Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр ІV-85 Година 2019, 26 юли гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в
открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 817/2019г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Подадена
е въззивна жалба на „Станден и ко“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в с.Ахелой, община Поморие, ул.“Средна гора“ № 1, представлявано от
управителите Николай Станков Гюров и Станко Николов Гюров чрез адвокат Павлина Темелкова от БАК против решение №
34/11.03.2019г., постановено от Районен съд – Поморие по гр.д. № 603/2018г., с
което е прогласена нищожността на договор за обслужване Е-35- ША 2/17.10.2012г.,
сключен между дружеството и В.С.Я., роден на **.**.****г.,
гражданин на Р. Ф. с постоянно живеене в Р. Ф. на основание чл.26, ал.2,
предл.ІІІ от ЗЗД поради неспазване на предвидената в закона форма. Иска се от
съда да отмени процесното решение и да отхвърли иска на Я. Претендират се
разноски.
Във
въззивната жалба „Станден и ко“ ООД твърди, че ищецът не е оспорил подписа си,
положен под спорния договор, не е оспорил изпълнението на същия през годините и
извършените от изпълнителя дейности. Дружеството подчертава, че от момента на
сключване на договора до предявяването на исковата молба ищецът – въззиваем не
е подлагал на съмнение валидността на облигационното правоотношение,
обективирано в договора.
Въззивната
страна релевира оплакване, че районният съд е посочил твърденията на двете
страни, но не ги е обсъдил задълбочено. Едновременно с това въззивникът твърди,
че съдът не е тълкувал съдържанието на договора и неправилно е приел същия като
такъв за управление на общите части. Пред въззивната инстанция дружеството
преповтаря направеното пред районния съд възражение, че договорът е сключен с
юридическо лице и съобразно предмета си представлява търговска сделка, за която
се прилага нормата на чл.293, ал.3 от ТЗ.
В
съдебно заседание „Станден и ко“ ООД се представлява от адвокат Темелкова, която поддържа
основанията за отмяна на решението, изложени във въззивната жалба.
Процесуалният представител на дружеството не ангажира доказателства, пледира за
уважаване на жалбата и за присъждане на разноски.
Ответната
страна - В.С.Я. се представлява от адвокат Олег Атанасов от ВАК, който представя
писмен отговор на жалбата и в съдебно заседание пледира за отхвърлянето й.
Адвокат Атанасов не представя
доказателства. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен
съд намира за установено следното:
От фактическа страна по делото е
установено, че в поземлен имот с идентификатор № 00833.5.477 по КККР на
гр.Ахелой е изграден жилищен комплекс от затворен тип „Шато Ахелой 2“. В
имотите са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, които
обслужват собствениците и обитателите на самостоятелни обекти при спазване на
изискванията за контролиран достъп за външни лица. В този смисъл е съдържанието
на удостоверение рег.№ 944-762-1/27.10.2015г., издадено от Община Поморие на
основание чл.2 и §1, т.3 от ДР на ЗУЕС.
На 07.11.2012г. е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, рег.№ ****, дело № ***/20**г., по силата на
който „Станден и ко“ ООД продава на В.С.Я. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00833.5.477.10.35 по КККР на гр.Ахелой, община Поморие, ул.“С.“ № *, бл.*, вх.*, ет.*, представляващ апартамент № 35 с площ от 45,50
кв.м., ведно с 6,55 кв.м. идеални части от общите части на сградата.
Апартаментът е разположен в жилищна сграда за курортно ползване – блок ІІІ (трети)
със застроена площ от 578,00 кв.м., състояща се от шест жилищна етажа,
изпълнена в поземлен имот с идентификатор 00833.5.477 с площ от 19 128
кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – за друг курортно – рекреационен обект, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.
Владението на имота е предадено в деня на подписване на договора за
покупко-продажба. Този факт е установен от приложения по делото нотариален акт №
***, том *, рег.№ ****, дело № ***/0*.**.20**г.на нотариус с рег.№ 607 в
регистъра на НК.
На 17.10.2012г. е сключен договор за
обслужване Е35-ША2/17.10.2012г., по силата на който В. Я. възлага, а „Станден и
Ко“ ООД приема да поддържа и организира технически и административно
управлението на собственото му жилище и на жилищната сграда в гр.Ахелой, община
Поморие, ваканционен комплекс „Шато Ахелой 2“ срещу заплащане на годишна такса
в размер на 600 евро.
На 18.03.2014г. „Станден и Ко“ ООД
издава на Я. фактура № 69, в която начислява такса за обслужване за 2014г. в
размер на 1 173,50 лева с ДДС.
На 04.12.2014г. „Станден и Ко“ ООД
издава на Я. фактура № 109, в която начислява такса за обслужване за 2015г. в
размер на 1 173,50 лева с ДДС.
На 13.05.2016г. „Станден и Ко“ ООД
издава на Я. фактура № 164, в която начислява такса за обслужване за 2016г. в размер
на 1 173,50 лева с ДДС.
На 04.09.2017г. „Станден и Ко“ ООД
издава на Я. фактура № 2188, в която начислява такса за обслужване за 2017г. в
размер на 1 173,50 лева с ДДС.
На 18.04.2018г. „Станден и Ко“ ООД
издава на Я. фактура № 957, в която начислява такса за обслужване за 2018г. в
размер на 1 173,50 лева с ДДС.
По делото са представени фактури и други
доказателства за разходи, които дружеството – изпълнител е извършило за
поддържане на общите части на комплекса.
На 28.09.2018г. В.Я. подава искова молба
против „Станден и Ко” ООД, с която иска да се признае за установено по
отношение на дружеството, че сключеният между страните договор за обслужване
Е35-ША2/17.10.2012г. е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.ІІІ от ЗЗД. В
молбата Я. се позовава на чл.2, ал.1 от ЗУЕС, според който договорите за управление
на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен
комплекс от затворен тип, се извършват в писмена форма с нотариална заверка на
подписите.
В отговор по чл.131 от ГПК „Станден и
Ко” ООД твърди, че Я. е приел изпълнението по договора, че същият е вид договор
за изработка с продължително изпълнение и представлява търговска сделка по
смисъла на чл.286 от ТЗ, за която не се изисква специална форма /чл.293, ал.1 от ТЗ/. Ответникът се позовава на чл.293, ал.3 от ТЗ, според който страната по
търговска сделка не може да се позовава на нищожност поради липсата на форма,
ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорила действителността на
изявлението. Ответникът твърди, че разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ е
специална по отношение на общото правило на чл.26, ал.2, предл.ІІІ от ЗЗД.
С решение № 34/11.03.2019г. Районен съд
– Поморие прогласява нищожност на договора за обслужване Е-35- ША
2/17.10.2012г. като приема, че не е спазена формата за действителност, предвидена
в чл.2, ал.1 от ЗУЕС.
Въз основа на изложените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 34/11.03.2019г. е правилно.
Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 и
ал.2 от Закона за управление на етажната собственост управлението на общите
части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от
затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите
между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. Договорът се вписва
от инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен
обект и е противопоставим на неговите последващи приобритатели. Анализът на
цитираната правна норма обосновава извод, че формата за действителност на
договора, с който се уреждат отношенията между инвеститора и собствениците на
самостоятелни обекти в жилищен комплекс от затворен тип, е писмена с нотариално
удостоверяване на подписите. В конкретния случай не се спори между страните, а
от представеното по делото удостоверение изх. рег. № 9НН-762-1/27.10.2015г. се
установява, че комплексът, в който се намира жилището на въззиваемата страна Я.,
е от затворен тип по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗУЕС. Безспорно е също, че
договорът за управлението на общите части в комплекса, не е с нотариално
удостоверени подписи. При това положение, съдът приема, че не е спазена
изискуемата от закона форма за действителност на договора по чл.2, ал.1 от ЗУЕС
и същият се явява нищожен. Изложените в този смисъл мотиви на районния съд са
правилни, задълбочени и обосновани, поради което настоящата инстанция препраща
към тях на основание чл.272 от ГПК без да ги пресъздава и допълва.
Възражението на жалбоподателя за приложение
на чл.293, ал.3 от ТЗ е неоснователно. Действително, в конкретния случай едната
страна по договора е юридическо лице, което извършва дейностите по поддържане
на комплекса по занятие. От представените по делото фактури е видно, че
„Станден и Ко” ООД е изпълнявало задълженията си по договора и възложителят ги
е приемал. Тези действия обаче не могат да преодолеят липсващата специална
форма и да санират сделката. Така е, защото нормата на чл.2, ал.1 от ЗУЕС
свързва формата за действителност на договора с неговия предмет - управление на
общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен
комплекс от затворен тип, и се явява специална спрямо нормата на чл.293, ал.3
от ТЗ, на която се позовава въззивната страна.
По тези съображения, жалбата на „
Станден и ко“ ООД е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от
това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази
с разпоредбите на чл.78, вр. с чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред въззивната
инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна
извършените от нея разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас, които
са в размер на 500 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/11.03.2019г.,
постановено от Районен съд – Поморие по гр.д. № 603/2018г.
ОСЪЖДА „СТАНДЕН и КО“ ООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление в с.Ахелой, община Поморие, ул.“Средна
гора“ № 1, представлявано от управителите Николай Станков Гюров и Станко
Николов Гюров да заплати на В.С.Я., роден на **.**.****г.,
гражданин на Р. Ф. с постоянно живеене в Р. Ф. съдебно-деловодни разноски в
размер на 500 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: