№ 39
гр. Враца, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20231400900021 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба вх. № 1432 от 24.02.2023г. ищeцът Г. В. С., ЕГН
********** от с. ***, обл.Враца, чрез адв. Я. Д. - САК, е предявил срещу
ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, обективно
съединени осъдителни искове за заплащане на сумата 50 000 лв., частичен иск
от 300 000 лв. - главница, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
вследствие получени телесни увреждания, настъпили при ПТП от 08.07.2022
г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил
марка „Шкода“, модел „Фелиция“ с per. № ВР***ВР, и за заплащане на
сумата 10 765, 31 лв. - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в
сторени разходи за проведено лечение и възстановяване, търпени вследствие
на процесното ПТП, заедно със законната лихва върху всяка от тези суми от
21.10.2022 г. - датата на сезиране на застрахователя, до окончателно
плащане на обезщетенията, както и деловодни разноски.
В исковата молба ищeцът Г. В. С. твърди, че на 08.07.2022г. около
19:05ч. в гр. Враца е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка
„Шкода“, модел „Фелиция“ с per. № ВР***ВР, управляван от Д. И. Д. с ЕГН
**********, при слизане от кръговото кръстовище на „Лукойл“ за включване
по бул. „Мито Орозов“ извършва ляв завой без да спре на знак Б2: „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство.“, вследствие на което блъска
правомерно движещия се по бул. „Мито Орозов“ с посока към гр.Оряхово
мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХ Р 1000“ с peг. № ВР***В,
управляван от А. Л. Ц. с ЕГН **********, при което, в качеството си на
1
пътник на мотоциклета, е пострадал. Поддържа, че местопроизшествието е
посетено от дежурни ПТП с-р „ПП“ при ОДМВР- Враца, които съставили
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица per. № 967000-
7995/13.07.22г. и че по случая е образувано и водено досъдебно производство
№ 723/22г. по описа на РУ Враца, пр.пр. № 4799/22г. по описа на РП Враца.
Посочва, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради протИ.правното и
виновно поведение на водача на лек автомобил „Шкода Фелиция“ с per. №
ВР***ВР, който е нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.37, ал.1 от ЗДвП и
чл.46, ал.1 от ППЗДвП. Изтъква, че е откаран с екип на ЦСМП в МБАЛ
„Христо Ботев“ АД - гр. Враца в увредено общо състояние - множество
разкъсно-контузни рани по двете подбедрици, открита фрактура на дясна
подбедрица и му е поставена диагноза Множествени счупвания на
подбедрицата, открито, след което е приет за лечение в I-ва клиника по
ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ - гр. София с
обективно състояние - разкъсно-контузна рана с размери 15х15см в областта
на дясна подбедрица, пунктиформени рани в областта на лявата, болка и
ограничени движения в областта на двете подбедрици. След извършени
прегледи са установени счупвания, обхващащи няколко области от двата
долни крайника, открито: Лява подбедрица - полифрагментна фрактура на
двете кости в проксималната трета; Дясна подбедрица - полифрагментна
фрактура на двете кости в дисталната трета. Твърди, че му е извършено
поетапно оперативно лечение: на 09.07.2022г. - поставено е външно
фиксиращо устройство на дясна подбедрица; на 12.07.2022г. - поставеният
външен фиксатор е отстранен, фрактурата е репонирана и фиксирана с
винтове; на 15.07.2022г. - извършена е открита репозиция на фрагментите
(фрактура на дясна тибия), задържана е с плака и винтове; на 22.07.2022г. е
прехвърлен в клиника по пластична хирургия при водеща диагноза Други
уточнени усложнения на хирургични намеси, Мекотъканен дефект в областта
на дясна подбедрица; на 23.07.2022г. - девиталната тъкан е ексцизирана,
ръбовете и дъното на раната са опреснени; на 27.07.2022г. - девиталната
тъкан е ексцизирана, от областта на дясно бедро е взет свободен кожен
автотрансплантат - раневият дефект е прикрит с автоприсадка; на 31.10.2022г.
- извършен е дебридман и дефектът е запълнен с автоприсадък шпана от
илиачното крило, фиксиран с 2 бр. винт; на 08.02.2023г. - екстракция на
интрамедуларната остеосинтеза и остеосинтеза с интрамедуларен пирон на
дясна подбедрица. Поддържа, че получените от ПТП травматични увреди са
му причинили болки и страдания, които са със значителен интензитет и към
днешна дата, че следва да спазва щадящ режим на покой без натоварване, че е
в невъзможност да посреща със собствени сили обикновени битови
потребности като хранене, обличане, тоалет, за задоволяване на които
получава помощ от своите близки, че изпитва непрестанни силни болки,
усилващи се и при най-леко движение и трудно повлияващи се от
обезболяващи. Посочва, че е водил активен начин на жИ.т, а последиците от
ПТП са довели до насилствена промяна в нормалното протичане на
2
ежедневието му, до ограничаване на социалната, семейната и трудовата му
ангажираност, както и че са му издадени болнични листи за временна
неработоспособност за периода 08.07.2022г. - 02.02.23г. Изтъква, че
изтърпените болки, ползването на помощни средства за придвижване и
рехабилитация в съответния оздравителен период се е отразило силно
негативно на емоционалното му състояние - станал е напрегнат, тревожен и
неспокоен, чувства се безпомощен и в тежест на близки и роднини, изпитва
страх за своето бъдеще, както и че психологическите последици от инцидента
- изживян стрес и душевни страдания, ще го съпътстват до края на жИ.та му.
Наред с това твърди, че лечението му е свързано с разходи за заплащане на
медицински средства, консумативи и лекарства, и че размера на
медицинските разноски, направени от него до този момент, възлиза на 10
765.31 лева. Поддържа, че по отношение на лек автомобил „Шкода Фелиция“
с per. № ВР***ВР е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност”
при ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД със застрахователна полица
със срок на действие от 25.08.2021г. до 24.08.2022г., поради което е сезирал
застрахователя с писмена претенция Вх. № 94-Я-313/21.10.22г., съобразно
изискванията на чл.380 от КЗ, с искане за определяне и изплащане на
обезщетение и че с писмо Изх. № 0-91-895/20.01.23г. застрахователят е
отказал изплащане на застрахователно обезщетение, което обуславя правния
му интерес от предявяване на правата си пред съда.
Ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, чрез
юрк. И. Д., в срока по чл.367, ал.1 ГПК, в отговора на исковата молба оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва наведените в исковата
молба твърдения за протИ.правност и виновност на действията на водача на
лек автомобил „Шкода Фелиция“ с ДК № ВР *** ВР - Д. И. Д. и счита, че е
налице случайно събитие, като за водача опасността е било непредвидено,
непредвидимо и непредотвратимо събитие. Твърди, че е имало обективна
невъзможност за водача Д. да избегне вредоносния резултат и това го
освобождава от отговорност в конкретния случай, че при преминаването на
кръстовището за същия е имало силно ограничена видимост от стълб за
тролейбусната линия и висока растителност. Поддържа, че мотоциклет
„Сузуки“, модел „ГСХ Р 1000“ с рег. № ВР***В, се е движил с превишена
скорост и за водача на лекия автомобил не е имало възможност нито да
прецени опасността от изключително бързо приближаващия мотоциклет,
нито да може да отреагира по какъвто и да било начин, за да избегне
инцидента, поради което счита, че вина за процесния инцидент има водачът
на мотоциклет „Сузуки" А. Л. Ц.. В условията на евентуалност твърди, че
процесното ПТП е осъществено в условията на съизвършителство между
3
водача на лекия автомобил и водача на мотоциклет „Сузуки“, тъй като водача
на мотоциклета, управлявайки с превишена скорост, е допринесъл значително
за настъпването на процесното ПТП. Оспорва също исковата претенция и по
размер, като твърди, че претендираното обезщетение е необосновано
завишено. Моли съда да отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен
и недоказан ведно с всички законови последици, а при условия на
евентуалност, ако счете, че искът е основателен - да редуцира размера на
същия, поради прекомерност. Претендира и сторените по делото разноски,
вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата
молба, в частност твърденията си относно начина на настъпване на ПТП и
протИ.правното му причиняване от страна на водача на лек автомобил
„Шкода Фелиция” с per. № ВР *** ВР Д. И. Д.; оспорва тезата на ответника за
случайния характер на събитието за водача на лекия автомобил като твърди,
че същият е разполагал с обективна възможност, но и задължение да се
съобрази със знака Б-2 като от това нарушение на пътните правила пряко е
причинено процесното ПТП. Изтъква, че е пострадал като пътник на
мотоциклет „Сузуки” с per. № ВР *** В без да има възможност да влияе
върху органите на управление на това МПС или по какъвто и да било друг
начин на развилата се пътна ситуация, поради което дори и да бъде
установено настъпването на ПТП при условията на съизвършителство, то
причинилите инцидента лица отговарят солидарно (по аргумент от чл. 53
ЗЗД), без възможност за деликвентите да протИ.поставят на увредените лица
възражения за разделност или поредност на задължението за поправяне на
вредите. Намира за неоснователни възраженията на ответника за
съпричиняване от страна на водача на мотоциклета, тъй като подобно
възражение може да бъде протИ.поставено само във вътрешните отношения
между съдлъжниците (застрахователи на ГО на двете увреждащи МПС), но не
и на увреденото лице. На последно място ищецът поддържа твърденията си за
вида и степента на засягане на здравето му в резултат на процесния инцидент,
послужили за обосноваване размера на претенцията за неимуществени вреди.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото не е постъпил отговор от
ответника на допълнителната искова молба.
Конституираното в процеса, на основание чл.220 ГПК, като трето лице-
помагач на страната на ответника ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, гр.
София, в писмено становище по делото и в съдебните заседания, чрез
4
пълномощника си, оспорва предявените искове изцяло по основание и размер,
както и наличието на основание за привличането му като трето лице помагач;
оспорва и твърдението да е налице съизвършителство като също прави
възражение за съпричиняване.
С протоколно определение от 17.10.2023г., на основание чл.214 ГПК,
съдът допусна изменение в размера на предявения иск за обезщетение на
неимуществени вреди, чрез увеличаване на първоначалната му цена от 50 000
лв. със сумата *** 000 лв., като иска се счита предявен за 300 000 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-
медицинска и автотехнически експертизи, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 08.07.2022г. около 19:05ч. в гр. Враца е настъпило ПТП, при което лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Фелиция“ с peг. № ВР***ВР, управляван
от Д. И. Д. с ЕГН **********, при слизане от кръговото кръстовище на
бензиностанция „Лукойл“ за включване по бул. „Мито Орозов“ извършва ляв
завой без да спре на знак Б2: „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство.“, вследствие на което блъска правомерно движещия се по бул.
„Мито Орозов“ с посока към гр.Оряхово мотоциклет марка „Сузуки“, модел
„ГСХ Р 1000“ с peг. № ВР***В, управляван от А. Л. Ц. с ЕГН **********,
при което, в качеството си на пътник на мотоциклета, е пострадал ищeца Г. В.
С.. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица рег. № 967000-7995/13.07.2022 г., след посещение на мястото от
дежурни служители ПТП при сектор ПП при ОД на МВР-Враца. В протокола
сред пострадалите лица е посочен и Г. В. С. – пътник на МПС с peг. №
ВР***В, който е получил открити фрактури на лява подбедрица и десен
глезен без опасност за жИ.та. В протокола е отразено, че по случая е
образувано досъдебно производство № 723/22г. по описа на РУ Враца, пр.пр.
№ 4799/22г. по описа на РП Враца.
Въз основа на постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а
от НК от 05.05.2023г. на РП-Враца е било образувано НАХД № 463/2023 г. по
описа на РС-Враца. С влязло в сила на 23.02.2024г. решение № 40 от
07.02.2024 г. по това дело подсъдимият Д. И. Д. е бил признат за виновен в
това, че на 08.07.2022г. около 19,05 ч. в гр.Враца, на кръстовище, образувано
от ул. „Васил Кънчов” и ул. „Мито Орозов”, при управление на МПС - л.а.
5
марка „Шкода“ модел „Фелиция“ с рег. № ВР***ВР, след като е нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.50 ал.1 от ЗДвП
/На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на ППС от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство/, не е
пропуснал движещият се по път с предимство по ул. „Мито Орозов”
мотоциклет марка „Сузуки“ модел „ГСХ Р 1000“ с рег. № ВР***В,
управляван от А. Л. Ц., при което по непредпазлИ.ст е причинил на возещият
се на мотоциклет марка „Сузуки“ модел „ГСХ Р 1000“ с рег. № ВР***В Г. В.
С. две средни телесни повреди, изразяващи се в: 1. Открито счупване от трета
степен на костите на дясна подбедрица, което увреждане му е причинило
трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок от повече
от 1 месец; 2. Открито счупване на костите на лява подбедрица от първа
степен, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията
на ляв долен крайник за срок повече от 1 месец - престъпление по чл.343,
ал.1, буква „Б” вр. чл.342, ал.1 от НК, за което на основание чл.78а, ал.1 НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер 1000 лева.
В мотивите към решението наказателния съд е приел за установен
следния механизъм на ПТП: В гр.Враца в светлата част на денонощието, при
нормална видимост и сухо пътно платно мотоциклет марка „Сузуки“ модел
„ГСХ Р 1000“ с рег. № ВР***В, управляван от св. А. Л. Ц. и с пасажер св. Г.
В. С. и мотоциклет марка „Хонда“ модел „ЦБР 1000РА“ с рег. № ВР***К,
управляван от св. И. П., се движели по път с предимство - по бул. „Мито
Орозов“ в посока подлеза към изхода на гр.Враца за гр.Оряхово с
преминаване през кръстовището с ул. „Васил Кънчов“ регулирано с пътни
знаци „Стоп“ от страна на навлизащите по бул. „Мито Орозов“ ППС.
