О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1126 от 31.05.2021г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, дванадесети състав, в закрито заседание на тридесет
и първи май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: Диана Ганева
като разгледа докладваното от
съдия Ганева административен характер дело номер 1180 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.
4 АПК, вр. чл. 172, ал.
6 ЗДвП.
Образувано по жалба на „Миноа Плюс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие,
ул.“Витоша“ №21, представлявано от управителя М. Д. К., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-0320-000091/25.05.2021г., издадена
от Г. П. Д.- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с която на
основание чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП, на дружеството
е наложена принудителна административна мярка -прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от шест месеца до една година, а именно за 190 дни, като са отнети
СРМПС и два броя рег. табели №А9416МР. В
жалбата е направено и искане по чл. 166, ал.
2 АПК за спиране на
предварителното изпълнение на цитираната по-горе заповед. Твърди се, че
предварителното изпълнение на заповедта ще причини значителни вреди на жалбоподателя.
Административен съд-Бургас, за да се
произнесе по искането по чл. 166, ал.
4, вр. ал. 2 АПК,
съобрази следното:
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0320-000091/25.05.2021г., издадена от Г.
П. Д.-полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца до една година, а именно за 190 дни, като са отнети СРМПС и
два броя рег. табели №А9416МР, затова, че на 22.05.2021г., около 00.15 часа, в
гр.Поморие, на ул.“Манастирска“, в района на Винпром „Черноморско злато“ лицето
И. П. Г., с ЕГН **********, управлява МПС марка „Пежо Ранч“, с рег. №А9416МР,
собственост на „Миноа Плюс“ ЕООД, като водачът не притежава СУМПС, лишен е по
административен ред. СУМПС е с изтекъл срок от 30.08.2015г. и се съхранява в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас. Предвид това издателят на ПАМ е счел,
че са налице предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП-прекратяване на регистрацията.
Искането по чл. 166, ал.
4, вр. ал. 2 АПК е процесуално допустимо. Подадено е от
дружество, което е засегнато от мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, което оспорва заповедта и има легитимацията по чл. 166, ал.
4 АПК да претендира
спиране на предварителното й изпълнение.
По същество искането по чл. 166, ал.
4, вр. ал. 2 АПК е неоснователно. Съображенията за това са
следните:
Доколкото специалният ЗДвП не
регламентира основанията, при които съдът може да спре предварителното изпълнение на заповедта по чл. 172, ал.
1 ЗДвП, приложими са
общите основания по чл. 166, ал.
4 вр. ал. 2 АПК. Оспорващият, който иска спиране, трябва да
установи по делото тези предпоставки, като докаже, че прекратяването на
регистрацията по силата на заповедта би могло да му причини значителна или
трудно поправима вреда.
Безспорно е, че предварителното
изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко
и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй
като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален
административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е
влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и
потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът
бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени
случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспенсивен
ефект.
Чл.166, ал.2 от АПК разпорежда, че
изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови
обстоятелства. Изискването на чл. 166, ал.
2 от АПК за наличие на
нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение
на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия
случай. Това означава, че законодателят е презюмирал наличие на особено важни
държавни и обществени интереси, като е постановил предварително изпълнение на
всички заповеди, издадени на основание чл.172,
т.2а, б.а от ЗДвП. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с
разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият
законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват
над личния.
От анализа на цитираната уредба следва извод,
че в тежест на жалбоподателя, поискал спиране на предварителното изпълнение, е
да докаже вероятността за причиняване на значителна или труднопоправима вреда. В
случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на
значителни или трудно поправи вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат
от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, а са направени
само твърдения в тази насока. Не са налице и нови обстоятелства, а наличието им
е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния
акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на искането.
От събраните по делото до момента доказателства
не е установено нито наличието на нови обстоятелства, нито значителни или
трудно поправими вреди, които ще настъпят за оспорващия в резултат на
предварителното изпълнение на административния акт.
Сочените в жалбата нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон не води до незаконосъобразност на предварителното
изпълнение и не са основания за спирането му, като тези възражения са по
съществото на спора.
С оглед изложеното, съдът намира, че
наведените в жалбата доводи, не обосновават извод за оборване на законовата
презумпция, респективно за наличие на предвидените от закона обстоятелства,
даващи основание за спиране изпълнението на административния акт, поради което
искането за спиране предварителното
изпълнение на оспорената заповед
следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от гореизложените съображения и на
основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас,
дванадесети състав,
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на „Миноа Плюс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Поморие, ул.“Витоша“ №21, представлявано от
управителя М. Д. К., с което на основание чл.166, ал.2 от АПК се иска спиране
на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0320-000091/25.05.2021г., издадена от Георги Проданов
Димитров-полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с която на
основание чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП, на „Миноа
Плюс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие,
ул.“Витоша“ №21, представлявано от управителя М. Д. К., е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца до една година, а именно за 190 дни, като са отнети СРМПС и два броя
рег. табели №А9416МР.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: