РЕШЕНИЕ
№ 1094
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И. ПЕНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110214005 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Рива Кредит“ ООД, ЕИК ********* срещу наказателно
постановление № 003042 от 28.07.2023г., издадено от член на Комисията за защита на
потребителите (КЗП), оправомощен със заповед №28/13.01.2023г., с което на „Рива Кредит“
ООД, ЕИК ********* на основание чл. 210а от Закон за защита на потребителите (ЗЗП) е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за нарушение
на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68д, ал.1, пр.1 ЗЗП.
В жалбата, подадена чрез адвокат А. К., се оспорва законосъобразността на
издаденото наказателно постановление (НП). Акцент се поставя върху несъставомерност на
деянието. Твърди се, че дружеството не предоставя потребителски кредити от разстояние,
поради което и информация, качена на интернет страницата му, не следва да бъде тълкувана
като заблуждаваща. Допълва се, че потребителите сключват договори лично с представител
на дружеството, който им разяснява всички характеристики на предлаганата услуга. Излагат
се доводи за погрешно определена дата на извършване на деянието и неспазване на
давностните срокове, поместени в разпоредбата на чл.34 ЗАНН. Навеждат се доводи, че
наказващият орган не е установил правилно фактическата обстановка. В заключение се
изтъква, че нито един потребител не е бил потърпевш или подведен, поради което и са
налице основания процесният случай да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла
на чл.28 ЗАНН. Алтернативно се моли размерът на имуществената санкция да бъде намален
1
до минимално предвидения от законодателя такъв. Претендира се присъждането на
разноски.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
„Рива Кредит“ ООД, редовно призован, се представлява от адвокат А. К., с представено по
делото пълномощно, която се придържа към доводите, изложени в жалбата и моли за отмяна
на издаденото наказателно постановление поради липса на осъществено от
представляваното от нея дружество нарушение, изразило се в „нелоялна търговска
практика“.
Въззиваемата страна – член на КЗП, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт П, с представено пълномощно, която моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено в неговата
цялост. Претендират се разноски.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподател е „Рива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, район Северен, ул. „Порто Лагос“ № 47, ет.5, представлявано от М
В М, с основен предмет на дейност – извършване на дейност като финансова институция,
изразяваща се в отпускане на заеми. Дружеството поддържало и интернет страница -
http://rivacredit.com, в която имало описание на предлаганите услуги, общи условия и
допълнителна информация.
На 03.04.2023г. във връзка с контролните правомощия на Комисията за защита на
потребителите (КЗП) свидетелят К. И. на длъжност „главен експерт“, извършила проверка
на предлаганите от дружеството услуги, посещавайки интернет страницата на дружеството.
В сайта, поддържан от дружеството, имало няколко категории с достъпна информация:
„Начало“, „Продукти“, „За нас“, „Контакти“. В графа „Продукти“ имало поместена
информация, озаглавена „Често задавани въпроси“, където бил поместен въпрос под номер 4
със следното съдържание:
„Такси и комисионни“ – „В „Рива Кредит“ ООД не дължите каквито и да е такси и
комисионни за кандидатстване за кредит, за отпускане на одобрен кредит, годишни такси
по отпуснат кредит, и такси за предсрочно погасяване на кредит.“
На интернет сайта на дружеството имало достъпни и Общи условия на „Рива
Кредит“ ООД за отпускане и обслужване на кредити на физически лица, където в Глава XI
„Предсрочно погасяване“, чл.19, ал.3 от общите условия гласял следното:
„При предсрочно погасяване на кредита от страна на кредитополучателя, извън
случаите на чл.32, ал.3 ЗПК, „Рива Кредит“ ООД има право на справедливо и обективно
обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното
погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е
фиксиран. Обезщетението на „Рива Кредит“ ООД не може да бъде по-голямо от 1 на сто
2
от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за
кредит е по – голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по
– малък от една година, обезщетението на кредитора не може да е по – голямо от 0,5 на
сто от сумата на предсрочно погасения кредит. Обезщетението на кредитора при
предсрочно погасяване на кредита не може да надвишава размера на лихвата, която
кредитополучателят би платил за периода, обхващащ предсрочното погасяване на
кредита и договорената дата за прекратяване на договора за кредит.“ За извършена
проверка бил съставен Констативен протокол №К-0001492/03.04.2023г.
