РЕШЕНИЕ
№ 3682 01.11.2018г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
районен съд ХV
граждански състав
На първи ноември две хиляди и
осемнадесета година
В
открито заседание на осми
октомври 2018 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 7408 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.45, ал.1 във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
А.В.Т., ЕГН **********,*** твърди, че ответникът Г.А.Н., ЕГН **********,*** –
негов **, на ****, след *** часа му нанесъл побой в дома му в с.Б.. Както
разговаряли, *** му го сграбчил под мишниците с двете си ръце, като *** и го
завлякъл на *** етаж на къщата, който ответникът обитавал. Започнал да го ***
по цялото тяло. На ищеца му се завил свят и изгубил съзнание. Свестил се в
леглото си на *** етаж и с. му Е. казала, че *** им го довлякъл до леглото.
След побоя ищецът имал *** и *** по *** в *** в ***, в *** на ***, *** по *** и
***, в ***, ***, ***. Имал *** в ***и ***. Заявява, че изпитал панически страх,
че ответникът ще убие него или с. му. За извършения акт на домашно насилие
ответникът бил осъден в производство по реда на чл.18 от ЗЗДН по гр.д. № 11857/
2016 г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с. Ищецът заявява, че постоянно се ослушва дали
ответникът няма да дойде и да го пребие отново. Твърди, че е претърпял *** и ***
и този побой му се отразил тежко. Вече *** имал постоянен *** и ***.
С
оглед изложената фактическа обстановка, моли съда да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 5000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, от които
3000лв. – за *** и ***, както и 2000лв. – за получените *** в резултат на
извършеното от ответника, ведно със законната лихва от датата на деянието до
датата на завеждане на иска в размер на 862,83лв., както и законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира
направените разноски.
В
предоставения му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по съображения, изложени в отговора на исковата молба.
Ответникът
заявява, че не е упражнявал насилие над *** на посочената дата. Твърди, че
отношенията с родителите му се влошили поради злоупотребата с *** от страна на ***,
както и желанието на родителите му да подпомагат финансово *** и неговото
семейство. Заявява, че предявените искове по ЗЗДН целели получаване на суми от
неговия ***, който бил с. по всички дела за домашно насилие, водени срещу
ответника. С оглед изложеното, моли исковете да се отхвърлят като
неоснователни. Претендира направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а и от
представеното по делото писмено доказателство – решение № 192/16.01.2017 г.,
постановено по гр.д. № 11857/ 2016 г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с. се установява,
че е признато за установено, че ответникът е упражнил на *** акт на домашно
насилие спрямо *** – ищец в настоящото производство, изразило се във *** и ***
такова, като били наложени мерки за защита от домашното насилие. От
представеното СМУ № ***, издадено от *** при *** „***.“*** г., се констатира,
че при прегледа освидетелстваният Т. заявил, че на *** около ***. му бил
нанесен побой от ***. Били установени *** в ***, *** по ***, по ***, по ***, ***,
***, ***, *** и ***. Описаните *** са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху *** или по механизма на неговото *** и е възможно по
начин и време да са получени, както съобщава освидетелстваният.
