№ 185
гр. Кърджали, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Росица П.
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20245140101635 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени в обективно кумулативно съединение искове по чл.124
от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл.222, ал.3 от КТ, във вр. с чл.31, ал.1, т.2 КТД.
Ищцата П. Г. И. от гр.К. сочи, че по силата на трудов договор била назначена на
длъжността „старши учител” в ответната ДГ „Вяра, Надежда и Любов” - гр. Кърджали, като
със Заповед № *******/31.07.2023 год. на Директора на ДГ „Вяра, Надежда и Любов” - гр.
Кърджали трудовото и правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от
КТ, считано от 01.08.2023г.. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение било
посочено, че й се дължат следните обезщетения: по чл.224, ал.1 от КТ - за неизползван
платен годишен отпуск за 24 работни дни; по чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.31, ал.1, т.2 от
КТД - обезщетение в размер на 11 брутни трудови заплати. Преди прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата посочва, че получавала основна заплата за заеманата от нея
длъжност в размер на 1 533.00 лева. Твърди се, че на 10.08.2023г. между МОН, СРСНПББ,
СДСОРБ, НУС към КНСБ, СБУ към КНСБ и Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа”
бил подписан Анекс № Д01 192 към КТД за системата на предучилищното и училищното
образование Д01-269/06.12.2022 г., съгласно който били предвидени промени в чл.27, ал.1,
т.2, б.Б от КТД определящи минимални основни работни заплати за старши учител и старши
възпитател в размер на 1 763.00 лева, считано от 01.01.2023г. Сочи, че последното посочено
изменение обхваща получаваната от нея индивидуална основна работна заплата преди
01.08.2023г. - датата на прекратяване на трудовото и правоотношение, но отправеното от нея
искане в тази насока да получи разликата от увеличението на индивидуалната основна
работна заплата за минал период от време не било уважено от Директора на ДГ „Вяра,
1
Надежда и Любов”- гр. Кърджали. Счита, че по отношение на нея са налице условията за
приложението на подписания на 10.08.2023 год. анекс към КТД, поради което й се дължи
сумата в размер на 1 610.00 лева, представляваща разликата от получената от нея за времето
от 01.01.2023г. до 31.07.2023г. индивидуална основна работна заплата в размер на 1 533.00
лева за м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юни и м. юли 2023г., или в общ
размер на 10 731.00 лева, и следващата й се индивидуална основна работна заплата за същия
период от време след увеличението с 15% в общ размер на 12 341.00 лева или 1 763.00 лева
месечно. Освен това счита, че след приложението на анекса към КТД от 10.08.2023г. й се
дължи и разлика върху изплатените обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ и чл.222, ал.3 от КТ,
във вр. с чл.31, ал.1, т.2 от КТД, в размер на 600.00 лева за обезщетението по чл. 224, ал. 1 от
КТ и 2000.00 лева върху изплатеното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, във вр. с чл.31, ал.1,
т.2 от КТД.
Моли да се постанови решение, с което ответника ДГ „Вяра, Надежда и Любов” - гр.
Кърджали, представлявана от директора Н. К. да бъде осъден да й заплати сумата в размер
на 4 210.00 лева, от които 1 610.00 лева, представляваща разликата от получената от ищцата
за времето от 01.01.2023г. до 31.07.2023г. индивидуална основна работна заплата в размер на
1 533.00 лева за м. януари; м. февруари; м. март; м. април, м. май; м. юни и м. юли 2023г.,
или в общ размер на 10 731.00 лева, и следващата й се индивидуална основна работна
заплата за същия период от време след увеличението с 15% в общ размер на 12 341.00 лева
или 1 763.00 лева месечно; 600.00 лева, представляващи дължимо обезщетение по чл. 224,
ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 24 дни; 2 000.00 лева, представляващи
дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от предявяване на исковата молба, както и всички
направени по делото разноски.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа
предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ДГ “Вяра, Надежда и Любов“ - гр.Кърджали е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва, че по отношение на ищцата са налице
условията за приложение на подписания на 10.08.2023 г. анекс към КТД, респ., че е налице
правно основание за заплащане на претендираните суми. Сочи, че към датата на подписване
на Анекс № Д01-192/10.08.2023г. не е съществувало трудово правоотношение между
страните и ищцата е нямала качеството на работник или служител, член на синдикална
организация - страна по КТД. Счита, че не е налице правно основание за изплащане на
увеличение на трудовото възнаграждение и на обезщетенията по чл. 224, ал. 1 и по чл. 222,
ал. 3 от КТ, тъй като излага, че ищцата е получила всички трудови възнаграждения за
периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., както и обезщетения по чл. 224, ал. 1 и по чл. 222,
ал. 3 от КТ, дължими съгласно нейния индивидуален трудов договор. 2. Правното основание
- чл.124 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл.222, ал.3 от КТ, във вр. с чл.31, ал.1, т.2 КТД.