При тази хронология на 10.05.2023. свидетелят И. на длъжност „старши експерт“ в
КЗП съставила в присъствието на двама свидетели и представител на дружеството-
жалбоподател акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 003042, в
който било прието за установено, че на 03.04.2023г. „Рива Кредит“ ООД чрез публикуване
на информация в интернет страницата на дружеството - http://rivacredit.com, категория
„Често задавани въпроси“, т.4 „Такси и комисионни“ – „В „Рива Кредит“ ООД не дължите
каквито и да е такси и комисионни за кандидатстване за кредит, за отпускане на одобрен
кредит, годишни такси по отпуснат кредит, и такси за предсрочно погасяване на
кредит.“, дружеството използва заблуждаваща нелоялна търговска практика - нарушение
на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68д, ал.1, пр.1 ЗЗП. Актът бил връчен непосредствено след
съставянето му на представител на дружеството-жалбоподател, който го приел без
възражения.
При идентично описание на нарушението и неговата правна квалификация член на
КЗП, оправомощен със заповед №28/13.01.2023г., издал оспореното наказателно
постановление № 003042 от 28.07.2023г., с което на основание чл.210а ЗЗП наложил на
„Рива Кредит“ ООД, ЕИК *********„имуществена санкция“ в размер на 20 000 (двадесет
хиляди) лева за нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68д, ал.1, пр.1 ЗЗП.
Съдът установи възприетата и описана по-горе фактическа обстановка въз
основа на следните приобщени доказателства и доказателствени средства - показанията
на свидетеля К. И., констативен протокол №К-001492/03.04.2023г., копия на публикуваната
в интернет страницата http://rivacredit.com, информация, общи условия за отпускане и
обслужване на кредити на физически лица, справка от търговския регистър, заповед
№168ЧР/05.11.2018г., заповед №28/15.01.2023г.
Така събраната доказателствена съвкупност е еднопосочна в съдържателен план и
изяснява фактите, относими към предмета на доказване. В тази последователност съдът
кредитира показанията на свидетеля И., които са обективно и достоверно поднесени. От
същите се извежда начинът, по който е извършена проверка спрямо дружеството-
жалбоподател, установяване на нарушението, както и съставянето на процесния акт.
Свидетелят И. допълва, че при съпоставка на представената от дружеството информация и
общите им условия е налице разминаване относно дължимите от потребителите
допълнителни такси за предсрочно прекратяване на договора. Съдът кредитира показанията
на свидетеля, които намират опора и в съставения по повод проверката констативен
3
протокол, от който се спомага да се изясни датата на извършване на проверка от контролния
орган.
Въз основа на приложените извадки от сайта на дружеството и използваната от него
търговска и рекламна кампания се извеждат лозунгите, посланията и поясненията, които са
представяне на потребителите.
Съдът кредитира и приложените заповеди, относими към материалната и
териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
Приложените копия от договори за потребителски кредит съдът намира за
неотносими към предмета на доказване, поради което ги изключва от доказателствената
съвкупност.
От правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния срок, предвиден в чл.59, ал.2 ЗАНН, и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е частично основателна.
Двата основни за настоящото производство акта са изготвени от материално и
териториално компетентен орган. Актът за установяване на административно нарушение е
издаден от длъжностно лице към КЗП, заемащ длъжността „старши експерт“ и съгласно
чл.233, ал.1 ЗЗП свидетелят К. И. е оправомощена да съставя АУАН от председателя на
Комисията със заповед №168ЧР/05.11.2018г., а наказателното постановление е издадено от
А Д – член на Комисията и оправомощен от председателя на КЗП да издава наказателни
постановление със заповед №28/15.01.2023г. съгласно чл.233, ал.2 ЗЗП. Същите са изготвени
в предвидената от законодателя писмена форма и при спазване на реда за тяхното съставяне
и връчване на санкционираното юридическо лице, с което в максимална степен е
гарантирано правото му на защита. Словесното описание на нарушението отговаря на
неговото цифрово изражение (правна квалификация).
Обратно на възраженията на жалбоподателя съдът намира, че и в АУАН, и в НП е
налице пълно, точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. С достатъчна пълнота са изведени основните елементи от обективния му състав.
Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, идентично и в АУАН
изрично е изведената датата на извършване на нарушението, която е обвързана с момента на
неговото установяване – 03.04.2023г. Обстоятелствата, че Общите условия на дружеството
са били приети значителен период преди тази дата не обосновават различна трактовка на
събитията относно датата на извършване на нарушението. От горното следва, че са спазени
сроковете по чл.34 ЗАНН, тъй като от дата на установяване на нарушителя, която съвпада и
с датата на извършване на нарушението, до датата на съставяне на процесния АУАН -
10.05.2023г. е изминал малко повече от месец.
Воден от горното съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални
нарушение на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна
на оспореното наказателно постановление на формално основание, поради което и следва
4
спорът да бъде разгледан по същество.
Административнонаказателната отговорност на „Рива Кредит“ ООД, ЕИК *********
е ангажирана за това, че чрез публикуване на информация в интернет страницата на
дружеството - http://rivacredit.com, категория „Често задавани въпроси“, т.4 „Такси и
комисионни“ – „В „Рива Кредит“ ООД не дължите каквито и да е такси и комисионни за
кандидатстване за кредит, за отпускане на одобрен кредит, годишни такси по отпуснат
кредит, и такси за предсрочно погасяване на кредит.“, дружеството използва заблуждаваща
нелоялна търговска практика - нарушение на чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1, пр.1
ЗЗП.
Разпоредбата на чл.68в ЗЗП въвежда забрана за нелоялни търговски практики, като за
такива се приемат и заблуждаващите търговски практики, определи от законодателя като
такива, които по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждават
или са в състояние да въведат в заблуждение средния потребител, дори и ако представената
информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата и имат за резултат или е
възможно да имат за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без
използването на търговската практика.
Съдържанието на понятието „търговски практики“ е дадено в т.23 от ДР на ЗЗП и
определя широк кръг от прояви, осъществявани от търговците, а именно: „всяко действие,
бездействие, поведение, подход или търговски съобщения, включително реклама и
маркетинг, извършвани от търговец, пряко свързани с рекламиране, продажба или
доставка на стока на потребители … понятието „продукт“ … обхваща и услугите.“
(решение от 19 септември 2013 г., CHS Tour Services GmbH срещу Team4 Travel GmbH, C-
435/11, ECLI:EU:C:2013:574, т. 27 от цитираната практика/. Разглежданата в настоящото
производство фактология попада в приложното поле на понятието „търговска практика“,
доколкото касае предлагането на услуги. Преценката, за това дали същата е „заблуждаваща“
следва да бъде извършена, въз основа на това дали същата е годна да заблуди „средния
потребител“ и да доведе до съществено изменение на икономическото му поведение.
Понятието за „среден потребител“ е възприето също в практиката, а именно: „среден
европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен“. (решение от 02 май 2019 г., Fundación Consejo Regulador
de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego срещу Industrial Quesera Cuquerella
SL, Juan Ramón Cuquerella Montagud,, C-614/17, ECLI:EU:C:2019:344, т. 47 от цитираната
практика).
Преценено и през призмата на настоящия случай съдът намира, че чрез информиране
на потребителите, че избирайки да се възползват от потребителските кредити, предлагани от
дружеството, същите ще бъдат освободени от всякакви допълнителни такси, включително и
при предсрочно погасяване на кредитира, е предпоставка, която неминуемо би повлияла на
едно лице да предпочете услугите на този търговец, съпоставяйки дължимите към
останалите търговци такси. Потребителят реално бива поставен в ситуация на заблуждение,
което влияе на крайното му търговското решение, доколкото в общите условия на
5
дружеството е въведена хипотеза на дължимо обезщетение при предсрочно погасяване на
потребителския кредит.
Макар и да не е изведена като такса в абсолютно определен размер или
пропорционален такъв, обезщетението, дължимо при предсрочно погасяване, се явява
допълнителен разход, който потребителят би следвало да заплати в посочената хипотеза.
