Решение по дело №96/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-[област] срещу Решение №3/26.01.2024г. по АНД № 63/2023г. по описа на Районен съд-М. В ЧАСТТА, в която е отменено НП № 23-1058-000425/06.06.2023г., издадено от ВПД Н. сектор „Пътна полиция“ по т. ІІ, в която на С. С. за нарушение по чл 123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДвП са наложени административни наказания по чл. 175, ал.1,т.5 ЗДВП-„глоба“ в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Твърди се в жалбата, че в тази част постановеното решение е незаконосъобразно. Касаторът чрез процесуален представител не споделя изводите на съда както по отношение на квалификацията на административното нарушение, така и по отношение на приетото, че в случая бил налице само един участник в ПТП. В случая освен С. имало още двама неприсъствени участници в допуснатото ПТП. Б. събрани категорични доказателства, че С. самоволно е напуснал мястото на произшествието, с което е нарушил задълженията си като участник в него. Заема се становище, че правната квалификация на деянието е правилно определена.

Молят съда да постанови решение, с което да отмени постановения въззивен съдебен акт и по същество да потвърди издаденото НП.

В писмен отговор ответника чрез адв. Ч. оспорва подадената жалба. Счита същата за неоснователна. Районният съд бил установил правилно фактите и постановеният съдебен акт е законосъобразен и правилен. Моли съда да остави в сила въззивното решение в обжалваната част.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. В., който поддържа подадената жалба. Позовава се на съдебна практика по сходни казуси.

Ответникът по касация не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирано е подробно писмено становище по съществото на спора от адв. Ч.. Също се цитира съдебна практика в подкрепа на становището за законосъобразност на постановеното решение.

Участващият по делото прокурор от ОП-[област] заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Прокурорът изцяло споделя мотивите на постановения съдебен акт.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, АССм в настоящия си съдебен акт приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за касационно обжалване въззивен съдебен акт в преклузивния срок за касационен контрол. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Това е така по следните съображения: За да постанови обжалваният резултат, съставът на Районен съд-М. в мотивите си е приел, че в случая е имало само един участник в допуснатото ПТП, при което деянието следва да се квалифицира по чл. 123, ал.1, т.3, б.“а“ ЗДвП. Съдът е приел, че по отношение на увреденото имущество на община М. липсвали данни към момента на настъпване на ПТП С. да е оказал съдействие за установяване на щетите, нито е сигнализирал Сектор „Пътна полиция“, поради което е извършил нарушение на приетата от съда за релевантна правна норма. Съзрял е обаче съществено процесуално нарушение, ограничаващо възможността на жалбоподателя да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му административно обвинение, което е основание за отмяната на НП в тази част.

Настоящия съдебен състав не споделя мотивите на постановеното въззивно решение в обжалваната част. Фактите по делото са безспорни. Независимо от направеното възражение в касационната жалба за безкритична преценка от страна на съда спрямо показанията на свид. К., според който С. му се обадил от мястото на инцидента, релевантните за преценка обективни признаци на деянието остават непроменени. Не е спорен за страните факта, че в резултат на предизвиканото ПТП било счупено панорамното огледало и деформирана стойката на която е поставено. Не е спорно, че те са собственост на [община], че действията по репарирането на щетите са били предприети след като свид. Р. К. сигнализирала РУ-М. за счупеното огледало. В такъв аспект настоящия съдебен състав приема, че фактическата обстановка по делото е установена правилно, но изводите направени от нея не могат да бъдат споделени. Според нормата на чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди е длъжен ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която то е настъпило, и изпълнява дадените му указания. Нормата на пар.6, т.27 ДР на ЗДвП определя императивно кой следва да се квалифицира като участник в ПТП, т.е. представлява лице, което е длъжно да съобрази поведението си с цитираната по-горе правна норма. Според легалното определение "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Под „пострадал“ следва да се разбира не само лицето, на което са причинени физически страдания, това е и субектът, претърпял имуществени вреди. Изложените разсъждения дават отговор на въпроса дали в случая е налице само един участник в настъпилото ПТП и този отговор е отрицателен, защото вследствие на движението на управлявания от С. автомобил е предизвикана вреда в патримониума на [община]. Вън от всякакво съмнение е, че липсата на комуникация на допринеслия за настъпването на ПТП със собственика на увредената вещ е приравнена на липса на съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването му. Иначе казано, в този случай единственото правомерно поведение на водача на автомобила, допуснал ПТП е да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която то е настъпило.

Горните доводи обосновават решаващ извод за правилна правна квалификация, определена в отменената част на издаденото срещу С. НП. От своя страна това обуславя отмяната на обжалваното решение в тази част и постановяване на съдебен акт, с който отменения акт да бъде потвърден, като на касатора бъдат присъдени и съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №3/26.01.2024г. по АНД № 63/2023г. по описа на Районен съд-М. В ЧАСТТА, в която е отменено НП № 23-1058-000425/06.06.2023г., издадено от ВПД Н. сектор „Пътна полиция“ по т. ІІ, в която на С. С. за нарушение по чл 123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДвП са наложени административни наказания по чл. 175, ал.1,т.5 ЗДВП-„глоба“ в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-1058-000425/06.06.2023г., издадено от ВПД Н. сектор „Пътна полиция“ В ЧАСТТА по т. ІІ, с която на С. С. за нарушение по чл 123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДвП са наложени административни наказания по чл. 175, ал.1,т.5 ЗДВП-„глоба“ в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО.

ОСЪЖДА С. Х. С., [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР деловодни разноски в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.