Решение по дело №1918/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1447
Дата: 16 юли 2019 г. (в сила от 25 ноември 2019 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20193110201918
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

  РЕШЕНИЕ

 

                                                  №……../..........                   

 

                                                        Град Варна

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                петнадесети състав

На  двадесет  и първи май                      Година две хиляди и  деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                        СЪДИЯ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

Секретар: КАЛИНА КАРАДЖОВА

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1918 описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на   „Т.Б.” ООД, представлявано от В.Д.С., против Наказателно Постановление  № В-22-ДНСК – 103/ 21.11.2018г., издадено от Зам. Началника на ДНСК, с което на  „Т.Б.” ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция”  в размер на 30 000 /тридесет хиляди /лв., на осн.чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ.

          Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.

          С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, оспорва се извършването на приетото за установено нарушение, твърди се, че се касае за допускащо допълващо застрояване, като процедурата за същото е предвидена в чл.41 ал.2 ат ЗУТ, твърди се, че с устройствения план за имота не е предвидено допълващо застрояване, поради което на горепосоченото правно основание главният архитект на община Варна е издал виза-скица, която е влязла в законна сила, установено с КП от 22.01.2018г., като с влизането в сила на скицата същата е станала част от устройствения план и се цитира съдебна практика в тази насока, оспорва се изводът на АНО, че скицата не може да промени начинът на застрояване, като се твърди, че визата касае допълващо застрояване, а начинът на застрояване се отнася към основното застрояване в един имот.Твърди се, че с НП се прави ревизия на градоустройството, което не е в правомощията на АНО и на практика се коментира влязла в сила виза, което е извън правомощията на АНО, който е бил длъжен единствено да провери съответствието на заповедта за допълване разрешението за строеж и инвестиционния проект с визата, а не да ревизира влязла в сила виза за допълващо застрояване, която би следвало да стане единствено по съдебен ред.Оспорва се изводът на АНО, че е следвало да има нотариално заверена декларация по реда на чл.21 ал.5 от ЗУТ за ниско застрояване от собствениците на съседни имоти, тъй като тази норма касае единствено основно застрояване, а не допълващо такова.Освен горното се твърди, че в доклада на санкционираното дружество е допусната техническа грешка при посочването на правните норми, допускащи  процесната промяна, като се твърди, че съдържанието на доклада би следвало да се изведе от фактите и обстоятелствата, обосноваващи изпълнението на закона, а не въз основа на посочени норми, които не са задължителен реквизит, като се твърди, че е важно съдържанието, а не квалификацията му.В заключение се иска отмяна на НП.

            В съдебно заседание въз. дружество, редовно призовано, се представлява от адв.С., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като се излагат аргументи за неправилно приложение на санкционната норма, поради наличие на влязла в сила виза за допълващо застрояване, станала част от градоустройството, с която санкционираното дружество изцяло се е съобразило.Твърди се, че твърденията в НП касаят изцяло основното застрояване, което в случая не е налице, поддържат се съображенията, изложени в жалбата, по отношение на визираната в доклада норма на чл.154 ал.2т.1 от ЗУТ е плод на техническа грешка, която е видна и от съдържанието на доклада, , като се твърди, че на 21.12.2018г. отново е издадено разрешение за строеж на процесния гараж за допълващо застрояване на основание същата виза и същото е влязло в сила.

        Въззиваемата страна, редовно призована,  се  представлява се от ю.к. Колева, надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли същата да бъде оставена без уважение, да се кредитират свидетелските показания, приема, че се касае за техническа грешка посочената в НП като нарушена норма на чл.142 ал.5 т.8 от ЗУТ и моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

        След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       На 09.05.2018г., служители на РО НСК-Варна при РДНСК-Североизточен район, сред които и св.В., извършили служебна проверка на по реда на чл.156 от ЗУТ на Заповед №А-24/30.04.2018г., издадена от Главния архитект на Община Варна на основание чл.154, ал.5 от ЗУТ, за допълване на Разрешение за строеж № 17/31.01.2017г. за строеж: „Жилищна сграда", находяща се в УПИ XIV-794, 795 (ид. №10135.1507.794 и ид.№10135.1507.795), кв.55 по плана на 8-ми м.р., „Йоан Екзарх" №16,18, гр. Варна.