Движили се в полагащото им се дясно платно за еднопосочно движение на
ППС, успоредно един на друг със скорост от около 42,5 км/ч. В същото време
лек автомобил „Шкода Фелиция“ с per. № ВР*** ВР с водач подсъдимия Д.
И. Д. се е движел по ул. „Васил Кънчов“ в посока към кръстовището на бул.
„Мито Орозов” с наличие на регулиращ знак Б2 „Стоп“, т.е. по път с
навлизане в кръстовище без предимство. Достигайки до границата на
кръстовището на линията на знак Стоп, водача му спира автомобила, след
което от нулева скорост започва да навлиза по пътя на бул. „Мито Орозов“ и
6
в момент, в който челната част на автомобила преминава границата на лентата
за движение на ППС, водача му вижда и възприема движещите се
мотоциклети по тази лента в посока от ляво на дясно спрямо неговото
движение, реагира на аварийно спиране, при което автомобила спира изцяло
косо препречен в лентата за движение на мотоциклетите. Водачите на
мотоциклетите, намирайки се на около 4,42м. от мястото на удара, виждат и
възприемат като опасност от ПТП намиращият се в лентата им за движение
л.а. марка „Шкода“ модел „Фелиция“ с рег. № ВР***ВР, от дясно на ляво
спрямо тяхното движение, но поради липса на време и път при достигане на
спрелият в лентата им за движение лек автомобил реализират ПТП.
Мотоциклет марка „Сузуки“ модел „ГСХ Р 1000“ с рег. № ВР***В поради
липса на време за спиране и ниша между предна челна част на лекия
автомобил и разделителната мантинела с дясна странична част на
мотоциклета се удря в предната броня на лекия автомобил, при което
мотоциклета губи напречната си устойчИ.ст, отклонява се в ляво с предно
колело се удря в началото на бетоновата ивица на мантинелата, при което
мотоциклета и пътника зад него се отделят от мотоциклета, политат напред и
се установяват в покой в лентата, полагаща им се за движение, а мотоциклета
загубвайки предната си устойчИ.ст, се блъска с дясна странична част в
металната тръба на пътния знак и началото на мантинелата, след което паднал
на дясната си страна с насоченост платното на насрещно движение се плъзга
по асфалта до установяването му в покой на мястото отразено в протокола за
оглед. От техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП е
субективно действие на водача на л.а. „Шкода Фелиция“ с peг. № ВР***ВР с
органите за управление на автомобила - педал на газ, волан за управление и
внезапно навлизане в лентата за движение на мотоциклетите, без осигуряване
на полагащото им се предимството, с което е поставил сам себе си и водачите
на мотоциклетите да предотвратят настъпилото ПТП.
Посоченият в мотивите на решението на наказателния съд механизъм на
настъпване на ПТП и причина за настъпването му, както и причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети са установени
по настоящото дело и от заключенията на изготвените основна и
допълнителна съдебно-автотехнически експертизи. От заключенията се
установява също, че водачът на мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ВР***В е
спазил ограничението от 50 км/ч, като се е движил със скорост около 40 км/ч,
7
като при движение с тази скорост от техническа гледна точка не е могъл да
предотврати ПТП-то с аварийно спиране. Същият не е могъл да предотврати
ПТП-то с аварийно спиране и при движение със скорост от 30 км/ч. Според
заключенията водача на лекия автомобил „Шкода Фелиция“ е имал
техническа възможност да види и възприеме движещите се в посока от ляво
на дясно спрямо неговото разположение мотоциклети в момент, когато е бил
на границата на кръстовището, както и да се съобрази с поставения пътен
знак „Стоп“ и пропусне преминаването на мотоциклетите през кръстовището
преди него. При спиране на лек автомобил „Шкода Фелиция” на знак „Стоп”
и престой от около 2 сек, ПТП с мотоциклета технически е било
предотвратимо.
В съдебните заседания вещите лица, изготвили заключенията по
основната и допълнителната съдебно-автотехнически експертизи, заявиха, че
поддържат заключенията си и обстоятелствено отговориха на поставените от
страните въпроси.
Заключенията по основната и допълнителната съдебно-автотехнически
експертизи съдът приема като обективни, компетентни и пълни, изясняващи
относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и
неговият механизъм допринасят и показанията на свидетелите А. Л. Ц. и И. В.
П. – участници в ПТП-то.
Свидетелят А. Ц. твърди, че е управлявал мотоциклет „Сузуки“ и като
пътник с него е бил ищеца Г. С.. Пътувал за гр. Козлодуй, когато автомобил
от дясната му страна излязъл и не спрял на знак „Стоп“. Опитал се да избегне
удара с автомобила като намалил скоростта и тръгнал да го заобиколи вляво,
обаче автомобила го блъснал от дясната страна, изцяло отстрани и
мотоциклета заедно с тях паднал в тяхното платно. Когато свидетелят станал
видял, че мотора е паднал и се намирал в другото платно за насрещно
движение, а той с Г. били паднали в своето си платно за движение като Г. бил
паднал малко зад него точно на осевата линия между двете платна за
движение. Свидетелят твърди, че е управлявал мотоциклета със скорост
около 30-40 км/ч. И двамата (водача и пътника) били оборудвани с каски,
ръкавици и цял екип, необходим за мотоциклет. Свидетелят установи също,
че след инцидента Г. не могъл да се изправи, бил много зле, в тежко
състояние и с изкривени крака. Заедно със свидетеля имало и друг моторист -
Ивайло, който карал малко пред тях и по-вдясно. Той намалил скоростта и
8
заобиколил автомобила отдясно, но бил леко ударен отзад от автомобила.
Свидетелят И. В. П. твърди в показанията си, че е управлявал своя
мотор „Хонда“, бил сам на мотора и карал пръв, а Г. бил на друг мотор
„Сузуки“, който управлявал свидетелят А. Ц.. ПТП-то станало на светофара
на кръговото. Мотористите тръгнали на светофара и отдясно от пътя, откъм
автогарата им излязъл лек автомобил „Шкода Фабия“, управляван от
възрастен човек, който искал да завие към светофарите. Автомобилът
намалил леко скоростта, но не спрял и продължил, като така засякъл
мотористите, тоест излязъл пред тях и целия автомобил бил на платното.
Свидетелят бил близко, набил спирачки веднага когато видял автомобила и
минал зад този автомобил, като леко си жулнал левия крак в задната част на
автомобила, след което спрял на около 3,4 до 5 метра след колата. Слязъл от
мотора и видял А. и Г. на земята; и двамата били паднали в своето си платно,
а мотора им бил в насрещната лента за движение. Г. викал от болка и те с А.
взели колани, които му сложили на краката, защото бил с много големи рани
и на двата крака и крещял. Вързали го с коланите, а после дошла линейка и
закарала Г..
Показания относно обстоятелствата, при които е настъпило процесното
ПТП, по делото дава и свидетелят Д. И. Д. – водач на лек автомобил л.а.
„Шкода Фелиция“ с per. № ВР***ВР, причинил процесното ПТП. Същият
твърди, че през м. юли 2022 г. участвал в ПТП с моторист в гр.Враца, близо
до бензиностанция, където има един триъгълник, по който се спуска надолу.
Идвал от към болницата и имал намерение да отиде към магазин Кауфланд,
било привечер, светло било, още не било мръкнало, имало ясна видимост.
Свидетелят твърди, че приближил кръстовището, спрял на знак „Стоп”,
огледал се, подминал знака „Стоп” и отляво на улицата за Кауфланд видял
светофари, които светели червено. Според свидетеля на улицата, където били
светофарите имало 4 моториста, които били спрели един до друг и човек без
каска тичал между тях. Имал видимост към тях, между него и тях нямало
никакво препятствие. Преди да потегли свидетелят се уверил, че от лявата му
страна няма движещи се МПС-та. На кръстовището имало още един знак
„Стоп”, който се намирал на мантинелата между двете платна, и свидетелят
тръгнал към него съвсем бавно, тъй като моторите били спрели и не
предполагал, че ще тръгнат и ще дойдат толкова бързо до автомобила му.
Между автомобила на свидетеля и моторите имало разстояние около 80
9
метра. Когато автомобилът на свидетеля стигнал до мантинелата и влизал в
другото платно моторите внезапно го ударили - един от тях ударил
автомобила му в десния фар, друг мотор ударил от дясната страна стопа на
автомобила, а един от моторите се ударил в метална тръба на знака „Стоп” и
тази тръба хвръкнала. Според свидетеля, човека, който тичал преди между
моторите, седял отзад на един от моторите и при удара отхвръкнал и паднал
от другата страна на платното. Този човек бил без каска и бил облечен в
обикновени панталони и някаква фланелка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
непротИ.речиви и преки, доколкото кореспондират помежду си и с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията на свидетеля Д.
И. Д. съдът отчита възможната негова заинтересованост от изхода на делото,
предвид обстоятелството, че същите не кореспондират напълно с
установеното в заключенията на вещите лица по съдебно-автотехническите
експертизи и показанията на другите двама свидетели, с оглед разпоредбата
на чл.172 от ГПК.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с период на валидност от 25.08.2021г. до
24.08.2022г., сключена при ответното застрахователно дружество, с която се
покрива отговорността на водача на лек автомобил „Шкода Фелиция“ с per.
№ ВР***ВР - Д. И. Д.; настъпването на процесното ПТП на 08.07.2022 г.;
направена от ищеца пред застрахователя извънсъдебна писмена претенция
Вх. № 94-Я-313/21.10.2022 г. за изплащане на застрахователно обезщетение и
образувана преписка по щета при застрахователя, както и че с писмо Изх. №
0-91-895/20.01.23г. застрахователят е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение, поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с
определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване тези обстоятелства.
За установяване на причинените на ищеца травматични увреждания,
техния интензитет и продължителност на лечение по делото са представени
писмени доказателства (лист за преглед на пациент от КДБ/СО при МБАЛ
„Христо Ботев" АД, гр.Враца, епикризи, болнични листа, ЕР на ТЕЛК и др.),
назначени са и изпълнени основна и допълнителна съдебно-медицинска
10
експертизи и са събрани гласни доказателства.
От представената медицинска документация се установява, че след
настъпване на ПТП пострадалият Г. В. С. е приет в спешния център при
МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца на 08.07.2022 г. в 19:36 ч. с диагноза:
Множествени счупвания на подбедрицата, открито. В листа за преглед на
пациент е отразено, че е пострадал при ПТП като пътник на мотор, който бил
блъснат от лек автомобил. Бил в увредено общо състояние, контактен,
адекватен, с нормален неврологичен статус, без ОНС и МРД. ЧВД. РСД. АН
170/90, с множество разкъсно-контузни рани на двете подбедрици и открито
счупване на дясна подбедрица. Извършен е консулт с дежурен ортопед и
насочен за лечение в болница „Пирогов“. (ксерокопие на ЛПП в КДБ/СО при
МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца, № 008941/08.07.2022 г.).
От 08.07.2022 г. до 22.07.2022 г. пострадалият Г. С. е бил за лечение в
Първа клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ „Пирогов“
ЕАД - гр. София с диагноза: Счупвания обхващащи няколко области от двата
долни крайника, открито. Бил в задоволително общо състояние, контактен и
адекватен. Имал РКР с размер 15/5 см. в областта на дясна подбедрица и
пунктиформени рани в областта на лява подбедрица, имал болка с ограничени
движения на двете подбедрици. От рьо графия на подбедрици е установено:
лява подбедрица - многофрагментно счупване на двете кости в близкия край;
дясна подбедрица - многофрагментно счупване на двете кости в далечна
трета. След извършените прегледи и рьо графии е преминато към оперативно
лечение: на 09.07.2022 г. е извършена външна фиксация на дясна подбедрица;
на 12.07.2022 г. е премахната външната фиксация, след което е извършено
оперативно наместване и ОМ на десен голям пищял; на 15.07.2022 г. е
извършено оперативно наместване и фиксация на счупения десен пищял. По
време на престоя е проведено и съответното медикаментозно лечение (АБ,
НСПВС, обезболяващи, вливания в това число еритроцитен концентрат и
прясно замразена плазма) и антитромботична профилактика. (Ксерокопие на
Епикриза от Първа клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ
„Пирогов“ ЕАД - гр. София (ИЗ №23810).
В периода от 22.07.2022 г. до 12.08.2022 г. Г. С. е бил за лечение в
Клиника по пластична хирургия към МБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД - гр. София с
диагноза: Други уточнени усложнения на хирургични намеси и терапевтични
грижи, некласифицирани другаде. Постъпил е в клиниката по повод на
мекотъканен дефект с приблизителни размери 15/5 см. на дясна подбедрица,
оплаквал се от болки и кървене. На 23.07.2022 г. е извършена операция №
971-939 - Отстраняване на мъртва тъкан, кръвоспиране и поставяне на ВСП.
На 27.07.2022 г. е извършена операция № 532-429 - Дебридман; елевиране на
мускулес солеос и покриване на зоната на счупването на големия пищял;
автотрансплантация от свободна кожа. Поставена превръзка с нанокристално
сребро. Проведена е антибиотична и антитромботична профилактика.
Изписан с подобрения и дадени указания. (Ксерокопие на Епикриза от
Клиника по пластична хирургия към МБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД - гр. София
11
(ИЗ №25595).
В периода от 23.10.2022 г. до 03.11.2022г. Г. С. е бил за лечение в I-ва
КОТ при УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД - гр. София с диагноза: Счупвания
обхващащи няколко области на двата долни крайника, закрито. Състояние
след оперативно наместване и метална фиксация на счупване в близкия край
на лява подбедрица. Постъпва в клиниката за възстановяване на обема на
движенията в областта на лява подбедрица и остеопластика. На 31.10.2022 г. е
извършена автопластика с костен шпан от лявата хълбочна кост на дефекта на
ляв голям пищял, като е извършен Дебридман на същия и е фиксиран с два
броя винта. Следоперативния период е протекъл гладко. Проведено е
медикаментозно лечение и антитромботична профилактика. Изписан с дадени
указания. (Епикриза от I-ва КОТ при УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД - гр. София
(ИЗ №37699).
В периода от 06.02.2023 г. до 13.02.2023г. Г. С. е бил за лечение в I-ва
КОТ при УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД - гр. София с диагноза: Счупвания
обхващащи няколко области на двата долни крайника, закрито. Състояние
след оперативно наместване и ОМ на счупване на лява подбедрица в близкия
край и на дясна подбедрица в далечния край. Постъпва за пореден път в
клиниката за екстракция на остеосинтетичния материал на дясна подбедрица.
На 08.02.2023 г. е извършено отстраняване на метала от десен голям пищял и
резекция на малкия пищял в близкия край. Следоперативния период е
протекъл гладко. Оперирания крайник е бил без СНД. По време на престоя е
проведено медикаментозно лечение по схема. Насочен за активно наблюдение
с дадени указания и изписана антитромботична профилактика. (Ксерокопие
на Епикриза от I-ва КОТ при УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД - гр. София (ИЗ
№5089).
По делото са приложени 7 броя ксерокопия на болнични листа - 2 бр. от
УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД гр. София, от които е видно, че ищецът е бил в
отпуск по болест от 08.07.2022 г. до 01.09.2022 г.; 5 бр. от МЦ „Дарис“ ЕООД,
гр. Козлодуй, от които е видно, че ищецът е бил в отпуск по болест за
периодите от 02.09.2022 г. до 01.10.2022 г. и от 23.10.2022 г. до 02.02.2023 г.
(общо 190 дни) по повод на посочените травми на подбедриците.
От представеното Експертно решение № 92588 от 193/09.10.2023г. на
ТЕЛК при „МБАЛ „Св. Иван Рилски” – Козлодуй” ЕООД, гр.Козлодуй се
установява, че на ищеца Г. С. е определена 75,00% ТНР без чужда помощ за
срок от 1 година с водеща диагноза: Счупвания, обхващащи няколко области
от двата долни крайника.
От заключенията на вещото лице по назначените и извършени основна
и допълнителна съдебно-медицинска експертизи по писмени данни, които
съдът приема като професионално и компетентно изготвени, неоспорени от
страните, изготвени след изследване на материалите по делото и личен
преглед на пострадалия, се установи, че в резултат на процесното ПТП на
12
08.07.2022 г. ищецът е получил следните увреждания: открито
многофрагментно счупване на костите на дясна подбедрица в далечния край и
открито многофрагментно счупване на костите на лява подбедрица в близкия
край. Посочените увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП и са причинили на пострадалия трайно затруднение на движението на
двата долни крайника. Същите са причинили на ищеца болки и страдания с
интензитет характерен за този вид травми, а именно счупвания на дълги
тръбести кости, като тези болки и страдания са персистирали за един по-
дълъг период от обичайния, като продължават и към датата на изготвяне на
заключението, имайки предвид естеството и морфологията на увреждания,
както и проведените няколко операции за изминалия период от време. Според
заключението лечението, което е било проведено на ищеца, е оперативно
лечение на няколко етапа и медикаментозно такова. Г. С. е претърпял седем
оперативни интервенции след получените травматични увреждания при
процесното ПТП като причината за извършването на всяка една от тях е била
максимално възстановяване на целостта и структурата на долните крайници и
възстановяването на тяхната функция. Причината за поява на мекотъканен
дефект в областта на дясна подбедрица на ищеца е получената огромна
разкъсно-контузна рана вследствие на травматично размачкване на меките
тъкани от притискането между твърда повърхност и счупените кости на
подбедрицата. Причината за поява на кървене в областта на долните
крайници са разкъсани кръвоносни съдове, както и счупвания на кости. От
заключението се установява също, че посочените увреждания не подлежат на
пълно възстановяване по отношение на пълноценната функция на двата
долни крайника, като медицинската прогноза за възстановяването на ищеца е
неблагоприятна - същият ще има постоянни болки в областта на долните
крайници дори и при нормални дейности от ежедневието, дори и при
провеждане на рехабилитация и физиотерапевтични процедури, имайки
предвид тежестта и морфологията на уврежданията, т.е. няма да настъпи
пълно възстановяване на обема на безболезнени активни движения в областта
на двата долни крайника
Във връзка със заключението, на 09.08.2023 г. на ищеца е извършен
преглед от вещото лице д-р К., при който са установени постоперативни и
инцидентни белези по предно-вътрешна повърхност на лява подбедрица
около 40 см. от първично и вторично зараснали рани; на дясна подбедрица
има белег от инцидентна рана в средно долна трета с кожна пластика към
13
вътрешната повърхност и постоперативни белези по предна и вътрешна
повърхност на дясно коляно. Походката на пострадалия е самостоятелна тип
Тренделенбург, силно затруднена с накуцване в ляво. От рентгенографии на
двете подбедрици - състояние след многофрагментни фрактури на костите на
двете подбедрици с ОМ двустранно.
В съдебното заседание вещото лице, изготвило заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, поясни, че
ищецът е претърпял тежки, открити счупвания, раздробени са двете му
подбедрици, най-вече лявата. Ищецът е претърпял няколко оперативни
интервенции и вещото лице предполага, че и за в бъдеще ще се наложат още
такива. Според вещото лице при продължителни натоварвания и при промяна
на времето ищецът ще търпи болки и страдания, поради тежестта на самите
травми; същият ще може да качва стълби, но няма да е пълноценен в
трудовата дейност. Походката му е затруднена с накуцване в ляво, където
травмата на лявата подбедрица е много тежка, където са извършени няколко
оперативни интервенции с присаждане на кост от таза.
Заключенията на вещото лице по изготвените основна и допълнителна
съдебно-медицински експертизи по писмени данни не са оспорени от
страните и съдът ги приема като обективни, компетентни и пълни,
изясняващи относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
За установяване на преживените от пострадалия болки, страдания и
неудобства в резултат на извършеното ПТП, по делото е разпитана като
свидетел Ц. В. П. – майка на ищеца, без отношения с ответника по делото.
Свидетелката твърди в показанията си, че живеят със сина си заедно в
едно домакинство. Същата е видяла сина си за пръв път след ПТП на
10.07.2022 г. в болница „Пирогов” гр. София. Същият бил в много тежко
състояние, с болки, на легло, с тежести, обезобразен по краката, адекватен,
ревял и пищял. В болницата синът й останал около месец и половина, след
което се прибрал и после пак влязъл в същата болница. Ходили в болницата
около 6-7 пъти. Свидетелката твърди, че когато изписали сина й той бил
обездвижен, на легло и с линейка го докарали в гр. Враца от гр. София.
Възстановяването му в къщи продължило с трайна неподвижност, около 2
месеца и повече. През това време свидетелката обслужвала сина си
денонощно, дори за баня, тъй като той не могъл сам да се обслужва.
Свидетелката установи, че синът й започнал да се изправя сам от четвъртия
месец натам. Той бил в инвалидна количка около два месеца, а също се
придвижвал и с проходилка, след това започнал да прави упражнения с
рехабилитатор, като го карали в болница в гр. Козлодуй за тази цел, за да му
14
правят процедури. Г. започнал да излиза от къщата с проходилката след
около 2 месеца и повече докато се възстанови. До към Нова година Г. все още
бил с проходилката; оставил я преди около 3 месеца. От показанията на
свидетелката се установи, че и понастоящем синът й все още се оплаква от
болки, накуцва с десния крак, не може още напълно да стъпва, не може
продължително да стои прав, както и да върши физическа работа, защото се
изморява. Свидетелката твърди, че преди инцидента синът й работил и
работата му била свързана със стоене дълго време, а към момента не се
занимава с нищо. Свидетелката констатира огромна промяна в сина си от
преди инцидента и след това и твърди, че сега той се бори да се оправи, дава
всичко от себе си и трябва още работа с него.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни,
непротИ.речиви и преки, кореспондиращи си помежду си и с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията й съдът отчита
възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, предвид близката им
родствена връзка с ищеца и обстоятелството, че същите не кореспондират
напълно с установеното в заключенията на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е допустим. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмено
заявление от ищеца от 21.10.2022г. и отказ на застрахователя да определи и
изплати обезщетение. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
15
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото протИ.правно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. протИ.правното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени и имуществени вреди и 4.
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5.
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал.
2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
Влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо относно
изчерпателно изброените в чл. 300 от ГПК обстоятелства, при което е
задължителна за съда разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние относно това дали то е извършено, дали е протИ.правно и
дали дееца е виновен. В съгласие с трайно установената съдебна практика
решението по чл. 78а от НК се включва в обсега на чл. 300 от ГПК, т.е.
влязлото в сила решение по чл. 78а от НК е задължително за гражданския съд
- т.15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОГТК на ВКС -
решението по чл. 78а от НК, с което наказателния съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда.
В настоящия случай, съдът, прилагайки разпоредбата на чл. 300 ГПК
намира, че съдържащите се във влязлото в сила съдебно решение № 40 от
07.02.2024 г. по НАХД № 463/2023 г. по описа на РС-Враца, постановено по
реда на чл. 78а от НК, констатации относно извършването на твърдяното в
исковата молба деяние (механизмът на процесното ПТП от 08.07.2022г.),
неговата протИ.правност и вината на водача на лек автомобил марка „Шкода“
модел „Фелиция“ с рег. № ВР***ВР Д. И. Д. са безспорни обстоятелства и не
подлежат на доказване в това производство. Механизмът на настъпване на
16
процесното ПТП беше изцяло потвърден и от приетите по делото заключения
на основната и допълнителната съдебно-автотехнически експертизи.
Като взе предвид, че транспортните престъпления по чл.343, ал.1, б.”б”
вр. чл.342, ал.1 НК са резултатни, т. е. елемент от фактическия състав е
именно наличието на тежка или средна телесна повреда /в случая две средни/,
настоящата инстанция намира, че следва да се считат за доказани в хода на
настоящото производство при разглеждане на гражданските последици от
извършеното деяние досежно имуществената отговорност на деликвента,
също и причинените на Г. В. С. телесни увреждания, посочени в решението
на наказателния съд по чл. 78а от НК, а именно: 1. Открито счупване от трета
степен на костите на дясна подбедрица, което увреждане му е причинило
трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок от повече
от 1 месец; 2. Открито счупване на костите на лява подбедрица от първа
степен, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията
на ляв долен крайник за срок повече от 1 месец, както и причинно-
следствена връзка между протИ.правното поведение на водача на лекия
автомобил и телесното увреждане на ищеца. Формираната трайна съдебна
практика на ВС /Решение № 896/26.03.1971 г. по гр. д. № 130/1971 г. на І г. о.,
Решение № 2293 от 15.11.1976 по гр. д. № 1789/76 на І г. о., Решение № 53 от
02.11.1981 г. на ОСНК на ВС, Решение № 3421/18.01.1980 г. по гр. д. №
1366/1979 г. -І г. о., Решение № 2759/26.09.1981 г. по гр. д. № 2095/1981 г. -І г.
о./ е, че влязлата в сила присъда /респ. споразумение или решение по чл.78а
НК/ относно размера на причинените вреди формира сила на пресъдено нещо,
поради което е задължителна за гражданския съд, само когато размерът на
вредите е елемент от фактическия състав на престъплението. Причинените на
ищеца травматични увреждания, техния интензитет и продължителност на
лечение и причинно-следствената връзка между протИ.правното поведение на
водача на лекия автомобил и тези увреждания бяха изцяло потвърдени и от
приетите по делото заключения на основната и допълнителна съдебно-
медицинска експертиза. Ето защо и съдът приема, че по делото е установено,
че в резултат на виновното и протИ.правно поведение на водача на лекия
автомобил Д. И. Д., на 08.07.2022г., на ищеца са причинени описаните в
решение № 40 от 07.02.2024 г. по НАХД № 463/2023 г. по описа на РС-Враца
травматични увреждания.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
17
виновния за произшествието водач на лек автомобил марка „Шкода“ модел
„Фелиция“ с рег. № ВР***ВР Д. И. Д. е застрахована при ответника и
събитието е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински
документи, заключения по съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа
експертизи и гласни доказателства) дават основание за извод, че при
процесното ПТП ищецът е получил телесни увреждания, а именно: открито
многофрагментарно счупване от трета степен на костите на дясна подбедрица
в далечния край и открито многофрагментарно счупване на костите на лява
подбедрица от първа степен в близкия край, и е претърпял болки, страдания и
неудобства, окачествени от съдебната практика като неимуществени вреди.
Същите са в пряка причинна връзка с произшествието и поведението на
водача на застрахования автомобил, тъй като се установи, че ищецът е
пострадал именно при посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищеца по
чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедлИ. обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия
на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедлИ.стта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедлИ.
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
18
"справедлИ.ст" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедлИ.ст" не
е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищецът Г. В. С. е получил открито
многофрагментарно счупване от трета степен на костите на дясна подбедрица
в далечния край, което му е причинило трайно затруднение на движенията на
десен долен крайник за срок от повече от 1 месец; и открито
многофрагментарно счупване на костите на лява подбедрица от първа степен
в близкия край, което му е причинило трайно затруднение на движенията на
ляв долен крайник за срок повече от 1 месец. За посочените увреждания
ищецът е претърпял оперативно-ортопедично лечение с ОМ на няколко етапа
за срок от 52 дни, медикаментозно и рехабилитационно лечение. Ищецът е
бил хоспитализиран четири пъти – три пъти в Първа клиника по ортопедия и
травматология и един път в Клиника по пластична хирургия към УМБАЛСМ
„Пирогов“ ЕАД - гр. София. На ищеца са извършени седем оперативни
интервенции с цел максимално възстановяване на целостта и структурата на
долните крайници и възстановяването на тяхната функция. По повод на
посочените травми на подбедриците ищецът е бил в отпуск по болест общо
190 дни. Прогнозата е, че и за в бъдеще ще се наложи извършване на още
оперативни интервенции. През възстановителния период пострадалия е
търпял неудобства, свързани с обслужване на хигиенни и физиологични
нужди и хранене, неудобство от необходимостта да бъде обгрижван от други
лица, но същите са обичайни за подобен род ситуации. Пострадалия е търпял
болки и страдания от уврежданията с интензитет характерен за този вид
травми, като тези болки и страдания са персистирали за един по-дълъг период
от обичайния, като продължават и към датата на изготвяне на заключението.
Посочените увреждания не подлежат на пълно възстановяване по отношение
на пълноценната функция на двата долни крайника, като медицинската
прогноза за възстановяването на ищеца е неблагоприятна - същият ще има
постоянни болки в областта на долните крайници дори и при нормални
дейности от ежедневието и при промяна на времето, дори и при провеждане
на рехабилитация и физиотерапевтични процедури, т.е. няма да настъпи
19
пълно възстановяване на обема на безболезнени активни движения в областта
на двата долни крайника. Походката на ищеца е затруднена с накуцване в
ляво и същият няма да е пълноценен в трудовата дейност; по двете му
подбедрици има постоперативни и инцидентни белези.
Като взе тези доказани от ищеца Г. В. С. вреди, четирикратната му
хоспитализация, извършените седем оперативни интервенции и вероятността
в бъдеще да се наложи извършване на още такива интервенции, както и
обстоятелството, че посочените увреждания не подлежат на пълно
възстановяване по отношение на пълноценната функция на двата долни
крайника, като медицинската прогноза за възстановяването му е
неблагоприятна, възрастта му – почти 30 години към момента на настъпване
на ПТП, както и претърпените от него неудобства и затруднения в битовото
обслужване през възстановителния период; необходимостта от чужда помощ
за извършване на обичайни дейности и от използването на помощни средства
за придвижване, водещо до зависимост от други лица за определен период от
време; не на последно място преживения стрес от травмиращото събитие, при
съобразяване и на икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция
за икономическите условия, съдът намира, че справедлИ.то в случая
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства
следва да бъде определено в размер 100 000 лева. Този размер на
обезщетението би репарирал в пълна степен причинените на ищеца
неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до неоснователно
обогатяване за сметка на застрахователя.
С исковата молба е предявен и иск за заплащане на обезщетение на
претърпените от ищеца имуществени вреди в общ размер 10 765,31 лева под
формата на разноски за лечение, направени вследствие на процесното ПТП. В
подкрепа на твърденията за извършени разходи ищецът е представил
съответни доказателства – шест броя фактури с фискални бонове, издадени от
„Медик амбулансе 01“ ЕООД, село Владая и УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД,
град София, за платени медицински транспорт с линейка, за консумативи и
материали за ортопедична операция, за остеосинтезен материал, за избор на
екип и за рентгенография на обща стойност 10 765,31 лв. Посочените суми са
заплатени от ищеца Г. В. С.. Установи се също така, от заключението по
изготвената съдебно-медицинска експертиза, че посочените в платежните
20
документи разходи са във връзка с причинените на ищеца травми от
настъпилото ПТП, като извършването на същите е било необходимо от
медицинска гледна точка за престоя му в здравните заведения, за
извършените операции и за проведеното лечение. С оглед изложеното,
ответното застрахователно дружество дължи на ищеца обезщетение за
причинените от процесното ПТП имуществени вреди в установения размер от
10 765,31 лева.
По възраженията за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване.
В конкретния случай в становището си от 31.08.2023г. третото лице
помагач „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве” АД е навело възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като
пътник на мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ВР***В, с твърдения, че е пътувал
на мотоциклета без предпазна екипировка и/или предвид действията му,
вследствие от които водачът на мотоциклета евентуално е изгубил контрол
върху управлението.
На първо място следва да се посочи, че нормата на чл. 137е от ЗДвП
21
задължава водачите и пътниците на мотоциклети да използват единствено
предпазна каска и липсва нормативно вменено задължение за тези лица за
ползване на защитно облекло и протектори.
На следващо място, по делото не се събраха категорични доказателства
за това, че ищецът е бил без предпазна екипировка. В тази връзка показанията
на свидетелите са протИ.речиви - свидетелят А. Ц. твърди в показанията си,
че двамата (водача и пътника) били оборудвани с каски, ръкавици и цял екип,
необходим за мотоциклет, докато свидетелят Д. Д. твърди, че ищецът е бил
без каска и бил облечен в обикновени панталони и фланелка. Тежестта за
доказване на възражението за съпричиняване е на направилото го
застрахователно дружество, което в настоящия случай следваше да докаже,
не само че пострадалия е бил без предпазна екипировка, но и че липсата на
такава екипировка на ищеца е допринесла обективно за настъпването на
конкретните травми. Такова доказване в настоящото производство не бе
осъществено. Не се доказа също така ищецът, като пътник на мотоциклета, да
е извършил действия, вследствие от които водачът на мотоциклета да е
изгубил контрол върху управлението.
С отговора на исковата молба ответното дружество е направило
възражение за съпричиняване с твърдения, че процесното ПТП е осъществено
в условията на съизвършителство съгласно чл. 53 ЗЗД между водача на лекия
автомобил и водача на мотоциклет „Сузуки“, тъй като водача на мотоциклета,
управлявайки го с превишена скорост, е допринесъл значително за
настъпването на процесното ПТП. В тази връзка е поискало от съда да се
произнесе по въпроса за съотношението на приноса на двамата водачи с оглед
бъдещо изясняване на финансовите отношения между двете застрахователни
дружества.
Практиката на ВКС (напр. решение № 121/18.09.2014 г. по т. д. №
2859/2013 г. на І ТО, решение № 37/01.09.2015 г. по т. д. № 1070/2014 г. на ІІ
ТО и решение № 192/02.11.2017 г. по т. д. № 416/2017 г. на І ТО, решение №
52 от 28.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1497/2018 г., I т. о., ТК, решение №
50153 от 9.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1648/2021 г., II т. о., ТК, и много
други), е категорична в становището си, че при съпричиняване по смисъла на
чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по
застраховка "Гражданската отговорност", сключена с един от тях, отговаря
спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на
22
застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него делинквент, както и че не следва да бъде намалявано
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от застрахователя на
водача на автомобила по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", когато е налице съпричиняване на
увреждането и от други делинквенти, ако пострадалият няма принос за
вредоносния резултат. Относимо е и произнасянето на съставите на ТК на
ВКС в решенията по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о. и т. д. № 286/2010 г. на І т. о.
по въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - намаляване на
обезщетението за вреди предпоставя установен конкретен принос на
увредения. Съпричиняване на вредоносния резултат е налице именно когато
поведението на увредения е станало причина или е повлияло върху
действията на причинителя на вредата. Сам по себе си фактът, че увреденото
лице е пътувало на мотоциклет, участвал в пътно произшествие, не налага
извод за допринасяне на вредите от злополуката, тъй като приносът на водача
на мотоциклета за настъпване на произшествието е личен и не обосновава
автоматичен принос на пътника. В производството по иска за обезщетение за
причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между
вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят
солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси
изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.
В конкретния случай, независимо от изложеното, от заключенията на
основната и допълнителната съдебно-автотехнически експертизи се установи,
че водачът на мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ВР***В е спазил ограничението
от 50 км/ч, като се е движил със скорост около 40 км/ч, като при движение с
тази скорост не е могъл да предотврати ПТП-то с аварийно спиране; същият
не е могъл да предотврати ПТП-то с аварийно спиране и при движение със
скорост от 30 км/ч.
Дори и мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ВР***В, на който ищецът е бил
пътник, да е нарушил правилата за движение, като това нарушение да е в
пряка причинно-следствена връзка с причинения вредоносен резултат, би
било налице т. нар. независимо съпричинителство (както бе посочено по-
горе), поради което дължимото застрахователно обезщетение не следва да
бъде намалявано (не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
протИ.правно поведение на пострадалия). В тази връзка следва да се посочи,
23
че евентуално виновно поведение на другия участник в процесното ПТП –
водача на мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ВР***В, на който е пътувал
пострадалия Г. С., е ирелевантно обстоятелство за извода за наличие на
съпричиняване. Това е така с оглед на посоченото, че относим е само приноса
на пострадалия и неговото поведение.
Предвид изложеното, възраженията за съпричиняване са неоснователни
и не следва да бъдат уважавани.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
осъди ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди 100 000,00 лева. За горницата над уважения размер до
предявения размер на обезщетение за неимуществени вреди от 300 000 лв.,
искът не е доказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
Предявеният иск за имуществени вреди е изцяло основателен и следва
да се уважи в пълния му претендиран размер от 10 765,31 лева.
С оглед частичната основателност на иска за неимуществени вреди и
основателността на иска за имуществени вреди следва да бъдат разгледани и
акцесорните претенции за присъждане на законна лихва върху определените
обезщетения.
В случая не е спорно, че ищецът е предявил претенцията си пред
ответното застрахователно дружество на 21.10.2022 г.
По отношение договорите за застраховка на гражданската отговорност
в КЗ са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да
покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
24
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна в чл. 429, ал.
3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение,
а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до
тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (в горния смисъл е и решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о.)
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по
делото писмени доказателства (претенция вх. № 9-4-Я-313/21.10.2022 г.)
пострадалият Г. С. е заявил пред застрахователя застрахователна претенция за
заплащане на имуществени и неимуществени вреди на 21.10.2022 г., както и
че застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение в
сроковете по чл. 496 КЗ, то застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
25
върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице - 21.10.2022 г., а след изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законна лихва върху присъденото
обезщетение за собствената си забава.
Следователно претенцията за законна лихва върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди, считано от 21.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите, е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищецът е направил разноски за възнаграждение на вещите лица по
назначените експертизи общо 714,00 лв. и за възнаграждение и разноски на
свидетели от 120,00 лева (списък на разноски на л.293) и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът му дължи направените по делото разноски по
съразмерност в размер 297, 26 лева.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Видно е от
приложения договор за правна защита и съдействие от 01.09.2023 г. (л.293-
гръб), сключен между адв. Я. Д. от САК и ищеца, че са уговорени съдебна
защита и безплатно процесуално представителство по настоящото дело на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата /ЗА/, т.е. осъществяване
на безплатна адвокатска защита на лице, което е в материално затруднение.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска
помощ в тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски, както е в
случая, адвокатът има право на възнаграждение, което съдът определя в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и
осъжда другата страна да го заплати. Това е възнаграждение, което при
наличие на законовите предпоставки се присъжда в полза на самия адвокат,
оказал безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът това свое
право, той следва да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА. В конкретния
случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е налице, което е видно от
представените от ищеца документи във връзка с искането му за
освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от
26
ГПК.
В случая, съразмерно на уважената част от иска за неимуществени
вреди и уважения иск за имуществени вреди, възнаграждението следва да
бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 5 (по иска за неимуществени вреди) и по
чл. 7, ал. 2, т. 2 (по иска за имуществени вреди) от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изчислено
съобразно посочените разпоредби възлиза на сумата 8650, 00 лв. по иска за
неимуществени вреди и на сумата 1368, 88 лв. по иска за имуществени вреди,
или общо 10018, 88 лв. С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на
пълномощника на ищеца адв. Я. Д. от САК.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещите лица по
назначените съдебни експертизи в общ размер 500, 00 лв. и за
възнаграждение и разноски на свидетел от 60,00 лв., поради което на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът му дължи направените по делото
разноски по съразмерност в размер 360, 40 лв.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и с оглед изхода на спора и разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на същия следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 200, 00 лв., определено на основание чл.78, ал.8 от
ГПК вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с
чл.37 от ЗПП.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.
78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса, на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца по
съразмерност 4430,61 лв. държавна такса.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
27
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от К. Ч. и Б. В. - изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. С., ЕГН **********, с адрес с. ***,
обл.Враца, ***, сумата 100 000,00 (сто хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата 10 765,31
лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени му в
резултат на ПТП на 08.07.2022г. гр.Враца, на кръстовище, образувано от ул.
„Васил Кънчов” и ул. „Мито Орозов”, между мотоциклет марка „Сузуки“
модел „ГСХ Р 1000“ с рег. № ВР***В, управляван от А. Л. Ц., ЕГН
**********, и лек автомобил марка „Шкода“ модел „Фелиция“ с рег. №
ВР***ВР, управляван от Д. И. Д., ЕГН: **********, дължимо по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
обективирана в застрахователна полица с период на валидност от 25.08.2021г.
до 24.08.2022г., ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано
от 21.10.2022 г. до окончателното им изплащане, както и направените
разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете, в размер 297,
26 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52
ЗЗД в частта за разликата над сумата 100 000,00 лв. до пълния претендиран
размер от 300 000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от К. Ч. и Б. В. - изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я. Д. от САК, ЕГН ********** с адрес:
***, сумата 10018, 88 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на Г. В. С., ЕГН
********** - ищец по т.д. № 21/2023г. на Окръжен съд - Враца, съразмерно с
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Г. В. С., ЕГН **********, с адрес с. ***, обл.Враца, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от К. Ч. и Б. В. - изпълнителни
директори, разноски по съразмерност в размер 360, 40 лв. за възнаграждение
на вещите лица и свидетел и 200, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
28
адрес на управление ***, представлявано от К. Ч. и Б. В. - изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - гр. Враца държавна такса в размер 4430,61 лв., съразмерно на
уважената част от исковете, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на
изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно
изпълнение.
Решението е постановено при участието на „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, като трето
лице-помагач на страната на ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
***, гр.София.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните и третото
лице.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
29