От
показанията на *** на ищеца – Е. Г. Н. - *** на ищеца, се
установява, че приписали на ответника – ***, етажа горе в къщата им. Нямало го
при тях ***. Разбрали се, че той трябва
да се оправи с *** и ***. На *** му казала: „Г., *** живееш при нас и на никого
нищо не си дал“, а той се нахвърлил срещу нея с ***, по ***, държал *** в
ръцете. След като му казала: „Г., колко време си при нас?“, той се нахвърлил
срещу нея и почнал да я ***. След това оставил нея и почнал с ***. Качил го
горе на етажа, като го ***, ***и горе се чувало как го ***. Почнали да го ***
горе, да го *** и той ***, ***, ***. Свалили го пак по същия начин надолу, но
той ***, не можел да каже нищо. Мъжът й бил с ***, *** и ***. Той ***, нищо не
можел да говори. Сложили го в леглото и нищо повече. После потърсили помощ,
обадили се на полицията и ходили да си извадят медицинско. Мъжът й по ***, по ***,
по ***, навсякъде всичко го боляло и все още го боли. Всичко му било *** – ***,
***, ***. Той не бил добре. Не се бил възстановил още, не можел след този
случай. *** години, откакто било това, влизал *** в ***, той не се чувствал
добре. *** го ***, ***, ***. Сега не бил спокоен, постоянно били под ключ. В
смисъл, че Г. ще дойде и ще започне пак по същия начин. Оттогава не го били
виждали, не бил идвал там. Сега съпругът й не бил добре, ***, ***. Скоро пак
бил в ***. Преди този побой той нямал проблеми. Не го била ***, ***. В *** бил
на лечение на ***. Имал и преди това проблеми със ***, сега пак си ги имал, а
след побоя още повече. Този побой му се отразил на ***, всичко му се
отразявало. По-лошо и по-лошо ставало, нямало подобрение. Преди побоя бил ***. Преди побоя не го ***. Г.
трябвало да си оправи сметките с ***. Вече съдът си определял по колко пари.
Трябвало да плати на ***, на единия и на другия, някъде към 10 000 лева
общо. Той знаел колко трябва да плати на *** и колко на ***. Един лев не бил
дал. Щом е за пари, той почвал да щурее. Не знаела колко пари трябвало да даде
на брат си, но знаела, че не ги е дал.
От разпита на *** М. В. Н. – *** на
ищеца, *** на *** Е., се установи, че й е известен инцидент*** от страна на ***
на *** г., към *** часа. *** й позвънила на ***, че Г. ги бил *** и двамата и
ревяла по телефона. Оттам с *** Е. и *** В. отишли в дома на *** и *** Заварила
*** как стои на един стол, плачейки, била изплашена. *** й лежал на спалнята,
завит с един чаршаф и също бил изплашен. Лежал на спалнята и гледал само в една
точка. Той само седял и бил като в несвяст. Той бил с *** и ***. Тя не знаела
към кого да се обърне и питала *** какво е станало. Тя й викала: „Г. ни преби, ***,
***“. Отишла пак при него да го пита какво става и той викал: „***, как е ***?“,
викала: „*** е добре, ти как си?“, а той пак: „***“. Отишла пак при *** и
викала: „***, кажи ми какво става?“. Тя казала, че Г. бил я хванал, ***, ***, в
*** я заплашвал с ***. *** бил го влякъл на *** етаж по ***, бил го ***. В този
момент чула, че вратата горе на *** етаж се отваря. *** бил в коридора на ***
етаж до *** и излязла, защото била сама, а и друг път била заплашвана от Г.. В
този момент, в който излязла, гледала долу как Г. бил с *** срещу ***, с ***. ***
се казвал В., той само *** и тя избягала навън при мъжа си да чакат полицията.
Дошла полицията, питали ги, разпитвали ги. На другия ден завели ***, *** и ***
на доктор да си изкарат медицинско и да ги прегледат. *** бил целият ***, бил с
*** в ***. Постоянно поддържат връзка и ходят при тях. *** постоянно се
оплаквал, че го боли ***, ***, ***. До ден-днешен били в стрес Г. да не дойде
да ги пребие отново. Те само едно и също говорели - за Г., за това, че ги е
страх да излязат. Постоянно идвали клиенти, защото бил обявил къщата за
продажба и не смеели да излязат. Физически *** се чувствал много зле. От тези ***
години насам не знаела как е оцелял човекът. Картинката била много страшна.