        Преценени били представените проекти за изменение в одобрения инвестиционен проект, съгласно който се предвиждали следните промени:

       Отпада паркомясто №24, разположено в северната част на имота, с вход от ул. „Йоан Екзарх". На негово място се изгражда гараж /допълващо застрояване/ по виза за проектиране, на странична регулационна линия към УПИIX-10, кв. 55, по плана на 8-ми м.р., гр. Варна.       

        На втория етаж на кота +2.40м, покривната плоча на гаража се обособява, като тераса към ап.4 и се изгражда пергола към нея. Изходът на терасата се осигурява, като се премахва прозорецът в коридора и на негово място се монтира врата.

        В съставения комплексен доклад от „Т.Б." ООД за оценка за съответствие на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите било посочено, че се извършва промяна по време на строителството на основания чл.154, ал.2, т.1 и т.5 от ЗУТ и са разработени проекти по част Архитектура, Конструктивна, Вътрешни ел. инсталации, ПБ и становища по част ОВК, EE.

        С доклада се извършвала оценка съгласно чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план /ПУП/ и било дадено заключение, че проектът е изготвен съгласно действащия ПУП.

       Прието било, че оценката за съответствие на проектната документация по чл. 142, ал.5, т. 1 от ЗУТ е извършена в нарушение на чл.154, ал.4 от ЗУТ, във връзка с чл.154, ал.2, т.1 от ЗУТ.

       Преценена била нормата на  чл.154, ал.4 от ЗУТ, съгласно която след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по чл.154, ал.2, т.1, 2, 3 и т.4 са недопустими.Съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.1 от ЗУТ са отклонения, които нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план /ПУП/.За УПИ XIV-794, 795 (ид.№10135.1507.794 и ид.№10135.1507.795), кв.55 по плана на 8-ми м.р., ул. „Йоан Екзарх" №16,18, гр. Варна имало действащ ПУП-ПЗР и РУП, одобрен със Заповед №Г-29/31.01.2017г. на Заместник-кмет на община Варна.Работният устройствен план /РУП/ бил съставен при условията на чл.36 от ЗУТ, тъй като УПИ XIV-794, 795 попадал в границите на археологически резерват „Античен град „Одесос-Варна" и в охранителната зона на жилищна сграда в УПИ ГХ-10, кв.55 по плана на 8-ми м.р. ул. „Йоан Екзарх" №20, гр. Варна, декларирана, като архитектурно-строителен паметник на културата с писмо на НИПК №414/04.02.1982г. и притежаваща статут на архитектурно строителна недвижима културна ценност.С РУП били определени разположението и очертанието на сградите, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници - съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояването, както и допустимите отклонения от действащите норми за сервитути съгласно чл.36 от ЗУТ.Определени били и необходимите силуети, изясняващи максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти, броя на етажите, формат на наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите, с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне.

         Съгласно действащия ПУП-ПЗР, одобрен със Заповед №Г-29/31.01.2017г. на Заместник-кмета на община Варна, за УПИ XIV-794,795 било предвидено само основно застрояване - жилищно, високо застрояване.

         Предвид горното било прието от проверяващите, че има извършено нарушение на правилата на ЗУТ / неясно точно кои, тъй като в АУАН са визирани както нормата на чл.142 ал.5т.8 от ЗУТ, така и нормата на чл.142 ал.5т.1 от ЗУТ/  през м. Април 2018г., в гр. Варна, когато е изготвен комплексния доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект, и че това нарушение  е установено при извършена на 09.05.2018г. служебна проверка на издадената Заповед №А-24/30.04.2018г. по реда на чл.156 от ЗУТ.

