ищците са
поправили нередовностите на исковата си молба.
Тъй като крайните правни изводи на въззивния
съд и тези на първостепенния районен съд относно основателността на
обусловените осъдителни искове за собственост на спорните вила и гараж срещу
ответницата М.П.С. и относно искането, с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, за отмяна на констативен нот. акт № 124/03.05.10 г. съвпадат, то решението
на районен съд гр. Мездра следва да бъде потвърдено.
При изхода от спора на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците по жалба имат право на разноски, но такива не следва да се
присъждат, тъй като не е заявено искане.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
за УСТАНОВЕНО по отношение ответниците Д.Т.К. с ЕГН ********** и М.Т.К. с ЕГН **********
***, че ищците Н.С.Р. с ЕГН ********** *** и А.С.Л. с ЕГН ********** *** са собственици при равни права на
следния недвижим имот: вилна сграда
със застроена площ от 53.78 к. м. и разгърната застроена площ от 189.11 кв. м. находяща
се в имот № 001098 се в землището на село ***, община гр. Мездра, м. "***",
с площ от 2.207 кв. м., начин на трайно ползване: друга селищна територия,
категория на земята осма, при граници на имота, а именно: № 123002 горско тр.
нас. на насл. на Т. К. П., № 000741 полски път на община гр. Мездра и граници и
граници на вилната сграда, а именно: от три страни имот 001098 и надземен гараж
от 20 кв. м.
ПРИЗНАВА
за УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Д.Т.К. с ЕГН ********** и М.Т.К. с
ЕГН ********** ***, че ищцата А.С.Л. с ЕГН ********** *** е собственик на следния недвижим имот: надземен гараж със застроена площ от 20 к. м.
находящ се в имот № 001098 в землището
на село ***, община гр. Мездра, м. "***", с площ от 2.207 кв. м.,
начин на трайно ползване: друга селищна територия, категория на земята осма,
при граници на имота, а именно: № 123002 горско тр. нас. на насл. на Т. К. П.,
№ 000741 полски път на община гр. Мездра и граници и граници на гаража, а
именно: от три страни имот 001098 и вилна сграда със застроена площ от 53.78
кв. м.
ПРИЗНАВА
за УСТАНОВЕНО по отношение ответниците Ц.Д.К. с ЕГН **********, съпругата му Б.Г.К.
с ЕГН ********** *** и ответника В.Д.К. с ЕГН *********** *** 25А /конституиран
като страна на осн. чл. 227 от ГПК като наследник на починалата в хода на
процеса ответница С.Х.К./ че ищците Н.С.Р. с ЕГН ********** *** и А.С.Л. с ЕГН **********
*** са собственици при равни права
на следния недвижим имот: вилна сграда със застроена площ от 53.78 к.
м. и разгърната застроена площ от 189.11 кв. м. находяща се в имот № 001098 се
в землището на село ***, община гр. Мездра, м. "***", с площ от 2.207
кв. м., начин на трайно ползване: друга селищна територия, категория на земята
осма, при граници на имота, а именно: № 123002 горско тр. нас. на насл. на Т. К.
П., № 000741 полски път на община гр. Мездра и граници и граници на вилната
сграда, а именно: от три страни имот 001098 и надземен гараж от 20 кв. м.
ПРИЗНАВА
за УСТАНОВЕНО по отношение ответниците Ц.Д.К. с ЕГН **********, съпругата му Б.Г.К.
с ЕГН ********** *** и ответника В.Д.К. с ЕГН *********** *** 25А /конституиран
като страна на осн. чл. 227 от ГПК като наследник на починалата в хода на
процеса ответница С.Х.К./ че ищцата А.С.Л. с ЕГН ********** *** е собственик на следния недвижим имот:
надземен гараж със застроена площ от
20 к. м. находящ се в имот № 001098 в
землището на село ***, община гр. Мездра, м. "***", с площ от 2.207
кв. м., начин на трайно ползване: друга селищна територия, категория на земята
осма, при граници на имота, а именно: № 123002 горско тр. нас. на насл. на Т. К.
П., № 000741 полски път на община гр. Мездра и граници и граници на гаража, а
именно: от три страни имот 001098 и вилна сграда със застроена площ от 53.78
кв. м.
ПОТВЪРЖДАВА
решение на районен съд гр. Мездра № 260017/08.07.20 г. постановено по гр.дело №
919/17 г. по описа на същия съд, с което уважени предявените от ищците Н.Р. и А.Л.
срещу ответницата М.П.С. осъдителни искове, в тяхната установителна и осъдителна
част, за собственост по отношение на описаните по-горе вилна сграда и гараж и
на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен констативен нот. акт № 124/10 г. в
частта, с която е признато, че ответниците Д.Т.К. и М.Т.К. са собственици на
къща с площ от 79 кв. м. и гараж с площ от 20 кв. м. изградени в имот № 001098
в землището на село ***, община гр. Мездра.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател
...... Членове 1..... 2..........