РЕШЕНИЕ
№ 1616
гр. Пловдив, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330107226 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 178
ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Л. С. П., ЕГН ********** е предявил срещу ОД на МВР Пловдив,
ЕИК *** искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 01.04.2018г. – 20.10.2020 г., получени в резултат на преизчисляване на
положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно с мор. лихва върху дължимите
отчетени на тримесечни периоди суми в размер на 200 лева, считано от съответното
число на месеца, следващ отчетния период, за който се дължи трудово възнаграждение
до датата на подаване на исковата молба, законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че е работил през процесния период, като е полагал труд на
длъжността, ******, като е полагал 12 часови дневни и нощни смени, но положеният
от служителя нощен труд не бил преобразуван в дневен и не му било заплатено
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват
като неоснователни. Сочат, че приложим е само и единствено ЗМВР, а на осн. член
187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
1
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от
02.08.2018г. е бил регламентирани редът касаещ спорния въпрос и в които наредби
липсват правила за норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен
с коефициент 1,143, като за служителите на МВР е неприложим реда предвиден в
НСОРЗ. Алтернатовино, ако се счете, че към изменението на ЗМВР се еприлагал КТ и
наредбата за структуата и организацията на работата заплата да бъдат отхвърлени
исковете за исковия период след влизане в сила на измнението на ЗМВРР с ДВ бр.
60/2020г., защото с това изменнеие въпросът бил изрично уреден и не следва да се
прилага субсидиарно по аналогия КТ и издадените въз снова на него подзаконови
норативни актове, доколокото с това изменение е въведен коефициент 1 за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Прави се възражение за прекомерност на
адв. възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства, намери за установено следното:
Не се спори между страните относно обстоятелствата, че ищецът е бил
****** за процесния пеериод, че е полагал труд през нощта по утвърдени графици и че
отчитането на работното време е установено при сумирано изчисляване на работното
време - тримесечно.
Спорът се свежда до правния въпрос следва ли положените от служителите
на МВР часове нощен труд да се преобразуват в часове дневен труд, с коефициент
1,143. Съгласно Наредба № 8121з-407 от 2014г., отменена с приемането на Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. изрично е предвидено, че „При сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за
отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период“, като в приетите след това няколко наредби
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
В член 10 от Директива 2003/88/ЕО са предвидени гаранции при полагане на
нощен труд, като е наложено изискване към държавите –членки, да подчинят работата
на определени категории работници, които полагат нощен труд, на определени
гаранции при условията, определени в нац. законодателство и/или практика, в случай
на работници, които излагат на риск безопасността или здравето си, който е свързан с
полагането на нощен труд.
Съгласно член 187, ал. 3 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп., бр.
81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г., относно изречение
второ, в сила от 1.02.2017 г.) Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
2
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.
За ищеца отчитането е сумирано за тримесечен период. Прилагането на
сумираното изчисляване на работното време е с цел създаване на по-гъвкава
организация на работа, като същевременно с това, обаче, не трябва да бъдат засягани
правата на работниците и служителите досежно максималната продължителност на
работната седмица и работната смяна. Научно доказано е, че полагането на нощния
труд води до физиологични, здравни и социални проблеми, като същият също така е
признат като рисков фактор за здравето на работещите и безопасността на труда.
Според член 188, ал. 2 от ЗМВР, е предвидена специална закрила на служителите,
които полагат труд между 22.00 и 6.00 часа. Фундаментален е принципът е, че при
полагане на нощен труд, сборът от работните часове по графика на служителя се
изчислява след превръщането на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4
часа нощен труд. Това превръщане, съгласно НСОРЗ, се извършва с коефициент, който
се определя като съотношение между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на нощното работно време. Ето защо
в графика за работа следва да се заложат часове, които след превръщането на нощния
труд в дневен да дават работен ден от 8 часа, за да не се допуска работа над
определената за периода норма. Изключение се предвижда в хипотезите, когато за
съответното работно място е установено намалено работно време, както и когато
трудовият договор е сключен за работа само през нощта, доколкото в тези хипотези не
се извършва превръщане на нощните часове в дневни. Превръщането има за цел
месечната норма да се определя така, че да не води до полагане на извънреден труд. За
периода до 11.07.2020година е налице празнота в уредбата относно сумираното
отчитане на работното време за служителите на МВР, доколкото в ЗМВР не е била
определена нормална продължителност на работното време през нощта от 8 часа, ето
защо съгласно член 46, ал. 2 от ЗНА, когато нормативен акт е непълен, за неуредените
от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акт.
С оглед казаното по-горе, съдът счита, че за част от процесния период
01.01.2018г. – 10.07.2020г. субсидиарно следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата – член 9, ал.2, която предвижда че
при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
С изменение на ЗМВР с ДВ бр. 60 от 2020г. член 187, ал. 1 и 4 от ЗМВР гласи
3
вече, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период, както и че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението межу нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
рабтонот овреме през нощта. Така с това последно изменение на ЗМВР бе сложен ред
при сумираното изчисляване на работното време с определяне на коефициент 1 при
преобразуване на отработените нощни часове в дневни.
От приетото по делото доп. заключение на вещото лице З.М., което не е оспорено
от страните, изготвено е компетентно и безпристрастно, се установява, че в периода
01.04.2018-10.07.2020г. ищецът е положил 1080 часа нощен труд, като разликата от 155
часа се явява извънреден труд, който не е бил заплатен от ответника и чиято стойност
възлиза на 1219,82 лева, а размера на мор. лихва за периода 01.08.2018-29.04.2021г.
възлиза на 250,37 лева.
В проведеното на 16.09.2021 г. съдебно заседание размерите на исковете са
увеличени, като такова изменение е било допуснато от настоящия състав.
С оглед на изложените по-горе мотиви, исковете в изменените им размери следва
да се уважат като доказани и основателни.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски за адв.
възнаграждение от 400 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, възлиза на 100 лева, от които 50 лева ДТ по иска за заплащане на изв. труд и 50
лева по иска за мораторна лихва. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на
съда. В полза на бюджета на съдебната власт ще се възложат и разноските за ССЕ,
които са направени от бюджета на съда, а именно – 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - ******** да заплати на Л. С. П., ЕГН
********** следните суми: сумата от 1219,82 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 155 часа, получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода
01.04.2018г. – 29.04.2020 г., както и сумата от 250,37 лева мораторна лихва за периода
4
01.08.2018г. – 29.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 29.04.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума, както и разноски за адв. възнаграждение в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - *****да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 100 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата
от 100 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5