Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТК, VІ-13 състав в закрито заседание на 18.10.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2493 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът констатира, че предмет на разглеждане са предявени претенции при условията на чл. 649 ал. 1 ТЗ – да бъде обявена за относително недействителна сключена сделка между „И.С.“ ЕООД и „А.Г.1“ ЕООД, инкорпорирана в договор за покупко-продажба на недвижими имоти във форма на нотариален акт № 25 том 3 рег. № 2261 дело № 403 от 15.09.2010 г. по описа на нотариус К.Т.М.. Твърди се, че даденото от несъстоятелното дружество по договора значително надхвърля по стойност полученото, а при условията на евентуалност – че договорът е сключен с цел да бъдат увредени интересите на кредиторите.
Процесуалният представител на ответника – адв. М. от САК е направил възражение за недопустимост на предявените искове с довод, че не е спазен срокът по чл. 649 ал. 1 ТЗ.
Процесуалният представител на ищеца – адв. Д. от БАК, застъпва теза, че предявената на 04.02.2016 г. искова молба е в рамките на едногодишния срок, началото на който свързва с датата на обявяване на решението в търговския регистър. В допълнение сочи и че с решение от 04.05.2015 г. производството по несъстоятелност е спряно и възобновено след отмяна на решението за спиране с решение от 29.02.2016 г., постановено по т.д. № 4091/2015 г. по описа на САС. Счита случая за аналогичен на нормата на постановено решение при условията на чл. 632 ал. 2 ТЗ и поддържа довод, че преклузивният срок е започнал да тече от 09.03.2016 г.
Като обсъди наведените от страните доводи съдът счита възражението за пропуснат преклузивен срок за основателно по следните съображения:
Правната сигурност предполага яснота досежно срока за упражняване на субективни права. Предявените искове засягат правната сфера и на трети в правоотношението лица. Това налага еднозначно определяне на периода на възможно въздействие върху техните права, поради което правилата, регламентиращи този въпрос подлежат на стриктно тълкуване.
Съгласно чл. 649 ал. 1 ТЗ както искът по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, така и искът по чл. 135 ЗЗД, предявен за попълване масата на несъстоятелността, следва да бъдат предявени в срок от една година. Нормата свързва началото на този срок с два различни момента в зависимост от условията, при които е открито производството по несъстоятелност. Нормата отдава значение на момента на откриване на производството, когато това е станало с постановено решение при условията на чл. 630 ТЗ. На датата на обявяване в търговския регистър е придадено значение при постановено решение по чл. 632 ал. 2 ТЗ. Законът изрично дефинира момента на откриване на производството като го свързва с датата на постановеното решение по чл. 630 ал. 1 ТЗ – така изрично чл. 634а ТЗ.
Нормата на чл. 649 ал. 1 ТЗ при все, че отдава значение на постановено решение по чл. 632 ал. 2 ТЗ, не визира последващото спиране на производството по несъстоятелност като основание за спиране преклузивен срок след като вече е започнал да тече. Самата норма предписва съответно приложение на алтернативния момент – обявяване на решението по чл. 632 ал. 2 ТЗ. Законът предписва възможност за множество решения по чл. 632 ал. 2 ТЗ, но както систематичното място на нормата, така и нейният смисъл я свързва с предходната алинея, регламентираща хипотезата на откриване на производство по несъстоятелност при невъзможност със средствата на търговеца да бъдат осигурени началните разноски. Очевидно е, че при откриване на производство по несъстоятелност и спирането му с един и същи акт в хипотезата на чл. 632 ал. 1 ТЗ принципно утвърдената възможност е практически неприложима. Едва с възобновяване на производството, средство за което е постановеното решение по чл. 632 ал. 2 ТЗ, се конституира органът синдик и възникват предпоставките за идентифициране кредиторите на несъстоятелността. Затова членованото решение може да се свърже единствено с постановеното решение за възобновяване на открито производство при условията на чл. 632 ал. 1 ТЗ. Застъпената теза от процесуалния представител на ищеца освен, че предполага разширително тълкуване, което настоящият състав счита за неприложимо в контекста на установени преклузивни срокове, не е в състояние да обезпечи зачетен от правния ред интерес. Законът установява приоритет на интересите на кредиторите на несъстоятелността са приоретизирани пред тези на третите лица, придобили права от несъстоятелния търговец в подозрителния период, но и очертава условията, при които той съществува. Спряното производство по несъстоятелност при условията на чл. 632 ал. 5 ТЗ предполага бездействие на кредиторите да привнесат необходимите разноски. Спряното производство не лишава синдика от законоустановените му правомощия, но и не дължи да ги упражнява без да му е осигурено следващото се по закон възнаграждение. В тази хипотеза, за разлика от очертаната в чл. 632 ал. 1 ТЗ, евентуалната пречка за защита интересите на кредиторите в едногодишния срок от откриване на производството при последващото му спиране придобива субективно измерение. Макар и в търговския регистър да е обявено като основание на постановеното решение за спиране чл. 632 ал. 1 ТЗ както от самия акт, така и от момента на обективиране на вземането следва еднозначен извод, че е постановено при условията на чл. 632 ал. 5 ТЗ. Ето защо настоящият състав не намира основание да счита, че спряното производство по несъстоятелност на 04.05.2015 г. полага началото на преклузивния срок по чл. 649 ТЗ.
По делото не се спори, а и от вписаните обстоятелства по партидата на „И.С.“ ЕООД – в несъстоятелност се установява, че решение № 201 от 30.01.2015 г. е постановено при условията на чл. 630 ал. 1 ТЗ. Следователно началото на срока се определя от датата на решението – 30.01.2015 г. По силата на чл. 60 ал. 2 ГПК законоустановеният едногодишен срок изтича на 30.01.2016 г. – събота, като с оглед фикцията на чл. 60 ал. 6 ГПК се явява продължен до 01.02.2016 г. (понеделник). Съгласно чл. 62 ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, ако исковата молба е изпратена по пощата, но предпоставка за зачитане на процесуалното действие подаване на искова молба, предполага депозирането й в рамките на процесуалния срок – арг. от чл. 64 ал. 1 ГПК.
Законът признава незабавно действие на постановеното решение за откриване производство по несъстоятелност, а в хипотезата на чл. 630 ТЗ производството се развива по предписания ред. Признатото незабавно действие придава меродавност на всички последващи го факти с придадено им правно значение. Поради тази причина последващата отмяна на решението, което се установява да е станало на 19.04.2017 г., не е в състояние да заличи правното значение на междувременно възникналите обстоятелства включително и досежно възможността да бъдат предявени специалните искове по смисъла на чл. 649 ТЗ. На тази основа ищецът се легитимира като кредитор, с произтичащата от това му качество възможност да повдигне спор за действителността на сделка, сключена във възприетия от закона подозрителен период. В случая не се установява обаче тази възможност да е реализирана в установения от закона срок – до 01.02.2016 г. Пропускането на този преклузивен срок определя предявените искове като недопустими.
Мотивиран от изложеното съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на „П.Е.Е.Ф.А.Ф.Х.ЛТД да бъде обявена за относително недействителна сключена сделка между „И.С.“ ЕООД и „А.Г.1“ ЕООД, инкорпорирана в договор за покупко-продажба на недвижими имоти във форма на нотариален акт № 25 том 3 рег. № 2261 дело № 403 от 15.09.2010 г. по описа на нотариус К.Т.М..
.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК на страните да бъде връчен препис от настоящото.
Съдия: