№ 30
гр. Дупница, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Деа Д. Иванова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20231510101592 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ю.н В. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу Т. В. Д., ЕГН:
**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 08.10.2020г. ответникът сключил с „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД Договор № 211LD-R-003177, по силата на който банката
му предоставила кредит в размер на 29 400.00 лева. На същата дата ищецът сключил
Договор за поръчителство със същата банка, като се задължил да отговаря за изпълнението
на задълженията на Т. Д. по договора за кредит, в това число главница, лихви, такси,
комисионни и разноски.
Поради спиране на плащанията от страна на ответника за периода от 27.02.2023г. до
16.06.2023г., ищецът погасил обща сума от 8 129.20 лева, видно от представеното с исковата
молба Удостоверение изх. № 213-21/03.07.2023г. издадено от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, клон Дупница. След 16.06.2023г. заплатил още две вноски по кредита.
Предвид на гореизложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 8129.20 лв., представляваща сбора от платените от
него, в качеството му на поръчител суми по договора за кредит, сключен от ответника,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното
плащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава
предявения иск. Моли да не се присъждат разноски по делото, тъй като не е дал повод за
завеждането му.
1
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид обстоятелството, че ответникът признава, че предявеният срещу него иск е
основателен, ищецът е направил искане съдът да постанови решение по реда на чл.237 ал.1
ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237 ал.1 от ГПК. Ответникът изрично е признал предявения срещу него иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД. Спазени са и изискванията
на чл.237 ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, а от друга страна е такова, с което страна може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен
и доказан и че като такъв следва да бъде уважен. Воден от изложеното, съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви за това.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника разноските по делото да бъдат
присъдени в тежест на ищеца, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези предпоставки следва да са налице
кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба. В случая ответникът е
признал иска, но не е налице първата необходима предпоставка-с поведението си да не е дал
повод за завеждане на делото, тъй като видно от представените с исковата молба
доказателства, същият е спрял плащанията по договора за кредит.
Ищецът е направил разноски в размер на общо 1129.30 лв., от които 329.30 лв.-
внесена държавна такса и 800.00 лв.-адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ю.н В. Й.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 8129.20 лв. (осем хиляди сто двадесет и девет
лева и двадесет стотинки), представляваща сбора от платените от ищеца, в качеството му
на поръчител, за периода от 27.02.2023г. до 16.06.2023г., суми по Договор за кредит №
211LD-R-003177/08.10.2020г., сключен от ответника с „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ю.н В. Й.,
2
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1129.30 лв. (хиляда сто двадесет и девет лева и
тридесет стотинки), представляваща сторените разноски по делото възнаграждение.
Решението е постановено при признание на иска на основание чл.237 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3