Фактът, че до момента дружеството не е изисквало от своите клиенти подобно обезщетение,
не промяна горните съждения. Отговорността на дружеството в конкретния случай е
ангажирана за използването на заблуждаваща търговска практика, а не за това, че конкретен
потребител е бил пряко потърпевш.
Съдът намира, че обстоятелството дали дружеството предлага отпускането на
потребителски кредити от разстояние не е съществено, тъй като всеки потребител се
запознава за предлаганите от дружеството услуги и има възможност да достигне до тази
информация, чрез посещение на интернет сайта, поддържан от дружеството, чрез физическо
посещение в търговски обект, чрез дистанционно свързване с представител на дружеството,
рекламни материали и други канали за информиране. Основното и водещото е независимо
от канала на информация, който един „среден потребител“ избира е да получи ясна, точна и
недвусмислена информация за дължимото от двете страни поведение и характеристиките на
услугата, която търговецът предлага.
Поради което и съдът намира, че „Рива Кредит“ ООД е осъществило от обективна
страна състава нарушение на чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1, пр.1 ЗЗП, а доколкото
същото е юридическо лице, то не следва да се обсъждат елементите от субективна страна на
нарушението.
Правилно наказващият орган е приложил и санкционната разпоредба на чл.210а ЗЗП,
която предвижда, че за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 – 11, 13, 15, 18 – 27 и чл.
68к, т. 3 – 6 на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 30 000 лв., а на
едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 2000 до 50
000 лв. Съдът обаче намира, че отговорността на дружеството не е индивидуализира чрез
съобразяване на всички обстоятелства и размерът на наложената имуществена санкция се
явява прекомерен спрямо тежестта на нарушението. От събрания доказателствен материал
се извежда, че това е първо нарушение на дружеството, а след съставянето на процесния
АУАН същото е предприело действия по отстраняване на информацията, която въвежда в
заблуждение потребителите и е преустановило използването на нелоялна търговска
практика. От друга страна следва да се вземе под внимание, че потребителите са по-слабата
и незащитена страна, а информацията свързана с условията на един потребителски кредит,
както и обстоятелството, че потребителите се обръщат към тази услуга поради определени
финансови затруднения води до категоричен извод за уязвимостта им и възможност за
предоверяване на търговеца, което обаче би могло да доведе до сериозни финансови
последствия за средния потребител. Поради което и съдът намира, че размерът на
имуществената санкция следва да бъде определен малко над минималния предвиден такъв,
а именно в размер на 5000 лева и оспореното наказателно постановление да бъде изменено
6
единствено относно размера на наложената имуществена санкция.
Процесният случай не следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на
чл.28 ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с останалите нарушения от същия вид. Не следва да се забравя, че избраният
подход за въздействие над потребителите и поставянето им в неосведоменост или
използването на описание на задълженията по един договор за потребителски кредит по
сложен и софистициран начин е предпоставка за поставяне на крайния потребител в
подчинение на кредитодателя и в невъзможност да предвиди последващото му поведение.
При липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение
на материалния закон оспореното наказателно постановление следва единствено да бъде
изменено в частта за размера на имуществената санкция, определена на дружеството –
жалбоподател, като бъде намалена от 20 000 лева на 5 000 лева.
При този изход на производството право на разноски има въззивамата страна.
Направено е своевременно искане в тази посока, същата се е представлявала от
юрисконсулт, надлежно упълномощен, поради което и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН,
„Рива Кредит“ ООД следва да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата в
размер на 80,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.7, т.4 вр. ал.2, т.4 ЗАНН и чл.63д, ал.4
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 003042 от 28.07.2023г., издадено от член на
Комисията за защита на потребителите (КЗП), оправомощен със заповед №28/13.01.2023г., с
което на основание чл.210а от Закон за защита на потребителите (ЗЗП) на „Рива Кредит“
ООД, ЕИК ********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 20 000 (двадесет
хиляди) лева за нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68д, ал.1, пр.1 ЗЗП, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 20 000 лева на 5 000 лева
и го потвърждава в останалата му част.
ОСЪЖДА „Рива Кредит“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Комисия за защита на
потребителите сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8