        Производството по чл.156 от ЗУТ  приключило със Заповед №ДК-11-В-01/11.05.2018г. на Началника на РО НСК-Варна при РДНСК-СИР. Със заповедта били отменени, като незаконосъобразни, одобрените проекти и издадената по реда на чл. 154 от ЗУТ - Заповед №А-24/30.04.2018г. за допълване на Разрешение за строеж № 17/31.01.2017г. Видно от Констативен протокол от 14.06.2018г. съставен от служителите на РО НСК-Варна при РДНСК-СИР, срещу Заповед №ДК-11-В-01/11.05.2018г. не  постъпили възражения в законоустановения срок, заповедта не е била обжалвана по съдебен ред и е влязла в законна сила.

          Горните констатации били отразени в Констативен протокол от 09.05.2018г. при извършването на служебната проверка по чл. 156 от ЗУТ от служителите на РО НСК-Варна при РДНСК-СИР.

            Въз основа на констатациите, отразени в констативен протокол от 09.05.2018г., на основание чл. 36 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 238, ал. 2, т. 2 от ЗУТ бил съставен акт №В-22/06.08.2018г., връчен по надлежния ред и подписан лично от В.Д.С., управител на „Т.Б."ООД.

           В законоустановения срок срещу акт №В-22/06.08.2018г.  постъпило възражение с вх. №РС-ВН-118-02-435/13.08.2018г., което административно наказващия орган преценил, като неоснователно, тъй като същото не оборвало констатациите направени в акта, поради което въз основа на материалите по преписката, на 21.11.2018г. издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, в което изцяло възпроизвел констатациите в АУАН и правната квалификация на нарушението- неясно точно каква.

         По отношение на възраженията срещу АУАН в НП АНО изложил следните аргументи:

         По отношение на възражението, че застрояване, по реда на ч.140, ал.З във вр. с чл.41, ал.2 и чл.42, ал.2 от ЗУТ, не е нарушение на действащия ПУП-ПРЗ АВО посочил, че съгласно действащия ПУП-ПЗР и РУП, одобрен с Заповед №Г-29/31.01.2017г. на Заместник-кмета на община Варна, за УПИ XIV-794, 795 е предвидено само основно застрояване - жилищно, високо застрояване. Начинът на застрояване е свободно на разстояние Зм до страничната граница на урегулиран поземлен имот и на разстояние 5,2м до жилищната сграда в УПИ IX-10, притежаваща статут на архитектурно строителна недвижима културна ценност.В случая, допуснатите отклонения от одобрения инвестиционен проект нарушавали предвижданията на действащия подробен устройствен план.Изграждането на гараж /допълващо застрояване/, на странична регулационна линия към УПИ IX-10, кв.55, по плана на 8-ми м.р., гр. Варна и обособяването на покривната плоча на гаража, като тераса към ап.4 и пергола към нея, било в разрез с предвижданията на действащия ПУП-ПЗР и РУП.Освен горното АНО посочил, че с издадената виза от главния архитект на общината, не може да се променя начинът на застрояване, предвиден в действащия ПУП, както и да се намалява разстоянието до жилищната сграда в УПИ IX-10, притежаваща статут на архитектурно строителна недвижима културна ценност.Посочено е, че съгласно чл.140, ал.2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащия ПУП с обхват, поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36 от ЗУТ.За УПИ XIV-794,795 кв.55, по плана на 8-ми м.р., гр. Варна, имало одобрен ПУП-ПЗР, с който е предвидено свободно застрояване, както и РУП, с който са определени допустимите отклонения от действащите норми, съгласно чл.36 от ЗУТ. Предвид горното АНО приел, че в случая не е налице и хипотезата на чл.42 от ЗУТ, както твърди жалбоподателя, съгласно която сградите на допълващо застрояване могат да се изграждат на странична регулационна линия, ако калканните им стени покриват калканните стени на заварени или новопредвидени постройки в съседни урегулирани имоти или плътни огради.При свободното застрояване постройките на допълващо застрояване са с височина до 3,6м и на разстояние от вътрешните граници на урегулиран поземлен имот, най-малко Зм. Отразено е в НП, че  съгласно чл.21, ал.5 от ЗУТ свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверена писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързано застрояване, а  в случая липсвали данни да е взето съгласие на собствениците, по реда на чл.21, ал.5 от ЗУТ.