В хода на производството по искане на пълномощника на ищеца и на основание чл.
214 от ГПК съдът допусна изменение на предявените искове, както следва:
2
УВЕЛИЧАВА иска по чл.124 от КТ от първоначално предявената сума в размер на
1610.00 лева на 1 921.44 лева.
НАМАЛЯВА иска по чл.224, ал.1 от КТ от първоначално предявената сума в размер
на 600.00 лева на 367.92 лева за 24 работни дни.
УВЕЛИЧАВА претенцията по чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.31, ал.1, т.2 от КТД от
първоначално предявената сума в размер на 2 000.00 лева на 3 541.23 лева.
УВЕЛИЧАВА общата претенция от 4 210.00 лева на 5 830.59 лева, като петитума на
исковата молба да се чете по следния начин: „ …моля да постановите решение, с което да
осъдите ДЕТСКА ГРАДИНА „ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ”- гр.Кърджали, ул.”Мара
Михайлова” №6, представлявана от директора Н. К., да заплати на П. Г. И. от *******, с
ЕГН **********, сумата в размер на 5 830.59 лева, от които 1 921.44 лева, представляваща
разликата от получената от нея за времето от 01.01.2023 год. до 31.07.2023 год. брутна
индивидуална работна заплата за м. януари; м.февруари; м. март; м.април; м.май; м.юни и
м.юли 2023 год., и следващата й се индивидуална брутна работна заплата за същия период
от време след увеличението с 15% месечно; 367.92 лева, представляващи дължимо
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 24 дни; 3 541.23
лева, представляващи дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.31, ал.1, т.2 от
КТД, ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане. ”
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че ищцата е работила при ответника по безсрочно трудово
правоотношение на длъжността „старши учител“, както и че със заповед
№*******/31.07.2023г. на директора на ответната детска градина трудовият й договор е
прекратен, считано от 01.08.2023г. на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ – поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С цитираната заповед е
разпоредено да й се изплатят следните обезщетения: по чл. 222, ал.3 от КТ във вр. с чл. 31 ,
ал.1, т.2 от КТД единадесет брутни работни заплати; по чл. 224, ал.1 от КТ - 24 работни дни
неизползван платен годишен отпуск и по чл. 220, ал.1 от КТ – девет работни дни.
От заключението на вещото лице по приетата ССчЕ се установи , че брутния размер
на увеличението с 15% на работната заплата на ищцата за периода от 01.01.2023г. до
31.07.2023г. възлиза на сумата от 1 921.44 лева. С увеличението разликата в дължимото
обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ възлиза на 367.92 лева, както и разликата в
обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ възлиза на 3 541.23 лева.
Спорът по делото се свежда до това дали спрямо ищцата, чието ТПО прекратено
считано от 01.08.2023г., е приложимо изменението на КТД от 10.08.2023 г., с подписния
между МОН, СРСНПББ, СДСОРБ, НУС към КНСБ, СБУ към КНСБ и Синдикат
„Образование” към КТ „Подкрепа”, Анекс №Д01 192 към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование Д01-269/06.12.2022 г., предвиждащ в чл.27,
3
ал.3, т.2 от КТД, че: „индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти, които в момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %“,
считано от 01.01.2023 г. за длъжностите „старши учител“ и „старши възпитател“.