Постоянно охкал, пъшкал, постоянно се оплаквал, че *** го болял, че бил болен, ***,
като ходил, ***. Ако излезел, ще излезе до магазина, една разходка да си
направи на пътя, защото бил в стрес да не срещне някъде Г., защото го бил
срещнал и Г. го бил обиждал. Г. никога не се
интересувал от състоянието на ***. Доколкото знаела от *** Е., *** му
казал, че преди Г. пак го е бил пребил и оттогава не го е чувал и не го е
виждал, до преди *** години и ***максимум, преди *** и ***да му припишат
къщата. Уговорката била Г. да плати дела на *** и на ***. *** и *** имат ***
деца. Г. цял живот живял на квартира, постоянно се оплаквал, че няма пари, няма
възможност, тормози семейството си, постоянно биел жена си Д.. Изоставял ги
вкъщи, а жена му и хората я виждали посинена, насинена, не ходела на работа. С.
и мъжът й Е. убедили *** и *** да му припишат къщата, за да не живеят по
квартири, да не плащат наеми и свекъра и свекървата да ги наглеждат, да им
помагат, да си гледат внуците, което е мечта на всеки дядо и баба. Това
станало, но за кратко, за няма и ***година. Знаела за друг случай на насилие от
страна на Г. към близки хора, възрастни - *** и *** на ***му Д. Н., от ***. За ***
сега се полагали грижи, но не се виждало подобрение. От ден на ден си отивали.
Единственото, което ги боляло, било това, че приписали къщата на Г. и че
постоянно *** го ***. Той не можел да ***, едва ***, едва ***. Постоянно се
оплаквал, че го ***. Сега не употребявал ***, *** преди да получи *** и ***.
Парите, за които Г. говорил, които били измислица, за тези 17 000 лева, за
които той говорил, че жена му ги била ***, това били думи на Г.Н. и оттам
знаела, че той постоянно тормози жена си. От *** години насам водили дела и бил
осъждан по *** дела. Тя била с. по всички дела, защото била очевидец. За тези
17 000 лева Г. говорил на тях лично. Били с., семейството на Г. сменило
може би *** квартири в последните * години, тя била *** с *** си дете, на
първия случай, когато той пребил жена си, той звънял на мъжа й, че бил пребил
жена си Д.. Отишли там, заварили жена му на двора. Там Г.казал, че над
17 000 лева имали в картата от детските на децата и искал да си купи
някаква машина за ***, защото е ***. Решил да тегли пари, обаче нямало в тази
карта и затова я бил пребил. Това били неговите думи, че от детските били тези
пари. За никакви други пари не била чувала. Това били негови лични думи, че го
е крала жена му. След побоя *** видимо по цялото тяло бил ***, а за болките
само той си знаел. Доколкото знаела от *** и ***, причината за побоя над тях
била, че *** попитал Г. кога ще си оправи сметките и той се нахвърлил срещу
тях. След това, когато отишли тя, мъжът й и баща й, мъжът й не можел да влезе в
къщата, защото преди това, като били ходили, Г. постоянно пращал полиция в
техния дом срещу мъжа й, че бил ходил в къщата при родителите си. Преди това
той бил накарал жена му да обвини мъжа й, че той биел жена му Д.. Също водили
дело. По това дело съдът осъдил Г.Н.. Социалните и те били запознати, съдът служебно ги сигнализирал. Нейният
съпруг работил. Никога не бил оставал без работа.
От разпита на св. И. Д. Т. се установи, че познава Г.
като негов ***, когато се записал да тренира ***преди повече от *** години.
Семейството му познавал, понеже с него в течение на времето се сприятелили,
станали по-близки. Ходил у тях на гости и виждал родителите му, брат му, даже
имал и ***. Сега Г. *** под наем. Той имал къща, която закупил от неговите
родители, но в момента не можел да живее там, понеже били възникнали някакви
проблеми между него и родителите му, битови проблеми. Ж. споменавал, че през *** месец ***накрая,
имало спречкване, когато те се били върнали от морето. Седнали да се почерпят
след почивката, да се видят и майка му излязла, започнала да крещи и Ж. се
уплашил. Тя почнала да дърпа неговия баща да го прибира навътре и понеже тя го
дърпала и бутала, а човекът е много ***, там явно нещо се ударил. Сложила го да
ляга и след това там отишли някакви други роднини в лицето на Е. заедно с негов
роднина и там ставали неприятните неща. Г. не му бил казвал да е удрял *** и ***,
но дори и да му кажел, той нямало да повярва, защото не бил способен. Виждал
къщата, но отдалеч, понеже се похвалил, че е направил ремонт, сменил дограми,
площадка направил бетонна, обаче, когато пристигнали с колата и видели неговия
баща в *** състояние, той преценил, че няма нужда да влизат вътре. Това било
след тази случка. Откакто познавал Г., все това му се оплаквал, че баща му е
вечно ***, че не може да комуникира с него. Г. платил тази къща на *** и ***,
от порядъка на 36 000 лева, му казвал. Не знаел някакви пари да трябвало
да плаща на другите си ***и ***. Повечето време той живеел по квартири заради
съжителството му с родителите, този тормоз и нямало как да стои с тях.
Постоянно му натяквали неща, нагрубявали го. Той бил по-чувствителен и не можел
да издържа. При инцидента и *** била пострадала, понеже тръгнала да напада Ж. с
***. Споделял, че бил осъден и за побой над *** и *** на жена му, обаче нещата
не били така, както изглеждали. Казал, че всичко е било така направено, както с
този случай, последния. В смисъл постановки, предизвиквали го, че е направил
нещо, но действително не било така. Ходил в дома им преди много години, сигурно
преди *** години. Оттогава минавал оттам, но вътре не бил влизал. Г. му
споделял, че *** Е. му искал значителна сума, за да се прекрати това дело,
което се водило.
От разпита на с. П. В.Н. се установи, че не е
допустимо Г. да е посегнал на *** и на ***. По-точно *** Е. посягал на ***,
отколкото той. Преди **години майката на с. *** и Е. дошъл вкъщи при *** и
почнал да ***. Оттогава с. имал лошо мнение, че е посягал и на Г. на жена му.
От други хора чувал, че Е. бил посягал на жена му на Г.. Не знаел, че *** имало
някакви пререкания. Те с А. били *** и назад във времето си ***, но с течение
на времето *** го довел до това. Откакто го помнел, не спрял да ***. Като го
видел на центъра, там на едно барче, чашката била при него. Не бил в конфликт с
него. В конфликт бил заради жена му. От *** години били в конфликт. Виновни
били майката и сестрата. Никога не се бил карал, скарали се за една кофа
череши. Наистина възрастните били виновни. Г. направил къщата, сменил дограми,
той бил работяга и сега в момента го използвали и го изнудвали да им дава. С.
не знаел да са водили други дела срещу Г. майка му и баща му. С Г. често
контактували. С Е.не контактували, защото те били надалеч. От ** г. не бил ходил в дома на брат си.
Съдът кредитира показанията на с.Е. Н. и с.М. Н. като
основани на преки впечатления, логични, последователни и съответни една на
други, макар и заинтересовани и не възприема показания та на с.Т. и с.П. Н.
като основани на разказаното от ответника, нелогични и заинтересовани, като с.П.
Н. заяви, че от години е в конфликт с брат си.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема за установено от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане
представлява фактически състав, чиито елементи са деяние, извършено виновно,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и
деянието. С оглед така очертания фактически състав по делото следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице действие на ответника, от което като пряка и
непосредствена последица да са му били причинени претендираните неимуществени
вреди. Съдът намира, че в настоящия случай се доказа наличието на действия от
страна на ответника, довели до причиняването на неимуществени вреди, изразяващи
се в *** на *** и *** по тялото на пострадалия, причинили *** в областта на ***,
*** по ***, по ***, по ***, **, ***, ***, *** и ***. Съдът намира, че са
ангажирани от ищеца доказателства за противоправното поведение на ответника,
като за този извод съобрази влязлото в сила съдебно решение № 192/16.01.2017
г., постановено по гр.д. № 11857/ 2016 г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с. От
показанията на с. Е. Н. и с.М. Н. се установи, че и понастоящем ищецът продължава да изпитва *** от *** предвид
упражненото спрямо него домашно насилие, както и че и до днес той има ***
изпитва ***. Липсват други доказателства, които да установяват, че е налице
причинно – следствена връзка между инцидента на *** и наличните оплаквания от ***
и *** на ищеца. Макар да се установи, че тези оплаквания са налице, то предвид
вида на ***увреждания – ***, *** и ***, то и същите преминават за кратък период
от време. Не се установи и последващите пролежавания в болнично заведение на
ищеца да имат връзка с деликта на процесната дата. Ето защо съдът намира за
доказани значителни по интензитет болки към момента на деликта поради
причинените ***, както и *** – към момента на деликта и понастоящем, които се
явяват в причинно – следствена връзка с противоправното поведение на ответника.
По общо правило всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму /чл. 45, ал. 1 ЗЗД/. Или налице са визираните от закона
предпоставки /чл. 45 ЗЗД/ за уважаване на предявения иск /вреди, причинени на
ищеца от ответника; вина за причинените вреди, причинна връзка между деянието и
последвалия вредоносен резултат/ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на причинените *** увреждания и ***. Установи се, че към момента на причиняване на увреждането
ищецът е понесъл значителни по интензитет ***, а понастоящем същият продължава
да изпитва *** от ***.
Изхождайки от горепосочените
обстоятелства и от принципа на справедливостта, съобразно който съдът следва да
определи размера на претендираното обезщетение /чл. 52 ЗЗД/, то настоящият
състав намира, че същото следва да бъде присъдено в размер от 2800 лв., от
които 2000лв. за претърпените *** и 800лв. за ***, за
заплащането на която сума ответникът следва да бъде осъден заедно със законната
лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - ***
до
окончателното изплащане на сумата. Над този до пълния претендиран размер искът
следва да се отхвърли като неоснователен. На ищеца следва да се присъди и
мораторно обезщетение за забава в размер на 482,41лв. за периода *** – ***, изчислено
с общодостъпния он – лайн калкулатор на НАП за изчисляване на размера на
законната лихва, като за разликата до пълния претендиран размер от 862,83лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото и с оглед
искането на ищеца, ответникът следва да бъде осъден да му заплати на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на сумата от
620,61лв., от които 162лв. – държавна такса за образуване на гражданско дело,
4лв. – банкова такса, 454,61лв. – заплатено адв.възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ответникът претендира разноски, като
съразмерно на отхвърлената част от исковете на същия ще се присъди сумата от
330,10лв. –заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.А.Н., ЕГН **********,***, да заплати на А.В.Т., ЕГН **********,***, на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД
сумата от 2800лв. /две хиляди и
осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– *** и ***, ***, причинени в резултат на осъществен на *** акт на *** и ***
домашно насилие, установено с влязло в сила съдебно решение № 192/16.01.2017
г., постановено по гр.д. № 11857/ 2016 г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от *** до окончателното й
изплащане, сумата от 482,41лв./
четиристотин осемдесет и два лева и 41ст./ – обезщетение за забавено плащане на
главницата в периода *** – *** вкл., както и сумата от 620,61лв./ шестстотин и двадесет лева и 61ст./ – разноски, като
за разликата над уважения до пълния
претендиран размер от 5000лв. на обезщетението за неимуществени вреди и от
уважения до пълния предявен размер от 862,83лв. на обезщетението за забава в
периода *** – *** вкл. ОТХВЪРЛЯ предявените искове като неоснователни.
ОСЪЖДА А.В.Т., ЕГН **********,*** да заплати на Г.А.Н., ЕГН **********,***, сумата от 330,10лв. /триста и тридесет лева и 10ст./ - разноски, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок то връчване на препис от него на страните
пред Окръжен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Д.Кацарова
Вярно с оригинала.
М.К.