        По отношение на твърдението на управителя на „Т.Б." ООД във възражението, че при изготвянето на комплексния доклад за оценка за съответствие на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите, на основание чл. 166, ал.1, т.1 във връзка с чл.154, ал.2, т.1 и т.5 от ЗУТ е допусната техническа грешка при посочване на основанието по чл.154, ал.2, т.1, същото е прието за недопустимо.Цитирана е нормата на чл. 154, ал.2, т. 1 от ЗУТ, съгласно която при промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж се допускат само несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект /ал. 1/, а съгласно ал. 2, т. 1 от същия текст, съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план. Предвид горното АНО е приел за недопустимо и незаконосъобразно  съставянето и входирането на комплексен доклад в одобряващия административен орган, на основание чл.154, ал.2, т.1 от ЗУТ.

         Коментирана е и Заповед №ДК-11-В-01/11.05.2018г. на Началника на РО НСК-Варна при РДНСК-СИР, с която са отменени, като незаконосъобразни одобрените проекти и издадената Заповед №А-24/30.04.2018г. за допълване на Разрешение за строеж №17/31.01.2017г. е влязла в законна сила.

         Предвид горното в НП АНО е приел от една страна, че „Т.Б." ООД във функцията си на лице-консултант по смисъла на чл.166, ал.1, т.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ с Удостоверение №РК-0542/25.11.2015г., издадено от Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ и договор от 27.02.2018г. с възложителя, е извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ, а от друга страна е приел, че с  гореописаните си действия „Т.Б." ООД, представлявано от В.Д.С., е нарушило законовата разпоредба на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, във връзка с чл. 154, ал.4 от ЗУТ, във връзка с чл. 154, ал.2, т. 1 от ЗУТ и е осъществило състава на чл. 237, ал. 1, т.6 от ЗУТ.

        В хода на съдебното производство по делото се приеха заверено за вярност копие от комбинирана скица издадена от Община Варна, Район „Одесос“ с рег. № 269/13.11.2017 г. и констативен протокол от 22.01.2018 г. за влизането в сила на скицата, съгласно която на основание чл.140 ал.3 от ЗУТ във връзка с чл.41 ал.2 и чл.42 ал.2 от ЗУТ се допуска проектиране на допълващо застрояване с предназначение „гараж“ в имот УПИ XIV-794,795, кв.55 по плана на 8 м.р. гр.Варна, ул.“Йоан Екзарх“ №16,18, за който имот е имал влязъл в сила и действащ ПУП.

            В хода на съдебното производство бе разпитана свид. В.-актосъставител, чиито показания съдът кредитира напълно, като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства.

            Съдът напълно кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с приетата за установена фактическа обстановка.

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства- Договор за консултантска дейност от 27.02.2018г.;,Удостоверение, заповеди, Констативен протокол от 09.05.2018г.; Разрешение за строеж №17/ 31.01.2012017; Комплексен доклад от „ТЕСТ БИЛДИНГ"-ООД -ВАРНА; Извадка от ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ XIV-794, 795; РУП за УПИ XIV-794, 795 „жилищно строителство", в кв.55 по плана на 8 м.р. на гр. Варна; виза  и др., както и от показанията на св.В..