Настоящият съдебен състав приема, че когато по силата на колективен трудов договор с
обратно действие се предвижда увеличение в размера на трудовото възнаграждение, право
на увеличения размер имат работниците и служителите, които са полагали труд за времето,
обхванато от договореното със задна дата увеличение, макар тези лица да нямат качеството
работници или служители към датата на изменението на колективния трудов договор, с
оглед прекратяване трудовото им правоотношение. Според чл. 54, ал. 1 от КТ, колективния
трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено
друго. В разглежданата хипотеза с КТД е договорено „друго“ по смисъла на цитираната
разпоредба, тъй като е придадено обратно действие що се касае до увеличения размер на
трудовото възнаграждението. Не съществува пречка страните по КТД да договарят различен
начален срок, от който ще породи действие договорът. Ищцата е била стана по ТПО в
периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. Увеличението на трудовото възнаграждение е
считано от 01.01.2023 г. Следователно ищцата има право на разликата в съответствие с
увеличението, както и на размера на съответните обезщетенията, изчислени на базата на
увеличената работна заплата. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в
решение № 1502 от 13.03.2025 г. по в. гр. д. № 1511 / 2025 г. на Софийски градски съд,
решение № 137 от 10.11.2024 г. по в.гр.д. № 149/2024 г. на ОС-Кърджали и решение
40/13.02.2025 по в. гр. д. № 8/2025 г. на ОС - Смолян др.. От служебна бележка №
***/14.11.2024г. на Председателя на ИК на СБУ при КНСБ гр.К. Н.А. се установи по
безспорен и несъмнен начин, че ищцата е дългогодишен синдикален член в Синдикалната
организация към детската градина и до прекратяване на трудовото й правоотношение е била
редовен синдикален член. Като такъв ищцата П. И. се ползва с всички права, дадени й в КТ,
КТД за отрасъл „Образование“ от 28.12.2023г. и КТД на ниво Община К.. Следователно ,
спрямо ищцата се прилага изменението в КТД , с което се предвижда увеличение със задна
дата и за минал период от време на работната й заплата с 15% за времето , когато същата е
заемала длъжността „старши учител“ в ответната градина. Увеличения размер на
възнаграждението е минимум 15%, т.е. не съществува възможност за определяне на по-
нисък размер на възнаграждението. Указанията на М. О. Н. не могат да засегнат правата на
страните по трудовия договор. От горепосочената ССчЕ се установи безспорно, че размерът
на дължимото възнаграждение и обезщетения съответства на исковата претенция, поради
което и исковете следва да се уважат изцяло.
При този изход на делото следва ответникът да заплати на ищцата сторените по
делото разноски в размер на 1200 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по реда на чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка
на КРС сумата от 268.51 лева – държавна такса върху уважените искове и 200.00 лева –
направени бюджетни разноски за вещо лице.
4
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ”- гр.Кърджали, ул.
„Мара Михайлова” №6, представлявана от директора Н. К., на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл.
224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. И. с ЕГН ********** от
************** следните суми: сумата 1 921.44 лева-главница, представляваща разликата
между полученото, за времето от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., трудово възнаграждение и
правно дължимото; сумата 367.92 лева-главница, представляваща разликата между
дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 24
работни дни и полученото; сумата 3 541.23 лева – главница, представляваща разликата
между полученото и дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.31, ал.1, т.2 от
КТД, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата предявяването на иска –
25.11.2024 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ДГ „ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ”-
гр.Кърджали, ул. „Мара Михайлова” №6, представлявана от директора Н. К., ДА ЗАПЛАТИ
на П. Г. И. с ЕГН ********** от ************** направените по делото разноски в размер
на 1200 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „ДГ „ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ”-
гр.Кърджали, ул. „Мара Михайлова” №6, представлявана от директора Н. К. ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на КРС сумата от 268.51 лева – държавна такса върху уважените искове и 200.00
лева – направените бюджетни разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5