№ 15984
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110152118 по описа за 2023 година
По отношение на Р. Б. Г.:
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 538,66 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ул. „Бузлуджа“, № 60, ет. партер, ап. 3, за периода от 01.05.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 14.01.2022г. до окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 95,43 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 538,66 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 16.12.2021г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 16,41 лв. – представляваща
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ул. „Бузлуджа“, № 60, ет. партер, ап. 3, за периода
01.12.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 14.01.2022г. до окончателното
изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 3,71 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 16,41
лв. за периода 31.01.2019г. – 16.12.2021г.;
По отношение на Р. Б. В.:
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 538,66 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ул. „Бузлуджа“, № 60, ет. партер, ап. 3, за периода от 01.05.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 14.01.2022г. до окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 95,43 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 538,66 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 16.12.2021г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 16,41 лв. – представляваща
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ул. „Бузлуджа“, № 60, ет. партер, ап. 3, за периода
01.12.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 14.01.2022г. до окончателното
1
изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 3,71 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 16,41
лв. за периода 31.01.2019г. – 16.12.2021г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ул. „Бузлуджа“, № 60, ет.
партер, ап. 3, тъй като ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за
процесния период, съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплащат
цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника Р. Б. Г. чрез адв. А. И. М., с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Представя доказателства за отказ
от наследството на Ц. Гавраилова Г.. Навежда възражение, че не е било валидно учредено
право на ползване по отношение на Ц. Гавраилова Г., евентуално, че същото е било погасено
по давност. Поддържа, че не е клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Навежда
възражение за давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника Р. Б. В. чрез особен
представител - адв. Д. Г., с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Поддържа, че не е клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Навежда възражение, че
вещното право на ползване на Ц. Гавраилова Г. е било погасено по давност. Оспорва за
процесния период реално да е била доставена ТЕ в твърдения обем и на посочената цена.
Оспорва вземанията за ДР и лихви върху сумите по подробни съображения. Навежда
възражение за давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да имат качеството на
потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
2
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
Видно от нотариален акт от 28.03.1994г. е, че Борислав Гачев дарил на дъщеря си Р.
В. имот с адрес: гр. София, ул. „Бузлуджа“, № 60, ет. партер, ап. 3, като запазил правото на
ползване върху имота за себе си и съпругата си Ц. Г..
От удостоверения за наследници е видно, че през процесния период 01.05.2018г. –
30.04.2020г. единствен титуляр на правото на ползване е бил Ц. Г. след смъртта на съпруга
си Борислав Гачев на 07.04.1997г.
Тук следва да се изтъкне, че искът е бил насочен към Ц. Г., починала в хода на
производството на 24.10.2022г., като на нейно място са били конституирани наследниците
Р. Б. Г. и Р. Б. В.. Тоест, в случая не се претендират вземания на лично основание от
новоконституираните страни, а като наследници на първоначалния ответник.
Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Видно от съдебно удостоверение Р. Б. Г. се е отказала от наследството на Ц. Г.. Ето
защо искът срещу нея несъмнено следва да бъде отхвърлен.
Ответниците са направили и възражение за погасяване правото на ползване върху
имота на осн. чл. 59, ал. 3 ЗС, което съдът счита за основателно.
Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗС правото на ползуване се погасява и с погиването на вещта, а
също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.
В показания си св. Янка Янкова казва, че Ц. Г. е живеела в Канада от 2008 или 2009г.
Сочи, че в апартамента до смъртта си е живеел Борислав Гачев.
Видно също е от изготвена служебна справка по Наредба 14/18.11.2009г., че Ц. Г. е
починала в Канада, което потвърждава свидетелските показания.
Няма данни които да противоречат на горното, ето защо съдът приема за доказано, че
Ц. Г. не е упражнявала вещното си право на ползване върху имота в продължение на повече
от 5 години преди началото на процесния период - 01.05.2018г., а именно най-късно от 2009г.
Тоест, правото на ползване е било погасено най-късно в края на 2014 г.
По тези съображения съдът намира, че правото на ползване върху имота по
отношение на Ц. Г. е било погасено на осн. чл. 59, ал. 3 ЗС преди началото на процесния
период.
Следователно, за нея не са възникнали задължения за плащане на потребена в имота
3
топлинна енергия, поради липсата на качеството на потребител. Това означава, че и такива
не са възникнали по отношение на нейните наследници. Тук отново следва да се спомене, че
исковете са били първоначално насочени срещу Ц. Г., респективно основаните на което
ищецът е претендирал вземанията си е качеството на първоначалния ответник на вещен
ползвател. В противоречие с принципа на диспозитивното начало би било да се обсъжда
дали някой от наследниците дължи сумите на лично основание, напр. като собственик на
имота, а не като неин наследник.
По тези съображения, съдът счита претенциите за неоснователни, поради липса на
материална легитимация на ответниците.
Следва също да се добави, че исковете остават недоказани, въпреки разпределената
на ищеца доказателствена тежест. Това е така, тъй като представените от третото лице
помагач писмени доказателства и изготвената СТЕ се отнасят за обект с адрес: гр. София, ул.
„Бузлуджа“, № 53, вх. 1, ап. 7, с аб. № 19157, а не за процесния с адрес: гр. София, ул.
„Бузлуджа“, № 60, ет. партер, ап. 3, с аб. № 19176. Това се дължи на грешното посочване на
абонатния номер от страна на ищеца в исковата молба, респ. следва да остане в негов
ущърб. За потребената в имота ТЕ сочат само фактурите представени от ищеца и
изготвената ССчЕ, която сама по себе си не е достатъчна да установи пълно и главно
правнорелевантните факти, тъй като се основава единствено на счетоводни записвания на
ищцовото дружество.
По тези съображения, съдът счита претенциите и за недоказани.
С оглед горното исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на отв. Р. Б. В. се следват реализирани разноски в размер на
450 лв., заплатено адвокатско възнаграждение/л.88/ от делото. Съдът счита, че
възнаграждението не следва да бъде намалено, тъй като е изключително близко до
минималното определено по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 МРАВ, както и поради
завишената правна и фактическа сложност на делото за разлика от подобни дела, както и
броя на проведените заседания.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за
установено спрямо Р. Б. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Белите брези“ № 33,
ет. 11, ап. 38, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със
4
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б,
заплащането на сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение от
19.07.2022г. по ч.гр.д. № 1906/2022г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, а именно:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 538,66 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ул. „Бузлуджа“, № 60, ет. партер, ап. 3, за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 14.01.2022г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 95,43 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 538,66 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2019г. – 16.12.2021г., като неоснователен.
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 16,41 лв. – представляваща възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. София, ул. „Бузлуджа“, № 60, ет. партер, ап. 3, за периода 01.12.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 14.01.2022г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 3,71 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 16,41 лв. за периода
31.01.2019г. – 16.12.2021г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за
установено спрямо Р. Б. В., с ЕГН: *********, с адрес: гр. София, ул. „Бузлуджа“, № 60, ет.
партер, ап. 3, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б,
заплащането на сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение от
19.07.2022г. по ч.гр.д. № 1906/2022г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, а именно:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 538,66 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ул. „Бузлуджа“, № 60, ет. партер, ап. 3, за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 14.01.2022г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 95,43 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 538,66 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2019г. – 16.12.2021г., като неоснователен.
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 16,41 лв. – представляваща възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. София, ул. „Бузлуджа“, № 60, ет. партер, ап. 3, за периода 01.12.2018г. –
5
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 14.01.2022г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 3,71 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 16,41 лв. за периода
31.01.2019г. – 16.12.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, ДА ЗАПЛАТИ на
Р. Б. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Белите брези“ № 33, ет. 11, ап. 38, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 450 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
«ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ»ЕАД - „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6