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

            Наказателното постановление   е издадено от компетентен орган- от заместник началник на ДНСК-София, съгласно Заповед на Началника на ДНСК-София. Актът също е съставен от компетентно лице, съобразно разпоредбата на чл.238 ал.2 т.2 от ЗУТ. Спазените са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.АУАН и НП от фактическа страна съдържат изискуемите реквизити/ дата, място , обстоятелства, които касаят приетото за установено нарушение/, но в конкретния случай съдът намира, че е било ограничено правото на защита на нарушителя, тъй като при едни и същи факти веднъж АНО и актосъставителят приемат, че има извършено нарушение на чл.142 ал.5т.8 от ЗУТ, съгласно който оценката обхваща проверка за съответствие с изискванията на влезли в сила административни актове, а в последствие АНО приема, че е извършено нарушение на чл.142 ал.5 т. 1 от ЗУТ, съгласно който оценката обхваща проверка за съответствие с предвижданията на ПУП.Следва да се отбележи, че приложената санкционна норма на чл.237 ал.1т.6 от ЗУТ регламентира общо нарушение на чл.142 ал.5 от ЗУТ, без да разграничава отделните хипотеза на ал.5, поради което и приложената санкционна норма не отстранява горното несъответствие.Нарушената правна норма е задължителен реквизит на АУАН, съгласно нормата на чл.42т.5 от ЗАНН, а също така и задължителен реквизит на НП, съгласно нормата на чл.57 ал.1т.6 от ЗАНН, като непосочването на нарушената законова разпоредба или противоречивото й посочване както в АУАН, така и в НП винаги съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като пряко рефлектира върху възможността наказаното лице да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинено и по този начин адекватно да организира защитата си.

         Съгласно обстоятелствената част на АУАН и НП е прието,  че „Т.Б." ООД във функцията си на лице-консултант по смисъла на чл.166, ал.1, т.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в противоречие с предвижданията на ПУП, като в доклада е дадено заключение, че проектът е изготвен съгласно действащият ПУП.По делото е приобщена виза, издадена от главния архитект на Община Варна, съгласно която на основание чл.140 ал.3 от ЗУТ във връзка с чл.41 ал.2 и чл.42 ал.2 от ЗУТ се допуска проектиране на допълващо застрояване с предназначение „гараж“ в имот УПИ XIV-794,795, кв.55 по плана на 8 м.р. гр.Варна, ул.“Йоан Екзарх“ №16,18, за който имот е имал влязъл в сила и действащ ПУП.Съгласно Определение № 223/08.01.2010г. на ВАС на Р България, по адм.дело № 14519/2009г. когато визата за проектиране допълва или изменя плана за застрояване/ какъвто е настоящия случай/, тя става част от него.По делото е установено, че в действителност има ПУП, но с визата е допуснато проектиране на допълващо застрояване, като с влизането си в сила визата е станала част от ПУП.Именно въз основа на ПУП и издадената виза е изготвен процесния доклад, със  заключение, че проектът е изготвен съгласно действащият ПУП, като в тази връзка съдът споделя становището, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като на дружеството е наложено административно наказание за нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено.Визата е влязла в сила,същата не касае основно, а допълващо застрояване,  поради което и възраженията, че АНО не е следвало да ревизира градоустройството с издаденото НП, са основателни.

         В конкретния случай е ирелевантен въпросът, дали е следвало да има нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти по смисъла на чл.21 ал.5 от ЗУТ, тъй като както от фактическа страна, така и от правна страна не е прието за извършено нарушение на тази правна норма, като приетото за установено нарушение касае единствено съответствие с предвижданията на ПУП.

          Съдът напълно споделя и възраженията, че очевидно при посочването на  нормата на чл.154 ал.2т.1 и т.5 от ЗУТ/които касаят наличие на съществени отклонения, нарушаващи предвижданията на ПУП и касаещи промяна на строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварвания като основание за извършване на процесната оценка, е допусната техническа грешка, тъй като посочените цифром норми не кореспондират по какъвто и да било начин с обстоятелствената част на доклада и заключението, че техническия проект за строеж ,свързан с промяна на инвестиционните намерения след издаването на разрешение за строеж, отговаря на изискванията за одобряване на проекта във фаза технически проект по всички части.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че НП е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът    

                                                   Р  Е Ш  И:

              ОТМЕНЯ на   „Т.Б.” ООД, представлявано от В.С., против Наказателно Постановление  № В-22-ДНСК – 103/ 21.11.2018г., издадено от Зам. Началника на ДНСК, с което на  „Т.Б.” ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция”  в размер на 30 000 /тридесет хиляди /лв., на осн.чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна, по реда на АПК .

            След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: